„О, хайде, това не е голяма работа!“ Костя погледна виновно към Лера. „Беше само веднъж, обещавам, че никога повече няма да се повтори.“ Момичето гледаше безучастно настрани, но не можеше да прости такова нещо.
С Костя се срещаха в продължение на една година. Наричаха ги най-красивата и влюбена двойка. От първия ден, в който бяха заедно.
Буквално седмица по-късно Костя се премести при нея. Лера живееше в апартамент, който беше наследила от леля си. Леля ѝ, омъжена за съпруга си професор, се беше сдобила с луксозен тристаен апартамент почти в центъра на столицата.
Но не беше успяла да има деца. Затова завещала апартамента си на единствената си племенница, дъщеря на брат си. Такъв луксозен подарък се оказал тъкмо навреме.
Лера завършила училище и успяла да постъпи в един от столичните институти с ограничен бюджет. Имаше проблеми с общежитието, а после изведнъж се сдоби с апартамент. Костя учеше в същия институт като Лера, но в платено отделение.
И двамата бяха от провинцията, само че родителите на Лера бяха обикновени работници, а семейството на Костя – макар и малко, но бизнесмени. Отначало момичето не било посрещнато особено радушно, но с течение на времето Лера спечелила любовта на родителите на любимия си. Поне така ѝ се струваше.
След като живели заедно една година, влюбените решили да се оженят. Отначало искали просто да се подпишат и да седят в семейния кръг. Нямали пари за пищна сватбаһттр://….
Но когато обсъждали това събитие с двамата родители, родителите на Костя настоявали сватбата да е по всички правила: добър ресторант, скъп домакин, лимузина и много гости. „Имаме много роднини“, каза майката на Костя.
„Те ще дадат толкова много подаръци, че всички разходи ще се изплатят с повече от достатъчно“. Родителите на Лера скромно мълчаха. Единственият им роднина, този, който е оставил апартамента на дъщеря им, е починал отдавна.
Но те не искаха да бъдат обезчестени. А Лера беше единствената, която имаха. В крайна сметка беше решено да се вземе заем.
Родителите и младите хора се впуснаха в подготовката на сватбата. Лера, опитвайки се да спести парите на родителите си, решила сама да си направи прическа и грим. Роклята също била поръчана на приятел, който се съгласил да я направи по скицата на момичето на разумна цена.
Разкъсвана между напасването, необходимите покупки и института, Лера не забеляза веднага, че Костя малко се отдалечи от нея. Но нищо, утешаваше се момичето. Той също се притеснява.
Да, и сигурно също има много неща за вършене преди сватбата. Няколко дни преди сватбата последните два чифта на Лера бяха свалени. Развълнуваното момиче реши да отиде в Квартнича и да се върне по-рано у дома, за да има време да приготви романтична вечеря за любимия си.
За нейна изненада някой си бил вкъщи. Когато влязла в апартамента, видяла разхвърляни навсякъде дрехи. От спалнята се чували характерни стенания.
Като се молеше на всички светии да не е това, което си мислеше, че е, Лера отвори вратата на спалнята. Светиите не помогнали. Нейният годеник се мяташе на леглото им с един съученик.
Те не забелязаха веднага влизането на Лера, а когато го направиха, дори не се спряха. Лера излезе във всекидневната. Няколко минути по-късно Костя се втурна, като закопчаваше панталоните си, докато ….
– Лера, не е това, което си мислиш.
– Откъде знаеш какво съм си помислила? Излизай.
– Лера, да поговорим.
– Излизай.
– Добре, ще си тръгна, но ще съжаляваш за това.
– Няма да повярваш, вече съжалявам, че се забърках с теб.
Костя си тръгна. След като плака цяла нощ, Лера едва намери сили да отиде в клас на сутринта. Костя я чакаше пред класната стая.
– Лера, да поговорим. Вярно е, че напоследък нямаш време за мен. Толкова си се вманиачила по тази сватба, че си загубих самообладание.
– Кълна се, че това няма да се повтори. – Младият мъж изглеждаше искрен. – Лер, аз обичам само теб, не ми трябва никой друг.
Лера не повярва на нито една от думите му. Тя си спомни как годеникът ѝ се бе отнесъл към външния ѝ вид в спалнята вчера. Той дори не се спря.
– Добре, реши да се гордееш? – Гласът на Кости изведнъж стана твърд. – Мислила ли си за родителите си? Те влязоха в дългове, за да ти осигурят прилична сватба. Искаш ли да я отмениш? До нея остават само няколко дни.
– Не можеш да се върнеш назад, всичко е платено. Не знам за теб, но аз отивам на това парти с моите приятели.
– Ти си такъв гадняр – изригна момичето.
Лера едва издържаше на собствената си сватба, опитвайки се да не покаже какво чувства. Константин се забавляваше със семейството и приятелите си. Момичето нямаше търпение да се приберат у дома.
След като си постели в хола, тя се канеше да си легне, когато на вратата се позвъни. На прага стояха родителите на Константин.
– Дошли сме за парите – обяви майката на Костя.
– Какви пари?
– Какво имаш предвид, какви пари? Парите, които ти дадохме за сватбата, ние ти ги дадохме. Така че върни си дълговете…
Пренебрегвайки снаха си, жената влезе в стаята, откъдето Костя излезе с готова пачка пари.
– Събрах всичко, което имах. Мисля, че тук има достатъчно. – Той даде пачката на майка си.
– Как може да е така? – Лера възкликна, почти разплакана. – Моите родители също бяха спестили за сватбата.
– И какво? – Свекървата я изгледа презрително. – Дадоха предимно на нашите роднини. Какво биха могли да дадат вашите просяци? Една ютия?
Цялото трио се разсмя. След като поговориха малко със сина си, родителите излязоха.
– Между другото, скъпи мой – родителят се обърна на прага. – Утре отиди в паспортната служба и регистрирай Костик. В края на краищата той вече е твой законен съпруг и има право на регистрация.
След като родителите му си тръгнаха, Костя отиде при жена си.
– Хайде, скъпа, не се пречупвай, изпълни съпружеския си дълг.
Лера забеляза, че той е много пиян, и когато само имаше време, проблесна в главата ѝ. Тя грабна ютията и изсъска:
– „Просто ела тук и ще ти разбия главата.
Явно усещайки, че в такова състояние не може да се справи с нея, Костя се оттегли.
Като затвори вратата след себе си и я подпря с един стол, Лера се опита да заспи.
– Млада госпожице, съжалявам, че ви натрапвам. Добре ли сте?
До Лера спря млад, интелигентен на вид мъж. Погледът му беше смутен. Момичето се огледа и осъзна, че седи в това кафене от доста време. Носната кърпичка в ръцете ѝ беше мокра от сълзите, които тя се опита да спре.
– Името ми е Валери. Дойдох тук за обяд и през целия обяд ви гледах как плачетеһттр://….
Лера поднесе безполезната носна кърпичка към очите си. Валери веднага извади своята и я подаде на момичето.
– Мога ли? – Той посочи към стола срещу Лера.
Момичето кимна.
– Работя в онази сграда там. – Той посочи сивата сграда срещу кафенето. – Често идвам тук за обяд. Но за първи път ви виждам. Нещо се е случило с вас?
Лера кимна отново и изведнъж изля всичко, което се беше натрупало в душата ѝ през последните няколко дни. Стана ѝ по-лесно.
Преди да отговори, Валери вдигна ръка и повика сервитьора. Той поръча кафе и сладкиши. Той погледна момичето с усмивка.
– Прости ми, че излях проблемите си върху теб по този начин.
– Просто на непознат човек му е по-лесно да говори – усмихна се Валери и покри ръката на Лера с дланта си. – Постъпила си правилно.
Половин час по-късно те излязоха заедно от кафенето. Валери я качи в едно такси.
– Ще ти дам визитката си. Лера, ако имаш нужда от нещо, свържи се с мен по всяко време. Ще се радвам да ти помогна.
Свекървата на Лера я чакаше вкъщи.
– Скъпа, не разбирам. Кога ти казах да регистрираш Костик? Мина цяла седмица, а ти не си направил и крачка.
Окуражена от разговора си с Валери, Лера реши да не си позволява да се обижда.
– Защо трябва да го регистрирам? За да може да води тук всякакви момичета? Или фактът, че ме откраднахте заедно, като взехте общите ни пари?
– Какви пари? Какво има да крада от теб, просяко? Освен този апартамент, който си получил незаконно, няма нищо друго.
– Аз получих апартамента по закон и няма да настаня в него твоя син боклукчия. Защо да го правя? Ти имаш парите и си хвърлил око на моя апартамент. Ако си толкова беден, вземи под наем или купи апартамент на скъпия си синһттр://…..
– О, ти! – свекървата замахна към Лера.
– Ще я нараниш. Имам бързо набиране на телефона си. – Лера вдигна ръката си с телефона нагоре. – Ще се измъкнеш оттук за нула време.
– Ти също, съпруже! – Тя се обърна към Константин. – Вземи си нещата и се махай оттук.
– Аз съм твой съпруг и имам право да бъда на твоя територия – усмихна се Костя.
– Значи ще живея тук, колкото си искам.
– Ще се разведа с теб.
– Опитай. Но няма да ти дам развод. И докато сме в съда, ще те накарам да ме регистрираш.
– Утре ще те регистрирам – изкрещя свекървата. – Или ще съжаляваш горчиво за това.
Родителите на Костя си тръгнаха. Той тръгна след тях. Беше уикенд и най-вероятно той отиде в някой клуб да се забавлява. Лера дълго лежа на дивана си. После, като си спомни за новия си познат, извади визитната му картичка.
Морозов Валерий Кирилович. Адвокатска кантора. Лера се усмихна.
В понеделник, когато се върна от института, я очакваше неприятна изненада. Не ѝ беше позволено да се прибере вкъщи. Очевидно Костя беше сменил ключалките.
Лера прекара дълго време в звънене и блъскане по вратата. Накрая от другата страна се чу пиянски глас:
– Какво искаш?
– Отворете веднага!
– Да ти еба майката! Когато ме впишете, тогава ще отворя! – След малко мълчание той добави: – Не е нужно да се обаждате на полицията. Те няма да се намесват в семейни кавги.
Лера замръзна на перона. Как досега не беше разпознала в него такъв мерзавец? Какво трябва да направи сега? Полицията наистина нямаше да се намеси. Тя слезе долу и седна на една пейка до входа. Изведнъж й хрумна…
Бръкна в чантата си, намери визитната картичка на Валери и веднага набра номера му.
– Валери, съжалявам, че закъснях!
След като обясни ситуацията, Лера го изчака. Младият мъж пристигна само след няколко минути.
– Оказва се, че сме почти съседи – усмихна се той.
Лера се опита отново да се извини, но той само махна с ръка.
– Не се извинявай – казах ти, – по всяко време. Освен това аз съм среднощен човек.
Те се качиха на стълбищната площадка и позвъниха на вратата на апартамента на Лера още веднъж.
– Майната й! – чу се откъм вратата.
– Е, ако мъжът ти не иска да отвори вратата по добър начин, ще го направим по лош.
Валери набра един номер на телефона и говори известно време с някого. От разговора момичето разбрало, че Валери говори с крадец.
– Цената на професията – усмихна се мъжът. – Веднъж му помогнах да избегне истинска присъда. Сега той ми дължи услуга.
Час по-късно пристигна прилично изглеждащ възрастен мъж. През цялото това време Лера говореше с Валери тихо, за да не привлече вниманието на съседите. Буквално след три минути вратата се отвори.
Момичето с придружителите си влезе в апартамента. Веселото забавление на съпруга ѝ не забеляза веднага влизащите.
– Какво? – Възкликна той изненадано.
– Гражданино Светлов, нямате право да сте в този апартамент, тъй като той не ви принадлежи и не сте регистриран тук – каза Валери.
– Аз съм в апартамента на законната си съпруга – опита се да възроптае Константин.
В това време приятелите му, усетили нещо нередно, започнаха да се измъкват от апартамента.
– Жена ти днес е подала молба за развод и иска да напуснеш апартамента ѝ за времето на бракоразводното дело.
– Нямаш право – изкрещя Константин, който бе изтрезнял моментално.
– Нека да се обадя в полицията и те ще ти обяснят какви права и кой ги има – предложи Валерий.
Няколко минути по-късно Константин не беше в апартамента.
– Льоня, имаш ли ключалка, която да сложиш на момичето? Само че по-сигурна – обърна се Валерий към взломаджията.
– Вие ме обиждате, Валерий Кирилович.
Льоня изчезна.
– Може би кафе? – Лера предложи.
– С удоволствие.
Момичето бързо свари кафе.
– Валери, не знам как да ти благодаря. Осъзнавам, че услугите ти струват пари, но определено ще ти се отплатя.
– Не бързай, винаги съм готова да помогна на добри хора, дори и безплатно. Точно това често получавам от баща си.
– Това ли е вторият Морозов в името на вашата фирма?
– Аз съм първият – засмя се адвокатът, а после добави:
– Тъй като казах, че днес сте подали молба за развод, може би тогава изгответе документите, за да не бъдат неоснователни? Или пък не искате да се развеждате?
– Разбира се, че искам да се разведа.
Те не забелязаха как отлетя полунощ. Леонид подари на Лера голяма ключалка.
– Дори не мога да го отворя сам – каза той гордо.
Лера и Валери тихо преминаха на „ти“. Месец по-късно Лера, здраво стиснала в ръцете си бракоразводното свидетелство, излезе от службата по вписванията.
След кратък разговор с Валери Константин без думи подписа всички документи и изчезна от града. Беше изключен от института. Шест месеца по-късно Лера получи диплома и си намери работа.
Отношенията ѝ с Валерий от приятелски се превръщат в близки. Но сега тя вече не бърза да се омъжва. Вечер двамата работят заедно.
Валери е ангажиран със собствените си дела. Лера работи на половин работен ден, като пише дипломи и курсови работи. Тя иска да изплати възможно най-скоро заема на родителите си за злополучната сватба.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: