Юлия едва успя да се върне от отпуск, когато веднага започна да звъни на Ирина. Двете жени живееха в една и съща сграда, но на различни етажи, и бяха приятелки. Сега Юлия се обаждаше, за да провери дали съседката ѝ е у дома, за да ѝ разкаже поредната си история. Ирина сложи вода за чай и започна да приготвя всичко необходимо за разговор на спокойствие, докато приятелката ѝ събираше смелост да говори.
Юлия започна разказа си. Случило се нещо, което я разтърсило до дъното на душата ѝ. Когато подаваше донесените от пътуването лакомства, ръцете ѝ трепереха, а и изглеждаше нервна и изплашена.
Ирина се приготви да изслуша приятелката си. Тя знаеше, че Юлия често попада в неприятности заради любопитството си. Просто не можеше да остане настрана, ако се случваше нещо интересно. Именно затова често се оказваше в центъра на събитията, макар че обикновено умееше да се измъква без последствия.
Юлия започна да разказва. Още преди отпуска си планирала да отиде в селото, където някога живеели нейните роднини. Искала да посети гробището и да почисти гробовете на баба си и дядо си. Но преди заминаването на море не успяла да намери време. Затова решила да отиде веднага след връщането си.
Последните няколко дни от почивката ѝ били помрачени от поведението на съпруга ѝ. Гена ѝ казал, че се е срещнал със стар колега, и след това почти не се прибирал. Връщал се вкъщи мъртвопиян. А в нощта преди отпътуването си дошъл призори и дори не успял да стигне до леглото – заспал направо на пода. Когато жена му се опитала да го събуди и го обърнала по гръб, видяла, че ризата му е изцапана с женско червило.
Тя така и не успяла да го събуди и го оставила в хотелската стая заедно с документите му. Самата тя седнала зад волана и потеглила към дома. Решила, че съпругът ѝ сам ще намери начин да се върне, толкова ядосана била на него. Вместо това тя веднага отишла в селото. По пътя купила четки и боя, за да пребоядиса оградата. Отбила се и в църквата, за да запали свещ за упокой на починалите си роднини.
Баба ѝ и дядо ѝ били погребани в различни части на гробището, така се случило. Затова първо отишла на гроба на дядо си, където почистила и подредила всичко. Имало много трева, а и оградата била доста олющена, така че ѝ отнело доста време. След това се отправила към гроба на баба си, като забелязала, че е много добре поддържан.
Съдейки по всичко, леля Валя скоро била и почистила тревата. Единствено оградата имала нужда от пребоядисване. Но времето напредвало, вече се свечерявало, и Юлия решила, че ще завърши работата си на сутринта. Нощта щяла да прекара у леля си. Преди да си тръгне, седнала на пейката до гроба и разказала на баба си как вървят нещата в живота ѝ. Още от дете обичала да прави така. Споделила за случката със съпруга си.
Последните няколко години отношенията ѝ с Гена вървели зле. Тя осъзнавала, че не е щастлива. Съпругът ѝ само се забавлявал, а тя копнеела за спокойствие. След случилото се по време на почивката взела окончателно решение – щом се върне, ще се разведе с него. Защото да ражда деца от такъв мъж би било огромна грешка.
В този момент зад гърба ѝ се разнесъл женски глас, който казал, че постъпва правилно. Че да остане с такъв човек означава само да съсипе бъдещето си.
Юлия се обърнала и видяла жена на около петдесет години, облечена в красива рокля. Поздравила я, а непознатата продължила да говори. Разказала, че самата тя също търпяла гуляйджия за съпруг. Но от това нямало никакъв смисъл. Опитвала се да се кара с него, водела го на лечение, дори ходила при знахарка, за да му направи магия за отказване от алкохола. Но нищо не помогнало.
Мъжът ѝ продължил да пие, а тя родила дете с надеждата, че това ще го промени. Не се променил – с времето станал още по-лош. Започнал да я бие. А веднъж, през една зимна нощ, докато се връщал пиян от запой, замръзнал в снега.
Двете жени продължили да разговарят. На Юлия ѝ било приятно да сподели проблемите си с някого. Но в крайна сметка решила, че вече е късно и трябва да си тръгва. Попитала непознатата дали иска да я закара, тъй като и без това била с кола. Жената само се усмихнала и отвърнала, че няма нужда, защото пътят ѝ е кратък и ще се прибере пеша.
На следващата сутрин Юлия отново отишла на гробището. Боядисала оградата и кръста. Оставила портата отворена, за да изсъхне боята – по-късно леля ѝ щяла да я затвори. Когато завършвала боядисването откъм страната на паметника, забелязала съседния гроб. На кръста имало снимка, а на нея била същата жена, с която разговаряла предната вечер.
Същата рокля.
Юлия онемяла от ужас и побягнала от гробището. Веднага се качила в колата и потеглила към града. Дори не помнела как стигнала до шосето. Бързала толкова много, че едва не катастрофирала. През цялото време ѝ се струвало, че мъртвата непозната ще се появи на седалката до нея.
Сега тя питаше приятелката си какво е било това. Като че ли не можеше да повярва, че ѝ се е случило наистина. А и Ирина не можеше да намери логично обяснение за случилото се. Единственото, което предположила, било, че духът на непознатата жена чул историята ѝ и ѝ се явил, за да разкаже своята и да я утеши.
Двете приятелки дълго обсъждали случилото се. Им било трудно да повярват, че дух на покойник може да се появи в този свят. А Юлия все още се страхувала. Осъзнавала, че никога няма да забрави това преживяване. И след всичко, което се случило, вече била напълно сигурна – скоро щеше да подаде молба за развод.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: