Възрастна жена се приближи до мястото, където щеше да се извършва качването на самолета. За пореден път провери дали документите ѝ са налични, както и точния час и номера на полета, и въздъхна с облекчение – притеснението си казваше думата, защото това беше първият ѝ полет, а възрастта ѝ беше доста почтена: 87 години!
До качването оставаше един час и Олга Петровна получи възможност да си почине малко — да изчака това време с „леко сърце“.
Старата жена беше облечена невзрачно: носеше овехтял от времето пуловер и пола с почти максимална дължина… косата ѝ беше внимателно събрана на кок.
С времето в летището ставаше все по-претъпкано и почти не останаха свободни места. Но никой не сядаше до възрастната жена, смятайки я за „бездомница“.
Обявиха качването и всички станаха от местата си и се отправиха към гишето за регистрация. Старата жена забеляза „кривите“ погледи на хората и заради това реши да мине регистрацията последна.
Първи за качване бяха тези с бизнес класа, а след тях и останалите… Олга Петровна искаше да влезе в самолета най-накрая. Но в един момент младо момиче на гишето обяви с уверен глас, че качването приключва…
Бедната старица подскочи и веднага се насочи към гишето…
— „Бабче, защо чакахте толкова дълго? Нали имате бизнес класа – трябваше да минете по-рано!“
— „Наистина ли съм закъсняла?“ – попита изплашено възрастната жена. – „Салонът все още не е напълно празен.“
— „Тези хора чакат друг самолет“ – отговори ѝ учтиво служителката.
А старицата, сякаш без да чува, тичаше към самолета.
Дъхът ѝ секна, косата ѝ се разпиля… съвсем без сили тя влезе на борда на самолета. Стюардите веднага я насочиха към мястото ѝ.
Незабавно започнаха недоволства. Наблизо седеше, на пръв поглед, представителен мъж. Той хвърляше възмутени погледи към бабата, а после повика стюардесата, настоявайки грубо възрастната жена да бъде преместена по-далеч от него, като наричаше тази ситуация „безобразие“…
Старата жена през цялото време стоеше мълчаливо. Служителите по сигурността настоятелно помолиха бабата да премине в икономическа класа, за да избегнат провал на полета.
Олга Петровна се разплака, ръцете ѝ трепереха, чантата ѝ, заедно с цялото ѝ съдържание, падна от ръцете ѝ. Никой от персонала не се канеше да ѝ помогне…
Мъжът, който седеше малко по-далеч, забеляза снимка, паднала под седалката. Наведе се, вдигна я и я подаде на бабата…
— „Благодаря“ – прошепна старицата. – „На снимката съм аз и моят скъп син – пилотът на този самолет.“
Тя си мислеше, че никой няма да я чуе, но мъжът, който вдигна снимката, я чу.
— „Доволна“, — изказа се той на висок глас, и в салона настана тишина. — „Тази възрастна жена има пълно право да лети в бизнес класа. Ако на някого нещо не му харесва – може сам да напусне самолета!“…
Всички пътници се окопитиха и самолетът безпроблемно се издигна в небето.
— „Чувствате ли гордост за сина си?“ – попита мъжът бабата.
— „Радвам се за него“ – отвърна тя.
— „Вероятно не се прибира често у дома… работата не го пуска, нали?“
— „Не мога да зная“ – отвърна с тъга Олга Петровна.
Тя живеела в селска къща. Баща ѝ загинал във военни сражения, а майка ѝ останала вярна на съпруга си. Олга имала още брат и сестра. Брат ѝ сериозно боледувал, а сестра ѝ, щом пораснала, напуснала селото. Олга останала единствената опора за майка си.
С течение на времето Олга си намерила работа и дори там срещнала любовта си. Майка ѝ била против тези отношения, но влюбените продължили да се виждат.
Скоро по-малкият ѝ брат, който вече бил пораснал, но тежко боледувал, по трагична случайност подпалил къщата. В резултат на това той загинал, а любимият на Олга също не оцелеял.
Олга и майка ѝ останали сами, местните жители им помогнали, а после от колхоза им се паднала и малка къща.
Няколко години по-късно Олга забременяла и родила син – Степан. Било много трудно да го отглежда сама, без никаква помощ.
Майка ѝ започнала да страда от психическо разстройство и дори веднъж нападнала момчето!
В онзи миг жената взела шокиращо решение, заради безопасността на сина си… виждала единствения му шанс за спасение – в дома за деца!
Скоро майка ѝ починала. Олга се отправила в дома за деца за своя единствен син. Но там ѝ съобщили, че друго семейство го осиновило. Жената била безумно ядосана на себе си!
На старини Олга разбрала, че Степан успешно работи като пилот. Тя силно искала да види сина си. Въпреки всички страхове, успяла да спести пари за полета и сбъднала мечтата си точно на рождения си ден! В този миг се извършвал полетът, а самолетът бил управляван от сина ѝ, който бил съвсем наблизо!
Жената погледна снимката със сина си, притисна я до гърдите си и се разплака.
Мнозина също бършеха сълзите си…
Един от пътниците прошепна нещо на стюардесата и след пет минути всички чуха гласа на командира на самолета: той съобщи, че полетът приключва, а животът, за щастие, продължава…
След това прозвучаха думи, които накараха всички присъстващи да настръхнат:
„В този момент сред вас се намира една особена жена – моята майчица и днес е нейният рожден ден!
Мамо, аз искрено те поздравявам! Бъди щастлива и здрава…
А сега, за всички: прощавайте се, обичайте, ценете и пазете своите майки, защото те са незаменими!“
Когато командирът завърши речта си, се разнесоха аплодисменти, а в очите на възрастната жена отново се появиха сълзи… След кацането, майката и синът успяха отново да се прегърнат!
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: