Мислех, че празничната ми украса в двора е весела и забавна, докато децата на съседката не я превърнаха в площадка за игри. Майка им не прояви никаква загриженост, затова ми се наложи да измисля хитро решение, което остави всички ги… блестящи.
Сега, когато празниците свършиха и най-накрая успях да разчистя последиците, мога да разкажа историята. Честно казано, все още съм изумена до каква степен трябваше да стигна, но съседката ми наистина не ми остави избор.
Този декември превърнах предния си двор в празнична приказка. Елени с мигащи лампички „скачаха“ по тревата, надуваем Дядо Коледа махаше към минувачите, а огромна шейна с дъгови светлини беше централната атракция.
Посветих доста дни в подреждане на всичко и съм сигурна, че много хора биха казали, че прекалявам – особено защото кварталът ни не е чак толкова запален по празниците. Но всяка вечер се наслаждавах на гледката от всекидневната, пиех какао и се любувах на празничния дух. Заслужаваше си усилията.
Една вечер, докато бях заета да подреждам кухнята, чух силен трясък.
Стреснах се и се втурнах към прозореца. За моя изненада, децата на съседката ми Линда – Итън, Миа и малкият Джейкъб – бяха навън и се вихряха в двора ми, сякаш е детска площадка, само че очевидно искаха да разрушат всичко по пътя си.
Итън е на 11, достатъчно голям да знае, че това, което прави, не е редно. Но все пак се бе покачил в шейната и я раздрусваше. Не знам дали целеше да я събори или просто си играеше на „ездач“.
През това време осемгодишната Миа издърпваше лампичките от елените и се кискаше, а малкият им брат риташе надуваемия Дядо Коледа, докато той се килна опасно.
Забелязах и че няколко топки-орнаменти, които бях закачила на растенията край верандата, са строшени. Вероятно това беше шумът, който чух.
Не можех да повярвам на очите си. Но най-лошото беше, че майка им седеше на собствената си веранда и превърташе нещо на телефона си, без да ѝ пука.
Нахлузих палтото и излязох навън с твърда крачка. Опитах се да викна децата, но това се оказа невъзможно, затова се насочих към майка им.
— Линда! — повиках, размахвайки ръце.
Тя едва повдигна глава. — Какво? — изръмжа раздразнено.
— Децата ти унищожават украсата ми! Не ги ли видя? — посочих Итън, който вече скачаше в шейната. — Можеш ли да ги прибереш от двора ми?
Линда ме погледна за секунда, сви рамене и пак насочи поглед към телефона. — Деца са, забавляват се. Какво толкова?
Зяпнах я. — Извинявай? „Какво толкова“ е, че унищожават чужда собственост!
Тя само завъртя очи и накрая ме погледна по-сериозно. — Ако украсата ти не беше толкова натрапчива, нямаше да привлича внимание.
Устата ми остана отворена.
После тя се ухили презрително. — Освен това, нали си достатъчно богата, за да си я оправиш, нали?
„Богата“? Нямам идея откъде ѝ дойде това, да ме нарича богата. Да, похарчих доста пари за украсата, но това не ме прави милионер. Просто си подарих нещо красиво след тежка година.
И не това беше същественото! Децата ѝ нямаха право да повреждат чужди неща, дори да можех лесно да ги заменя.
Опитах се да потисна гнева си, за да не започна да крещя, но Итън изскочи от шейната, смеейки се. — Яка шейна. Жалко, че ей сега ще се преобърне!
За капак, ритна един елен.
Миа се захили още повече. — Направи го пак! — викна на брат си и когато погледът ѝ срещна моя, добави: — Ти пак ще го поправиш, нали? Така или иначе си обсебена от тия неща!
Чувствах как кръвта ми закипява заради някакви си градински декорации. Явно бях станала „онази кисела лелка“. Но честно казано, децата се държаха глезено и нагло.
Въпреки това знаех, че да им крещя „Махайте се от моя тревник!“ няма да ми помогне. Поех си дълбоко дъх и се обърнах пак към Линда.
— Линда, да се държим разумно. Разбирам, че децата си играят, но това е проява на неуважение. Моля те, направи нещо?
Тя изсумтя. — Не виждаш ли, че съм заета? — показа ми телефона си. — Това са просто украси. Престани да се впрягаш. А и децата вече си тръгват.
С тези думи се изправи и влезе в къщата.
Обърнах се и видях, че е права: хлапетата се насочваха към двора на друг съсед. Но моите декорации бяха разместени, а надуваемият Дядо Коледа – изцапан с отпечатъци от обувки на малкия Джейкъб.
След като наместих всичко, чух как децата се прибират с гръм и трясък и ехиден смях. Надявах се, че това им бе достатъчно за вечерта.
Нямах такъв късмет.
Вандалщината продължи. Всяка вечер децата на Линда обръщаха двора ми наопаки, при това не винаги чувах. Станаха хитри и го правеха като на игра.
Една сутрин заварих шейната бутната, лампите на елените – съсипани, а Дядо Коледа – спаднал напълно.
Кадрите от охранителната камера ми разбиха сърцето. Те се смееха, докато унищожаваха труда ми. Вероятно малкият Джейкъб само подражаваше на по-големите, но това не променяше факта, че беше зле.
Реших пак да се обърна към Линда. Отидох с лаптопа си, подготвена да ѝ пусна записа.
— Виж — казах, натискайки „плей“. — Това са твоите деца, които за пореден път опустошават двора ми.
Тя се ухили презрително. — Сладко клипче.
— Сериозно ли? — изрекох възмутено. — Мога да подам жалба в нашето сдружение или дори да се обадя в полицията!
Линда избухна в смях. — Прави каквото искаш, миличка. Това са само някакви декорации. Ще ти се изсмеят, че правиш драма за такива глупости. И сега спри да ме занимаваш с тия безумия.
След което се прибра и тресна вратата под носа ми.
Това беше. Бях приключила да се държа любезно. Но какво можех да направя? Все пак това бяха деца с безотговорна майка. Истински урок трябваше да научи именно тя.
Загледах украсата си в двора и се чудех какъв ход да направя, когато лъчът на слънцето проблесна в лъскавата червена шейна, която току-що бях вдигнала. И ми хрумна идея.
Час по-късно излязох от магазина за хоби-материали, натоварена с индустриално силно лепило-спрей и няколко кутии брокат. Прибрах се и грижливо прибрах всичките декорации в гаража, застлах всичко с найлони и сложих ръкавици, преди да се захвана за работа.
Много внимателно напръсках всяка фигурка, стараейки се да съчетая цветовете, за да не се забелязва нищо необичайно. След като изсъхнаха достатъчно, отново ги изнесох и ги подредих тържествено в двора. Нанесох и допълнителен слой лепило за сигурност, а също сложих табела: „Внимание: Имот, защитен от празнична магия!“
После се прибрах и зачаках. Както очаквах, едва мръкна, чух познатите гласове. Надникнах през завесата: Итън водеше групата, а Миа и Джейкъб се смееха зад него.
— Гледай тази тъпа табела! — каза Итън, ритайки я, докато братята и сестра му се заляха от смях.
После, естествено, хукнаха към шейната.
Итън се покачи и хвана „юздите“ на елените, покрити с брокат. Миа мина с ръка по гърба на елена, а Джейкъб опита да дръпне едно от подаръчетата до шейната.
Първите няколко секунди не усетиха нищо.
Но после прозвуча едно „Ийуу!“, което беше чиста музика за ушите ми.
— Защо е толкова лепкаво? — извика Итън, отскачайки назад.
Миа се загледа в ръцете си, вече целите в брокат. — Блестя! — възкликна тя, не изглеждаше уплашена, но знаех, че скоро някой друг щеше да е.
Малкият Джейкъб се намръщи: — Не се маха! — Потърка ръце в панталоните си и така се омаца още повече.
Итън бързо скочи от шейната и видя, че и дрехите му са покрити с брокат. Викна другите да се прибират, а аз ги чух да крещят „Мамо!“.
С чаша горещо какао в ръка и шал през раменете, излязох да седна на верандата.
Само след няколко минути Линда се появи, крещейки: — Какво си направила? — размахваше ръка към къщата ѝ, където децата се опитваха да се отърват от броката.
Повдигнах рамене. — Предупредих те, Линда. Трябваше да защитя собствеността си.
— Луда ли си? — изсъска тя. — Знаеш ли колко трудно се маха брокат от дрехи? От къщата?
— Ако децата ти не бяха пипали моите неща, нямаше да са целите в брокат — отвърнах и отпих от какаото си.
Линда изсумтя „Колко дребнаво!“ и се прибра, тряскайки вратата.
По-късно видях през прозореца как изнася прахосмукачка от колата си. Няма да крия, леко се засмях наум.
Трябваха ѝ дни, за да премахне броката навсякъде. Изглеждаше, че този път справедливостта блесна особено ярко.
Оттогава децата ѝ заобикалят двора ми, а междувременно други съседи чуха какво съм направила и ми благодариха. Оказа се, че Линдините хлапета били повреждали и техните украси.
Бих ли постъпила пак по същия начин? Абсолютно.
А догодина, за Коледа, смятам да вдигна украсата си още по-високо и бляскаво. Само за да подразня Линда.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: