Аня въздъхна, докато излизаше от офис сградата. Днешният ден беше само стрес. Наистина ли му трябваха тези отчети точно сега? Можеше да свърши всичко утре. Денят в работата беше напрегнат, затова тя реши да мине през обичайното си кафене. Вече си представяше как ще си поръча гръцка салата и чаша кафе, а след това животът за миг ще заблести в друга светлина.
Когато влезе, кафенето беше почти празно. Тъкмо се канеше да седне на обичайната си маса и най-после да си поръча салатата, когато изведнъж видя познато лице. Съпругът ѝ, Сергей. И не беше сам, а седеше с някаква нагласена жена.
Аня замръзна, сякаш бе залята с кофа студена вода. Непознатата приличаше на модел от корицата на модно списание. Платинено руса, в тясна рокля, блестяща от скъпи бижута. Гримът ѝ — безупречен. Тя и Сергей разговаряха оживено. Той ѝ разказваше нещо, а жената се смееше, кокетно докосвайки ръката му.
Всичко в Аня се преобърна. „Значи така стоят нещата?“ — почти извика тя наум. Първата ѝ реакция беше да иде право при тях и да изясни всичко на място. Шумно и драматично, като във филм. Но се сдържа. Не, това щеше да е прекалено лесно.
Тя решително направи крачка назад и започна да обмисля план. Щеше да му даде истински урок.
Аня избра маса в другия ъгъл на кафенето, така че да може все още да ги наблюдава. Поръча си гръцка салата и кафе, но не бързаше да яде. Извади телефона си и набра Сергей. Неговият телефон иззвъня върху масата им. Той хвърли поглед към екрана и бързо го заглуши. Аня се усмихна под мустак. Значи не иска да вдигне? Какво толкова важно си говорят?
Тя продължи да ги наблюдава, улавяйки всяко тяхно движение. Сергей се наклони към блондинката и прошепна нещо в ухото ѝ. Тя избухна в смях и прикри устата си с ръка. На пръста ѝ блесна масивен диамантен пръстен.
Сърцето на Аня се сви. Тя отвърна поглед, опитвайки се да се овладее. „Добре, спокойно, Аня, спокойно. Не е време за паника“, каза си тя, нервно мачкайки една салфетка.
В ума ѝ проблеснаха откъслечни спомени: първата им среща, леко неловките им срещи, обясненията в любов. Дали всичко е било лъжа? Дали сега той играе на два фронта? Аня стисна зъби, но реши да продължи да наблюдава. Искаше да повярва, че жената е просто колежка. Да, макар и твърде лъскава и седяща подозрително близо.
Стиснала по-здраво телефона, Аня продължи да гледа двойката. Тогава погледът ѝ се спря на един мъж, който минаваше покрай нейната маса. Висок, привлекателен, с лека брада. Изглеждаше сякаш току-що е излязъл от реклама. Тогава ѝ хрумна идея. Тя смело му махна с ръка.
— Извинете — обърна се Аня към мъжа. Той спря, обърна глава и се приближи.
— Да? — попита той, оглеждайки я.
— Вижте, имам една глупава молба… — Аня се поколеба, опитвайки се да обясни ситуацията: — Искам да изиграем една сценка. Нищо сложно. Виждате ли там — кимна тя към Сергей, — това е съпругът ми. И, както изглежда — добави с горчива усмивка, — той ми изневерява. Ще ми помогнете ли? Искам да го накарам да се почувства като мен.
Мъжът се замисли за миг, после се усмихна широко.
— Добре, защо не? — каза той и седна срещу Аня.
— Аз съм Аня — усмихна се тя.
— Игор — отвърна с усмивка мъжът.
Аня се усмихна, опитвайки се да се запази спокойна, но сърцето ѝ биеше до пръсване. Тя хвърли поглед към Сергей. Той я забеляза. В очите му проблесна объркване.
Явно не бе очаквал да види съпругата си тук. Още по-малко — с друг мъж. Сергей замръзна за секунда, след което се обърна отново към своята компаньонка. Опита се да се държи все едно нищо не се е случило. Но Аня забеляза напрежението в ръката му.
Аня се настани по-удобно и демонстративно се потопи в разговор с Игор. Наведе се по-близо до него, сякаш му споделяше нещо много интересно. Игор улови настроението ѝ и влезе в роля. Кимаше, смееше се на точните моменти.
Аня хвърли поглед към Сергей и блондинката. Сега Сергей изглеждаше видимо нервен. Започна да потупва с пръсти по масата. Непрекъснато поглеждаше към Аня и Игор.
Блондинката му каза нещо, но отговорите му вече не бяха така оживени. Аня реши да премине към следващата фаза. Тя смело взе ръката на Игор. Той, улавяйки плана ѝ, леко стисна пръстите ѝ и се усмихна. Сергей отново погледна към тях, този път по-дълго. Каза нещо на своята придружителка и тя спря да се смее. На Аня ѝ беше любопитно докъде може да стигне тази „игра“.
— Игор, ти си страхотен актьор — каза тя.
— Виж само колко е напрегнат — прошепна Игор. — Погледни му лицето. Как мислиш, достатъчно ли го „мариновахме“?
— Да минем покрай тях — предложи Аня. — Да видим как ще реагира.
Игор кимна, двамата станаха. Аня го взе под ръка и бавно се отправиха към изхода, минавайки покрай масата на Сергей и блондинката. Докато минаваха, Аня реши да изиграе последния си коз. Обърна се към Сергей с най-невинния поглед и каза:
— О, здравей, скъпи! Колко е приятно да те видя тук. А това коя е твоята приятелка?
Сергей видимо се смути. Блондинката го изгледа, очаквайки обяснение.
— Това е… — заекна той, опитвайки се да намери думи. Погледът му шареше между съпругата му и блондинката: — колежка от работа.
Блондинката се намръщи и му хвърли подозрителен поглед.
— Колежка ли? — повиши вежда Аня. — Колко интересно! А аз си мислех, че днес си имал срещи с клиенти.
Сергей стисна зъби.
— Аня, какво е това представление? — приближи се той, видимо губейки търпение. — Кой е този мъж? Какво си въобразяваш, че правиш?
— А ти? Какво би казала твоята „колежка“? Може би тя не знае, че си женен?
Блондинката се вцепени.
— Ти си женен? — попита студено, без да откъсва очи от Сергей.
Тя се обърна рязко и излезе от кафенето.
— Чудесно — обърна се той към съпругата си. — Доволна ли си? Защо направи всичко това? Тя беше важна клиентка. Разглеждаше потенциална сделка. Тази среща беше бизнес ход, не онова, което ти си въобрази!
— Може би ще обясниш кой е този твой придружител? — Сергей стрелна поглед към Игор.
— И какво от това? — Аня скръсти ръце. — Ти можеш да се забавляваш, а аз не мога?
— Значи си ми изневерявала? — просъска Сергей през зъби.
— Да — повдигна брадичка Аня, искайки да го нарани.
— Слушай, мисля, че вие двамата ще се оправите и без мен — намеси се Игор, усмихна се неловко и набързо излезе от кафенето.
— Е, ти си невероятна, Аня — Сергей хвърли няколко банкноти на масата и също напусна заведението.
Аня се почувства така, сякаш ще експлодира. Не можеше да повярва, че всичко това се случи. Изобщо не знаеше как ще се върне на работа. Обади се на колежка и я помоли да я покрие пред шефа. После се прибра вкъщи. Когато отключи вратата, видя Сергей седнал на дивана. Изглеждаше учудващо спокоен.
— Аня — погледна я той с болка в очите. — Наистина ли ми изневери?
В погледа му имаше такава искреност, че Аня реши да седне до него и въздъхна:
— Не. За пръв път виждах онзи мъж. Видях те с нея и просто исках да те нараня. Не можех да повярвам, че ми изневеряваш.
Сергей прокара ръка през косата си.
— Виж, цялата ситуация е толкова глупава. Сега осъзнавам какъв глупак бях. Моля те, прости ми. Трябваше да ти кажа за тази среща. Знам, че аз съм виновен. Беше глупаво изобщо да се съглася. Но повярвай ми, нямаше нищо повече между нас.
Аня замълча за миг, след което скри лице в рамото му. Все още беше ядосана, но се радваше да чуе тези думи.
— Обещай, че повече няма да ме лъжеш.
— Обещавам — Сергей я целуна нежно по темето. — Прости ми, глупак съм.
Той я прегърна по-силно, а Аня усети как напрежението от последните часове бавно се разсейва. Все още ѝ беше криво заради онази блондинка, но виждаше, че съпругът ѝ се кае. Най-важното беше, че накрая всичко приключи добре.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: