По пътя, който лъкатушеше сред ниви с доузряваща царевица, бързо се движеше доста преживял автомобил, зад чийто волан, с много обезпокоено изражение, седеше мускулест мъж в униформа на прапорщик от въздушнодесантните войски. И макар местният път да беше съвсем лош, той все пак се опитваше да изстиска от своя „железен кон“ всичко възможно, защото трябваше да успее да предотврати една беда.
Симпатичният десантник закара овдовялата бременна жена в селото… А когато видя снимката на съпруга ѝ – едва не изгуби съзнание!
За съжаление, мъжът приблизително знаеше само къде живее неговият другар от службата, при чиято съпруга бързаше. Но колкото и да бързаше младежът, не можа да подмине момичето, което седеше на бордюра до автобусната спирка и плачеше, при това с голям, изразителен бременен корем. Все пак, кой знае каква опасност можеше да я грози. Само пет минути по-рано Светлана се беше върнала от града, където полицията я бе извикала да разпознае съпруга си, намерен мъртъв в кална канавка, облечен в раздърпана военна униформа.
По всичко личеше, че някаква улична банда е нападнала нещастника, докато се прибирал от служба. Такова беше и предположението на пълничкия полицай, и едва ли грешеше. Малко не се пръсна сърцето на клетата жена, когато ѝ се обади представител на властта, за да ѝ съобщи ужасната новина. И макар вече да беше в последния месец на бременността, тя веднага хукна към града. За нещастие, покойникът се оказа именно съпругът ѝ, когото само предната вечер бе изпратила на служба с нежен целувка за сбогом.
А сега ѝ дойде това страшно нещастие. Едва успя да се добере обратно до родното си село. Целия път плака, мислейки как след няколко дни, точно преди да роди, ще трябва да организира погребение. Но силите ѝ свършиха преди да стигне дома. Затова седна на бордюра, за да си отдъхне малко, хлипайки от време на време и криейки лицето си в шепи. Така си седеше, без да забелязва нищо наоколо, когато изведнъж чу глас точно над главата си: „Момиче, какво се е случило? Искате ли да ви помогна и поне да ви закарам до дома?“
И тогава тя внезапно се съгласи, като видя, че това е шофьорът на спрялата до нея кола – освен това и в униформа. През целия път не изрече и дума. Виктор обаче се радваше двойно, защото именно в същото село, където живееше бременната, и трябваше да отиде. Сега по-лесно щеше да открие Светлана. Само трябваше да помогне на момичето да стигне до дома си и, убедил се, че е добре, да хукне да търси „важната личност“. Но щом я въведе в антрето, на секундата замръзна, щом видя снимката на мъжа ѝ, закачена на стената.
Виктор дори не можеше да си представи, че точно нея търсеше, понеже по някаква причина бе мислел, че Светлана е в много по-ранен етап на бременността. При това, по-бързо от мълния пред смаяния поглед на Света, той хукна към обора (сайванта) и скоро се върна триумфиращ, държейки в ръце малка кутийка. „А сега трябва бързо да се махаме оттук, иначе и двамата сме в смъртна опасност“ – каза Виктор. Но вече беше твърде късно. От двора се чуваха до болка познати гласове.
А междувременно предния ден топлото слънце се издигаше над гората, обграждаща малкия полигон на военната част на въздушнодесантните войски. Но дори то не можеше да пробие през гъсталака, по който обаче безстрашно вървяха двама войници. По-възрастният от тях, храбър майор с гъсти мустаци и наглед добродушно, добре поддържано лице, беше на тридесет и пет години. Другият, стройният и набит прапорщик, още не бе навършил и тридесет.
— Е, Витьок, в какво ни забърка да си режем пътя през тази пуста гора, да го вземе дяволът… А аз вече закъснявам за среща. Уговорил съм се да се видя с моята Наташка на разклона до частта, а времето съвсем свърши — жалваше се майорът на своя подчинен.
— Няма страшно, Анатолий Михайлович, ще излезем оттук. Нали неслучайно служим във ВДВ. Само че помня, че жена ви не се казваше така — предпазливо отбеляза прапорщикът.
— Прав си. Трябваше да си в разузнаването, не знам защо си тук. Голям десантник ще ми бъдеш… Само по-тихо, защото дърветата имат очи и уши — предупреди го Виктор.
— Хайде стига, не учи учения. Гледай по-малко филми на ужасите, та да не фантазираш. Кой може да ни чуе в този непроходим елов гъсталак, в който и заек би се уплашил?
— Знаеш ли, ще ти кажа нещо по тайна. Скоро ще се уволня. Омръзна ми да угаждам на високото началство, да гледам как някои си карат лъскавите коли, пътуват по чужбините и то без всякакво разрешение отгоре. А аз дори с Наташа в началото на лятото едвам отскочих до България – не искаха да ме пускат. Само че ти гледай да не казваш нищо на жена ми. Тя е бременна, ще се разстрои. Аз ѝ казах, че заминавам в командировка чак на Далечния изток. Горката, сбираше ми топли дрехи, да не мръзна на Камчатка. – Неверният съпруг се смееше над собствената си жена, а при тия думи младият му спътник направо потръпна.
Разбира се, той беше свикнал да е само сред мъже, още откакто замина от родното си затънтено село и после реши да се посвети на армията. Първо отбива задължителната си служба, а след това пише рапорт до командира на частта с молба да го уреди на договорна служба. Полковникът не му отказва — след няколко дни го вика в кабинета си и го представя на някакъв мистериозен капитан. Те провеждат дълъг разговор. После младежът събира багажа си и заминава на новото си място, с което страшно се гордее, защото се занимават с наистина важни за страната дела.
Но дори и в тази мъжка среда, където мнозина бяха женкари, не бе виждал толкова пренебрежително отношение към собствената съпруга, при това бременна. Тъкмо това го накара да попита бъбривия майор:
— Ако възнамерявате да я изоставите, защо тогава сте планирали детето? С бебе ще ѝ е още по-трудно да продължи сама живота си.
— Ти, главо прапорщишка, гледаш право в корена, но разбираш ли, Света е твърде обикновена за мен, а пък аз съвсем скоро ще стигна върхове, за които другите не смеят дори да мечтаят. Освен това, тя сама искаше това дете.
Честно казано, аз бях против. Още в началото я пратих в женската консултация да махне тая излишна тежест. В крайна сметка дори нямаме собствен дом, налага се да наемаме къща. Тя обаче ме „помоли“ да ѝ позволя да задържи бебето. Е, нека сега да сърба попарата, дето сама си я надроби. Запомни, Витьок: ако жената не иска, мъжът не може да скочи. — Тези думи накараха прапорщика Виктор да изпита крайно отвращение. Той си бе представял майора като съвсем друг човек, както навярно и всички останали в тяхната част. Майорът минаваше за простоват и даже малко непохватен, но добродушен. А ето че сега сякаш му беше „прескочило нещо“.
Имаше си любовница, говореше за някакви непостижими висоти, затова младият мъж реши да го попита:
— Как мислите да промените живота си толкова рязко? Да не би да ви повишат?
— Аз всъщност възнамерявам да се махна от тази омръзнала ми армия. Тя вече ми изтощи всички сили. Още повече, ти знаеш добре с какво всъщност се занимава нашата част. А заплащането е само малко по-високо от онова на граничарите. Мисля да започна собствен бизнес в чужбина — да внасям, например, цветя от Холандия. Нашите жени ги обожават, все подтикват мъжете си да им купуват рози и лалета. — Майорът говореше доста уклончиво.
Двамата продължиха да си приказват още известно време, докато накрая не излязоха от гората на път, който, за късмет, се оказа близо до мястото, където офицерът се бе разбрал да се види с любовницата си. Мъжът грейна, като видя паркираната в далечината лъскава кола. Така стана ясно и на Виктор какво е имал предвид майорът под източник на доходи. Изглежда, любовницата му нямаше никакви парични притеснения.
— Е, Михалич, виждам, че сега ще сте зает, така че няма да ви преча. Пък и аз май видях някъде в гората боровинки. Ще набера малко преди обяд — каза Виктор.
— Хайде, отивай. А на мен скоро ще ми поднесат трюфели в най-добрия ресторант, при това сервитьорите ще са на полусгънати — продължи да се хвали майорът. И с това се разделиха.
Прапорщикът действително пак се върна в гората, а старшият офицер едва ли не тичешком се отправи към заветната цел. Така мина половин час, и Витьок сам не забеляза как вече бе напълнил цяла торбичка с боровинки, докато постепенно се приближаваше до мястото, където стоеше колата на командира му и любовницата му. И тогава като закован спря, буквално в последния момент отскочи назад в храстите. Защото едва не излезе право пред двамата прелюбодейци, които в този момент се намираха в страстна прегръдка. Стана му безкрайно жал за горката бременна Светлана, която дори не подозираше каква изненада ѝ готви „любимият“ ѝ съпруг.
Вероятно затова, без дори да знае защо, Виктор измъкна телефона си и направи няколко снимки на страстно целуващата се двойка. Кой знае, може да послужат на бедната му жена срещу негодника. След всичко чуто досега, никаква мъжка солидарност не можеше да го накара да мълчи. Не че се канеше нарочно да „топи“ майора или да се меси в чужди работи, но ако се появи удобен случай, нямаше да пропусне да помогне на един добър човек.
Докато размишляваше върху несправедливостта на живота, Виктор вече се канеше да си тръгне и да заобиколи мястото на срещата през гората, когато видя да се приближава комендантски патрул: двама сержанти и един млад лейтенант, който, очевидно, искаше да демонстрира пред подчинените си колко е „отговорен“, защото се отправи директно към увлечената двойка. А майорът беше разкопчал горното копче на ризата си – е, военната полиция винаги ще намери за какво да се заяде.
– Здраве желаем, другарю майор. Лейтенант Гореликов. Моля, документите. Защо сте не по формата? – Анатолий се сепна, прекъсвайки целувката. Видимо смутен, той тихо промълви, докато подаваше документите си:
– Извинете, другарю лейтенант, зазяпахме се тук с девойката. Сами разбирате, млади хора…
– Амурните ви дела не ни интересуват особено. Но все пак ще ви посъветвам да не се набивате на очи. Все пак частта е наблизо. Какво ще си помислят подчинените ви, ако ви видят? А и копчето си на яката закопчайте – отвърна помощник-комендантът.
В този миг Толя ненадейно избухна, спомняйки си, че вече е почти цивилен. Изрече куп обидни думи към патрула и грубо накърни тяхната чест и достойнство. Така че дори Наталия трябваше да се намеси, буквално молейки полицаите да не ги прибират в комендатурата. Виктор, който наблюдаваше всичко от укритието си, едва не се вцепени, когато видя как единият сержант, заобикаляйки отзад майора, светкавично му извъртя ръцете, а лейтенантът с ловко движение го принуди да признае, че е сгрешил в разговора си с военната полиция.
Всъщност, за да го проумее, на Анатолий се наложи дори да изгуби съзнание. Прапорщикът не посмя да мръдне, понеже разбра, че тези хора не си поплюват. За секунди сержантите тикнаха безжизнения офицер в колата на любовницата му, докато лейтенантът любезно разговаряше с момичето:
– Е, Маринка, добре го обработи онзи глупак. Надявам се, успя да ти каже къде е оборудването и няма да ни се налага да го мъчим, докато не предаде богу дух.
– Разбира се, че каза. Безумно е влюбен в мен. Скрил го е в обора у дома си. Мислеше да вземе милиони за него и после да замине с мен на почивки, но вместо това ще замине при прадедите си – отвърна спокойно тя.
– Да, майорът наистина бе наивник. Но как можа да продаде родината си – умът ми не го побира. Въобще не е патриот. Е, вече ще е с един по-малко. Чуждестранните ни покровители не искат свидетели – добави лейтенантът. После цялата престъпна шайка се качи в колата и отпраши. Камерата на Виктор обаче успя да направи доста снимки, включително на лицата на нападателите. А прапорщикът не можеше да помогне по никакъв начин на майора – ако бе изскочил от храстите, главорезите несъмнено щяха да се разправят и с него.
Пък и не можеше да се обади на полицията, защото нямаше обхват в тази местност. А дори и да можеше, едва ли униформените щяха да пристигнат навреме. Тогава Витьок се затича с всички сили право при командира на частта, който незабавно извика някого с много високи пагони, защото случаят очевидно се отнасяше и до международни отношения. Прапорщикът разказа всичко, което знаеше. Но генералът така и не му обясни нищо за по-нататъшните мерки, само го отпрати зад вратата. Виктор обаче не беше от хората, които ще оставят нещата на самотек.
Реши да замине за селото, където живееше жената на майора, за да я предупреди за опасността, която я грози. И точно това се оказа вярното решение, защото влиятелният офицер бе толкова продажен, колкото и останалите. Виктор успя с хитрост да измами бандитите, пристигнали да вземат устройството. След като претърсиха обора и не откриха нищо, те решиха да заличат всички следи и свидетели на провалената операция. Надничайки през прозорците, те съзряха в спалнята някаква фигура, която очевидно „спеше“ дълбоко.
Тогава престъпниците подпалиха къщата и се скриха надалече, наблюдавайки как за миг всичко пламва. Но в спалнята изобщо не беше Светлана, а умело изработен от Виктор чучел(манекен). Той се надяваше, че негодниците няма да влизат в къщата, за да не вдигат шум. Точно така и стана. Докато те гледаха пожарa, бегълците вече бяха далеч — успяха да се измъкнат през прозореца в задната част на дома.
Тогава Виктор си даде сметка, че не може да се довери на никого в тези краища. Заедно със Света и малката кутийка, в която имаше компютърна програма, той замина право за службата за сигурност, където се изненадаха да видят обикновен военнослужещ с преки доказателства за държавна измяна. Полетяха множество оставки и уволнения, а само Марина успя да избяга в България, където я чакаха фалшиви документи и нова задача. А животът на Виктор и Светлана се подреди по най-добрия възможен начин.
Недълго вдовицата оплакваше своя негоден съпруг, който не се беше спрял дори пред риска за живота на жена си и нероденото им дете, всичко – заради пари. Ако не беше неговият другар по служба, изпълнил своя войнишки дълг, и двамата можеха да бъдат на гробищата. За своя подвиг Виктор получи държавен орден и висок пост в една държавна структура. Но най-важното за него беше, че до полуда се влюби в Светлана, въпреки че тя носеше дете, което не бе негово. Защото младата майка се оказа наистина чиста и светла душа, която не заслужаваше да отглежда детето си сама, без здрава опора до себе си.
Същото мнение имаше и майката на Виктор – обикновена селска жена, на която синът ѝ скоро представи своята избраница, като ѝ предложи брак пред самите ѝ очи. „Бъдете щастливи, деца, и дано Бог ви пази от лошите хора, плъпнали по света. Ала и за тях ще се намери възмездие. За всичко си има време и всеки ще отговаря за делата си“, каза простичко мъдрата жена, като прегърна новосъздаденото семейство.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: