Малко бездомно кученце преследва непознат мъж на улицата и той решава да го вземе в дома си. Новоизлюпеният собственик обаче все още не осъзнавал, че изобщо не е осиновил куче … Когато Стенли се прибирал от магазина, минавайки покрай парка, едно малко кученце го последвало . Мъжът го забелязал веднага. Това малко кученце тичаше и се опитваше да подуши съдържанието на пакета. Стенли разбра, че животинчето е гладно, и спря, за да го нахрани. Стенли извади няколко парчета бекон и почерпи
малкия преследвач, който изяде лакомството с голямо удоволствие. Но това вероятно не му беше достатъчно, затова кученцето, без да се колебае, продължи пътя си след непознатия. Кученцето следваше плътно зад Стенли, като не изоставаше. Стенли си мислеше, че бебето ще се наяде и ще изостане от него, но то не беше там! Кученцето продължаваше да го следва. Виждайки такава упоритост и арогантност на характера, човекът нямаше друг избор, освен просто да вземе и да отведе кученцето при себе си. Стенли смятал, че ако кученцето само го избере
за ролята на любимия си стопанин, то нека бъде така! Малкото кученце беше толкова симпатично, че през времето, когато вървяха към дома, Стенли усети колко бързо се сприятелиха с него. Пристигайки у дома, Стенли дружелюбно отворил портата на къщата си и пуснал Ричи, както по-късно нарекъл кученцето. Ричи радостно изтичал на моравата, седнал близо до верандата на къщата и започнал да маха с опашка, като по този начин показвал колко е радостен и щастлив. Така човекът се сдобил с домашен любимец, който сам избрал стопанина си. Изминаха няколко месеца, откакто Ричи живееше с
Стенли. В началото всичко беше наред. Кученцето беше точно като всички останали кученца. Ричи, както и останалите, си играеше с играчки, тичаше часове наред, проявяваше интерес към света около себе си. Но когато Ричи беше на около шест месеца, той стана хиперактивен, беше невъзможно да го държа на каишка по време на разходки , а по отношение на другите кучета проявяваше нехарактерна агресия! Отказваше да яде храна. Това поведение сериозно започна да притеснява Стенли. И той заведе Ричи на ветеринар, където в крайна сметка всичко се оказа наред.
Виждайки Ричи, ветеринарният лекар пребледнял и изкарал Стенли от лечебницата и излязъл през вратата. Там той казал, че човекът е приютил съвсем не дворно куче, а истински див звяр – вълк! Ветеринарният лекар обясни, че именно затова животното започнало да се държи по този начин. Всичко показвало, че дивите му инстинкти са започнали да се събуждат. Стенли беше изненадан от тази новина. Наистина ли можеше да сбърка едно кученце с вълчица…? Ветеринарният лекар обаче каза, че малките вълчета са точно като кученца и че изглеждат почти
еднакво. Особено когато се сравняват с несравнимите кучета. В крайна сметка вълците са прародителите на кучетата и когато Ричи започнал да живее със Стенли, той вече бил толкова свикнал с него, че не забелязал никакви странности във външния вид на домашния любимец. За съжаление беше невъзможно да остави дивото животно вкъщи. Ричи трябва да живее в дивата природа, в естествена среда, а е опасно да се живее с диво животно в съседство. На Стенли му беше много тъжно да се сбогува с Ричи, но го успокояваше фактът, че е помогнал на един самотен
и изгубено животно да оцелее. Сега то можеше да живее самостоятелно в резервата с други вълци, където Стенли го заведе. Благодарим ви, че гледате! Абонирайте се за канала, където ще намерите още много интересни неща, както и поставяйте лайкове и пишете коментари, какво мислите за тази история?
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: