Съпругът ми отдавна искаше трето дете. Вече не сме млади – аз съм на 39, а той на 41 години. Дълго време се съпротивлявах, но след обещанията му, че ще бъде до мен и ще ми помага с бебето, се съгласих.

Съпругът ми отдавна искаше трето дете. Вече не сме млади – аз съм на 39, а той на 41 години. Дълго време се съпротивлявах, но след обещанията му, че ще бъде до мен и ще ми помага с бебето, се съгласих.

Веднага след като ни изписаха от родилния дом обаче, съпругът ми спря да помага. Напротив, той постоянно се оплакваше, че не изглеждам добре и че в къщата цари безпорядък. 😢

И тогава един ден случайно открих някои неща, които съпругът ми криеше от мен. След като прочетох какво пише в него, светът ми се срина. Такова предателство не бях очаквала от него. Какво да правя, как да продължа живота си. 😢😢

Разказвам моята трудна история 👇👇

Съпругът ми винаги е искал трето дете. Двамата с него вече не сме млади – аз съм на 39, а той на 41 години. Дълго време се съпротивлявах, осъзнавайки, че няма да мога да се справя с три деца, като се има предвид колко трудно ми беше с първите две.

Но той настояваше, че ще ми помогне, че всичко ще бъде различно, че ще ми бъде опора.
Накрая решихме да имаме трето дете.

Щом ни изписаха от болницата обаче, веднага усетих, че нещо не е наред. Съпругът ми спря да помага. През първите дни все още бях в някакъв транс от безсънните нощи и постоянната умора, но после всичко започна да ме притиска.

Дъщеря ми беше капризна, а аз едва се държах на краката си. А трябваше да готвя, да чистя, да помагам на възрастните с уроците им.

Сякаш съпругът ми дори не съществуваше. Вместо обещаната помощ, той само се оплакваше, че изглеждам зле, че къщата е занемарена, а заплатата му стига само за най-необходимото.

Един ден, докато преглеждах вещите си, попаднах на някакви документи в старо чекмедже. Имаше печати, на името на съпруга ми. Подозирах, че нещо не е наред. Когато го попитах за това, той просто отметна, като каза, че това са служебни документи. Но аз не му повярвах.

Същата вечер чух как съпругът ми говори с брат си по телефона. Те говореха за нещо, което ме вбеси.
– Е, готови ли са документите? – попита братът.

– Да. След две седмици няма да съм тук. Те те чакат там – отвърна съпругът.
– Ами жена ти и децата ти?

– Те ще се справят сами. Ще изпратя пари, какво друго искат? Уморен съм, искам да започна нов живот.
– Казахте ли й?

– Не. Защо? Ще й кажа, че заминавам по работа. Тя ще разбере кога съм заминал.

Сякаш светът е замръзнал. Всичко, което казваше за семейството, подкрепата и грижите, беше лъжа.
Не знам какво да правя. Трябва ли да подам молба за развод? Да говоря с него? Имам нужда от вашия съвет.