Не са много хората, които могат сляпо да следват мечтите си, без да се натоварват със средства за постигането им

Не са много хората, които могат сляпо да следват мечтите си, без да се натоварват със средства за постигането им. Ако Бог е раздал тези качества по рождение, Рита е била първата в списъка, която ги е получила. Още от малка тя знаеше, че ще има всичко, трябваше само да го иска. С едно махване на пръст училищните ухажори носеха куфарчето на миниатюрната красавица, а романтичните почитатели, летяха през глава из града за любимия ѝ сладолед.

Момичето се омъжило за богатия си дядо – и само чакало той най-сетне да се преобърне… Но когато старецът отишъл на оня свят, се случило нещо невиждано!
Майка ѝ, Надежда Лукинична, не можела да разбере защо дъщеря ѝ има баровски постъпки. Самата тя била обикновена жена и не била свикнала да сваля звезди от небето, тъй като през целия си съзнателен живот работела в птицефермата. Монотонният тежък труд бил изтощителен и често, прибирайки се у дома след смяна, майка ѝ си лягала по дрехи.

Не ѝ оставало достатъчно време и енергия за дъщеря ѝ.

Рита израснала без баща си. Той починал от дифтерия преди много години. Единствената ѝ приятелка в детството била баба ѝ Зинаида Яковлевна.

Нейните потомци по бащина линия имали благороднически корени, затова жената се смятала за нещо като кралица Виктория на местния разсип.

Беше на ръба на старчески маразъм, но въпреки това обожаваше любовните истории и вдъхваше страст към тях на малката Рита. Момиченцето мислено се опитвало да се вживее в положението на дама от висшето общество, като постепенно се превръщало в капризна, лишена от морал личност.

След като пораснало, момичето вече било в пълен разгар на мъжете, както тя искала. Но проблемът беше, че в тяхното село и усукване – това беше особено никой… Този алкохолик, това лице не излизаше ….

Майка ѝ каза: Престани да се занимаваш с глупости! Или ще прекараш живота си като момиче! Младостта, както и красотата, минава бързо, дъще моя!

– Та откъде да ги взема тези мъже?

Аз ли съм виновна, че наоколо има само нещастници? – Рита се нахвърли върху мен.

– А ти как гледаш Гришка? Този човек те преследва от години. Той те обича, повярвай ми на думата – каза Надежда Лукинична.

Ритка само изкриви нос с презрително свиване на устните си:

– Защо ми е нужен този Гриня, с неговата лепта за стотинки в канализацията? Аз съм мумия, не съм свикнала с оборски тор. Това не е моя работа. Предпочитам да събера няколко-три богати татковци и да живеем щастливо до края на дните си.

– О, гледай, дъще, ще си навлечеш неприятности на главата си! Не е редно да скачаш по коловете и да се продаваш за скъпи парцали… Всички са женени, нали?“ – каза майка ѝ тъжно.

– Не и без това, мамо. Вземи например Олег! Десет години по-възрастен! Каква е разликата?

И той има три сергии на пазара, и няколко автосервиза на околовръстното шосе. Така е… А ти казваш, Гриша… – отвърна Рита, доволна от находчивостта му.

Надежда Лукинична отдавна е махнала с ръка на образованието на дъщеря си… И какво да прави, когато има своя истина, своя.

Рита, за да успокои майка си, обеща, че ще си вземе главата и ще си намери работа.

Но в действителност в главата на Рита има други планове. Мисълта за Олег се забива в мозъка ѝ като тресчица.

– Всичко е наред, мамо. Ще се справя, доколкото мога – прошепна Рита като заклинание.

На следващата сутрин тя опакова нещата си и след като се сбогува с майка си, каза, че отива да гради нов живот.

Надежда Лукинична я прекръсти по старомоден начин и ѝ даде всичко необходимо за пътуването.

– Лети, моя лястовице, лети над слънцето… Ще постигнеш всичко, стига крилата да не бъдат подрязани преди време – прошепна жената след дъщеря си, скришом избърсвайки горчива сълза.

И Ритка не помисли да си търси работа. Веднага щом пристигна в града, тя отиде направо при Олег. Той отначало се сгърчи, уплашен, сякаш някой не искаше да ги види заедно. В крайна сметка едно е да се забавляваш в селото, а друго – под ръка с жена си. Но за Рита все още нямаше такъв мъж, чието сърце да не може да наниже на шпионката на обувките си.

Романсът с Олег се завъртя бързо. Начинаещият бизнесмен ѝ нае апартамент в центъра, като напълно пое нейното положение. А дните и нощите, изпълнени със страст и любов, се проточиха. Това, което Рита първоначално смяташе за изневяра за пари, сега прерасна в пълноценна връзка с всичките ѝ последствия. Олег харесваше своята млада, статуарна любовница!

– И какво, от съпруга няма да загубя, ако с такава кукла покъртително, – помисли си мъжът, погрешно вярвайки, че Рита ще влезе в положението му.

Но момичето не само не влезе, но и в допълнение го шокира с новината за бременността си.

– Какво си мислеше, безмозъчна кукловодко? Какво си ти, малко дете? Не се ли научи как да се предпазваш? Последното нещо, от което се нуждая в момента, е бебе! Отварям нов магазин, всяка стотинка е от значение. А аз не отговарям за това. Моята Лена отговаря за всичко и седи върху чантата ми. Аз отговарям за всяка рубла! Но нищо, ти на аборта, някак си се изстъргваш от света на конци – каза Олег, като избърса изпаренията по челото си.

От възмущение, на Рита дори й секна дъхът.

Отначало й се искаше да се изплюе в лицето му, но после, успокоена, разбра, че възмездието е ястие, което се сервира студено.

– Нищо, Олежка, скоро ще съжаляваш горчиво… Ще отговаряш за куклата и за детето. – Рита си помисли, кроейки план за отмъщение.

Веднъж, преструвайки се, че приема съдбата на евтино държана жена, Рита записа думите на Олег за съпругата му, за бизнеса и за това как му е писнало до смърт от старото тяло на жена му.

Осъзнавайки, че в ръката ѝ има истинска бомба, Рита реши да отиде ва-банк и да направи двойна рокада. Разбира се, тя показа копие от касетата на Олег. На онзи му се изправиха косите от това каква змия е стоварил на гърдите си, но за да не направи нищо, плати всичко накуп.

– Ти си кучка, Ритка! Ти ме остави без никакви панталони! Последно грабна дявола – възмути се Олег, като не откъсваше очи от стройните й крака.

– Хайде, скъпа! Да видим как ще пееш, когато твоята Ленка разбере за всичко… – помисли жлъчно Рита и се усмихна.

Тя не искаше да отлага въпроса.

В обедната почивка тя тропна с токчета и отиде в кабинета на директора.

– Скъпа моя, днес не приемам посетители – отвърна Елена Борисовна през призмата на розовите си очила, хвърляйки любопитен поглед на посетителката. Тя беше на около 60 години и приличаше на изсъхнала есенна ябълка.

– Мисля, че ще ме приемате по всяко време на деня и нощта – каза Ритка, като хвърли на масата флашка с част от записания разговор.

– Какво има тук? – попита въпросително директорката.

– Тук има интересен запис с вашия съпруг. Или по-скоро половината от него. Аз имам най-интересното нещо на това нещо. Ако се интересувате, ще преговаряме за цената отделно – Рита се усмихна очарователно и показа малка флашка, стисната в пръстите ѝ.

Елена Борисовна, едва изслушала записа, попита рязко, делово:

– Цена на въпроса?

Рита, усмихвайки се като змия изкусителка в райската градина, взе лист хартия и старателно написа върху него число с пет нули.

Директорката погледна числото, поклати отрицателно глава, зачеркна една нула и каза:

– Това е крайната цена. Преговорите приключиха!

Нетърпеливото момиче веднага се съгласи да вземе парите в замяна на флашката. Тя беше доволна от сумата.

Рита в приповдигнато настроение напусна офиса на съпругата на Олег.

Два дни по-късно тя научи, че бившият любовник е изхвърлен от бизнеса и сега не търгува с дрехи, а събира гъби на магистралата.

Казват, че е добър в това.

А Рита, след като взе парите, не изпитваше ни най-малко угризение на съвестта. Всъщност не мисля, че е имала някакви.

Макар че, колкото и да беше кретен, не се реши да направи аборт. Явно в бездушната ѝ, жадна за пари душа все още беше останало нещо добро. Бременността беше наред, а раждането мина като по часовник.

И така, безхаберната, вятърничава майка имаше прекрасно момче Юра. Рита го върнала на майка му, след като тя прекарала известно време със сина си.

– О, дъщеря ми, най-накрая се сдобих с внуче! Мислех си, че ще умра, без да стана баба – каза щастливо Надежда Лукинична.

– Да, мамо… Ще имаш помощник за старините си….. Това е за теб тук, за памперси и люлки – каза Рита, като държеше част от парите, останали от аферата с жената на Олег.

– Вече си тръгвате? Можеше поне да дойдеш на гости… Можехме да изпием по чаша чай… Можехме да поговорим за това и онова. Защо си сама, дъще моя? Къде е мъжът ти?“ – попита майката, като знаеше със сърцето си какъв ще бъде отговорът на дъщеря ѝ.

– Мъжът ми яде круши, мамо… Е, наистина трябва да тръгвам. Не го споменавай. Скоро ще се върна. Веднага щом си уредя делата, ще дойда направо при теб – каза Рита с нарочно непринуден глас, като избягваше да срещне очите на майка си.

Разбира се, както беше обещала, тя естествено не дойде. А майчиното сърце не може да бъде измамено. Надежда Лукинична знаеше, че дъщеря ѝ е луда кукувица, че не може да седи на едно място. Тя винаги търси по-добър живот.

И Рита наистина, тръгнала да търси щастие, но вече в столицата.

В мегаполиса тя дълго мислила и като роден хищник устроила засада там, където сладките татковци ходят на водопой. А именно – намерила си работа като сервитьорка в един ресторант.

Там се усмихваше съблазнително, правейки очи на всеки, който виждаше дебел портфейл.

Дълго време късметът не се усмихваше на отчаяната авантюристка, докато най-накрая един ден тя не донесе поръчката на представителен сивокос мъж, на около 65 години.

След като хвърли бърз поглед на менюто, тя със задоволство разбра, че това е той!

Възрастният мъж беше добре запознат с елитните вина на почти всяка страна.

Рита, с маска на сърдечност на лицето, отчаяно поклащайки бедра, поднесе подноса на непознатия.

Старецът, скришом погледнал фигурата ѝ, но без да каже нищо, започна да яде ризото.

– Всичко е наред, старче, ще ти донеса… – не спираше Ритка.

Наливайки вино в чашата на възрастния мъж, тя случайно плисна пенливата напитка право върху ризата му…

Старецът я погледна нещастно, но момичето направи невинна физиономия и се извини:

– „О, съжалявам, толкова съм неудобна! – каза сервитьорката с извинителен тон.

– О, всичко е наред, ще се справя с това. Вечерта ще го хвърля в „пералнята“ и е въпрос само на 5 минути – продължи мъжът със спокоен тон.

– О, ама вие нямате ли си домашна помощница? На предишното си работно място бях камериерка… Обичам реда, не се съмнявайте… – скромно каза Рита.

– Искате ли да работите за мен? Защо, заплатата няма да е по-малка от тази в ресторанта, а и не съм алчен за бакшиши – отговори старецът, като намигна на момичето с лявото си око.

– Нямам нищо против! А кога мога да започна работа?“ – попита Рита с радост в гласа.

– Хайде, още сега и започвай. Между другото, казвам се Иля Савелич – засмя се възрастният мъж.

Беше доволен от вниманието на младата жена, която доста му отстъпваше по възраст и житейски статус. Виното, което беше изпил, веднага раздвижи кръвта във вените му и той искаше да обича и да бъде обичан. А какво видя вкъщи? Жена, която винаги е била болна? И нейните хапчета и смеси?

И ето че отново имаше възможност да се почувства млад и да се шегува, да се радва на всеки миг от живота.

Рита с опитното си око установи, че старецът вече е пристрастен.

Заедно се прибраха в къщата на Савелич.

Рита окачи на един пирон престилката, която ѝ беше омръзнала. Както й се струваше тогава – завинаги.

Вратата на мерцедеса ѝ отвори Сергей, шофьорът на Савелич. Той беше висок и атлетичен, което веднага привлече Рита.

Тя познаваше породите мъже. Той беше истински мъжкар и това се усещаше дори от разстояние.

По пътя към дома старецът беше много учтив. Той четеше Есенин и цитираше фрази от „Война и мир“.

Рита се смееше на всяка негова шега, независимо дали беше добра, или не.

Накрая шофьорът закара до едно огромно имение, което стоеше близо до борова гора.

– Уау, това е дворец – каза момичето със закачлив тон.

Вътре всичко се оказа още по-красиво, отколкото навън. Меки дворци, ръчно изработени мебели и ренесансови картини по стените. Старецът определено беше богат.

– Скъпа, върна ли се вече? – един слаб женски глас прошепна малко звучно.

– Да, Анушка… върнах се – отвърна Иля Савелич, като гледаше реакцията на жена си.

– А кой е този, който дойде с теб? – Анна Константиновна попита със слаб глас.

– Това е новата ни икономка, Рита. Точно като Булгаков – засмя се старецът.

Това беше краят на разглеждането и всички се прибраха по стаите си. Рита получи луксозен апартамент с плазмен екран на цялата стена и мек диван.

Късно вечерта тя се промъкна в стаята на стареца.

– Иля Савелич, а покажи ми къде имаш пералня, защото сигурно утре сутринта ти трябва риза? – каза Рита, като застана пред Савелич в полупрозрачен неглиже костюм.

Старецът изведнъж се почувства с двайсет години по-млад. Настроението му стана отлично, а кръвното му налягане се повиши до невиждано ниво.

Същата вечер те разговаряха до късно през нощта. Разбира се, за пране не можеше и дума да става.

Имаше много теми за разговор, защото старецът беше интересен събеседник.

Оттогава нататък всичко вървеше така. Вечерите на Иля Савелич вече минаваха само в компанията на Рита. Дали това беше любов, беше трудно да се каже, но фактът, че старецът вече не можеше да си представи живота без момичето, беше чиста истина.

За своя изненада Рита изведнъж осъзна, че единственото нещо, което пречи на осъществяването на заветната ѝ мечта, е съпругата на Иля Савелич.

Знаейки, че Анна Константиновна е алергична към определен медикамент, тя тайно замени хапчетата ѝ във флакон със смъртоносна концентрация на лекарства, противопоказани на жената.

През нощта жената се разболява. Отокът на ларинкса, причинен от алергичната реакция, довел до задушаване.

Поради възрастта на жената и личната молба на Иля Савелич не е извършена аутопсия.

Така Рита работила чисто, като скрила краищата във водата.

Бизнесменът скърбял за кратко и скоро, взел домашната си помощница за своя съпруга.

Сега за Рита настъпил съвсем различен живот, изпълнен с възможности и изкушения.

По цял ден, разхождайки се из бутиците, тя се опитваше колкото се може повече да отложи момента, в който щеше да й се наложи да остане насаме със стареца.

Знаеше предварително всичките му истории и шеги, но в името на светлото бъдеще трябваше да издържи, стискайки зъби.

Десетте години отлетяха неусетно. Ритка вече беше свикнала с Иля Савелич и щом той заспиваше, тя слизаше при любовника си – шофьора Серьога.

Добре им беше заедно, а и очевидно се харесваха.

Старецът се предаваше пред очите ѝ и Ритка с нетърпение очакваше деня, в който щеше да стане едноличен собственик на цялата му империя.

И денят дойде. Старецът умря в съня си. Тихо и без мъка.

На погребението Рита, кършейки ръце, обля с горчиви сълзи гроба на съпруга си.

Четенето на завещанието беше насрочено за следващия вторник.

Сутринта Рита беше в приповдигнато настроение. По случай важния момент в живота ѝ тя облече най-добрата си рокля и се украси като коледна елха.

Възрастният нотариус, кашляйки, започна да чете завещанието. С всяка дума момичето разцъфтявало като райска лилия!

И изведнъж слухът ѝ доловил зловещата фраза: „… завещавам всичко… на центъра за помощ в борбата с раковите заболявания…..

– Какъв център? Какъв център? – възмутено изкрещя Рита, като лично провери два пъти казаното от нотариуса….

– А за вас, Маргарита Владимировна, имам специално послание от покойния Иля Савелич – каза нотариусът и подаде на момичето сив плик.

Вътре имаше само един лист хартия, на който беше написано с дребен, старателен почерк:

Скъпа Рита!

Благодаря ти за прекрасното ти тяло!

Завещавам го на моя шофьор Серьожа, който ми служи вярно толкова години.

Знам всичко за теб. Виждал съм записите от камерите за видеонаблюдение.

Благодаря ти за 10 години безоблачно щастие.

Бъдете щастливи!

Вашият Савелий.

Рита скръбно обви с ръце главата си и се разплака.

Сергей, научил, че любовницата, която вече не е богата булка, я е напуснал. Той се оказа не по-добър от нея. Подобно на алчен чакал, той също търсеше изгоден вариант в живота.

Синът ѝ вече не се нуждаеше от нея. Той порасна и изобщо не си спомня за нея.

Дори Гришка, събирачът на боклука, и този се ожени и живее в мир и разбирателство.

А тя, Ритка, сега с възрастта изобщо не е красива, остана сама при разбитото корито на живота…..