Марго се взира във вратата. Беше дошъл денят, в който можеше да се разправи със съпруга си.

Марго се взира във вратата. Беше дошъл денят, в който можеше да се разправи със съпруга си.

Очите ѝ блестяха със зъл огън. Колко дълго бе чакала този ден… Цели две години.

Накрая чу звука от отварянето на вратата и сърцето ѝ едва не изскочи от гърдите.

На леглото бяха вещите ѝ, събрани на купчина, до нея имаше чанта, в която трябваше да сложи всичко.

В стаята влезе униформена жена.

– Навън, Маргоша!
Марго се изправи, бързо събра вещите си и след това набързо излезе от килията си.

– Нямаш търпение да се срещнеш с любовника си? – усмихна се надзирателят, който я следваше.

Марго не отговори. Тя вървеше с високо вдигната глава. Вече не я интересуваше какво се говори зад гърба ѝ. Беше преживяла достатъчно, но сега беше готова да се разправи с тези, които я бяха обидили.

Тя погледна напред, но пред очите ѝ изплуваха събитията отпреди три години.

Марго и Гриша бяха успешни бизнесмени. Когато се ожениха, нещата веднага тръгнаха нагоре.

Успехът не само им завъртя главата, но и внесе раздор в семейния им живот. Марго знаеше за всички приключения на съпруга си, но в името на успешния бизнес търпеше всичко.

Беше наранена, но все още помнеше съпруга си такъв, какъвто беше, когато се запознаха. Тогава те са били обикновени хора, влюбени един в друг. Но с течение на годините любовта избледняла и отстъпила място на навика.

Марго вярваше на съпруга си. Подписваше всички документи, които й връчваше, без да ги поглежда. Така се случи, че това се обърна срещу нея. Целият ѝ успешен и щастлив живот изчезнал за един ден.

В този ден тя била обвинена в крупна измама и укриване на средства. И отишла в затвора. Била е набедена от собствения си съпруг с фалшиви документи.

Процесът не продължи дълго. Съпругът ѝ се обърнал срещу нея. Тя не получи добър адвокат. Не успяла да си намери такъв сама. Най-вероятно съпругът ѝ я е подкупил, защото съдът е прекратил делото твърде бързо и е хвърлил цялата вина върху нея.

Осъдили я на пет години.
В продължение на две години в затвора тя преоткрива себе си. Вече не била уплашеното момиче, което не можело да се изправи за себе си. Сега вече разполагаше със силата, която беше натрупала в себе си.

Заради доброто си поведение била освободена предсрочно и сега била жадна за отмъщение.

А Гриша беше главният герой, на когото трябваше да покаже новата си същност. Марго си мислеше за всичко това, докато й издаваха вещите.

– Успех, красавице! – Надзирателят я потупа по рамото.
Когато Марго се озова пред портите на затвора, тя не можа да направи и крачка. Страхът отново я обземаше. Цели две години тя кроеше план за отмъщение, а сега се страхуваше дали ще успее да изпълни това, което толкова силно искаше. Стоя така около пет минути и тогава видя позната фигура да се приближава към нея.

Тялото ѝ веднага се размърда. Слава богу, той беше тук. Тя се затича към него. Той също ускори крачката си. След няколко мига те се срещнаха и мъжът я обгърна в прегръдка.

– Марго, не мога да повярвам, че този момент е настъпил.

Марго се сгуши във врата му и се засмя нервно. Но той беше чакал този момент също толкова, колкото и тя. Това беше Артьом, приятелят на съпруга ѝ.

Веднага след като я затвориха, той започна да я посещава в затвора. Вярваше в нейната невинност и знаеше, че Гриша не е толкова невинен, колкото изглежда. Фактът, че Артьом отдавна беше влюбен в Марго, също играеше важна роля тук. Но той никога не говореше за симпатията си, едва година след посещенията си призна чувствата си на Марго.

А по това време Марго вече е изпитвала не само признателност към Артьом. Двамата се влюбиха, тя седеше в затвора, той на свобода. Сега вече нищо не можеше да спре тези влюбени.

– Страхувах се, че няма да дойдеш за мен – прошепна жената.

Мъжът я стисна още по-силно в прегръдките си. – Как бих могъл да те оставя? Няма да ти позволя да отидеш никъде другаде.

Марго вдиша аромата му и въздъхна доволно. Когато беше в затвора, тя започна да открива интересни неща с помощта на Артьом.

Артьом беше близък приятел на Гриша и знаеше някои подробности за неговите машинации. Артьом ѝ каза, че всичко това Гриша започнал заради любовницата си, която искала да присвои част от бизнеса, принадлежащ на Марго.

Именно с нейна помощ съпругът й измислил всичко и реализирал мръсните си дела. Когато Марго разбрала за това, тя му обещала да си отмъсти. И Артьом ѝ помага да го направи.

Той често посещаваше дома на Марго и Гриша. Съпругът не подозираше за никаква връзка между тези двамата. Той не следеше състоянието на Марго в затвора, затова не знаеше за посещенията на Артьом.

След съдебния процес той се разведе с Марго и сега не се интересуваше от нейната съдба.

– Да се махнем оттук. Искам да си взема душ след тези стени. Струва ми се, че мириша на онази миризма на гнил затвор.

Марго набръчка носа си. Артьом се разсмя:

– За какво говориш? Миришеш по-добре от всяка жена на света.

Той я целуна по челото и отпусна ръце, като я освободи от прегръдката си.

Марго се засмя, изпитвайки удоволствие от звука на собствения си смях на открито. Сега съдбата ѝ беше в нейни ръце. Тя можеше да се смее, когато пожелае. Без да се страхува, че ще й се разкрещи някой разгневен надзирател.

Двамата се хванаха за ръце и тръгнаха към паркираната наблизо кола. Марго копнееше за горещ душ и чаша кафе. Малко по-късно тя вече седеше в креслото в дома на Артьом.

Косата ѝ беше влажна. Беше се загърнала в хавлиен халат и държеше в ръцете си чаша с кафе. Отпи първата глътка с удоволствие, а след това блажено затвори очи. Когато кафето свърши, тя постави чашата здраво на масичката за кафе и каза:

– Сега искам да ми покажеш тези документи. Трябва да се уверя, че всичко е минало така, както сме мечтали.
Марго стисна нетърпеливо юмруци.

Артьом я гледаше непрестанно. Тази жена го побъркваше от много време насам. Толкова години той пазеше чувствата си в себе си. Сестра му работеше във фирмата на Марго и Гриша, така че той не само често ходеше в дома им, но и се отбиваше на работа.

Казваше на всички, че иска да види сестра си. Това, което наистина искаше, беше Марго. Обожаваше да я гледа в деловия ѝ костюм с документи в ръце.

Тя му доставяше тръпка, каквато никоя друга жена в целия му живот не можеше да му достави. И сега в неговия стол седи Марго в халата си. Не е ли това истинско щастие?

Той извади няколко документа от малкия сейф в шкафа. Внимателно ги донесе до Марго и ѝ ги подаде. Марго ги взе в ръцете си с усмивка. Знаеше, че това е краят за Гриша.

Беше толкова доволна, че държи съдбата му в ръцете си. Тя отново погледна Артьом с усмивка:

– Разкажи ми повече за това как се случи всичко. В затвора не можех да те питам за подробности. Моля те, разкажи ми.

Тя хвана ръката му и го дръпна на пода до себе си. Артьом се усмихна и започна да разказва:

– Малката ми сестра не можеше да ми откаже. Тя също вярваше, че ти нямаш нищо общо с това.

Затова й обещах, че няма да я оставим, когато всичко се случи. Тя е наш съучастник и ние ще се погрижим за нея.

Дадох й тези документи, които трябваше да ми подхвърли, за да ги подпиша. В онзи момент, когато бях в офиса на Гриша, той ми разказваше за другата си любовница.

Настроението му беше страхотно. В този момент влезе сестрата. Тя му подхвърли купчина документи, които той трябваше да подпише.

Чувстваше се спокоен, след като ти отиде в затвора, и вече не следеше толкова много делата на фирмата.

Тогава той подписа всички тези документи, без дори да ги прочете.

Марго затвори блажено очи. Да, сега той щеше да си плати за всичките си машинации. Щеше да си плати за това, което беше направил с живота ѝ. Тя щеше да се погрижи да го нарани.

Тя отвори очи и погледна към Артьом. Самата съдба ѝ беше изпратила този човек. Познаваше го от толкова много години, но не подозираше за чувствата му. Любовта на Гриша беше заслепила очите ѝ. А после и болката след предателството му. Едва след като попадна в затвора, тя успя да свали завесата от очите си. И тогава видя в очите на Артьом нещо, което я накара да изпита невероятно благоговение.

Той ѝ беше помогнал толкова много. Беше предал приятел в името на любовница, която дори не му беше обещала нищо. Тя се наведе към Артьом и обгърна шията му с ръце, след което каза тихо:

– Обичам те и искам да бъда с теб. Когато свърша всичко, ще се ожениш ли за бивш затворник? Нямам право да те питам това, но трябва да знам. Искам да знам точно сега.

Артьом обгърна лицето ѝ с длани.

– Никога няма да те оставя. Мечтаех за това от години. И ти все още ме питаш? Но ако искаш да чуеш предложение от мен, ето го. Ще се омъжиш ли за мен?

Маргоша се засмя:

– Да, да, да.

Те се сляха в целувки и тогава се случи това, което и двамата чакаха отдавна.

На следващия ден Марго, облечена в красив костюм с панталон, се изкачи до високата сграда, където се намираше главният офис на фирмата.

На краката си имаше високи токчета. Чувстваше се уверена, в ръцете ѝ имаше папка с копия на документи. Беше готова за срещата си с бившия си съпруг.

Когато влезе в офиса, наоколо цареше мъртва тишина. Никой не я спря, когато отвори вратата на кабинета на Гриша. Тя влезе уверено и затвори вратата след себе си.

Гриша седеше на бюрото си и говореше с някого по телефона:

– Да, разбира се, ще те взема вечерта, момиченце, можеш да ми разкажеш всичко, ще ти се обадя, когатоһттр://….

Гриша спря с половин дума, когато видя Марго насред офиса. Той пребледня, а после мълчаливо закачи телефона. Лицето му се изкриви от страх, примесен с див гняв:

– Какво правиш тук и защо те допуснаха тук без разрешение?

Марго се усмихна, след което отиде до бюрото. Седна на стола, сложи крак върху крак и сложи папката с документи в скута си.

– Сигурно защото и аз съм домакинята тук. Или може би всички знаят, че ти си главният мошеник тук, а не аз изобщо.

Гриша стисна юмруци, гневът му растеше с всяка секунда:

– Знаеш ли какво, не ми пука какво мислят хората около мен, и особено ти. Ти вече не си ми жена, а тук не си никой друг.

Не те искам тук. Сега, след като си излязла от затвора, върви си по пътя. И не ми позволявай да те видя отново, иначе ще те затворя отново.

Марго се усмихна мило, но в очите ѝ имаше лед.

– „Изхвърляш ме за нищо. Имам изненада за теб, която няма да те направи много щастлива. О, хайде. Готова съм да търпя гнева ти, защото е оправдан.

Ти ме прибра, докато се радваше на всичките си жени. Сега е мой ред. Сега ще изпиташ това, което накара да изпитам аз.

Марго бавно отвори една папка с документи, извади няколко листа и ги сложи на масата пред Гриша:

– Моля те да се запознаеш с тези документи. Предупреждавам те веднага, че можеш да ги унищожиш, те са копия.

Оригиналите са при адвоката ми, който ще представлява интересите ми в съда. Каквото и да направиш сега, всичко това ще се обърне срещу теб в бъдеще. Затова ти казвам направо, докосни ме дори с пръст и ще влезеш в затвора до края на живота си.

Гриша се намръщи и взе документите в ръцете си. След като ги проучи, той повдигна учудено вежди.

– Това шега ли е? – Гриша се вгледа в бившата си съпруга.

Марго се наведе по-близо до масата и прошепна:

– Преди две години ти ме научи, че в този живот няма място за шеги. Аз съм добра ученичка, нали?
Няколко месеца по-късно Марго се омъжи за Артьом. Сега тя беше пълноправна господарка във фирмата си. Тя също така взе имението си от бившия си съпруг. И скъпата му кола отиде при нея.

Гриша остана без нищо. Той изчезна от живота ѝ, сякаш никога не е съществувал. Според всички документи беше доказано от съда, че той доброволно е написал отказ от цялото имущество и фирмата в полза на Марго.

Този път Марго спечели победата и я отпразнува с новия си съпруг, който ѝ помогна да намери отново себе си.