Юлия мечтаеше да отпразнува своите 45 години в ресторант, но не се получи. Вместо това носеше торби с храна, за да нахрани гостите. Баба-ягодка пак се оказа без „ягодки“, а просто една жена с тежък товар.
А нали дори беше отишла на маникюр, сама си беше освежила цвета на косата. Искаше да се отпусне, да ѝ донесат ястията в красиви чинии. А после някой друг да измие и тези чинии, и планината мръсна посуда, в която се беше готвило. Но Гена не одобри разходите за ресторант и заръча да се празнува вкъщи.
Докато Юлия си мечтаеше за романтична вечер в ресторант, Гена вече беше поканил майка си. А тя, от своя страна, повикала втория си син със съпругата му. Именинничката се почувства леко засегната, че съжителят ѝ не се беше посъветвал предварително с нея. Но от друга страна, не беше планирала ресторант за петима души — прекалено скъпо щеше да излезе. А да не поканиш Людмила Алексеевна, можеше да се обиди. Самата Юлия също можеше да се обиди, но имаше много работа. Не върви да посрещаш гости с празна маса. Тя още имаше онова глупаво безпокойство: „Какво ще си помислят хората за мен?“, макар че причината ѝ да се чувства засегната беше основателна.
С Гена вече почти пет години живееха заедно, но все така бяха само съжители. Жената все чакаше да ѝ предложи брак, но той не се решаваше на тази сериозна стъпка. Понякога разговорите отиваха натам, но Гена умело се измъкваше: ту парите не достигали, ту работата била много, ту датите не били подходящи. Понякога се оплакваше, че го срязвало сърцето, „почакай, ако умра скоро“ и други подобни. И все изглеждаше логично, че точно сега не е времето.
Ето че Юлия чакаше „с морето да се разтвори“, а вече навършваше четиридесет и пет. И още не беше станала ничия съпруга. И тъкмо на този рожден ден се надяваше нещо да се промени. Те нямаха проблеми, бяха си изплатили дълговете, тя нямаше здравословни оплаквания. И нямаше индикации за край на света, даже по лунния календар денят се водеше благоприятен. Юлия нарочно искаше ресторант, ами ако точно там мъжът ѝ се реши? Но разбра, че Гена е поканил роднини, и си даде сметка, че пак няма смисъл да чака нещо да стане.
Жената се примири със съдбата си и си каза, че „щампата в паспорта“ не е най-важното в семейния живот. Трябва да се радваме на това, което имаме. Юлия се опита да е щастлива с онова, с което разполага — наготви куп храна, подреди масата, облече се красиво. Нека всички да видят колко добра „съпруга“ е. Макар и неофициална, но това май не е важно. Само че усилията ѝ останаха почти незабелязани — на рожденичката не ѝ обърнаха особено внимание.
По-важната новина веднага отне цялото внимание: на трапезата вторият син на Людмила Алексеевна съобщи, че с жена му очакват дете. Беше избрал най-доброто време, няма що. На Юлия ѝ се ококориха очите, а съжителят ѝ се задави. Васка е на 24, жена му е с година по-млада. С работата им е ту има, ту няма. Постоянно майка му им помага. А те не се стараят много да се стегнат. Живеят под наем в съвсем мъничко жилище, едва-едва се справят. За какво им е дете сега? По-добре да си намерят нормална работа. Но въпреки това решили да си усложнят живота. Оправдаваха се, че не било нарочно, просто така се случило. Но ще задържат детето, убедени са, че ще се справят.
И цяла вечер само за това се говореше. Дори рожденичката забрави, че този ден е нейният празник. Гена веднага скастри брат си: „Съвсем изперкахте, ще съжалявате.“ А майка им се обади колко ще му е трудно на Васка, млад е още, сам си е дете, а трябва да отгледа друго. И затова брат му трябвало да помага. Нали не е обременен с нищо. Само че Гена веднага се застрахова: да не разчитат на тях. Ако им беше скучно и имаха излишни пари, сами щяха да си народят деца. Но те искат спокойствие и стабилност.
Юлия преглътна мълчаливо. Тя не би имала нищо против „нестабилност“ под формата на дете — това си е, кажи-речи, последният влак. По-нататък вече е късно да се ражда. После ще имаш да ги гледаш и на пенсия, а здравето с годините не се подобрява. Но Гена и дума не даваше да се издума за деца. Жената си мислеше, че някога нещо ще му „прещрака“ и ще пожелае наследници. Но за пореден път се увери, че позицията му не се е променила. Явно ще си останат бездетни. Гена беше категорично против дори да помага за чужди — за децата на полубрата си. Колкото и да опитваше майка им да сближи двамата синове, те имаха голяма разлика във възрастта, а и различни бащи. Характерите им бяха съвсем несходни. Всеки живееше сам за себе си и нямаше желание да си помагат. Майката напразно „играеше хоро“ около тях. Гена и Вася не искаха да са приятели. И сега по-големият брат каза: „Нека си се оправя сам.“
Вечерта мина в спорове. Едва когато Юлия поднесе тортата, гостите отново се сетиха защо всъщност са се събрали и още веднъж поздравиха рожденичката. Скоро след това, видимо неособено доволни, хората започнаха да си тръгват. Вася и жена му бързо се сбогуваха. А майката на Гена остана още малко на чай. След угощението Юлия помоли съжителя си да ѝ помогне да раздигнат масата, но той отказа. Оказа се, че си е порязал пръста, докато отварял бира, боляло го и не можел да се напряга. Щом било така, нека Юлия сама да разчисти, а той трябвало да изпрати майка си.
И всички оставиха рожденичката сама да се оправя с мръсната посуда. Юлия се почувства още по-потисната. Всичко сама трябваше да прави. Получаваше се така, че нейният празник… а тя цял ден на крак, почти не си почина, обслужваше гостите. Сега вече беше уморена и имаше нужда от отдих, но се наложи да мие чинии и да раздига масата. А Гена не се връщаше, все едно майка му я изпращаше до самия ѝ дом. Юлия си мислеше, че ще я изпрати само до автобуса. Надяваше се, че поне ще ѝ помогне да прибере масата, но него все го нямаше. Макар че реши, че от него така или иначе няма полза, нали е „травмиран“.
След известно време Гена се върна отново заедно с майка си, с което стресна Юлия. „Не дай Боже нещо да се е случило?“ — разтревожено попита тя, тъй като и двамата изглеждаха омърлушени. И Гена обясни, че на майка му нещо ѝ се развалила батерията на парното в апартамента и не грее. Тя не може да мръзне, затова ще поживее у тях. Людмила Алексеевна вече била събрала багажа си и довлякла цял куфар. Кой знае колко време ще отнеме да се оправи отоплението. Тя имала хроничен бронхит, не бивало да стои в студа.
Юлия попита коя точно батарея била повредена — просто ѝ беше любопитно защо заради една неработеща батерия не може да се пребивава в жилището. Та нали в апартамента има поне две стаи, а и не е чак толкова студено навън. „Абе на всички е беда!“ — отвърна Гена. Може и целият вход да е така, кой знае. Хайде, после ще разберат. А Людмила Алексеевна, която явно беше успяла да измръзне, докато събирала багажа си, предложи да си сипят още чай, „да се сгрее човек“. Тя много обичаше душевните разговори на чаша силен чай.
Юлия пак се захвана да обслужва гостите. Сипа чай, извади останалото от тортата. Нали на Гена му трябва нещо сладичко с чая… После, съвсем изтощена, седна и се зае да слуша оплакванията на „гостите“. Людмила Алексеевна беше недоволна от комуналните служби. Къщата ѝ била стара, на никого не му пукало за проблемите ѝ, наемателите трябвало да си решават всичко сами. „Ех, Юлия, пък на теб ти е провървяло с двете ти жилища“ — въздъхна гостенката. „И състоянието им е по-добро, и районите са хубави.“
Тя си спомни, че Юлия и синът ѝ имат още един апартамент. И започна да го хвали. Малко по малко у Юлия се породи усещането, че майката на Гена неслучайно повдига тази тема. Тя разпитваше какви хора живеят там под наем, не създават ли проблеми. После се опита да я убеди, че отдаването на имоти под наем не е особено „благородно“ дело, непознати хора можели какво ли не да сторят. А роднините нямало да трошат, разбира се. Само че, ако са роднини, било неудобно да им взимаш наем, но пък имаш гаранция, че жилището е в сигурни ръце.
Юлия отвърна, че и така си има гаранция, всичко е официално, пък „свои хора“ понякога са по-зле и от чужди. И тогава Людмила Алексеевна плавно премина към това, че Васка с жена си са още млади и плащат наем. Нали очакват бебе, трябват им по-добри условия. А вторият апартамент на Юлия би им бил идеален. Юлия бързо схвана накъде бие майката на съжителя ѝ. Людмила Алексеевна искаше синът ѝ и жена му да живеят във второто жилище на Юлия. Квартирантите — нямало проблем, тя лично щяла да ги „изгони“. А собственичката щяла да е доволна и спокойна, че жилището ѝ е в „сигурни ръце“. „Благодаря, но аз и сега съм си спокойна — особено когато ми плащат наем“, — отвърна любезно Юлия. А синчето с невестата, според Людмила Алексеевна, трябвало да се настанят безплатно, защото са роднини. За Юлия обаче те не бяха никакви роднини. Същото важеше и за Гена, който за пет години така и не ѝ беше направил предложение.
Но как да настаним своите хора в нейния имот, това вече… Изведнъж те се оказаха най-близките ѝ хора. Между другото, тук и Гена се включи. Той предложи още по-добър вариант: да настанят в онзи апартамент майка му. Призна, че Васка е „никой“ спрямо Юлия, докато майка му вече е друго, все пак „свекърва“. Юлия си замълча. Е, почака още малко. Ами ако… та той ѝ нарече майка си „свекърва“. Дали не ще последва официално предложение? Но не. Те обсъждаха само имота на Юлия и тъй наречената „свекърва“, която имала неудобна квартира. Гена разказваше как жилището на майка му е в лош квартал и все се случва нещо — блокът е стар и непрекъснато има аварии. Накрая Гена обобщи: „Изпъди си наемателите, мама ще заживее там.“ Бързо го решиха, а собственичката само слушаше доводите им. Но нищо не я убеди да прави такъв подарък на „свекървата“. Вероятно дори да ѝ беше истинска свекърва, пак нямаше да ѝ даде втората си квартира. Защо да ѝ я подарява? Юлия сама си я беше заработила, тя искаше да печели от нея. Затова отказа. Каза, че Людмила Алексеевна си има жилище, нека да живее там. Ако не ѝ харесва, да го продаде и да си купи друго. „Да, ама за по-хубаво жилище трябва доплащане!“ — ядоса се майката на Гена.
Тогава очите на Юлия се отвориха. Помоли за по-подробно разяснение на плановете. Оказа се, че идеята била: Людмила Алексеевна да се засели в хубавия квартал, в апартамента на Юлия, „защото го заслужавала“. А нейната собствена квартира щял да я дава под наем Гена и да живее с тези пари. „Чудесно“, — рече Юлия, — „Аз също нямам нищо против да живея от парите, които получавам за моя апартамент. И отдавна не сме ходили на почивка, нали, Гена? Нали уж щяхме да ходим?“ Съжителят ѝ започна да се мръщи и каза, че наистина би било хубаво да се отиде на почивка, но майка му била по-важна, Юлия трябвало да я разбере.
Жената се усмихна и каза, че разбира Людмила Алексеевна. Да живееш със студени радиатори е лошо. Но също е неприятно да настаняваш наематели в студен апартамент. А Гена обеща, че „ще оправи въпроса“. „Дано“ — въздъхна Юлия и отиде да приготви легло за гостенката.
На сутринта Гена се събуди от суматоха — Юлия се суетеше, минаваше напред-назад, шумолеше с пликове. Странно, че в почивния ден тя беше станала рано. Още по-странно, че не миришеше на кафе — обикновено ароматът му го събуждаше. Той отиде да види какво става и завари Юлия да събира куфари. Посред стаята се мъдреше и куфарът на майка му, който бяха донесли предната вечер. Мъжът се усмихна. Веднага му мина през ума каква е работата. Не напразно Юлия говореше за почивка — може би е решила да го заведе с мама на море, че напоследък имат много стрес. Гена беше готов да я вдигне на ръце и да я отнесе в кухнята да си направят заедно кафе. Но когато Юлия се обърна към него, той усети, че нещо не е наред — гледаше го твърде студено.
— Днес няма да имаме кафе ли? — опита се да разведри обстановката Гена. И тогава жената „изригна“. След поток обвинения в дебелокожие и егоизъм тя заяви на съжителя си да се изнася заедно с майка си. Повече никакво кафе нямало да има за него, не ѝ трябвал такъв мъж. Съжителят се опита да защити честта си, но майка му му забрани да се унижава пред „тази ненормална“. „Толкова сторихме за нея, а тя ни гони от къщата“, настояваше Людмила Алексеевна. Тя повлече сина си навън. На излизане още дълго коментираха колко непорядъчна жена се оказала Юлия — без причина избухнала, а уж си общуваха нормално. Какво ѝ било дошло до главата, само за пари мислела. Те пък колко време „профукали“ по нея, а можели да намерят нещо по-добро.
Юлия също се ядосваше, че е изгубила толкова години с Гена. Но се радваше, че сега поне си беше отворила очите и се бе отървала от тези отношения. Всъщност тя самата беше виновна, че толкова дълго се заблуждаваше, опитвайки се да види в Гена човека, който ѝ трябваше. Той никога не е искал истинско семейство. Трябваше да го разбере далеч по-рано.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: