Когато преуморената майка Женевиев открива колата си, целият в яйца, първо мисли, че е шега — докато самодоволният ѝ съсед Брад не си признава, че го е направил, защото колата ѝ разваляла гледката към сложната му украса за Хелоуин. Бясна, но прекалено изтощена, за да спори, Женевиев се заклева да му даде урок.
Бях толкова уморена, че едва си спомнях дали съм си измила зъбите или съм нахранила кучето. Дните ми се сляха в едно, откакто се родиха близнаците.
Не ме разбирайте погрешно — Лили и Лукас бяха моите сладки съкровища, но да се справям с две новородени почти сама беше подвиг, достоен за Херкулес. Не бях спала нормално от месеци. Хелоуин наближаваше, а кварталът кипеше от вълнение, но не и аз.
Едва имах сили да украся, камо ли да участвам активно в предградните веселби.
После имаше и Брад.
Той вземаше Хелоуин толкова насериозно, сякаш животът му зависеше от това. Всяка година превръщаше къщата си в страховит карнавал с гробове, скелети, огромни тиквени фенери — всичко по реда си.
И самодоволната му физиономия всеки път, щом някой му направеше комплимент? Моля ви се.
Целият квартал беше запленен от неговата показност. Но аз? Бях прекалено заета да се опитвам да държа очите си отворени, за да ми пука за нелепо украсената му „призрачна къща“.
Една обикновена октомврийска сутрин всичко се обърка.
Излязох навън с Лили на едната ръка и Лукас, сгушен в другата. Примигнах, когато видях колата си. Някой я беше замерил с яйца! Черупки се бяха залепили в полузасъхналата лепкава смес, която се стичаше по предното стъкло като някакво кошмарно яйчено ястие.
– Сериозно ли? – промълвих, загледана в тази бъркотия.
Бях паркирала пред къщата на Брад предната вечер. Не че имах особен избор. С близнаците и количката беше невъзможно да паркирам далече и да ги бутам пеша цялата улица.
Първоначално си помислих, че е лоша шега. Но когато забелязах, че пръските от яйца стигат чак до верандата на Брад, съмнението ми се потвърди.
Това си беше чисто дело на Брад.
Пристъпих към къщата му, кипнала от гняв. Заблъсках по вратата — може би по-силно, отколкото трябваше, но не ми пукаше. Бях прекалено ядосана, за да се преструвам на мила.
– Какво? – отвори той с дразнещо самодоволство. Скри ръце пред гърдите и от него сякаш лъхаше арогантност.
Къщата му вече беше в пълна хелоуинска премяна. Изкуствени паяжини висяха от улуците, пластмасов скелет ми махаше от верандата, а една вещица се беше излегнала на дървен стол — целият този прекален кич.
Не губих време: – Видя ли кой хвърли яйца по колата ми?
Брад дори не мигна. – Аз го направих – каза той, все едно ми казваше колко е часът. – Колата ти пречи на хората да виждат украсата ми.
Зяпнах го смаяно: – Ти си замерял колата ми с яйца, защото беше паркирана пред къщата ти? Не ми каза дори да я преместя, просто я съсипа?
Той повдигна рамене, без капка угризение: – Как ще се любуват хората на украсата ми, ако не могат да я видят от пътя?
Примигнах, мислейки, че съм чула погрешно. – Сериозно ли говориш?
Той пак сви рамене. – Аз съм Кралят на Хелоуин! Хората идват от цял свят да видят украсата ми, Женевиев. Само искам малко съдействие. Винаги паркираш там и това е крайно неуместно — разваля обстановката.
Неуместно? Докато аз се опитвах да се грижа за две бебета и някак да не рухна, този егоцентрик ме упрекваше в „неуместно“ поведение?
– Съжалявам, че животът ми пречи на страховитото ти гробище – изсъсках. – Имам близнаци, Брад. Новородени близнаци.
– Знам – отвърна той с отегчение, облягайки се на рамката на вратата сякаш обсъждахме времето. – Може би трябва да паркираш другаде.
– Паркирам там, за да ми е по-лесно с двете бебета и количката!
Брад се сви небрежно в раменете: – Не е мой проблем, Женевиев. Паркирай пак там, като мине Хелоуин, става ли?
Стоях, кипяща от ярост, но изтощението ми не ѝ позволи да избухне както трябва.
– Добре – срязах го.
Вместо да крещя, се обърнах и се прибрах у дома, треперейки от смесени чувства на гняв и недоумение.
Но докато миех яйчената каша от колата по-късно, в главата ми просветна.
Брад не беше просто някакъв невинен маниак на тема Хелоуин. Той се държеше като побойник, а аз бях до гуша. Ако искаше да играем „мръсно“, добре. Но аз щях да играя умно.
Гениална идея ме осени, докато вечерта люлеех Лили в детската стая. Слабостта на Брад беше суетата. Той жадуваше къщата му да е тема на разговор в целия квартал. Нямах сили за конфронтация, но за отмъщение? Това можех да измисля.
Изчаках един ден и след това отидох в двора му, докато той поставяше още декорации на верандата.
– Здрасти, Брад – поздравих уж ведро. – Мислих си, че наистина постъпих грубо, като ти скрих украсата. Винаги влагаш толкова усилия… Чудил ли си се да направиш още по-голям ъпгрейд?
Той спря, изглеждаше подозрителен: – Ъпгрейд?
– Да, нещо високотехнологично. Машини за мъгла, проектори за духове… Вече имаш супер основа, но ако искаш да впечатлиш хората още повече, това ще ти даде сериозно предимство.
Очите му светнаха и разбрах, че го спечелих.
Брад беше предсказуем. Ако имаше начин да се покаже над всички останали, веднага щеше да се възползва.
Насочих го към няколко марки, които предварително бях проучила. Всички бяха кошмарни — с една звезда в ревютата, често се разваляха и показваха странни неизправности. Той обаче не трябваше да знае това.
– Наистина ли мислиш така? – попита, вече планирайки наум хелоуинския си шедьовър.
– Абсолютно. Ще станеш най-обсъжданият човек в квартала.
И с това си тръгнах, доволна. Оставаше само да чакам.
Нощта на Хелоуин дойде и къщата на Брад беше като извадена от филм на ужасите. Той се беше постарал до дупка, както се очакваше.
Рояк деца и родители се бяха събрали отпред, наблюдавайки как мъглата се стеле по двора. Брад стоеше сред тях, попивайки комплиментите и възхитените погледи.
Гледах от моята веранда, с Лили и Лукас сгушени в скута ми, чувствайки се като злодей в нискобюджетна драма. Щях да призная, че изглеждаше впечатляващо — до момента, в който престана да бъде такова.
Машината за мъгла се задави тъкмо навреме и вместо ефирна призрачна мараня започна да пръска вода като градински маркуч. Тълпата ахна, децата прихнаха в смях, а Брад изпадна в паника.
Той се втурна към машината, натискайки хаотично бутоните, за да я спре.
Но не свърши дотук. Проекторът за призраци, най-гордата му придобивка, премигна и зацикли, показвайки трепереща, смешна сянка на „дух“, който изглеждаше по-скоро като оглупял blob. Родителите се подсмихваха, децата вече се смееха с глас.
И накрая — кулминацията. Един от надуваемите му елементи, огромен Франкенщайн, се срина бавно, а главата му се търкулна комично по двора.
Няколко тийнейджъри, намиращи всичко това за върховна шега, си спретнаха малко пакост. Грабнаха кутия яйца и ги метнаха по къщата на Брад с необуздано удоволствие.
Брад се луташе нагоре-надолу, опитвайки се да спаси каквото може от достойнството си, но беше късно. Призрачната му къща на ужасите се беше превърнала в къща на смеха и нямаше връщане назад.
На следващата сутрин, тъкмо хранех Лукас, когато на вратата се почука. Отворих и видях Брад, изглеждаше… смачкан. Точно като спихналия му Франкенщайн. Нямаше и следа от обичайното му перчене. За секунда дори ми стана жал.
– Ъъъ… исках да се извиня – измънка той, без да ме поглежда в очите. – За дето ти хвърлих яйца по колата. Преиграх.
Скръстих ръце и си дадох време, преди да отвърна: – Да, така беше.
Той присви рамене неловко: – Не осъзнах колко е трудно с близнаците и всичко останало. Съжалявам.
Оставих мълчанието да се проточи, докато го гледах как се върти на прага. – Благодаря за извинението, Брад. Сигурна съм, че няма да се повтори.
Той кимна бързо, явно нетърпелив да се махне от тази неловка ситуация: – Няма.
Докато се обръщаше да си тръгне, не се сдържах и казах: – Забавно е как понякога нещата се уравновесяват, нали?
Той погледна назад и за пръв път видях, че Брад не намери какво да каже.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: