Когато Уолтър се прибра от работа и завари бебето си да плаче, а жена му да е изпробвала всичко, за да го успокои без успех, той реши да провери креватчето и остана смаян от онова, което откри там.
Още щом Уолтър влезе през вратата от гаража, го посрещна оглушителен плач. Съпругата му, Аби, седеше в кухнята с измъчен вид, и той веднага разбра, че виковете на Логан отново я влудяват.
— О, миличка — каза той и я прегърна през раменете. — От колко време плаче така?
— Опитах всичко, Уолтър! — разрида се Аби. — Храних го, смених му памперса, изкъпах го и дори го уригнах! Дори му мерих температурата! Не знам какво да правя, не спира да плаче!
След като станаха родители преди месец, всичко в живота им се промени. И ако имаше нещо, което наистина разстройваше Уолтър, това бяха плачовете на Логан.
— Хайде, ще го оправим заедно — каза Уолтър и поведе Аби към стаята на Логан.
Той застана весело пред креватчето на Логан. Но не завари вътре бебето, а диктофон и бележка. Уолтър натисна бутона за спиране на диктофона и в същия миг плачът на Логан секна.
— Какво направи? — викна Аби зад гърба му. Уолтър обаче не слушаше. Държеше бележката, изгубил ума и дума. Аби я измъкна от ръката му и прочете на глас:
„Предупреждавах те да не се държиш грубо с мен.
Ако искаш да видиш бебето си отново, остави 200 000 долара в шкафчетата при пристанището.
Ако подадеш сигнал в полицията, никога няма да го видиш.“
— О, Боже мой! — ахна Аби. — Какво значи това? Да не би аз да съм била груба с някого? Или ти? Кой би отвлякъл Логан?
Уолтър се сети за хигиениста, с когото се беше скарал в родилното. Веднъж, докато носеше на Аби сладка саксийка във форма на мече, се спъна в метлата на хигиениста и счупи подаръка. Ядосан, Уолтър го нарече с отвратителни обиди, а онзи му отвърна „Ще съжаляваш!“
— Трябва да отидем в полицията, скъпа — каза Уолтър, излизайки от унеса. — Навярно е той!
— Как? На бележката пише, че няма да видим Логан, ако отидем в полицията. По-добре да платим откупа! — извика Аби.
— Но не знаем дали той ще ни върне Логан и дали може да му се има доверие. Помисли, миличка. Той е само хигиенист — откъде ще знае, ако отидем в полицията? И щом знаем къде работи, органите на реда могат да отидат директно в болницата, да го заловят и да върнат Логан.
Аби се съгласи.
Уолтър паркира пред полицейския участък. Двамата с Аби тъкмо щяха да излязат от колата, когато телефонът на Уолтър извибрира от съобщение.
„Това ти е първото и последно предупреждение. Ако влезеш в полицейското, хлапето ти влиза в залива. Занеси парите на мястото отдолу.“
Аби издаде стон, прочитайки съобщението, а Уолтър се озърна, опитвайки се да види дали похитителят ги наблюдава, но имаше твърде много хора наоколо. Единственият изход да спасят Логан бе да дадат откупа.
Уолтър веднага се запъти към банката, но междувременно Аби се почувства зле — повърна веднъж и щеше да го направи втори път. По-добре беше да я заведе вкъщи, реши Уолтър.
— Не ме мрази за това, миличка, но го правя за твое добро — каза той, а Аби не възрази.
— Добре…Но, Уолтър…знаеш ли дали похитителят изобщо има представа как се гледа новородено? — попита тя и отново заплака.
Уолтър замълча и подкара колата, а представа му беше изпълнена с ужасяващи картини на Логан в тъмен ъгъл, плачещ без помощ.
Събра сили и отиде до банката. После стигна до посочените шкафчета и постави парите вътре.
Около шкафчетата имаше твърде много хора, за да различи хигиениста, но Уолтър бе сигурен, че онзи е някъде близо. Така че се върна при колата, кара малко по-нататък, но пак се върна и паркира отново наблизо. Не мина много и видя хигиениста от болницата.
Хигиенистът отвори шкафчето. Уолтър се изправи, но точно тогава група туристи мина край него и закриха гледката.
— Мръднете! — изръмжа Уолтър.
Минаха мъчителни минути, докато туристите отидоха да гледат някаква статуя. Когато и последните се отдалечиха, Уолтър се закле. Хигиенистът беше изчезнал.
Уолтър се озърташе яростно и накрая видя мъжа да пресича улицата с чанта, в която вероятно бяха парите. Уолтър скочи от колата и го последва.
Мъжът го отведе покрай паркинг, няколко ресторанта, няколко музея и накрая в автобусна станция. Насочи се към нов ред шкафчета.
Хигиенистът остави чантата в шкафчето. В същия миг се обърна и завар Уолтър, който го блъсна към шкафчетата и го задържа с предмишница.
— Къде е синът ми? — изсъска Уолтър. — Направих всичко, което поиска, глупако! Върни ми Логан!
— Чакай, стоп! Някой ми плати $100 да взема пакет и да го оставя тук — извика мъжът уплашено. — Нищо не зная за твоя син!
— Не лъжи! — трепереше Уолтър от гняв.
— Не лъжа! Някой ми плати да взема нещото. Срещнах го на паркинга след работа, но беше с гръб към лампата, не видях лицето му. Имам две деца, не бих сторил зло на чуждо — рече мъжът, а искреността в очите му показваше, че казва истината.
Уолтър го пусна и отвори шкафчето, но то бе празно. Някой беше изрязан отзад отвор, през който бяха взели чантата.
Уолтър изтича до задната страна на шкафчетата. Дупката беше прикрита с тънка метална пластина, прикрепена само с два винта. Нямаше никой, който да изглежда като носи неговата чанта.
Уолтър не знаеше как да съобщи на Аби новината. Логан беше тяхното „чудо бебе“ — години наред се опитваха да имат дете, преди да се роди той. А сега бе изгубил единствената си възможност да го върне.
Когато Уолтър се прибра, намери къщата тиха и без Аби. Отиде горе, за да я търси, но вещите ѝ липсваха.
Най-напред помисли, че са я отвлекли. Звъня ѝ десетки пъти, но тя не отговори. После се сети, че похитителят едва ли би взел и неща като лосиона ѝ за ръце. Аби сама си беше тръгнала. Как можа да им го причини?
Болеше го да признае, че Аби е отвлякла Логан и имала съучастник. Само едно го утешаваше: парите, които сложи в чантата, бяха фалшиви. Щеше да намери начин да си върне Логан.
Уолтър отиде в родилния дом, където се роди Логан, и в коридора край автоматите видя онзи човек, когото търсеше — един лекар.
— Здравейте — обърна се Уолтър към него. — Надявам се, че ще ми помогнете. Искам някой да се обади на жена ми…
— Не съм телефонен център — отвърна докторът студено.
— Не разбирате. Готов съм да ви платя добре за помощ и дискретност — каза Уолтър.
Лекарят прецени погледа му, после се ухили бавно, докато Уолтър му обясняваше ситуацията и какво иска да каже на Аби.
Накрая Уолтър отвори портфейла си и показа на доктора пачка банкноти. Мъжът кимна: — Добре, уговорихме се. Елате с мен!
Докторът го заведе до сестринския пост на втория етаж. Медицинските сестри бяха заети, минаваха през залите при пациентите, а никой не обърна внимание, когато докторът набра номера на Аби.
— Добър ден, г-жо Тейлър, обажда се д-р Джоунс от родилния дом. Звъня, за да ви съобщя, че открихме нещо сериозно при рутинните изследвания на вашето бебе след раждането. Той се нуждае от незабавно лечение.
Уолтър чу, че Аби реагира бурно, но не разбра точните ѝ думи.
— Съжалявам, не мога да обясня по телефона. Само мога да кажа, че става въпрос за рядко генетично заболяване. Може да изглежда здрав сега, но всяка секунда има опасност. С по-висок риск за СИДС и други застрашаващи живота състояния. Моля, доведете го още днес, г-жо Тейлър — каза лекарят и приключи разговора няколко минути по-късно, показвайки палец на Уолтър.
— Тя ще доведе бебето възможно най-скоро. Свърших работата. Сега платете — настоя докторът.
Уолтър извади парите и тръгна надолу. Пообиколи малко, когато телефонът му звънна. При вида на името на екрана — Аби — отвърна с отвращение:
— Имате голямо нахалство да ми се обаждаш след това, което стори, Аби. Къде е Логан? Веднага го върни! — изрече той.
— Говори го човек, който дори не се интересува достатъчно, за да плати истинския откуп! — засъска Аби. — Всичко във възглавницата беше фалшиво, скрънза такъв. Логан има нужда от лекар, а аз не мога да го заведа, заради теб. Къде са истинските пари, Уолтър?
— Няма да оставя сина си да умре! Ще платя — отвърна Уолтър и затвори.
Чувайки, че Аби наистина е отвлякла Логан, за да изкопчи пари, разби сърцето на Уолтър за пореден път. Той се овладя, изпрати ѝ превод веднага по приложението. Сега му оставаше само да чака.
Сълзи напираха в очите му, когато по-малкият му брат Джеймс влезе в болницата заедно с Аби, носейки Логан на ръце, а Аби говореше с рецепциониста.
Всичко се разиграваше като на забавен каданс, докато полицаи и ФБР агенти излязоха напред и заобиколиха Аби и Джеймс. Уолтър беше предупредил властите по-рано.
— Арестувани сте за отвличане! — извика агент от ФБР. — Предайте детето внимателно и вдигнете ръце.
— Махайте се! — изкрещя Аби, заставяйки се между агента и Логан. — Синът ми е болен, има нужда от лекар!
— Нищо му няма — намеси се Уолтър, приближавайки се. — Логан е добре, а вие двамата…
Погледите им се пресрещнаха. Уолтър видя страха в очите на Аби да се превръща в ярост. Тя се хвърли да го нападне, но полицаите я повалиха. Нея и Джеймс арестуваха.
Уолтър прегърна здраво сина си, благодарен да го има отново. Но Аби не се предаваше:
— Мислиш, че победи? Логан дори не е твой! Не можа да ме забремениш, спомняш ли си? А сега изведнъж всичко е наред с него?! — викаше тя.
Уолтър замръзна. Видя как Джеймс дори не смееше да го погледне в очите. Това му причини болка, но нямаше значение, защото държеше Логан.
— Ще го осиновя, ако трябва! — извика той в отговор. — Ще го гледам, докато вие гниете зад решетките! — заяви и си тръгна с Логан в прегръдките.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: