Като извади ключа от джоба си, Нина не се надяваше на нищо. Нямаше друг изход, само шанс. Може би щеше да се случи някакво чудо, все някога в живота ѝ трябва да се случи нещо хубаво.
Жената току-що беше излязла от затвора. Беше се поправяла години наред, сега щеше да е свободна да се адаптира отново. Почти никой не ѝ е останал тук.
Съпругът ѝ я е напуснал, родителите ѝ са починали рано. Слава Богу, че не са видели срама й. Останали са няколко приятели, поне не са спрели да общуват.
А Таня дори я посещаваше от време на време. Но Нина не искаше да й седи на врата, затова ви благодаря за подкрепата и помощта. Искаше първо да се опита да се нанесе в собствения си апартамент.
В края на краищата той е и неин. Купихме го заедно със съпруга ѝ, така че всъщност тя е и хазяйката там. Помоли приятелите си да не казват нищо, не искаше да се разстройва още повече.
Но е ясно, че съпругът ѝ не я очаква. Таня беше казала нещо. Ето защо Нина не се надяваше, че ключът ѝ ще пасне на ключалката.
Това е просто тази вяра в чудеса. Някаква детска наивност, празничната атмосфера все още се усещаше във въздуха. Съвсем наскоро беше минала новогодишната нощ.
Изглеждаше, че един нов живот е на път да започне. Но реалността беше различна. Нищо хубаво нямаше да започне. Тя беше излежала присъда в затвора. Това е петно върху останалата част от живота ѝ. Но тя искаше да мечтае.
И Нина, усмихвайки се на себе си, постави ключа в ключалката. Каква беше изненадата ѝ, когато ключалката се отвори. Лесно като по масло.
Сякаш не беше отсъствала от дома през всичките тези години. Сякаш току-що се беше прибрала от работа. Сега щеше да направи бърза вечеря и да изчака съпруга си.
Мисълта за съпруга ѝ я отрезви. Разтърси главата ѝ. Разбира се, той не я чакаше отдавна. А и няма нужда да готви. Защо не е сменил ключалката? Вероятно просто мързел. Егор е тежкоатлет.
Той не прави нищо, освен ако не се налага. А и нямаше никаква спешност. Защо да харчи пари за ключалка, когато само жена му, която е зад решетките, е имала резервни ключове?
Беше я изключил от живота си, макар че не се беше развел с нея. Нина колебливо влезе в апартамента си и там я посрещна непознат мъж. Първоначално младата жена се изненада.
След няколко секунди тя се изчерви от гняв и отвори уста. Тя дори изкрещя. Но рязко затвори челюстта си и се приближи до Нина.
– Ти ли си? – Тя попита недоволно. – Елена Николаевна, елате тук! – изкрещя тя в стаята. Оказа се, че и свекървата е тук.
Нина изобщо не очакваше да я види тук. Явно тази дама ѝ харесваше повече от нея. Елена Николаевна хвана новата си снаха за ръка и погледна уплашено към неочакваната гостенкаһттр://….
– ‘Нина, не смей да правиш глупости! Ще крещим силно и ще извикаме полиция! – опита се да каже колкото се може по-строго свекървата. – Мариночка, дай ми телефона! Уморената Нина се усмихна тъжно. Тя каза на Елена Николаевна да не притеснява органите на реда.
Тя е в апартамента законно. Беше си излежала присъдата. – Не разбирам защо толкова рано? – Мариночка се възмути. – Още не са минали десет години. Елена Николаевна, може би в полицията? Младата жена се отдръпна зад свекърва си. Нина въздъхна и каза, че сега всичко ще се обясни.
Макар че не искаше да се обяснява пред новата приятелка на съпруга си. Не се срамува, живее в чужд апартамент, със свекърва си се прави на хубава. А и самата Елена Николаевна, колко е любезна с това момиче.
Мариночка е нейна. И когато Егор доведе преди много години Нина, за да представи майка си, така Елена Николаевна няколко думи от себе си едва измъкна. Само Егор подскачаше и се опитваше да изглади нещата.
Нина не разбираше защо майката на гаджето ѝ е толкова против нея. Вече по-късно научи, че не ѝ харесва, че избраницата на сина ѝ е червенокоса. След смъртта на родителите си тя заживяла с баба си на село.
Елена Николаевна я гледала отвисоко и зад гърба ѝ я наричала необразован хамстер. Въпреки че Нина беше умно момиче, завърши колеж, работеше като медицинска сестра, планираше да влезе в институт. Но все пак за бъдещата си свекърва тя си оставаше втора класа.
Елена Николаевна не можеше да приеме, че синът ѝ ще се ожени за такова момиче. Неведнъж Нина чувала свекърва си да говори със сина си по телефона. И най-напред попитала: а твоята мошеничка не е ли наблизо? Не искала да я подслушва.
Егор не каза нищо на Нина, за да не я разстрои. Тя не го попита. Не виждаше смисъл, нищо нямаше да се промени така или иначе…
Може би щеше да изчезне с времето. Но изглеждаше, че не разполага с време. След сватбата живяха една седмица, може да се каже, на спокойствие.
И тогава свекърът ѝ почина. Ето защо Нина влезе в затвора. Той бил отровен и за това била виновна снаха ѝ.
Дадоха ѝ десет години, но след седем години я пуснаха предсрочно. Нина казала на свекърва си и на новата си снаха, че е излязла предсрочно. Може да се обади в полицията, но резултатът едва ли ще се хареса на Елена Николаевна.
В края на краищата всъщност само Нина е тук законно. Апартаментът е наполовина неин. А коя е Марина, тя няма представа и не е давала съгласието си тя да е тук.
Свекървата нямаше какво да каже. Тя побеля и бързо се прибра вкъщи. Мариночка я гледаше объркано, страхувайки се, че Нина може да е опасна.
Тя помоли свекърва си да не си тръгва. Но Елена Николаевна, позовавайки се на неотложни дела, си тръгна. Марина обаче нямаше от какво да се страхува.
Нина не можеше да направи нищо. Този апартамент принадлежи и на нея, и на съпруга ѝ. Което означава, че той има право да доведе тук, когото си поиска.
Сега може да изгони всички, но Егор ще дойде от работа и ще докаже правотата си. Нямаше никакъв смисъл да се занимава с тази Марина или да иска нещо от нея. Нина постоя още известно време, като каза, че няма да остане тук.
Искаше само да си вземе нещата, като се надяваше, че поне нещо е останало. Марина издиша с облекчение и изтича до балкона. След това завлече една картонена кутия в стаята и каза, че всичко това е на Нина.
Нека й благодари, че не го е изхвърлила. Жената излезе навън с кутията. Искаше ми се да ревна, но какъв беше смисълът?
Бяха минали седем години, от стария ѝ живот не беше останало нищо. Тя бръкна в кутията, имаше няколко якета и някакви други боклуци. Въпреки че е стара, всичко е много необходимо за първи път.
Не се знае кога ще се спечелят пари за ново, трябва да започна всичко отначало. Тя се обади на приятелката си. Таня веднага ѝ извика такси.
Нина не можеше да повярва, че всичко това се е случило с нея. Седемте години отлетяха като един ден. Така ѝ се струваше и сега, когато седеше под вратата и чакаше такси.
Но през всичките тези години усещането беше различно. Всеки ден се разтягаше като дъвка. Дълго дъвчене, което отначало изгаряше устата ти с дрънчаща смес.
След това безвкусна и досадна, а вечерта се изплюва. Много пъти жената се замисляше как й се е случило това. Кой го е направил и защо.
Не намирала отговори. Това се случило преди седем години. Току-що се била омъжила.
Цели две години двамата с Егор вървели към нея. Беше като да се провираш през бодливи храсти. Първо наеха апартамент, после си купиха собствен.
Нина продаде къщата в селото, а Егор пътуваше, за да печели пари. После баща ми продаде колата си, за да му помогне. Как свекървата била бясна заради поведението на съпруга си.
Тя мразеше приятелката на сина си. Със свекърва си отношенията на Нина не били лесни. Майката на Егор я мразеше, а баща му се отнасяше макар и неутрално, но искаше синът му да е щастлив.
Не напразно той продаде колата, за да добави пари за апартамент. Въпреки възраженията на съпругата си, той направи това, което смяташе за правилно. Но иначе и у двамата свекър и свекърва нямаше нежни чувства към Нина…
На сватбата те й подариха плик с пари. Смееше се, но свекървата каза, че продадената кола е за сметка на сватбата, те не са милионери. Егор и Нина нямаха нищо против, не заради подаръците са се оженили.
Би било желателно семейният живот да не бъде помрачен от нищо. Но една седмица след сватбата бащата на Егор неочаквано умира. Всички бяха шокирани.
Един здрав човек никога не се оплакваше от здравето си. Нещо повече, съвсем наскоро на работа се принуди да премине медицински преглед. И тогава такава трагедия.
Естествено, имаше преглед. И се установи, че тъстът е бил отровен. И тогава започнал личният кошмар на Нина.
Елена Николаевна си мислеше, че тази снаха е отровила съпруга ѝ. И тя си измислила причина. Мразела го, защото отказвал да вземе заем на себе си.
Това е пресилено обвинение. Наистина, когато купили апартамент, Егор помолил баща си да изтегли заем. Той не искаше да харчи спестяванията си.
Те планирали да направят ремонт на апартамента. Самият Егор не можеше да изтегли заем. Те не му позволиха. А Нина тъкмо беше започнала нова работа. Баща ми само предложи да продаде старата си кола. Но сумата не беше достатъчна.
В крайна сметка купиха по-евтин апартамент, но и нормален. А свекървата запомнила това и също започнала да обвинява снаха си, че уж отдавна е хвърлила око на имота им. Може би е искала да отрови всички, така че апартаментът на свекървата и всички спестявания да отидат при неяһттр://….
Затова полицията започнала да проверява Нина. В крайна сметка откриват пакетче с остатъка от отровното вещество в якето ѝ зад подплатата. Момичето нямало представа как е попаднало там.
Тя не е имала намерение да трови никого. Това е нелепо. Но вината ѝ беше доказана и съдът произнесе присъда.
Десет години в наказателна колония. Най-обидното е, че съпругът ѝ повярвал. Тя никога не била казала лоша дума за родителите му.
Беше трудно да осъзнае, че съпругът ѝ я смята за убийца. Иначе тя го приемаше. Нина не можеше да направи нищо сама.
Нямаше влиятелни приятели, нито пари, за да докаже невинността си. Нямаше представа кой би могъл да я натопи. Само свекърва ѝ я мразеше.
Но Елена Николаевна не можеше просто да се отърве от снаха си, да съсипе съпруга си. Въпреки че Егор се отвърна от нея, но не подаде молба за развод. И Нина имаше малка надежда, че всичко ще бъде наред.
Но тогава една приятелка ѝ каза, че съпругът ѝ си е намерил друга. Сега жената е убедена, че това е истина. Те живеят заедно, но защо не се развеждат? Това стана ясно, когато Марина се разприказва.
Съпругът се надявал, че жена му няма да преживее зоната. Как би могла такава скромна и тиха Нина да оцелее в затвора? Той си мислеше, че ще умре или сама, или ще ѝ помогнат затворниците. Ако умре, няма да й се налага да дели апартамента.
Затова той реши, че просто ще я наследи и ще получи целия апартамент. Това е по-привлекателно, отколкото да се разведе и да получи само половината. Мъдро, но неприятно решение.
Нина най-накрая слезе на земята. За съпруга ѝ няма никаква надежда. Той отдавна гради живота си с друга женаһттр://….
Съпругата му малко се намесва в плановете му. Ще трябва да разделим имота. Но това едва ли ще се отрази по някакъв начин на отношенията им.
Нина реши да не отлага и да реши въпроса с апартамента, за да не стресира дълго приятеля си. Имаше много неща за вършене, но нямаше пари. Не е трудно да се намери работа за лекар, те винаги имат нужда от нея.
Веднага потърсих варианти, утре тя ще отиде на интервю. Естествено, тя нямаше дрехи. Само някакви стари дрехи, които й дала приятелката на мъжа й.
Единственото топло яке е това, в което са намерили отровата. Подплатата е скъсана, има нужда от поправка. Затова Нина се погрижи за него тази вечер.
Когато го поправяше, откри чужд предмет под подплатата. Беше фалшив лилав нокът. Вътрешностите на жената изстинаха.
Това, което не очакваше, беше това. Нина беше сигурна, че нокътят принадлежи на свекърва ѝ. Елена Николаевна е любителка на модата.
Облича се добре, харесва всичко ярко. Обикновено просто си лакираше ноктите, но за сватбата сама си направи изкуствени. Цветът е точно този, който Нина е видяла върху нея малко преди инцидента.
Снаха ѝ има добра памет за такива неща. Елена Николаевна показваше ноктите си на всички. Беше трудно да не й обърнеш внимание…
И не можеше да направи нищо, за да не развали маникюра си. Освен това Нина се развесели. На сватбените снимки не е трудно да се намери потвърждение, че ноктите са точно на Елена Николаевна.
Нина и Таня разгледаха снимките на компютъра си и още веднъж се убедиха във всичко. Но защо Елена Николаевна би направила това, Нина не разбираше. Затова отиде да се види със свекърва си.
Елена Николаевна беше сама в апартамента си. Отначало не искаше да пусне снаха си на прага. Но последната каза, че знае всичко, има доказателства, ще предаде всичко на полицията.
„Приятелката ми е готова при едно позвъняване да отиде в полицията“ – заплаши Нина. Свекървата я пусна в апартамента, мълча минута, а после се разплака и падна на колене пред снаха си. След това признала всичко.
Съпругът ѝ я тормозел, тя нямала сили. Всички пари били в неговите ръце. Той държал жена си в здрава хватка.
Само на пръв поглед всичко било наред. Всъщност той не ѝ позволявал да диша свободно. Ограничаваше парите ѝ.
Тя работеше, така че прибираше част от заплатата си, за да й остава нещо за това, което искаше. И беше срамно, че съпругът ѝ продаде колата за сина си. Мислеше да размени апартамента в бъдеще, когато се пенсионират.
Мислеше да отиде някъде в провинцията, далеч от шума. Казваше, че един ден синът му ще има деца. Щели да се нуждаят от по-голямо място за живеене.
Затова щял да им даде половината от апартамента. Как можеше Елена Николаевна да позволи това да се случи? Не само че снаха ѝ е червенокоса, но и съпругът ѝ иска да я завлече в нищото. И тя има план да се отърве от двамата наведнъж.
След като синът ѝ се оженил, тя била още по-убедена, че трябва да действа. Още повече че вече беше намерила добра съпруга за сина си. Марина има висше образование, работи в банка, интересува се от културния живот …
Точно от това се е нуждаел синът ѝ. Елена Николаевна действаше под влияние на емоциите, не осъзна веднага какво е направила. Съжаляваше съпруга си, беше свикнала с него, а съвестта ѝ я измъчваше.
Разкайвала се, но не се осмелявала да признае всичко. Щеше да отиде в затвора и синът ѝ щеше да я отхвърли. Тя решила да не променя нищо.
Не можеше да възкреси съпруга си, а снаха ѝ вече беше в затвора. Свекърва ѝ твърдяла, че Бог вече я е наказал. Такъв грях винаги е тежък за душата.
Съжалявам – промълви тя тихо, като прегърна краката на снаха си. Нина се обърна и си тръгна. Вечерта тя се изрепчи в дома на приятелката си.
А на сутринта съпругът ѝ се обади и ѝ съобщи, че майка му е починала. Започнал да обвинява жена си, че е направила нещо. Разбрал, че Нина се е прибрала вчера.
Но съпругата му разказала какво се е случило в действителност. Изглежда, че сърцето на Елена Николаевна не е могло да го понесе. Както тя каза, беше ѝ трудно да живее с осъзнаването на греха си.
Отначало Егор не повярва на жена си, но Нина го разочарова. Не мислех, че ще се окаже така, но когато вчера дойдох при свекърва си, записах целия разговор на телефона си. Съпругът ми беше шокиран от поведението на майка сиһттр://….
Беше наистина трудно да ѝ прости. Заради вината си Егор не предяви претенции за апартамента. А Нина подаде молба за развод и остана да живее там.
Изгубените години не могат да бъдат възстановени. Но поне сега хората около нея знаят, че тя е невинна. Жената прощава на свекърва си.
Нека висшестоящите да решат как да я накажат.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: