Лиза и Катя бяха приятелки още от детството си. Учеха в един и същи клас и бяха най-добри приятелки

Лиза и Катя бяха приятелки още от детството си. Учеха в един и същи клас и бяха най-добри приятелки. През уикендите участваха в любителски представления. Художественият ръководител ги похвали много и каза, че непременно трябва да отидат в театралния институт. След като завършиха училище, приятелките отидоха да влязат Лиза успешно издържа изпита по актьорско майсторство, но Катя не издържа изпитите, трябваше да отиде да работи като сервитьорка в едно кафене и да се подготвя една година, за да влезе.

Жената търси изчезналия мъж в продължение на 10 години – докато не го среща във вилата на най-добрата си приятелка! А той просто ѝ казал: „Не съм се крил…“.
-Ти, приятелю, не се притеснявай – успокои го Катя Лиза. – Годината ще отлети бързо и ти определено ще влезеш.

-Да, аз ще вляза, сега ти бягаш! Виж, Лизок, съдбата ми е такава, да не съм актриса, а подноси с храна да нося.

-Катя, не ме натъжавай, защото се чувствам виновна, че не си влязла.

-Катя въздъхна и се обърна към прозореца.

-Хей, виж какъв красавец минава покрай нас, познаваш ли го? -Не, не го познавам, но е хубав човек.

-Не, не знам, но съм го виждала тук няколко пъти.

– Лиза, нека се запознаем с него. Може би не е зает.

-Разбира се, нека. Но единственият въпрос е коя от нас ще се среща с него?

-Разбира се, че аз. Ти, Лиза, и театралният институт са достатъчно! Катя се засмя и изтича да посрещне момчето, което влизаше в кафенето. Запознанството беше забавно. Момчето се казваше Егор. Оказа се, че е много общителен и приятелски настроен, а освен това учеше в театралния институт във втори курс. Лиза веднага намери общ език с него, помоли го за съвет относно обучението и изобщо разговаряше за студентския живот в театъра, а Катя отново нямаше късмет. Тя веднага хареса Егор и се видя първа с него, но гадната Лиза отново я изпревари.

На следващия ден Катя разказа всичко на приятелката си.

-Така че, Лиза, или повече няма да общуваш с Егор, или ще загубиш най-добрата си приятелка.

-Катя, защо винаги ме обвиняваш за всичко? Не е моя вината, че имаме много общи неща. И все още нямаме връзка. Вчера той просто ме придружи до вкъщи.

-Лизка, ти винаги използваш моите идеи, затова отидох сама в училищния клуб, а ти ме последва. Първо видях Егор, а ти вече го беше взела за себе си. Приятелю, не те ли е срам?

– Добре, Катя, щом е толкова важно за теб, вземи си Егор. Мислиш, че съм се привързала към него за един ден. Не бих пожалила нищо за един близък приятел.

-Но, това е чудесно. Лиза, но не се обиждай, после ще ти намерим по-добър. Мога ли да го излъжа, че си се върнала при бившето си гадже? Е, за да го отървеш от гърба си.

-Можеш да лъжеш колкото си искаш, Катя. Това го знаеш как – Лиза се усмихна горчиво, осъзнавайки, че приятелката и сега не може да спре. И Катя се увлече – обади се на Егор, назначи му среща и каза, че ще му каже нещо много важно за Лиза. Той естествено се съгласи. На срещата Катя му каза, че Лиза се среща с друг и че лично тя много харесва Егор. Но дали Катя не беше по вкуса на Егор, или той харесваше Лиза, но в крайна сметка Егор не ѝ повярва и дойде в дома на Лиза, за да разбере всичко. Момичето се опита да се обясни по някакъв начин, искаше да изглади ситуацията, но Егор просто я прегърна и целуна и каза, че няма да я даде на никого.

Оттогава Егор и Лиза не се разделят, а Катя разбира, че момчето просто ѝ се е изплъзнало. С течение на времето Егор и Лиза се ожениха. Катя дори не дойде на сватбата. Лиза, разбира се, беше разстроена, но не можеше да направи друго.

С Лиза тя общуваше от рядко и постепенно пътищата им се разминаха. Случва се, всеки от тях имал своя собствена съдба. След института Лиза си намери работа в местния театър, а Егор се опита да намери себе си в киното. Ходеше на интервюта, пътуваше по кастинги, но за съжаление не го взеха никъде. Казаха, че опитът в актьорството не е достатъчен, че типът не е подходящ.

-Лиза, аз грозен ли съм или лош актьор? Защо не ме наемат?

-Йогор, започни с малки неща, както аз правех в театъра като статист. Ние с теб сме скромни хора, все още сме неизвестни и ще станем популярни.

– Да, ще станем! Докато остареем! Лионка Василиев вече се снима в телевизионен сериал, а аз съм по-зле от него?

– Егор, бащата на Лионка е звукорежисьор, а ти не познаваш никого в тази среда. Успокой се и не се притеснявай, а ела и се присъедини към нас в театъра.

-Не, аз няма да бъда статист. Ще бъда филмова звезда, ще видиш!

Но за съжаление Егор така и не стана филмова звезда. Никъде не го взеха накрая. Работеше в различни шабашки, работеше на лунна светлина, където можеше, и бавно започна да пие. Бавно, така че всеки ден по малко. Лиза, разбира се, го забелязваше, но разбираше мъката на съпруга си и се опитваше да не се намесва. А освен това тя забременя, сега всичките ѝ мисли бяха за детето, а Егор се измести на заден план с хленченето си за провалената кариера. Да слуша това всеки ден за Лиза беше непоносимо. Когато Лиза роди дъщеря Паулина, Егор напълно излезе от релси. Първо, той прекара една седмица в празнуване на раждането на дъщеря си, а след това още един месец пътуваше до роднини и празнуваше с тях това събитие. Така една година премина в купони и пиене.

Егор не се появявал у дома. Идваше да се измие и да се преоблече, а после отново излизаше. На Лиза това ѝ омръзнало и тя поставила на Егор условия или да пие, или да създаде семейство.

-Виждаш ли, Егор, ти съсипваш всичко. Толкова добре се справяхме, актьорско семейство, малка дъщеря, голяма кариера пред нас. Защо се съсипваш, опомни се.

-Лиза, всичко това е балон. Няма кариера, не можеш да влезеш в киното без работа. Каква е ползата от нашето образование? Играеш в театъра, колко главни роли получи, преди да родиш?

-Ами, малко, но не всички наведнъж. Сега Полиночка ще порасне малко, а аз ще се върна в театъра и ще се заема сериозно, а там всичко може да бъде. Хайде, Егор, престани да си правиш оглушки и се върни в семейството.

-Добре, Лиза, ще спра да се фукам и ще си живея вкъщи. Всичко ще бъде както преди.

Лиза погледна съпруга си и разбра, че нещата вече никога няма да бъдат същите. Едва ли той ще се промени така и ще се запъти към дворовете, но тя все още го обичаше въпреки всичко, но какво да прави в тази ситуация, не разбираше. Времето минаваше, Егор все още не работеше и живееше по свой особен начин в търсене на себе си. И един ден той изчезна. Сутринта тръгнал към приятелската си половинка и вечерта не се върнал. Лиза беше предпазлива, но си помисли, че може да е заспал в нечия къща. Но на следващата сутрин Егор отново не се върна. И тогава Лиза започнала да осъзнава, че се е случило нещо сериозно. Телефонът на съпруга ѝ бил извън обхват. Това беше странна ситуация, с която Лиза се сблъскваше за първи път. След като изчакала още 24 часа, тя отишла в полицията и там казала, че съпругът ѝ е изчезнал, и започнало издирването.

В продължение на няколко месеца Егор бил издирван и все безрезултатно, дори родителите му не знаели къде е отишъл. Лиза била много притеснена, защото все още го обичала и в сърцето си се надявала, че той ще се промени, но ето че това се случило. Животът на Лиза се промени драстично, нощите вече бяха безсънни. Всички мисли бяха свързани със съпруга ѝ. „Как е, къде е, може би се е забъркал в някаква неприятна история, може би не знае как да се измъкне оттам“. Хиляди версии се въртяха в главата на Лиза и най-важното беше, че тя се молеше Егор да е жив. Това беше най-важното, защото семейството им се нуждаеше от него, независимо в какво състояние беше.

Но с всяка изминала година надеждата избледняваше. Мина една година, после три, после пет години и накрая десет. Лиза вече беше свикнала да живее сама и беше приела, че Егор си е отишъл. Полина растеше, беше много послушна и помагаше във всичко, защото мама нямаше време да се занимава с къщата. Преди няколко години Лиза беше назначена за водеща актриса в театъра и работата ѝ значително се увеличи. Сега тя е там не е просто момиче Лиза, а Елизавета Андреевна и не по-малко, това, което тя искаше, че и постигна. Упоритост, характер и титаничен труд. Един ден след спектакъла Лиза се отби в едно кафене, за да изпие любимото си лате, и срещна бившата си съученичка Рита. Не се бяха виждали от много години, тъй като в училище разговаряха за живота, за децата, за това и онова, и изведнъж Рита си спомни, че наскоро е видяла Катя.

– Слушай, Лиза, Катя беше облечена, цялата в злато. Попитах я как е, а тя каза, че се справя добре. Аз съм в бизнеса – каза тя.

-А аз бях чула слухове, че Катя се е омъжила за някакъв богат старец. Той притежавал верига ресторанти, в които Катя работела като сервитьорка.

-Еми, какво лошо има в това? – Лиза се опита да защити Катя. – Ами омъжи се за старец, но той не е просто дядо от задната уличка, и богатият старец ще си отиде, а Катя все ще остане.

-Да, съгласен съм, но Лиза, ти не си чула най-важното. Около Катя се въртеше един млад мъж, който й отваряше вратите на колата и й носеше чантите.

-Това е въпросът, а тя го нарече с нещо ласкаво. Сега си спомням, но това беше Егорушка. Симпатичен мъж, красив. Заговорихме се и се оказа, че Катя има голяма къща и живее сама, или по-скоро не сама, а с този Егор. А мъжът на стареца сигурно е много лош. Той живее в пансион с всички удобства. Лиза изтръпна от това, което чу.

-Рита, къде си видяла Катя? Знаеш ли адреса й?

-Ами, разбира се, че знам. Тя ме покани да пием чай във вилата ѝ. Ако може да се нарече лятна къща, това е дворец, а не лятна къща. Продиктувайте адреса, искам да се отбия и да видя една стара приятелка.

Лиза получи адреса и отиде в къщата на Катя. Не, разбира се, може и да греши, но сърцето ѝ подсказваше, че това е той. Когато стигна до къщата, тя позвъни на вратата. Когато чу стъпките, дъхът на Лиза секна, дали наистина е той. Вратата се отвори и тя видя Егор. Виждайки Лиза, той беше объркан, както и тя.

-Здравейте, Егор. Как можа, толкова години те търсихме, а ти се криеше при Катя.

-Не съм се крил. Тя ме срещна онзи ден и ме прие, затова останах. Катя не ме упрекваше и не ме караше да ходя на работа.

-Ами разбирам, значи аз съм бил зъл, а тя е била добра. -Тя беше добра. И така, как ти харесва да си любовник?

-Нормално, а аз Лиза не трябва да избирам. Загубих кариерата си, семейството си също, както виждаш. Дори не ходя при родителите си, срамувам се. Макар че майка ми знае, че съм жива и здрава, помолих я да не казва на никого. Аз съм шофьорът на Катя, пазачът, градинарят. Правя всичко, което тя каже, помагам в къщата. От мен не се иска много, не съм отговорен. Катя не ме притиска като теб и не ми поставя условия.

-Ти си слаб, Егор. Добре, че ни напусна тогава. Твоето място е тук, при полата на Катя, твоето място е да бъдеш неин лакей и да й служиш. Не си искал да живееш със семейството си и да работиш като всеки друг мъж. Поздрави Катерина и й кажи, че е получила това, което е искала, като те е отвела. Сигурна съм, че го е направила нарочно, за да ме наскърби. Е, предполагам, че тогава съм сгрешил, не трябваше да те срещам в кафенето.

Лиза се качи в колата си и потегли. На сърце, разбира се, й беше лошо от всичко това, но от друга страна Егор беше жив и слава Богу, а как е решил да се разпорежда с живота си, си е негова работа. А Лиза чакаше любимата си дъщеря вкъщи, а на следващия ден имаше представление и любовта на публиката. А също така вече четвърта година я ухажва един много чаровен мъж Алексей и ѝ предлага ръката и сърцето си. Сега Лиза със сигурност ще се съгласи да се омъжи за него, историята ѝ с Егор е приключила.

А Егор стои и гледа след отдалечаващата се кола Лиза и разбира, че е загубил всичко в този живот. Само че да си признае това пред никого не можеше или не искаше да го направи. За себе си той реши, че още една година ще живее в тази къща и определено ще започне нов живот, независим и самостоятелен. Но дали ще се получи? Възможно е, разбира се, но аз вярвам, че с голяма трудност!