– Таня, ти предизвика поредното задръстване! Задната част е толкова издута, че и самолет не би могъл да я заобиколи! Цял ден си облизвал чиниите!
Тази фраза предизвика експлозия от силен смях.
Таня стисна очи и пожела да изчезне в пространството, само и само да не чуе подигравките и да не види гневните лица. Не можеше да обясни, че бюджетът на нея и майка ѝ им позволява да се хранят само с евтини полуфабрикати, а склонността ѝ към затлъстяване не беше съвместима с графика на хранене сутрин, вечер и набързо.
Разбира се, Таня трябваше да спортува или да промени режима си, но трябваше да работи усилено, за да изпълни обещанието, което беше дала на баща си. Трябваше да получи образование и да не изоставя майка си.
Ученето не беше лесно. Оскъдната пенсия на майка ѝ, постоянните сесии, хроничното лишаване от сън заради нощните смени. Всеки друг в нейното положение би отслабнал, но Таня, напротив, се закръгли още повече.
Тя слушаше. Всички сякаш се бяха разотишли. Беше безопасно да се излезе навън. Но когато отвори вратата, тя отново се сблъска със сервитьорите.
– Таня, тъкмо идвахме да те видим – казаха те.
Таня стана предпазлива. Не очаквай нищо добро от тях.
– Защо?
Те се спогледаха и Таня разбра, че я очаква поредната подигравка. Тя си спомни думите на баща си: „Ти си най-умната, най-привлекателната. Дори да те боли, бори се. Независимо от всичко. Усмихни се и се бори.“
– Е, питайте надалеч – каза Таня.
– Таня, утре имаме парти след смяната. Нека да затворим по-рано за няколко часа. Всички, които са с двойки, ще дойдат. Ти идваш ли? Нямаш с кого да отидеш. Наистина, кой би искал да се забърка с такава бъчва?
Смехът беше заглъхнал. Началникът на затвора се появи.
– Какъв е този цирк? Заради теб хората падат от столовете си! Към залата! Сега!
Младежите се разбягаха, а Таня изтича навън. Имаше няколко минути, за да си поеме дъх. Опита се да се успокои, но изведнъж избухна в сълзи. Наистина нямаше гадже и може би всички са прави. Тя е дебелана, неудачница и никой не се радва за нея.
„Трябва да направим нещо по въпроса“, помисли си Таня. – Трябва ли да се откажа от яденето изобщо? Или да отида на лекар? Макар че какво ще ме посъветва той? Режим, здравословна диета. И откъде мога да взема пари?“
– Татко, какво трябва да направя? Ако утре не дойда с гаджето си, ще ми се смеят.
Таня потръпна. Някой се закашля в храстите. Навън вече беше тъмно, а тя дори не си беше дала сметка, че в сумрака зад ресторанта може да има някой. Тя се отдръпна малко назад и се почувства разтревожена.
– Съжалявам, ако съм ви уплашил – каза мъж на около трийсет години. – „Не исках да го направя. Не мога да виждам жени да плачат. Има ли нещо, с което мога да помогна?
Таня издиша:
– Не. Какво можете да направите, за да помогнете? Съжалявам, но ти изглеждаш така, сякаш имаш нужда от помощ, а не аз.
Мъжът посочи към една пейка.
– Мога ли да седна?
Той се спусна на пейката, поколеба се за миг, после се обърна към нея и започна да говори.
– Знаете ли, отдавна разбрах, че сълзите не решават проблемите, а само усложняват живота. Преди една година се събудих, без да си спомням нищо. Да, плачех от страх. Но после осъзнах, че плачът няма да промени нищо. Имах живот и преди.
Предполагам, че ако се събудя в мазето, това е мястото ми. Тръгнах по улиците, като почти досаждах на хората, но никой не ме разпозна. Стигнах до заключението, че нямам никого. Опитах се да подам молба за документи, но полицаите бяха груби. Осъзнах, че никой не иска да се занимава с бездомник. Сега съм никой.
– Невидима – каза Таня и се обърна към него.
– Странно е, че си спомням как да говоря и да ям, но не помня коя съм.
И тогава на Таня ѝ хрумна една идея:
– Как се казваш?
– Ти изобщо не ме ли слушаше? Не си спомням. Както искаш да ме наречеш.
– Знаеш ли, името ми е Таня. Може би можеш да ми помогнеш.
Таня разказа на Антон плана си. Избрала е това име, защото така се е казвал баща ѝ.
Антон се замислил за това:
– Това е приключение. Харесва ми… Но как? Толкова съм зле облечен, че мястото ми е на сметището, а не в ресторанта.
– Това няма значение. Знаеш ли каква е майка ми? Тя ще те оправи за нула време и ще те облече така, че няма да се познаеш. – усмихна се Таня.
– Имаш късмет. А татко?
– Не. Той отдавна си е отишъл. В някои отношения ми напомняш за него. Той казваше, че трябва да се бориш. Ако не искаш, разбирам те. Но ако бях на твое място, щях да се боря. Искам да го направя и бих искал ти да участваш в това.
– Майка ти ще ме приеме ли?
– Да. Тя е невероятна. Ела и ни виж. Ще ти напиша къде да отидеш.
– Дай ми адреса, ще го запомня. Не знам кой съм бил, но си спомням всичко мигновено.
Таня се върна на работа. Осъзнаваше, че лъже, но се надяваше, че хитростта ѝ няма да бъде разкрита и най-накрая ще остане сама.
Вечерта, когато се прибрала вкъщи, разказала всичко на майка си. Мама каза:
– „Таня, ти си възрастна. Аз ще те подкрепя. Надявам се всичко да се получи. И още… Сигурна ли си, че той не е някакъв престъпник?
Таня я целуна:
– Надявам се да не е, изглежда мил и безобиден. Просто има лош късмет. Ти си най-добрият!
– Да… Най-доброто бреме на света.
Антон пристигна навреме. Той се поколеба известно време на прага, после събу обувките си и застана бос на снежнобелия под. Таня се усмихна:
– Всичко е наред. Ти дойде! Това е най-важното, а за останалото ще се разберем. Надявам се, че всичко ще мине добре.
– Как мога да те разочаровам? Аз съм…
– Твърде рано е да влизаш в роля – засмя се Таня. – Но ти си в подходящото настроение. Трябва да изиграем всичко така, че всички да повярват, че имаме връзка и пълна хармония.
Изкараха майката на Таня в инвалидна количка. Антон се отдръпна малко, после ѝ се усмихна. Майката на Таня не ходеше. Преди пет години беше наранила гръбначния си стълб и оттогава не усещаше краката си.
– Здравейте! Нека се запознаем.
– Аз съм Антон.
В уговорения ден всички погледи бяха насочени към Таня, но мълчаха. Тя знаеше, че всички чакат нейния срам. На сутринта Антон я придружи до ресторанта.
– Ще бъда там в седем.
– Ще те чакам.
– О, повярвай ми, ще чакам. Таня, изглеждаш страхотно. Наистина се радвам, че ще прекараме вечерта заедно.
– Антон. Аз съм единственият тук. Кой е „ти“?
– О, имам предвид теб.
Тя осъзна, че думите му изобщо не я смущават. Дори беше поласкана от комплиментите му.
На тържеството Татяна забеляза погледите на колегите си. Собственикът на ресторанта празнуваше годишнина и беше обещал премии на всички служители. Може би именно това поддържаше доброто настроение на колегите ѝ и никой не бързаше да прави язвителни коментари в нейна посока.
– Татяна, ти сама ли си? – попита собственикът.
– Не, Антон ще дойде скоро.
Той вече я чакаше отвън. Тя излезе и не го разпозна веднага сред хората. Величествен, висок, елегантен. Таня почувства вълнение, когато той се приближи и я хвана за ръка. Вече не виждаше разочарованието по лицата на колегите си. Антон беше там за нея. С него тя не изглеждаше с наднормено тегло, неглиже или нещо друго.
В разгара на партито Настя, главната клюкарка на екипа, покани Антон на танц.
– Танцувам изключително с моята приятелка – отвърна той и хвана ръката на Таня.
Антон остана близо до нея през цялата вечер. Таня забеляза как шефът наблюдава спътника ѝ. Тя осъзна, че това внимание не е без причина. И то не беше, защото нещастната Таня си имаше кавалер. Не. причината за този засилен интерес беше друга.
– Имам чувството, че съм под лупа – каза Антон. – Някой примигва с лукава усмивка, а някой с такова изражение на лицето, сякаш съм призрак. Една двойка дори се отдръпна от мен. Слушай, да избягаме ли?
Таня кимна с глава. Те излязоха във фоайето и тя попита:
– Да пробваме ли с документите? Аз ще помогна. Можеш да започнеш нов живот, да станеш какъвто искаш.
Антон сложи ръце на раменете ѝ:
– Ако получа документите и си намеря работа, ще се омъжиш ли за мен?
– Това е „да“!
– Искаш да кажеш, че това е „да“?
– Да – отговори Таня.
Той я целуна. И после си тръгнаха, защото единственото, което искаха, беше да останат сами…..
На сутринта се върнаха в ресторанта и при гостите на шефа, които бяха доста подпийнали.
– Искам да спя – каза Таня.
– Не можеш ли да си вземеш една нощ почивка? Изморена си.
– Всичко е наред.
Таня погледна към ресторанта. На паркинга имаше много коли. Шефът се насочваше към паркинга, но не със спътника си. До него вървяха сивокоса дама и нисък възрастен мъж. И двамата изглеждаха много заможни, но някак странно. Таня нямаше време да каже нищо, тъй като тълпата последва шефа от ресторанта. Антон се напрегна. Всички се движеха в тяхната посока.
– Сони – прошепна жената.
Антон пристъпи към тях и заговори с треперещ глас:
– Мамо!
Жената започна да пада и Антон я вдигна. Възрастният мъж потъна до нея. Те се прегърнаха.
– Никой не е очаквал – каза началникът. – Но аз веднага разбрах. Той ми напомни за някого. А после партньорът ми отбеляза, че и вашият спътник му се струва познат. Както и да е, това не е Антон, а Дмитрий Ступин. Той изчезна преди няколко години. Родителите му са много богати. Имаше някаква криминална история, но определено беше той.
Таня осъзна, че сега не ѝ е мястото тук. Колегите щяха да ѝ се подиграват, че не е разпознала скитника като милионер. А той дори нямаше да си я спомни сега. Кой е той и коя е тя.
– Настя, кажи ѝ, че съм болна – каза Таня и побягна към къщи.
– Може би Антон е говорил сериозно? – Мама се запита.
– Какво значение има това? – Таня показа вестниците: „Сензация – намерен изчезнал преди две години…“.
Мама я прегърна и Таня заспа.
– О, моето бебе. Защо не вярваш в себе си?
Вечерта на вратата се позвъни. Мама отвори. На прага стоеше Антон с букет, до него жена, която приличаше на него, следвана от мъже в делови костюми. Цялата процесия беше на прага на тяхната хрушчовка.
– Добър вечер. Годеницата ми избяга – усмихна се Антон. – А тя обеща да се омъжи за мен, когато имам документи. Сега вече ги имам.
Татяна чу гласове и излезе.
– Защо си дошъл?
– За да се омъжа.
– Шегуваш се?
– Не. Ние сме възрастни. Харесвам те и аз…
– За какво ме искаш?
– Аз съм влюбен.
– В мен? Аз съм напълно…
– Така че ти просто ще заемеш повече място в сърцето ми. Мога ли да вляза?
Таня се отдръпна и в очите ѝ се появиха сълзи. Тя го погледна.
– „Наистина? Не си дошъл да ми се подиграваш, нали?
– Не, Таня. Всичко е истина.
Тя се разплака на рамото му, а той я обгърна с ръце и я погали по главата.
– Така е по-добре.
Сватбата беше отпразнувана в ресторанта, където Таня някога беше работила. Сега тя учеше и помагаше на майка си след операцията. Лекарите обещаха, че мама ще може да ходи.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: