БЕДНА ЖЕНА ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ КОТКАТА Й НОСИ БАНКНОТИ ВСЕКИ ДЕН И РЕШАВА ДА РАЗБЕРЕ ОТКЪДЕ ГИ ВЗЕМА

БЕДНА ЖЕНА ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ КОТКАТА Й НОСИ БАНКНОТИ ВСЕКИ ДЕН И РЕШАВА ДА РАЗБЕРЕ ОТКЪДЕ ГИ ВЗЕМА

Уенди, самотна пенсионерка, беше прекарала по-голямата част от живота си, осигурявайки дом на изоставени котки. Когато последният ѝ домашен любимец, Лъки, започна да носи вкъщи банкноти, Уенди бързо осъзна, че в квартала ѝ се случва нещо подозрително.

— Спокойно, спокойно. — Уенди бръкна в транспортната кутия и погали късокосместата котка, която току-що беше прибрала от приюта. — Това е новият ти дом, Лъки, тук винаги ще си в безопасност.

Лъки подаде главата си и зърна останалите четири котки на Уенди, които любопитно душиha кутията.

— Това е твоето ново семейство. — Уенди го почеса зад ушите. — Да видим дали ще бъдеш достатъчно смел, за да ги опознаеш по време на вечерята.

Уенди отиде в кухнята. Четирите котки се втурнаха веднага щом чуha отварянето на консервата с храна. Тя постави купичките им на пода и се готвеше да занесе храната на Лъки в транспортната кутия, когато той изненадващо се появи на вратата.

— Мяу-у-у. — изскимтя Лъки.

— Какво смело коте. — Уенди го погали и му даде храната. — Знаех, че ще се впишеш идеално.

Докато вечеряше сандвич със сирене, Уенди наблюдаваше с обич как котките опознават новия си приятел. Макар че едва се справяше с издръжката на останалите, не можеше да откаже, когато по-рано същия ден приятелката ѝ от приюта се обади.

— Никой не иска тази котка. — беше казала Хана. — Не виждат отвъд белезите и възрастта му, за да разберат какъв добряк е всъщност. Ако не го вземеш, Уенди, не знам каква ще бъде съдбата му.

— Храненето на пет котки не е много по-различно от храненето на четири. — успокояваше се Уенди. — Най-важното е Лъки да има топъл дом, където да прекара остатъка от живота си.

Но скоро тя започна да усеща как присъствието на Лъки се отразява на бюджета ѝ. Храната и котешката тоалетна свършваха по-бързо, а пенсията ѝ и без това беше оскъдна.

Един ден седна да сметне как да продължи, без да посяга към малките си спестявания. Докато изчисляваше разходите си, чу болезнено мяукане. Втурна се в хола и веднага осъзна, че с Лъки нещо не е наред.

— Но ще се оправи ли, доктор Пери? — попита тревожно, притискайки ръка към прозрачната кутия в кабинета на ветеринаря. Вътре Лъки лежеше свит на топка, с абокат на лапата си. Очите му бяха замъглени от болка.

— Правим всичко възможно, Уенди, но всичко зависи от следващите няколко часа. Остава ни само да се молим, че ще отговори на лечението.

Уенди се взираше в Лъки. Дори не беше сигурна как ще плати за лечението му, но не можеше да го остави да страда.

— Виждам, че и той е едно от твоите спасени котета, Уенди, затова ще ти таксувам само лекарствата, които са абсолютно необходими.

— Както съм ти казвала преди, доктор Пери, оценявам жеста ти, но Лъки е моя отговорност.

— Ще продължавам да ти предлагам помощ, Уенди. Ти си направила толкова много за тези животни. Иска ми се да можех да облекча малко тежестта ти.

Няколко дни по-късно Лъки се прибра напълно възстановен, но тогава започна да се случва нещо странно.

В събота след завръщането му Уенди откри няколко еднодоларови банкноти на изтривалката пред вратата.

Първоначално помисли, че са изпаднали от чантата ѝ, но на следващия ден намери още пари – този път на пода в спалнята си.

— Какво се случва? — прошепна тя, докато броеше парите. Проверила портмонето си, но не липсваше нищо.

В понеделник откри нова следа. Докато плетеше шапка за приятелката си Хана, Лъки влезе през котешката вратичка с нещо в устата.

— По-добре да не носиш мишки у дома, Лъки!

Когато котаракът пусна плячката си, Уенди ахна. Това беше банкнота от 20 долара.

— Откъде ги вземаш? — попита тя.

Лъки просто се отърка в краката ѝ.

Уенди позвъни на Хана, за да я попита дали котката някога преди е правила нещо подобно. Хана беше също толкова изненадана.

— Може би е решил да си плаща наема. — пошегува се тя. — Ако бях на твое място, не бих се тревожила. Знаеш какво казват – не гледай дарен кон в устата.

Но Уенди не можеше да си представи, че Лъки може да краде от съседите ѝ. Реши да го наблюдава.

На следващия ден Лъки си игра известно време, после заспа под храста в двора. Докато котаракът лениво подритваше едно паднало листо, Уенди започна да си мисли, че подозренията ѝ са били глупави.

Но тогава пред къщата спря странна кола.

Един човек слезе и приклекна до оградата.

Уенди присви очи, но не можеше да различи дали е млад или стар, мъж или жена. Лъки се затича към човека, който го взе в скута си.

След няколко минути мистериозният непознат остави котарака на земята, подаде му нещо и хукна обратно към колата си. Лъки влезе в двора и се запъти към къщата, а автомобилът отпраши.

Когато котаракът се провря през вратичката, Уенди го сграбчи. В устата си държеше нова 20-доларова банкнота!

На следващия ден Уенди изчака, докато мистериозният човек отново се появи. В този момент тя изскочи от вратата, размахвайки бастуна си.

— Какво искате от мен и котката ми? Ако се опитвате да ни навредите, няма да успеете! Вече извиках полицията!

Непознатият подскочи и свали качулката си.

— Доктор Пери?!

— Съжалявам, Уенди. — ветеринарят вдигна ръце.

— Обяснявай веднага!

Доктор Пери въздъхна.

— Опитвах се да ти помогна. Винаги отказваш да ти намаля сметките за лечение, затова реших да намеря друг начин. Докато Лъки беше при нас, го учех да носи хартийки с уста. Така реших да използвам това умение, за да ти правя малки дарения.

— Не съм благотворителен случай!

— Не, но си добър човек, който се нуждае от помощ.

В крайна сметка, Уенди се съгласи да приема храна за котките и безплатни прегледи.

Две години по-късно, в памет на Уенди, доктор Пери откри приют за котки и го кръсти на нейно име.