Младо момче внезапно се разболява от мистериозна болест

Младо момче внезапно се разболява от мистериозна болест. Когато майката на момчето го завежда в болницата, й казват, че синът й страда от рядка болест, за която е почти невъзможно да се намери лек. Точно когато тя почти е загубила надежда, се появява гарван, който държи нещо ужасно в клюна си.

Едно малко момче внезапно се разболява от мистериозна болест! Дните му са почти преброени – и изведнъж гарванът му донася нещо, което шокира всички….
В едно малко селце животът на едно момче е застрашен, когато то се сблъсква със странна болест. Първоначално нищо не се случило и в продължение на няколко седмици той живял щастливо. Но след това започнал да получава кръвотечение от носа и по няколко часа на ден не можел да преглъща храна или вода.

Бързо загубил тегло и станал затворен в себе си. Майка му била изключително притеснена и го завела при много лекари, но никой не знаел какво се случва със сина ѝ. Въпреки това той умирал и постепенно избледнявал.

Един ден, когато майката на момчето, Саманта, пазарувала, тя срещнала на местния пазар стар приятел от училище. Тяхното малко селце било студено и безлюдно, което определено не привличало туристи, затова Саманта била изненадана да види старата си приятелка от училище. Приятелката ѝ казала, че е в града, за да се срещне с роднините на съпруга си.

Двете жени се уговорили да се срещнат в единствения бар в селото и тръгнали всеки по своя път. Когато Саманта се прибрала у дома, отишла в стаята на сина си, за да го провери. Той бил също толкова слаб, колкото и когато тя си тръгнала от дома.

Лекарите му бяха дали болкоуспокояващи, за да се справи с болката, която изпитваше. Той не се подобряваше, но поне не изпитваше болка. Наблюдавайки мършавата фигура на сина си, Саманта се почувства виновна, че е напуснала къщата тази вечер.

Тя обаче бързо се отърси от мислите за вина. Тя също беше повяхнала от тревога и липса на храна. Беше прекалено заета със сина си, за да се погрижи за себе си или за нещо друго.

Напуснала работата си само за да се грижи подобаващо за малкия си син и не съжалявала ни най-малко за това. Но от време на време проблемите ѝ ставали прекалено много за нея и тя плачела в банята, за да не я чуе никой. Нямала съпруг и единственият човек, на когото можела да разчита, била сестра ѝ.

Заедно със сестра си тя се грижела за сина си Марк. Същата вечер тя оставила сина си в грижовните ръце на леля му и отишла на разходка с приятелката си. За нея това било просто забавно занимание, но нямала представа, че по време на вечерната си разходка ще научи нещо, което ще спаси живота на сина ѝ.

Саманта и приятелката ѝ пиели и танцували цяла нощ. След няколко питиета тя станала разговорлива и това я накарало да разкаже за всичко, което се е объркало в живота ѝ. Тя разказала на приятелката си за болния си син и за болестта, която нямала име и лек.

Приятелката ѝ седяла тихо и просто я утешавала. Скоро Саманта спря да плаче и се извини на приятелката си, че е изляла цялата си мъка по този начин, когато не са се виждали от години. Без да има какво повече да каже, тя си събрала нещата и се върнала вкъщи към тъжния си живот.

Минали две седмици и Саманта напълно забравила за онази вечер, когато излязла с приятелката си. Тя си прекара добре, но не можеше да се среща с никой друг, защото трябваше да се съсредоточи върху сина си. Изненада се, когато получи обаждане от непознат номер.

Оказа се, че това е приятелката, с която е ходила на танци. Приятелката ѝ казала, че има да ѝ сподели нещо важно, и поискала адреса ѝ. Саманта все още се срамувала от поведението си онази вечер, но неохотно дала адреса си.

Скоро приятелката ѝ спряла до хижата и Саманта я пуснала да влезе, като веднага ѝ предложила горещ шоколад, за да я стопли. Без да губи време, приятелката на Саманта ѝ казала, че има възможно решение за болестта на сина ѝ. Думите ѝ веднага привлякоха вниманието на Саманта и тя помоли приятелката си да уточни.

Приятелката ѝ Синди ѝ разказала за бабата на съпруга си, която живеела дълбоко в гората. Тя била странна старица, която живяла 103 години. Саманта помислила, че приятелката ѝ е луда.

Никой не би могъл да живее толкова дълго сам, без да разполага с най-необходимото за живота. Но Синди ѝ казала, че старицата била нещо като народна лечителка и се поддържала жива толкова дълго, като приемала определени билки и отвари. Саманта се усъмнила, но продължила да слуша.

Синди каза, че е разказала на свекърва си за Марк и че никога не я е виждала толкова разтреперана. Възрастната жена каза, че симптомите му й напомнят за болест, която някога е тероризирала местните жители, когато тя е била малко момиче. След това Синди попита Саманта дали синът ѝ не изпуска от носа си странна лилава течност.

Сърцето на Саманта спря. Тя открила течността едва сутринта, когато къпала Марк, така че Синди нямало как да знае за нея. От шокираното изражение на лицето на Саманта тя разбра, че са намерили общ език.

Свекърва ѝ беше разказала всичко за странната болест, която се беше разпространила в селото. Беше смъртоносна болест, но никой не знаеше как точно се е заразила. По-късно някой открил, че това е някакъв вид паразит.

За щастие то не било заразно, но за нещастната жертва паразитът се размножавал и се хранел с нея, докато не останала кожа и кости. Саманта била ужасена и попитала Синди защо светът на медицината не знае за тази опасност. Синди повтори думите на баба си.

Това беше наш проблем и ние сами го решихме. След първите двайсет случая затворихме селото. На външни хора беше забранено да влизат.

Никой не знаеше кога е започнало, а когато открихме лекарствата, никой не знаеше, че всичко е приключило. Преди десетилетия никой не каза на външните хора за това и така то остана местна тайна. Освен това никой не се беше заразявал с болестта напоследък, докато Марк не я получи.

Саманта попита какви са лекарствата, но Синди ѝ каза, че възрастната жена е помолила да доведат момчето при нея, за да го прегледа. Едва тогава щяла да ѝ каже за лекарството. Думите ѝ разстроиха Саманта и тя намери искането за странно.

Но ако умиращият ѝ син може да бъде спасен, тя би направила всичко. Тя помоли Синди и сестра ѝ да ѝ помогнат да качи момчето в колата и да го закара до дома на лечителката. Но те нямаха представа за черния гарван, който ги следваше.

Когато Синди каза, че старицата живее в гората, тя не се шегуваше. Те караха почти три часа, преди да видят малка къща в гората. Саманта си спомни, че когато се преместила в града за първи път, чула истории за старата горска вещица.

Винаги си беше мислила, че това е тактика за сплашване на децата от гората, но когато срещна погледа си със старата жена, седнала на верандата, разбра колко много е грешала. Не мина много време, докато се запознае със старицата. Тя потвърди, че в момчето има паразит и той се влошава, тъй като засяга белите му дробове.

Накрая лечителката разкрила лекарството. Екстрактът от рядко цвете, наречено пламтяща лилия, помогнал да се излекува болестта. В сърцето на Саманта разцъфнала надежда и тя попитала къде може да се намери.

Възрастна жена погледнала Саманта със съчувствие и ѝ казала, че растението расте само на вулкани на границата на града. Саманта казала, че веднага ще намери пътя дотам, но възрастната жена я спряла, като казала, че Саманта не разбира. Цветята растат върху лава, а не около вулканични планини или по върховете им.

Точно както водните лилии растяха върху вода, огнените лилии можеха да оцелеят само в силната жега на вулканите. Щеше да е трудно да се сдобият дори с едно цвете, а те се нуждаеха от цял куп цветя, за да получат толкова екстракт, колкото им беше необходим, за да излекуват умиращото момче. В онези дни смели мъже са рискували живота си и са се спускали във вулканичните отвори, за да добиват цветя, и много от тях са загинали в този процес.

Саманта усети как сърцето ѝ се свива в гърдите. Върна се в началната си точка и усети същата безнадеждност, която я накара да се разплаче. Възрастната жена се смили над младата майка и предложи да даде на сина ѝ някаква билкова смес, която да забави размножаването на паразитите.

Тя нямаше да го излекува, но щеше да подобри малко състоянието му. След като изпило сместа, момчето видимо укрепнало. Знаеше, че е само въпрос на време да се почувства отново слаб, затова побърза да говори с майка си.

Чул какво казала възрастната жена и знаел, че майка му губи вяра, че ще оцелее, но не знаела, че имат приятел, който може да помогне. Със слаб, дрезгав глас Марк помолил възрастната жена да нарисува върху хартията пламтяща лилия. Всички присъстващи бяха озадачени от молбата, но тя без колебание я изпълни.

След това момчето помолило майка си да свали от врата си една свирка и да излезе навън, за да духне в нея. То ѝ казало, че приятелят му ще се отзове на повикването на свирката. Тя трябвало да покаже снимката на цветето на приятеля му и той щял да го получи.

След тези последни увещания той се унесе в сън. Саманта беше объркана и почти не слушаше сина си, но нещо я накара да му се подчини. Тя взела свирката и рисунката на цветето и излязла навън, за да направи това, което казал синът ѝ.

Надула свирката и не трябвало да чака дълго, преди да се появи гарванът. Въпреки че се изненадала да го види, тя познавала гарвана, защото винаги се карала на сина си, че прекарва твърде много време с птицата. Нямаше представа какво правят заедно, но тъй като синът ѝ беше помолил гарвана за помощ, тя реши да му се довери.

Тя показа на гарвана снимката на цветето и той се вгледа в нея за минута. Преди да се усети, гарванът излетял, размахвайки криле. Тя го наблюдаваше, докато не се превърна в черна точка в небето, без да вярва в него така, както вярваше синът ѝ.

Междувременно в къщата Марк заспиваше. В сънищата си той подсъзнателно си спомняше как е срещнал гарвана. Денят беше студен, но това не им пречеше да си играят.

По-големите момчета никога не му позволяваха да играе с тях, а в селото нямаше никой друг на неговата възраст, така че обикновено играеше сам. Този ден той събираше дърва, за да види дали може да построи миниатюрно копие на къщата си, когато изведнъж видя черна фигура, която трепереше в снега. Погледнал по-отблизо и видял, че това е птица.

Враната имала счупен крак и не можела да отлети на по-топло място, затова просто лежала в снега. Момчето съжалило гарвана и веднага го взело на ръце и го скрило в якето си. Като си помислил, че птицата може да е гладна, Марк бръкнал в джобовете си за нещо за ядене и го дал на гарвана.

Гарванът се зарадвал, че се е стоплил и нахранил, но когато се нахранил, Марк не знаел какво да прави с него. Затова той отмъкна птицата в стаята си, защото знаеше, че майка му ще му се скара, ако я намери. Щом стигна до стаята си, без да събуди подозренията на майка си, той извади птицата от джоба на якето си и я разгледа.

Крайникът ѝ явно беше счупен, но Марк не знаеше какво да прави. Спомни си, че беше гледал филм, в който един актьор превързваше счупен крак, но не беше сигурен, че може да повтори това. Освен това какво щеше да стане, ако лечението не подействаше на животните? Както и да е, трябваше да опита.

Взе от стаята на майка си парче тиксо и шишенце с мехлем. Нанесе мехлема върху раната на птицата, както майка му беше правила много пъти, и завърза лентата около счупения крайник на птицата. След като приключи, той направи крачка назад, за да се полюбува на работата на ръцете си.

Гарванът беше закърпен, но още известно време нямаше да може да лети, затова Марк реши да го осинови. Взе една стара картонена кутия и направи в нея дупки, за да може гарванът да диша. Донесе две купички от кухнята и ги напълни с храна и вода за птицата.

Сложи ги в кутията и избърса ръцете си, доволен, че е осигурил храна и подслон на приятеля си. Но съжителството им не продължило дълго. Един ден майка му влязла в стаята му и била шокирана да види черна птица, която летяла около стаята на сина ѝ.

Тя изкрещяла и когато разбрала, че това е дело на сина ѝ, му се скарала и му казала да изпрати птицата навън. Марк се натъжил да се раздели със съквартиранта си, но запазил приятелството си с гарвана. Купи си свирка и научи гарвана да влиза, когато той надува свирката.

Двамата играели на всякакви игри заедно. Той рисуваше предмети на лист хартия, а умният гарван ги разпознаваше и му ги носеше. Това беше любимата им игра и те я играеха толкова често, че Марк едва не си навлече неприятности, когато един ден гарванът му донесе голяма банкнота.

Въпреки че се радваше на компанията на гарвана, той все още жадуваше за вниманието на по-големите момчета, които играеха близо до къщата му. Един ден той извикал гарвана, но не получил отговор и решил да отиде да играе с момчетата. За пръв път, откакто се преместил при тях, те му позволили да играе с тях, но нещата се объркали, когато те го поканили на езерото и го потопили с главата напред под водата.

Погледнато в ретроспекция, така той се заразил. Когато гарванът се върнал от пътуването си, прелетял покрай къщата на любимия си, но така и не го видял. Видял двете жени, с които момчето живеело, да влизат и излизат от къщата, но не видял приятеля си.

Той седнал на едно дърво близо до къщата и търпеливо зачакал да засвири свирката. Един ден видял, че двете жени в къщата носят малък пакет към колата си. Отнело му известно време да разпознае приятеля си, защото той бил отслабнал много.

Кроу го разпознал само по свирката, която висяла на врата му. Той недоумявал какво се е случило с него и се натъжил, че не може да помогне на приятеля си. Той последвал колата и когато стигнали до целта, се покатерил на едно дърво и зачакал.

Гарванът се оживи, когато изведнъж чу свирка, и се огледа за своя човешки приятел. Той се разочарова, когато видя майката на момчето, но въпреки това полетя към нея. Тя му подаде лист хартия и той разбра, че приятелят му се нуждае от предмета.

Той разпозна рисунката и веднага отиде да занесе цветето на момчето. Когато стигнал до планината, той спрял на върха на вулкана, обмисляйки следващия си ход. Въпреки че вулканът не беше изригвал от години, той все още беше тъмен и горещ.

Но в името на умиращото момче Рейвън беше готов да направи всичко. Той се втурна надолу към вулкана и след като се спускаше известно време, най-накрая видя цветята. Щеше да е твърде лесно да умре на място като това, но Рейвън знаеше, че трябва да занесе цветята на приятеля си.

Той внимателно събра цветята и ги занесе едно по едно на върха на вулкана, докато се оформиха във внушителен букет. След това го взе в човката си и полетя обратно, за да спаси приятеля си. Саманта дори не си спомняше на каква мисия беше изпратила птицата.

Толкова малко вяра имаше в приятеля на сина си. Затова, когато гарванът се появи с букет огнени лилии в човката си, тя изтръпна от шок и едва не припадна. Знаеше, че гарваните са едни от най-умните птици на света, но никога не би повярвала в това.

Възрастната жена бързо се захвана за работа и изстиска цялата течност от цветята. Това отнело часове, но на разтревожената майка на момчето й се сторило, че са минали месеци. Накрая тя имала малко шишенце с настойката и веднага вдигнала главата на момчето, за да му я даде.

Възстановяването на Марк било бавно, но забележимо. Скоро той успял да седне сам, а след две седмици се изправил на крака. През цялото време на възстановяването си той останал в дома на лечителя, докато не дошло време да се прибере у дома.

Когато се върнал вкъщи, гарванът не губи време и се качва на рамото му, издавайки радостни звуци, сякаш за да го приветства отново. Радваше се, че е успял да помогне на приятеля си. В края на краищата, само преди няколко месеца той беше направил същото за него.

Виждайки колко много гарванът е допринесъл за спасяването на живота на сина ѝ, Саманта му позволи да стане част от семейството им и гарванът изживя остатъка от живота си като любимия домашен любимец на семейството.