Началникът, който крещеше в кабинета, разбуни всички. Целият офис, който по навик обръщаше внимание на всичко това, сега бе застинал в очакване как този път ще завърши скандалът. Някого ще уволнят ли? Ще се появи ли пак някаква причина за промени? Никой не знаеше как ще приключи всичко този път.
Но всички разбираха, че рано или късно всички тези скандали ще доведат дотам, че просто ще разпуснат целия офис.
— Новата метла мете по новому, — каза едра, едровата жена, и усмивката на лицето ѝ мигом се изпари. По-добре Даша да беше началничка.
Тя поне беше адекватна. А този идиот ще съсипе целия офис, наема някакви младички, които работят за жълти стотинки, а те нищо не умеят.
— Аха, после ние трябва да им оправяме бакиите, — каза друга жена.
Те си говореха помежду си, обсъждайки ситуацията. Всъщност всички тук обсъждаха същото. Явно всички се страхуваха, че рано или късно ще бъдат изхвърлени от работата си.
Василий седеше почти на най-далечното бюро, но чудесно чуваше скандала в кабинета. Той се усмихваше, а колегата, който седеше до него, не разбираше защо изведнъж се е ухилил така.
— Какво се усмихваш? Май всички ще сме вътре там, — каза той недоволно.
— Всичко това вече ме вбесява. Всеки ден идвам на работа като върху буре с барут. И като дойде уикендът, аз все съм потърпевшият. А този изрод спокойно ще изрита когото и да е, без да му мигне окото.
— Но мен никой няма да ме изгони оттук, — каза Василий с усмивка. Усмивката му изглеждаше неестествена в този момент. Всички буквално бяха уплашени от това, което се случва напоследък в офиса.
А той просто се радваше.
— Знаеш ли какво трябва да се направи? Да спиш с жената на шефа. Тогава със сигурност няма да те изгонят.
— Ти за какъв се мислиш? Виждал ли си се в огледалото? Той има красавица за жена, за какво ѝ е да те иска? — попита колегата, минавайки на шепот. Той наистина не вярваше на думите на Василий. А Василий само се усмихна.
Усмивката му ставаше все по-широка, което всъщност дразнеше всички наоколо. Сякаш той беше някой особен. Сякаш всички те бяха застрашени, а той беше защитен.
— Вече ме е намерила. Знаеш ли каква е тя в леглото? Направо огън. Не е чудно, че той я осигурява от глава до пети.
— Красавица и в леглото е просто огън! — каза Василий, подсмихвайки се. Колегата му не повярва. Той не можеше да допусне, че красивата жена на шефа би си избрала за любовник такъв невзрачен тип като Василий…
Но Василий не лъжеше. Той наистина спеше с жената на началника. Нея не я искаше.
Интересуваше го само да запази работното си място, а после да се издигне в службата. И нека тя да казва, че го обича, че дори е готова да си тръгне от мъжа си. На него му беше все едно.
За него беше важно да остане омъжена. Така и той на работа щеше да бъде защитен.
— Представяте ли си! — Пак уволни някого.
— Сега и без системен администратор оставаме.
— Боже мой! Трябва спешно да си търся друга работа! — каза една жена, като веднага седна на компютъра. Младото момче, което току-що излезе от кабинета на шефа, си събра нещата и си тръгна.
Той не се сбогува с никого и нищо не каза. Явно нямаше вече сили за това. Личеше си, че е бесен.
По лицето му се виждаше, че е раздразнен. А кой не би се ядосал, ако го изгонят от удобното му работно място? Василий мислеше само за това как след работа ще отиде при любовницата, а останалото не го интересуваше.
Любовницата му беше казала на мъжа си, че той ѝ е протеже, нещо от рода на това, че ѝ е братовчед и е единственият ѝ роднина, и че му е трудно да си намери работа. Когато работният ден приключи, той си събра вещите и излезе.
Слезе до колата, седна зад волана, внимателно проследи няколко колеги, които бяха особено разстроени, а после потегли. Знаеше, че със сигурност постепенно всички ще изчезнат от този офис, а после, когато приключат всички резки реформи на новото началство, сам той ще започне да се изкачва по стълбичката към шефското място. А дотогава се подготвяше за това, че само след половин час ще е в леглото с онази, която го радваше така силно.
А през целия ден, за цялото това време, нито веднъж не си спомни за съпругата си. Когато пристигна при любовницата, взе душ и веднага отидоха в спалнята. Тя имаше нужда само от едно, а той нямаше нищо против.
Всичко останало бе загубило значение. За него беше изключително важно да ѝ показва, че я обича безумно, защото точно това ѝ липсваше в брака. Бащата на Василий винаги му казваше, че ако разбереш от какво има нужда една жена и ѝ го даваш, тя ще бъде в твоя власт.
Той запомни тази фраза завинаги. Тя му помагаше да използва жените в своя полза постоянно. Но сега, докато лежаха в леглото, той усещаше раздразнение, виждаше, че тя е тъжна, и това го вбесяваше.
— Какво пак стоиш с кисела физиономия? Наистина, все едно при жена си дойдох. Не можеше ли да се стегнеш? Нещо случило ли се е? — попита Василий. Тя не му отговори. Стана и отиде в кухнята.
Той разбра, че най-вероятно се е обидила. Той се изправи и тръгна след Уляна. Василий я прегърна откъм гърба, целуна я по врата и се извини.
Той просто искаше тя да прави всичко, от което имаше нужда, когато му дойдеше времето. А дотогава трябваше да играе ролята на влюбен. Тя се обърна с лице към него и се сгуши в гърдите му.
— Колко се уморих вече. Може ли да зарежем всичко? Хайде да се разведа, да отидем някъде двамата. Ще получа нещо след развода.
В началото ще ни стигне, — каза тя. Но той само поклати отрицателно глава.
— Какво пак не е наред? Нали каза, че ме обичаш. Какъв е проблемът? — Той първо замълча.
Не можеше наистина да ѝ каже, че изобщо не му трябва. И освен това не възнамеряваше да я издържа. Защото мъжът ѝ я осигуряваше напълно, от глава до пети. Именно затова тя имаше дълги екстеншъни, мигли, нокти, ходеше по салони за красота.
Без всичко това тя вече нямаше да му е интересна. Той се подсмихна на собствената си мисъл, но тя го погледна внимателно, не разбирайки защо така се подсмихва.
— Сега не може ли? Нали се бяхме разбрали. Искам да сваля мъжа ти от работното му място. Остана съвсем малко. Той вече натвори толкова поразии, че всички точат зъби срещу него. Още малко — и бързо ще го избутам от пиедестала му, — каза той с усмивка.
— Зайче, разбери, не мога да си намеря друга работа, а не искам да живееш като беднячка. Искам да си също толкова красива, да не работиш, да се радваш на живота. Но за това ми трябва твоята помощ, разбираш ли? — Тя кимна.
В началото думите му ѝ се сториха забавни, но после отново се натъжи. Той я погледна уморено. Наистина ли не можеше просто да се отпусне? Наистина ли не можеше просто да изпитва удоволствие от тези отношения? Василий не можеше да понася, когато леките и щастливи отношения се превръщаха в сериозни.
Сега трябваше да я обгрижва емоционално, а той не искаше да го прави. В този момент му се искаше само да си тръгне. По-добре да е у дома при жена си, която поне можеше да постави на място.
Той се ядосваше, защото не разбираше какво толкова трябва да се занимава с нея.
„Не се обиждай. Знам, че искаш да съм в добро настроение. Но как да съм в добро настроение, след като отново трябва да се връщам при оня урод?“ — каза тя. — Толкова ми е писнало. Не искам да се връщам у дома и да се преструвам, че го обичам.
Василий си помисли, че и той непрестанно се преструва, че я обича, но не се оплаква. Разбира се, нямаше да ѝ го каже в прав текст. Той отново я завлече в спалнята и след още един път се приготви да си ходи…
Възползва се от това, че тя се отвлече по телефона и се измъкна от апартамента. Не искаше пак да търпи цялата тази страст. Тя пак щеше да си сипе кафе, да запали цигара и да говори, че не иска да бъде в този брак.
Така поне щеше да изглежда, че се обижда, че тя не желае да прекарва времето си с него. Винаги използваше този номер, за да я върже отново на куката. Сега тя щеше да започне да се самообвинява, да изпитва чувство за вина, а това му беше удобно.
Когато се прибра у дома, веднага разбра, че жена му е в отвратително настроение. Точно сега му се искаше да се обърне и да се върне при любовницата, за да ѝ бърше сълзите. По-добре това, отколкото да понася гнева на съпругата си.
Но когато влезе в кухнята и видя едни документи, веднага разбра каква е причината за нейния гняв. Той се разтрепери. Не очакваше дълговете му да изплуват толкова бързо.
Тя говореше яростно с някого по телефона и той знаеше, че щом излезе от балкона, целият ѝ гняв ще се изсипе върху него.
— Как можа да ми причиниш това? — извика тя с ярост, втурвайки се от балкона. Той беше бесен, но не ѝ отвърна.
Той имаше свои причини да запази отношенията си с нея. Една от тях беше заплатата ѝ.
— Какво пак не ти харесва? Това са стари документи, отдавна всичко съм платил! — каза той.
Тя го погледна недоволно и той разбра, че е избрал грешната тактика.
— Пак лъжеш! Писна ми от лъжите ти! Постоянно лъжеш! Току-що се обадих на всички банки, които са изпратили тези писма. Дългове някакви колосални! Ти луд ли си? Ако се разведа с теб, ще стоварят половината върху мен! — изкрещя тя.
Всъщност точно това му беше планът. Той вземаше кредити и дългове и знаеше, че когато се разведе със съпругата си, може да ѝ прехвърли половината или дори повече. А сега вътрешно се усмихваше.
Правеше всичко възможно да не се разсмее. Ако се засмееше сега, тя просто щеше да го изхвърли през прозореца.
— Ще полудея! Как е възможно това? Боже мой, не мога да повярвам, че ме замеси в такова нещо! — повтаряше тя и отново се разрида.
— Престани да хленчиш. Аз взех дългове, аз ще ги връщам. Защо ревеш? Дългове като дългове.
И какво? Половин страна живее в кредити. Сега за всеки кредит ще ми пилиш на главата ли? — попита той. Тя не му отговори и се заключи в банята.
После щракна вратата. Той чуваше как там плаче. Не му беше жал.
Дълговете наистина бяха колосални. Но му трябваха тези пари, за да може част от тях да спести, а част да похарчи после за собствен бизнес. Само че тайната му беше, че всъщност проиграваше всички пари на залагания, вероятно с надеждата, че някой ден късметът ще му се усмихне.
Той седеше в кухнята, ядеше и си премисляше в главата как би могъл да ускори плана си. Защото сега ситуацията постепенно излизаше извън контрол. Не искаше един ден да остане без жена, с кредити, а после и без любовница.
Искаше да натрупа още дългове, докато е възможно, след това да заеме ръководен пост, а после да се раздели и с любовницата. После щеше да си намери някоя младичка девойка, която да изпълнява всичките му прищевки. Проблемът бе, че планът му не беше съвършен.
Имаше твърде много „но“. Разбираше, че трябва да приключи всичко колкото е възможно по-бързо, преди нещата да са се сринали напълно. Той се приближи до вратата на банята и почука.
— Скъпа, прости ми, глупав съм. Наистина. Просто влязох в дългове.
Попаднах в ръцете на много сериозни хора. Не исках да те тревожа. Знаеш, че не бива да се натоварваш.
— каза той ласкаво, но тя не му отвори. Това беше началото на края. Разбра, че трябва да действа бързо, защото жена му започваше да се измъква от зависимостта си от него.
Едва ли щеше пак да успее да ѝ промие мозъка. Но когато тя излезе от банята, започна втора вълна от скандал. Той не очакваше това.
Тя крещеше, ругаеше, не разбираше как е могъл да я остави с такива огромни дългове. Беше в шок от постъпката му. Такива неща хората обсъждат помежду си предварително.
Преди да се вземе кредит, никой не го прави тайно. А той просто го бе направил и я постави пред свършен факт. А сега тя гледаше всичките тези документи и не вярваше на очите си. Как бе пропуснала всичко това? Как изобщо можеше да е обикнала такъв човек? Тя пак го погледна и усети как в нея кипи ярост.
Мразеше го. Нямаше вече нито любов, нито трепет. Имаше само всепоглъщаща омраза.
Тя го мразеше.
— Ако само знаех какъв си урод! Винаги съм подозирала, че ме използваш! — каза Агата. Цялата трепереше.
Той виждаше, че тя вече не овладява емоциите си.
— Ох, знаеш ли какво? Я се разкарай! — изсумтя той, хвърляйки чашата в стената. — Край, утре сутрин се изнасям при любовницата. Глупачка, няма къде да отидеш, иначе ще ти окачат всичките дългове на врата.
Той изхвърча от апартамента, а тя застина. Тя наистина не знаеше какво да прави. Думите му ѝ прозвучаха като леден душ.
Тя не знаеше как да реагира и какво да предприеме. През това време той просто седна в колата. За разлика от жена си, той винаги знаеше какво прави. Написа съобщение на любовницата и отиде в апартамента, където се срещаха. Трябваше спешно да разтовари напрежението, а тя му беше идеална за това.
Освен това знаеше, че днес шефът ѝ ще пътува до друг град, така че у дома тя щеше да е сама. Когато стигна до апартамента, вдигна очи и видя, че вътре вече свети. Представяше си как го посреща по бельо…
Представяше си как мърка като котка. Той ще я вземе на ръце, ще я занесе в спалнята и най-накрая ще разкара тая ярост, която кипеше в него. А ако само знаеше какво го чака там, щеше да изтръпне.
Когато влезе в апартамента, усети, че нещо не е наред — тя не го посрещна. Изглеждаше, че в жилището няма никого. Но когато от стаята излезе шефът му, веднага му стана ясно, че планът му окончателно се е сринал.
— Така значи, посегна на жена ми, посегна и на поста ми. Щом не искаш по добрия начин, аз също няма да действам по добрия начин, — каза той. Василий рязко се обърна и се опита да излезе, но на вратата веднага се появиха двама едри мъже.
Те го сгънаха като парцал, нанесоха му няколко удара, метнаха го на рамо като стар килим и го хвърлиха в багажника на колата. Той бе ужасно уплашен, трепереше толкова силно, че не можеше дори да извика. Само преди сутринта се чувстваше на върха, а сега се озова в багажника.
Усещаше как го тресе студ, чуваше как някой в колата разговаря и обсъжда какво да правят с него. „Ей, пуснете ме, пуснете ме!“ — крещеше, но никой не го чуваше. Разбра, че вероятно това е последната му вечер.
Още сутринта си мислеше, че всичко му е под контрол, че всичко ще се нареди, а сега осъзнаваше, че могат да го заровят жив в някоя горичка и никой никога да не го намери. Когато колата спря, той усети, че от страх му се повдига. Когато го извадиха от багажника, повърна.
Те го пребиха толкова жестоко, че почувства как органите му са станали на каша. После го поляха с бензин. Тъкмо тогава разбра какъв ужас го очаква.
Но шефът му се приближи с горяща запалка.
— Виж какво, урод, и без теб имам достатъчно проблеми. И без това вече ме проверяват. Така че, ако искаш да живееш — живей. Както искаш се прибирай до града, ето го там, на север, — каза шефът, сочейки посоката.
— Само запомни: ако още веднъж пишеш на жена ми или се появиш в офиса, ще те направя на прах, разбра ли? Точно така ще те залея с бензин и ще те изгоря на централния площад. Разбра ли? Ще гориш като плашило. — Той се изсмя.
Смехът му беше неприятен и стържещ. Но Василий изобщо не мислеше за това. Трепереше целият.
Не разбираше какво да прави. Едва се изправи. Можеше да върви, но много бавно, едва влачейки крака.
Понякога падаше на четири крака и продължаваше да пълзи. Постепенно болковият шок понамаля, успя да върви горе-долу нормално. Може да имаше счупени няколко ребра, но като цяло се чувстваше сносно.
Да, болеше го, но можеше да ходи. Болеше го главата, боляха го ребрата и краката. Тръгна по пътя към вкъщи и най-накрая спря кола на автостоп.
А с ужас осъзна, че не може дори сам да стигне. Прибра се у дома чак по изгрев. Когато се качи в апартамента, вече беше бял ден.
Той поседя на стълбите, може би цял час, опитвайки се да се свести. Обеща си, че щом жена му го види, веднага ще извика Бърза помощ. Той нямаше телефон.
Да, вероятно телефона си никога вече нямаше да го види.
— Скъпа, тук ли си? — извика той. Но гласът му звучеше зловещо, сякаш беше герой от филм на ужасите.
Такъв глас би бил идеален, ако се чуе изпод завивка, за да уплаши някой тийнейджър до смърт. Но жена му не отговори. Още снощи ѝ каза, че отива при любовницата, а сега, връщайки се, остана с отворена уста.
Апартаментът беше празен. Нямаше го и багажа ѝ. Имаше само документи, които доказваха неговите дългове.
Въпреки болката, която пронизваше цялото му тяло, той изпита още и ярост. Оказваше се, че всичките тези дългове са били напразни. Но щом тя реши да го напусне, той дори от инат щеше да я накара да съжалява.
Агата просто изчезна. Не му остави бележка. Беше взела всичките си вещи и документи.
Не бе останало нищо, което да напомня за нея. Той дори си помисли, че е усещането като да е живял винаги сам. Изпита силно желание да звънне на любовницата, за да го успокои…
Тя го обслужваше физически и емоционално. Но, първо, нямаше телефон, и второ, не искаше да го изгорят жив. От него още миришеше на бензин, а тези дрехи трябваше направо да бъдат изхвърлени.
С мъка се изкъпа, изхвърли дрехите, преоблече се и почувства малко облекчение. Съседи му извикаха Бърза помощ. Когато пристигна линейката, го откараха.
Установиха му счупване на няколко ребра и го държаха няколко дни в болница.
— Донесоха ви бележка, — каза млада медицинска сестра, подавайки му малък плик. — Казах, че скоро ще бъдете изписан, но настояха да ви го дам сега.
Той благодари на сестрата и отвори бележката. Но това, което видя, го накара да пребледнее. Вътре имаше бележка от жена му.
Имаше и приложени документи, които доказваха, че всички тези дългове са само негови и че след развода няма да се прехвърлят на нея. Той разпозна не само почерка на жена си, но и подписа на шефа си. Тя бе замислила всичко.
Явно е разбрала за всичко, проучила го е и решила да му отмъсти. Сега го беше оставила не просто без пари, но и с купчина дългове. Докато лежеше в болницата, имаше предостатъчно време да вземе решение.
Той не разбираше какво да прави по-нататък. Само преди няколко дни беше убеден, че всичко е под контрол. Вече си мислеше, че ще окачи голяма част от дълговете на жена си, а останалата ще покрие с помощта на любовницата.
После щеше да се добере до шефския пост и тогава да започне наистина щастливият му живот — без съпруга, без любовница. Но случилото се след това не беше предвидил. Когато излезе от болницата, едва не отвори уста от изненада.
Пред него стоеше шефът му, а до него — красива, млада смугла жена. Той я гледаше и нищо не разбираше. Нима толкова бързо беше сменил жена си? Защото тя носеше халка.
— Какво, изненада ли се? — попита го шефът му. Подсмихна се. Лицето му се изкриви.
По него се четеше само ярост и презрение. А на лицето на Василий беше изписан потрес.
— Малко не разбирам, — каза Василий, но в същия миг вече започваше да се досеща за какво става дума.
— Когато дойдох на работа със сестра си, веднага усетих, че си хвърлил око на нея. И разбрах, че искаш да ме изместиш от този офис. Само че ти не си пресметнал, че си нищожество в сравнение с мен. И не си допуснал, че мога да те смачкам за една секунда.
Тогава платих на сестра си огромна сума, за да се преструва на влюбена глупачка. След всяка ваша среща тя се връщаше и плачеше, предлагаше да ми върне парите. Но аз ѝ плащах повече, за да продължава да играе ролята на моя жена, — каза той.
След това се изсмя.
— Не ме разбирай погрешно, жертвах се за сестра си, бих убил всеки заради нея. Сега тя е добре — има огромна къща, има купища пари и не съжалява за това, което направи. Най-интересното е, че тя те доведе право при мен.
— И какво значи всичко това? При това положение аз дори не съм спал с жена ти. Защо ме пребихте? — тръгна да се възмущава Василий.
Но веднага гласът му заглъхна, защото счупените му ребра го боляха. Не можеше да се изправи.
— Стой мирно, пате. Мислеше, че ще вземеш мястото ми? Пожела си големи пари? Аз просто исках да дам урок на такива като теб. Срещал съм много такива плъхове през живота си. А сега всички ще знаят какво ги чака, ако решат да си играят с мен, — каза той с усмивка. Василий все още не разбираше.
Не разбираше защо шефът му решава да му разкрие плана си. Не проумяваше защо изобщо му е трябвало да включва сестра си. Но явно началникът си е имал свои планове.
Той се разсмя. Сестра му се прибра в колата. Явно ѝ беше неприятен този разговор.
— Както и да е, разбрах, че на предишната си работа си прецакал шефа за шестнадесет милиона. Мислеше, че ще ти се размине? Заради теб него не само го тикнаха зад решетките, но му стовариха и гигантски дълг, който расте. А ти през това време си се забавлявал, подлагайки жена си и любовницата си…
Аз може и да не водя съвсем честен начин на живот, но съм за справедливостта. Когато жена ти ми се обади и каза, че знае, че спиш с моята „жена“, разбрах, че планът ти съвсем се е сринал. Тогава тя ми разказа за ужасните ти дългове.
И така, благодарение на връзките си, аз изкупих всичките ти дългове и сега ти дължиш на мен, — каза шефът. Лицето му заприлича на лице на психопат. Изкриви се.
Дълга, крива усмивка сякаш разряза бледото му лице. Стърчащата набола четина върху бледата кожа наподобяваше остри зъбци. Василий потръпна.
Мислеше, че това, което бе сторил на предишната си работа, ще си остане тайна. Че всичко, което е направил, ще остане в миналото, без да му се налага да се оправдава. И когато предишният му шеф влезе в затвора, изобщо си вярваше, че всичко е зад гърба му.
А сега се оказваше, че през цялото това време е бил хванат в капан. През цялото време бе вярвал, че умело манипулира хората, но се оказа, че той самият е танцувал в капан.
— Искаш ли да чуеш най-интересното? Може би, ако си беше държал гащите вдигнати, нямаше да мога да те хвана. Ако след онази история с шефа си беше прибирал у дома, обичаше жена си и не беше вземал кредити, никой нямаше да те потърси. Но се оказа, че си още по-голям подлец, отколкото си мислех, — каза мъжът. После се приближи до колата, качи се, но преди да затвори вратата, добави още нещо.
— И между другото, всеки ден лихвата ти расте, така че никога няма да ми се издължиш. Ще работиш за мен до края на дните си и ще правиш всичко, което ти кажа. Разбра ли ме? — Той потегли, без да дочака отговор от Василий.
Василий се строполи на стълбите пред болницата. Сложи ръце на главата си и се огледа неразбиращо. Всичко около него бе престанало да съществува.
Как можа така да се провали? Как можа толкова да сгреши? Та нали през цялото това време е бил на куката? Тези въпроси кръжаха като водовъртеж в ума му. Той не можеше да се спре. Трепереше целият, сякаш животът му вече нямаше смисъл.
Дори не помнеше как с ватни крака се добра до дома. Дойде на себе си, когато вече стоеше в собствената си кухня. Всичко около него му се струваше чуждо.
Най-много се ядосваше на жена си, че го бе предала. Разбира се, разбираше, че е бил хванат на въдицата на онзи човек и рано или късно щеше да пострада. Но сега осъзнаваше, че жена му само е наляла масло в огъня.
По-нататък нещата се развиваха още по-зле. Само месец по-късно получи готови документи за развод, без дори да разбира как са го развели без негово участие. Ядоса се, защото не разбираше по каква логика би трябвало да прави каквото и да било.
Беше без работа, без пари, а всеки ден лихвите растяха. Не знаеше как да погаси тези дългове, защото нямаше откъде да вземе нов кредит. Оставаше му само една възможност — да намери жена си и буквално да я принуди да продаде къщата на село, която ѝ принадлежеше, но която той се надяваше да ѝ отнеме след развода.
Разбира се, тя нямаше да може да покрие всичките му дългове, но поне част щеше да успее. Само че се оказа невъзможно да намери бившата си жена. Той обиколи всички нейни приятелки, но нищо не откри.
Отиде при колежките ѝ, намери майка ѝ, но никой не искаше да му каже къде се е покрила. Той вече се отчайваше и се надяваше да фалшифицира документи за къщата, но нищо не се получаваше, сякаш самият живот му пречеше с всички сили. Положението ставаше все по-тежко.
Онзи човек, който сега владееше дълговете му, го караше да извършва какви ли не престъпления. Ясно беше, че изобщо не го интересува дали Василий ще попадне зад решетките. Той беше единственият, който можеше да се безпокои за себе си.
Василий изпълняваше всяко нареждане. Постепенно дългът намаляваше, но това бяха трохи в сравнение с общата сума. Но когато съвсем случайно в социалните мрежи попадна на снимка на бившата си жена, той онемя.
Тя явно беше омъжена или поне имаше връзка с друг, и изглеждаше истински щастлива. Без да се колебае много, по геолокацията откри града и веднага замина натам. Искаше да я накара да му даде документите за къщата.
Разчиташе, че това е все пак общ имот, макар че тя го беше купила изцяло с нейни средства. Когато пристигна в града, се обърка. Намери улицата, но не знаеше в кой точно дом, в кой апартамент живееше бившата му жена.
Но сякаш по чудо отдалеч видя силует, който му бе познат. Четири часа чака пред входовете. Четири часа просто стоеше и се взираше кога ще се появи познатото лице — и ето че тя се появи.
Щом от входа излезе висок едър мъж, веднага си помисли, че това е човекът, с когото тя е сега. Василий тръгна към тях, без да изчаква удобен момент.
Агата мигновено го позна. Тя направи няколко крачки назад и се озова зад гърба на своя мъж. Трепереше…
Вероятно се страхуваше, че той сега ще вдигне скандал. А може би се страхуваше, че новият ѝ мъж ще го пребие. И двете бяха възможни.
Когато Василий се приближи, бързо загуби самоувереност.
— О, появи се! Знаех си, че ще дойдеш. Като ми разказа тя за теб, веднага ѝ казах, че такива мухльовци винаги се връщат. — каза мъжът с насмешка. — Какво искаш?
— Агата, дай ми къщата. След развода ми остави дългове, душевна травма, физически травми по твоя вина. И къщата ми взе, — каза Василий. Той говореше толкова гръмко, че мъжът, който стоеше пред Агата, веднага се напрегна.
Сви юмруци и Василий отстъпи. Василий веднага смъкна тона.
— Чуй, Агата, хайде по-хубаво да се разберем…
— О, не, мухльо, по-хубаво ти да си тръгваш. Разкарай се оттук и да не съм те видял повече. Ако пак се появиш, ще извикам полиция. Разбра ли? — каза мъжът решително. Виждаше се, че е готов да го удари всеки миг. Василий не се канеше да се бие.
Той отстъпи. Едрият мъж качи жена си, после и той се качи в друга кола и потеглиха. Василий остана сам.
Всичко, последната му надежда да оправи нещата, рухна. Той не знаеше какво да прави повече. Не му оставаше друго, освен да се прибере.
Очевидно наистина щеше да робува на онзи човек до края на живота си. А нали всичко започна толкова добре… Сега се чувстваше пълен глупак.
В крайна сметка, след като открадна парите и измами онзи шеф, можеше просто да си живее охолно. Вместо да се покрие и да не изпъква, той се помисли за недосегаем — реши, че може да мачка всички. Но това се оказа много далеч от истината.
Когато се прибра, беше в окаяно настроение. Трябваше спешно да измисли какво да прави. Можеше да събере някаква банда, да направи нещо, за да намери пари, но вече никой не искаше да се забърква с него.
Най-обидното бе, че дори онези, които преди бяха готови да излязат с него „на работа“, сега се бяха отвърнали. А той дори не знаеше как да получи подкрепата им обратно. Когато съвсем се отчая, пак се яви при бившия си началник, щом онзи му даде нова задача.
Той само се подсмихна. Не каза нищо. Подаде му бележка с описаното, а сам му посочи с жест вратата.
Искаше възможно най-бързо да го изправи до стената. Вероятно затова все по-често го караше да изпълнява рисковани и незаконни задачи, а Василий, така или иначе, ги вършеше. Когато Василий се върна у дома, там го чакаха само самотата и празнотата.
А нали някога беше щастлив. Когато си идваше, жена му го посрещаше и всичко беше наред. Тя го прегръщаше, настаняваха се на масата, ядяха и си говореха.
Но след това той реши, че съпругата му не му стига. После реши, че щом една афера е минала успешно, значи може пак да измами, когото пожелае. И ето че се озова съвсем сам.
Жена му се радваше на живота, а началникът, за когото работеше, сега го товареше с все по-опасни поръчки. Така или иначе, най-вероятно щеше да го вкарат в затвора. Той седеше на масата, разглеждаше социалните мрежи на телефона си. Мразеше да го прави, но му се струваше, че вече не може да се контролира.
Виждаше бившата си жена, която изглежда наистина щастлива. А нали точно преди заминаването ѝ я беше срещнал. Сега тя почиваше някъде в чужбина, може би до морето или океана.
Те имаха пари, щастие, най-малкото не бяха сами. Най-интересното е, че не само ѝ завиждаше, но и я мразеше. Мразеше я за това, че тя е постигнала всичко…
Той искаше да я използва, искаше да обърне всичко в своя полза, но накрая именно той падна в собствения си капан. Две години по-късно, когато най-накрая го вкараха в затвора, той си отдъхна. Да, в затвора не беше мед и рози, но беше по-добре, отколкото да се спасяваш всекидневно на свобода.
Вече нямаше абсолютно никаква работа, задачите ставаха все по-опасни и той просто сам се предаде. Вдигна ръце и реши да се остави да го сгащят, за да му дадат присъда и да свърши всичко това.
— Колко си хитър, — каза му шефът, когато го посети в затвора.
Седяха един срещу друг, разделени от дебело стъкло. Трябваше да говорят по телефон, защото иначе не се чуваха. — Знаех, че рано или късно ще ти стигне умът да влезеш доброволно в затвора. Но не се ли запита защо аз направих всичко това? Не се ли опита да разбереш?
— Какво пак не е наред? Вече съм в затвора, всичко свърши. Би ли ми разказал нормално с какво толкова ти навредих? — опита се спокойно да попита Василий. Изобщо не схващаше защо този човек го мрази толкова.
— Когато измами онзи бизнесмен с онази огромна сума, после го подхлъзнаха още по-сериозно и го вкараха в затвора. Там го убиха, защото го нападнаха. А той попадна там именно заради теб. Така че мога уверено да кажа, че ти си виновен, задето е попаднал зад решетките и го убиха.
Този човек беше моят баща, — каза мъжът. Василий отвори уста от шок и едва повярва, че тази сцена се разиграва пред очите му. — Когато разбрах кой е виновникът, се появих в офиса, където работеше, и устроих скандал. Разучих всичко за теб, до най-дребните детайли, включително и какво бельо носи жена ти. Щом открих как да те хвана в капан, реших да заложа на твоята самоувереност. И ти сам падна.
Ако мислиш, че в затвора ти предстои нещо хубаво, недей да се надяваш. Повярвай ми, присъдата ти ще се удължава, докато не умреш тук. — Мъжът стана и си тръгна.
Василий остана застинал. Отведоха го в килията и той заплака с глас. Просто искаше бързи пари, искаше да спечели лесно, а накрая сам си изкопа гроба.
Той ридаеше, стенеше, виеше като ранено животно, но не можеше да направи нищо. Тресеше се целият, но вече не можеше да промени нищо. Два пъти писа писма на жена си, за да му помогне да се измъкне, но тя не му отговори.
Беше уверен, че новият ѝ мъж изгаря писмата, а може би дори не стигат до нея. Той се надяваше на помощ от някого, но докато беше на свобода, бе направил толкова злини на околните, че никой не искаше да му помогне.
Оставаше му само да седи в затвора, да гледа сивите стени, да вижда небето през решетките и да забрави всякаква надежда някога да излезе на свобода.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: