БЕДНА ЖЕНА ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ КОТКАТА Й НОСИ БАНКНОТИ ВСЕКИ ДЕН И РЕШАВА ДА РАЗБЕРЕ ОТКЪДЕ ГИ ВЗЕМА
Уенди, самотна пенсионерка, беше прекарала по-голямата част от живота си, осигурявайки дом на изоставени котки. Когато последният ѝ домашен любимец, Лъки, започна да носи вкъщи банкноти, Уенди бързо осъзна, че в квартала ѝ се случва нещо подозрително.
— Спокойно, спокойно. — Уенди бръкна в транспортната кутия и погали късокосместата котка, която току-що беше прибрала от приюта. — Това е новият ти дом, Лъки, тук винаги ще си в безопасност.
Лъки подаде главата си и зърна останалите четири котки на Уенди, които любопитно душиha кутията.
— Това е твоето ново семейство. — Уенди го почеса зад ушите. — Да видим дали ще бъдеш достатъчно смел, за да ги опознаеш по време на вечерята.
Уенди отиде в кухнята. Четирите котки се втурнаха веднага щом чуha отварянето на консервата с храна. Тя постави купичките им на пода и се готвеше да занесе храната на Лъки в транспортната кутия, когато той изненадващо се появи на вратата.
— Мяу-у-у. — изскимтя Лъки.
— Какво смело коте. — Уенди го погали и му даде храната. — Знаех, че ще се впишеш идеално.
Докато вечеряше сандвич със сирене, Уенди наблюдаваше с обич как котките опознават новия си приятел. Макар че едва се справяше с издръжката на останалите, не можеше да откаже, когато по-рано същия ден приятелката ѝ от приюта се обади.
— Никой не иска тази котка. — беше казала Хана. — Не виждат отвъд белезите и възрастта му, за да разберат какъв добряк е всъщност. Ако не го вземеш, Уенди, не знам каква ще бъде съдбата му.
— Храненето на пет котки не е много по-различно от храненето на четири. — успокояваше се Уенди. — Най-важното е Лъки да има топъл дом, където да прекара остатъка от живота си.
Но скоро тя започна да усеща как присъствието на Лъки се отразява на бюджета ѝ. Храната и котешката тоалетна свършваха по-бързо, а пенсията ѝ и без това беше оскъдна.
Един ден седна да сметне как да продължи, без да посяга към малките си спестявания. Докато изчисляваше разходите си, чу болезнено мяукане. Втурна се в хола и веднага осъзна, че с Лъки нещо не е наред.
— Но ще се оправи ли, доктор Пери? — попита тревожно, притискайки ръка към прозрачната кутия в кабинета на ветеринаря. Вътре Лъки лежеше свит на топка, с абокат на лапата си. Очите му бяха замъглени от болка.
— Правим всичко възможно, Уенди, но всичко зависи от следващите няколко часа. Остава ни само да се молим, че ще отговори на лечението.
Уенди се взираше в Лъки. Дори не беше сигурна как ще плати за лечението му, но не можеше да го остави да страда.
— Виждам, че и той е едно от твоите спасени котета, Уенди, затова ще ти таксувам само лекарствата, които са абсолютно необходими.
— Както съм ти казвала преди, доктор Пери, оценявам жеста ти, но Лъки е моя отговорност.
— Ще продължавам да ти предлагам помощ, Уенди. Ти си направила толкова много за тези животни. Иска ми се да можех да облекча малко тежестта ти.
Няколко дни по-късно Лъки се прибра напълно възстановен, но тогава започна да се случва нещо странно.
В събота след завръщането му Уенди откри няколко еднодоларови банкноти на изтривалката пред вратата.
Първоначално помисли, че са изпаднали от чантата ѝ, но на следващия ден намери още пари – този път на пода в спалнята си.
— Какво се случва? — прошепна тя, докато броеше парите. Проверила портмонето си, но не липсваше нищо.
В понеделник откри нова следа. Докато плетеше шапка за приятелката си Хана, Лъки влезе през котешката вратичка с нещо в устата.
— По-добре да не носиш мишки у дома, Лъки!
Когато котаракът пусна плячката си, Уенди ахна. Това беше банкнота от 20 долара.
— Откъде ги вземаш? — попита тя.
Лъки просто се отърка в краката ѝ.
Уенди позвъни на Хана, за да я попита дали котката някога преди е правила нещо подобно. Хана беше също толкова изненадана.
— Може би е решил да си плаща наема. — пошегува се тя. — Ако бях на твое място, не бих се тревожила. Знаеш какво казват – не гледай дарен кон в устата.
Но Уенди не можеше да си представи, че Лъки може да краде от съседите ѝ. Реши да го наблюдава.
На следващия ден Лъки си игра известно време, после заспа под храста в двора. Докато котаракът лениво подритваше едно паднало листо, Уенди започна да си мисли, че подозренията ѝ са били глупави.
Но тогава пред къщата спря странна кола.
Един човек слезе и приклекна до оградата.
Уенди присви очи, но не можеше да различи дали е млад или стар, мъж или жена. Лъки се затича към човека, който го взе в скута си.
След няколко минути мистериозният непознат остави котарака на земята, подаде му нещо и хукна обратно към колата си. Лъки влезе в двора и се запъти към къщата, а автомобилът отпраши.
Когато котаракът се провря през вратичката, Уенди го сграбчи. В устата си държеше нова 20-доларова банкнота!
На следващия ден Уенди изчака, докато мистериозният човек отново се появи. В този момент тя изскочи от вратата, размахвайки бастуна си.
— Какво искате от мен и котката ми? Ако се опитвате да ни навредите, няма да успеете! Вече извиках полицията!
Непознатият подскочи и свали качулката си.
— Доктор Пери?!
— Съжалявам, Уенди. — ветеринарят вдигна ръце.
— Обяснявай веднага!
Доктор Пери въздъхна.
— Опитвах се да ти помогна. Винаги отказваш да ти намаля сметките за лечение, затова реших да намеря друг начин. Докато Лъки беше при нас, го учех да носи хартийки с уста. Така реших да използвам това умение, за да ти правя малки дарения.
— Не съм благотворителен случай!
— Не, но си добър човек, който се нуждае от помощ.
В крайна сметка, Уенди се съгласи да приема храна за котките и безплатни прегледи.
Две години по-късно, в памет на Уенди, доктор Пери откри приют за котки и го кръсти на нейно име.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: