Не са много хората, които могат сляпо да следват мечтите си, без да се натоварват с избора на средства за постигане на целта

Не са много хората, които могат сляпо да следват мечтите си, без да се натоварват с избора на средства за постигане на целта. Ако Бог е раздал тези качества по рождение, Рита е била първата в списъка, която ги е получила. Още от малка тя знаеше, че ще има всичко, трябваше само да го иска. С едно махване на пръст училищните ухажори носеха миниатюрно куфарче на красавицата, а романтичните почитатели, летящи през глава, прекосяваха града за любимия ѝ сладолед.

Майка ѝ, Надежда Лукинична, не можеше да разбере откъде дъщеря ѝ има барутния си нрав. Самата тя беше обикновена жена и не беше свикнала да сваля звезди от небето, тъй като през целия си съзнателен живот работеше в птицефермата. Монотонният тежък труд бил изтощителен и често, прибирайки се у дома след смяна, майката си лягала по дрехи.

Не ѝ оставало достатъчно време и енергия за дъщеря ѝ.

Рита израснала без баща си. Той починал от дифтерия преди много години. Единствената ѝ приятелка в детството била баба ѝ Зинаида Яковлевна.

Нейните потомци по бащина линия имали благороднически корени, затова жената се смятала за нещо като кралица Виктория на местния разсип.

Беше на ръба на старчески маразъм, но въпреки това обожаваше любовните истории и вдъхваше страст към тях на малката Рита. Момичето мислено се опитвало да се вживее в статута на дама от висшето общество, като постепенно се превръщало в капризна, лишена от морал личност.

След като порасна, момичето вече много усукваше мъжете, както си искаше. Но проблемът беше, че в тяхното село и усукване – това беше особено никой … Този алкохолик, това лице не излезе ….

Майка ѝ каза: „Не, не, не, не, не: Престани да се надуваш! Или ще прекараш живота си като момиче! Младостта, както и красотата, минава бързо, дъще моя!

– Та откъде да ги взема тези мъже?

Аз ли съм виновна, че наоколо има само нещастни мъже? – Рита се взря в мен.

– А ти как гледаш Гришка? Момче от колко години, което те следва по петите. Той те обича, повярвай ми на думата – каза Надежда Лукинична.

Ритка само изкриви нос, с презрително свиване на устните:

– Защо ми е нужен този Гриня, с неговата копейка от канализацията? Аз съм маминка, на оборски тор не съм свикнала. Това не е моя работа. Предпочитам да събера няколко-три богати татковци и да си живеем щастливо до края на дните си.

– О, виж, дъще, сама ще си навлечеш неприятности на главата! Не е редно да скачаш по леглата, а за скъпи парцали да продаваш … Всички те са женени, нали? – каза майката тъжно.

– Е, не и без това, мамо. Вземи например Олег! С десет години по-възрастен! Каква е разликата?

И той има три палатки на пазара, и няколко автосервиза на околовръстното шосе. Така е… А ти казваш, Гриша… – Отговори Рита, доволна от неговата изобретателност.

Надежда Лукинична отдавна е махнала с ръка на възпитанието на дъщеря си … И какво да направи, когато тя има своя собствена истина, своя собствена.

Рита, за да успокои майка си, обеща, че ще си вземе главата и ще си намери работа.

Но в действителност в главата на Рита има други планове. Мисълта за Олег се забива в мозъка ѝ като тресчица.

– Всичко е наред, мамо. Ще успея да стигна до върха – прошепна Рита като заклинание.

На следващата сутрин тя опакова нещата си и се сбогува с майка си, че отива да гради нов живот.

Надежда Лукинична я прекръсти по старомоден начин и ѝ даде всичко необходимо за път.

– Лети, лястовице моя, лети над слънцето… Всичко ще постигнеш, само ако крилата не бъдат отрязани преди време – прошепна жената подир дъщеря си, скришом избърсвайки горчива сълза.

И Ритка не помисли да си търси работа. Веднага щом пристигна в града, тя отиде направо при Олег. Той отначало се сгърчи, уплашен, сякаш някой не искаше да ги види заедно. В крайна сметка едно е да се забавляваш в селото, а друго – под ръка с жена си. Но за Рита все още нямаше такъв мъж, чието сърце да не може да наниже на шпионката на обувките си.

Романсът с Олег се завъртя бързо. Начинаещият бизнесмен ѝ нае апартамент в центъра, като изцяло пое нейното положение. И се проточиха дни и нощи, изпълнени със страст и любов. Това, което Рита първоначално смяташе за изневяра за пари, сега прерасна в пълноценна връзка с всичките ѝ последствия. Олег харесваше младата си статуйна любовница!

– И какво, от съпруга няма да загубя, ако с такава кукла се пукна, – помисли си мъжът, погрешно вярвайки, че Рита ще влезе в положението му.

Но момичето не само не влезе, но и в допълнение го шокира с новината за бременността си.

– Какво си мислеше, безмозъчна кукло? Какво си ти, малко дете? Не се ли научи как да се предпазваш? Последното нещо, от което се нуждая в момента, е бебе! Откривам нов магазин, всяка стотинка е от значение. А аз не отговарям за това. Моята Лена отговаря за всичко и седи върху чантата ми. Аз отговарям за всяка рубла! Но нищо, ти на аборта, някак си се изстъргваш от света на конци – каза Олег, като избърса изпаренията по челото си.

От възмущение Рита дори се задъха.

Отначало й се искаше да го заплюе в лицето, а после, успокоена, разбра, че възмездието е ястие, което се сервира студено.

– Нищо, Олежка, скоро ще съжаляваш горчиво … Отговор за куклата и детето. – Рита си помисли, кроейки план за отмъщение.

Веднъж, преструвайки се, че се е примирила със съдбата на евтина държанка, Рита записа на касетофон думите на Олег за жена му, за бизнеса и за това как му е писнало до смърт от старото тяло на съпругата му.

Осъзнавайки, че в ръката ѝ има истинска бомба, Рита реши да отиде ва-банк и да направи двойна рокада. Разбира се, тя показа копие от касетата на Олег. На онзи му се изправиха косите от това каква змия е стоварил на гърдите си, но за да не направи нищо, плати всичко накуп.

– Ти си кучка, Ритка! Остави ме съвсем без панталони! Последно грабна дявола – възмути се Олег, като не откъсваше очи от стройните й крака.

– Каква си ти, миличка! Да видим как ще пееш, когато твоята Ленка разбере за всичко… – Рита си помисли жлъчно и се усмихна.

Тя не искаше да отлага въпроса.

По обед тя тропна с токчета и отиде в кабинета на директора.

– Скъпа моя, днес не приемам посетители – отвърна Елена Борисовна, като през призмата на розовите очила хвърли любопитен поглед към посетителката. Тя беше на около 60 години и приличаше на изсъхнала есенна ябълка.

– Мисля, че можете да ме приемате по всяко време на деня и нощта – каза Ритка, като хвърли на масата флашка с част от записания разговор.

– Какво има тук? – попита директорът въпросително.

– А ето и един интересен запис с вашия съпруг. Или по-скоро половината от него. Аз имам най-интересното нещо на това нещо. Ако се интересувате, ще преговаряме за цената отделно – Рита се усмихна очарователно и показа малък диск с памет, стиснат в пръстите ѝ.

Елена Борисовна, едва изслушала записа, попита рязко, делово:

– Цена на въпроса?

Рита, усмихвайки се като змия изкусителка в райската градина, взе лист хартия и старателно изписа число с пет нули.

Директорката погледна числото, поклати отрицателно глава, зачеркна една нула и каза:

– Това е крайната цена. Преговорите са приключили!

Нетърпеливото момиче веднага се съгласи да вземе парите в замяна на флашката. Тя беше доволна от сумата.

Рита в отлично настроение напусна офиса на съпругата на Олег.

Два дни по-късно тя научи, че бившият любовник е изхвърлен от бизнеса и сега не търгува с дрехи, а събира гъби на магистралата.

Казват, че не е лош в това…

А Рита, вземайки парите, не изпитваше ни най-малко угризение на съвестта. Всъщност е малко вероятно изобщо да е имала такова.

Макар че, колкото и да беше задник, не се реши да направи аборт. Явно в бездушната ѝ, жадна за пари душа все още беше останало нещо добро. Бременността беше наред, а раждането мина като по часовник.

И така, безхаберната, вятърничава майка имаше прекрасно момче Юра. Рита го върна на майка му, след като прекара известно време със сина си.

– О, дъщеря ми, най-после имам внуче! Мислех, че ще умра, без да стана баба – радостно каза Надежда Лукинична.

– Да, мамо … Ще имаш помощник за старините сиһттр://….. Това е за теб тук, за памперси, памперси – каза Рита, като държеше част от парите, останали от аферата с жената на Олег.

– Вече си тръгваш? Можеше поне да влезеш… Можем да изпием по чаша чай… Можехме да поговорим за това и онова. Защо си сама, дъще моя? Къде е съпругът ти?“ – попита майката, като знаеше в сърцето си какъв ще бъде отговорът на дъщеря ѝ.

– Мъжът ми яде круши, мамо… Е, наистина трябва да тръгвам. Не го споменавай. Скоро ще се върна. Просто ще си свърша работата и ще дойда направо при теб – каза Рита с нарочно непринуден глас, като избягваше да срещне очите на майка си.

Разбира се, както беше обещала, тя естествено не дойде. А майчиното сърце не може да бъде измамено. Надежда Лукинична знаеше, че дъщеря ѝ е луда кукувица, че не може да седи на едно място. Винаги търсеше по-добър дял.

И Рита наистина, тръгнала да търси щастие, но вече в столицата.

В мегаполиса тя дълго мислила и като роден хищник устроила засада там, където сладките татковци ходят на водопой. А именно – намерила си работа като сервитьорка в един ресторант.

Там се усмихваше съблазнително, правейки очи на всеки, който виждаше дебел портфейл.

Късметът дълго не се усмихваше на отчаяната авантюристка, докато най-накрая един ден не донесе поръчката на представителен сивокос мъж, около 65-годишен.

Като пробяга с поглед по менюто, тя със задоволство разбра – това беше той!

Възрастният мъж беше добре запознат с елитните вина на почти всяка страна.

Рита, с маска на сърдечност на лицето, отчаяно поклащайки бедра, поднесе подноса на непознатия.

Старецът скришом погледна фигурата ѝ, но без да каже нищо, започна да яде ризото.

– Е, нищо, старче, ще те довърша… – не отстъпваше Ритка.

Наливайки вино в чашата на стареца, тя случайно плисна пенливата напитка право върху ризата муһттр://….

Старецът недоволно я погледна, но момичето направи невинна физиономия и се извини:

– Съжалявам, толкова съм неудобна! – каза сервитьорката с извинителен тон.

– О, всичко е наред, ще се справя. Вечерта ще го хвърля в „пералнята“ и е въпрос само на 5 минути – продължи мъжът със спокоен тон.

– О, ама вие нямате ли си домашна помощница? На предишното ми работно място бях прислужница… Обичам реда, не се съмнявайте в това… – скромно каза Рита.

– Защо не работите за мен? Защо, заплатата няма да е по-малка от тази в ресторант, а и не съм алчен за бакшиши – каза старецът, като намигна на момичето с лявото си око.

– Нямам нищо против! А кога мога да започна работа? – попита Рита с радост в гласа

– Хайде, още сега и започвай. Между другото, казвам се Иля Савелич – засмя се възрастният мъж.

Беше доволен от вниманието на една млада жена, много по-ниска от него по възраст и житейски статус. Виното, което изпи, веднага раздвижи кръвта във вените му и той поиска да обича и да бъде обичан. А какво виждаше вкъщи? Една вечно болна съпруга? И нейните хапчета и смеси…?

А тук имаше възможност да се почувства отново млад и необмислени шеги, да се радва на всеки изживян миг.

Рита, с опитно око, установи, че старецът вече е пристрастен.

Заедно се прибраха в къщата на Савелич.

Рита закачи на един пирон престилката, която ѝ беше омръзнала. Както й се струваше тогава – завинаги.

Вратата на мерцедеса ѝ отвори Сергей, шофьорът на Савелич. Той беше висок и атлетичен, което веднага се хареса на Рита.

Тя знаеше за породите мъже. Той беше истински мъжкар и това се усещаше дори отдалеч.

На път за вкъщи старецът беше много мил. Той четеше Есенин и цитираше фрази от „Война и мир“.

Рита се смееше на всяка негова шега, независимо дали беше добра, или не.

Накрая шофьорът закара до едно огромно имение, което стоеше близо до борова гора.

– Уау, това е дворец – каза момичето със закачлив тон.

Вътре всичко се оказа още по-красиво, отколкото навън. Меки дворци, ръчно изработени мебели и ренесансови картини по стените. Старецът определено беше богат.

– Скъпа, върна ли се вече? – един слаб женски глас прошепна малко звучно.

– Да, Аннушка… Върнах се – отвърна Иля Савелич, като гледаше реакцията на жена си.

– Кой дойде с теб? – Анна Константиновна попита със слаб глас.

– Това е новата ни икономка, Рита. Точно като Булгаков – засмя се старецът.

Това беше краят на огледа и всеки се прибра в стаите си. Рита получи луксозен апартамент с плазмен екран на цялата стена и мек диван.

Късно през нощта тя се промъкна в стаята на стареца.

– Иля Савелич, а покажи ми къде имаш пералня, защото сигурно утре сутринта ти трябва риза? – каза Рита, заставайки пред Савелич в полупрозрачен неглиже потник.

Старецът изведнъж се почувства с двайсет години по-млад. Настроението му стана отлично, а кръвното му налягане се повиши до невиждано ниво.

Същата вечер те разговаряха до късно през нощта. Разбира се, за пране не можеше и дума да става.

Имаше много теми за разговор, защото старецът беше интересен събеседник.

От този момент нататък всичко вървеше така. Вечерите при Иля Савелич вече минаваха само в компанията на Рита. Дали беше любов, беше трудно да се каже, но фактът, че старецът вече не можеше да си представи живота без момичето, беше чиста истина.

За своя изненада Рита изведнъж осъзна, че на осъществяването на заветната ѝ мечта пречи единствено съпругата на Иля Савелич.

Знаейки, че Анна Константиновна е алергична към определен медикамент, тя тайно заменя хапчетата ѝ във флакон със смъртоносна концентрация на противопоказани за жена лекарства.

През нощта жената се разболява. Отокът на ларинкса, причинен от алергичната реакция, довел до задушаване.

Поради възрастта на жената и личната молба на Иля Савелич не е извършена аутопсия.

Така Рита работила чисто, като скрила краищата във водата.

Бизнесменът скърбял за кратко и скоро, взел домашната си помощница за своя съпруга.

Сега за Рита настъпил съвсем различен живот, изпълнен с възможности и изкушения.

По цял ден, разхождайки се из бутиците, тя се опитваше колкото се може повече да отложи момента, в който щеше да й се наложи да остане насаме със стареца.

Знаеше всички негови истории и шеги предварително, но в името на светлото бъдеще трябваше да издържи, стискайки зъби.

Десетте години минаха неусетно. Ритка вече беше свикнала с Иля Савелич и щом той заспиваше, тя слизаше при любовника си, шофьора Серьога….

Добре им беше заедно, а и очевидно се харесваха.

Старецът се предаваше пред очите ѝ, а Ритка с нетърпение очакваше деня, в който ще стане едноличен собственик на цялата му империя.

И денят настъпи. Старецът умря в съня си. Тихо и без мъка.

На погребението Рита, кършейки ръце, обля с горчиви сълзи гроба на съпруга си.

Четенето на завещанието беше насрочено за следващия вторник.

Сутринта Рита беше в приповдигнато настроение. По случай важния момент в живота ѝ тя облече най-добрата си рокля и се украси като коледна елха.

Възрастният нотариус, кашляйки, започна да чете завещанието. С всяка дума момичето разцъфтявало като райска лилия!

И изведнъж слухът ѝ доловил зловещата фраза: „… завещавам всичко… на центъра за помощ в борбата с раковите заболяванияһттр://……

– Какъв център? Какъв център? – възмутено изкрещя Рита, като лично провери два пъти казаното от нотариусаһттр://….

– А за вас, Маргарита Владимировна, имам специално послание от покойния Иля Савелич – каза нотариусът и подаде на момичето сив плик.

Вътре имаше само един лист хартия, на който беше написано с дребен, старателен почерк:

Скъпа Рита!

Благодаря ти за прекрасното тяло!

Завещавам го на моя шофьор Серьожа, който ми служи вярно толкова години.

Знам всичко за теб. Видях записите от камерите за видеонаблюдение.

Благодаря ти за десетте години безоблачно щастие.

Бъдете щастливи!

Вашият Савелий.

Рита скръбно обви с ръце главата си и се разплака.

Сергей, научавайки, че любовницата, която вече не е богата булка, я е напуснал. Той се оказа не по-добър от нея. Като алчен чакал, той също търсеше изгоден вариант в живота.

Синът ѝ вече не се нуждаеше от нея. Той порасна и изобщо не си спомня за нея.

Дори Гришка, събирачът на боклука, и този се ожени и живее в мир и разбирателство.

А тя, Ритка, която сега с възрастта изобщо не е красива, остана сама при разбитото корито на живота …