Мамо, мога ли да доведа Яшка и Сашка при теб? Доведи ги. Мамо, имам нужда от целия уикенд. Така че доведи ги, Олга, какво става? Защо, Андрей идва ли? Не, искам да го изненадам. Ще отида сама.
Отначало исках да отида с децата, но после реших да отида сама. Е, права си, отиди на почивка. Какво е това семейство? Съпругът е там, а жената и децата са тук – измърмори мама.
Е, ма, но той ще изкарва повече пари. Ще бъдем търпеливи, това не е голяма работа. Е, виж.
От една година Андрей работи в съседния град, идва през уикендите, носи подаръци на децата, ругае шефовете, които са го затворили там. Те продължават да чакат Андрей да бъде преместен обратно, за да живеят като нормални семейства. Плащат обаче повече, това е вярно.
Това е нещото, което пречи на Андрей да напусне. Този уикенд съпругът ми каза, че няма да дойде. Между другото, той не дойде и този уикенд.
А вчера Оля се запозна с Миша, приятеля на Андрей. Той ѝ каза, че Андрей е поискал да удължи договора си за работа в този град. Оля беше много изненадана, защото съпругът ѝ никога не ѝ беше казвал нищо за това.
Това е заради парите – предположи жената. Той работи като вол, не вижда семейството си, работи без почивни дни. Ех, що за живот е това! Затова жената решила да изненада съпруга си.
По цял ден тя печела, пържела, варила, задушавала, пекла. Купила си ново бельо, натоварила чантите и се втурнала при съпруга си. Имала адреса.
Олга трябвало да пристигне сутринта, точно навреме за закуска. Това ще бъде забавно! Андрюшка ще стане, ще си свари разтворимо кафе, ще направи кифлички с наденица. Ха-ха-ха! И тогава във вратата ще звънне! Отваря се, а там е любимата жена, с пресни аладушки.
Добре дошъл, любов моя! Това ще бъде радост! Почти всичко се получи точно така. На гарата Оля взе такси и бързо стигна до желания адрес. Точно навреме за закуска, зарадва се жената …
Сега ще направя Андрей щастлив. Светлината гореше в няколко прозореца, останалите бяха все още тъмни. Оля се замисли, изкачвайки се по стълбите и влачейки голяма чанта.
Един мой работник и още няколко прозореца светнаха. Ето я дясната врата. Пръстен! Звънецът наруши утринната тишина в апартамента.
Дин! Андрей си миеше зъбите и не очакваше никого. Вероятно Дима. Той се сети за партньора си.
Е, ще пият кафе заедно. Нищо неподозиращият мъж отвори вратата и замръзна. Мм-м-м! промълви той.
Жена му, усмихвайки се щастливо, се опита да прокара тежката си чанта през вратата. Но съпругът стоеше като залепен за вратата. Оля! Да, Оля, Оля! каза весело съпругата.
Ти от радост ли си глътна езика? I… Това е… Оля… М-м-м… Аха… Това е… Какво правиш? Жената хвърли опит да се промъкне през вратата с огромна чанта покрай смаяния съпруг и увисна на врата му. Андрю! Толкова много ми липсваш! Скъпи мой!
Андрю най-сетне се съвзе от шока и пусна съпругата си в апартамента. Тя веднага се насочи към кухнята.
Жените някак си знаят къде е кухнята. Заведи я на ново място, където ще има стотина стаи и една от тях е кухнята. Тя ще отиде направо в кухнята.
Така е и тук. Едва събула обувките си и окачила якето си, Оля се завлече в кухнята. Мивка, пълна с мръсни чинии, бутилка вино, изсъхнало сирене и колбас, завит наполовина.
Кутии за пица с мазни следи по капака. Изсъхнали рула в чинията. Мръсотия и бъркотия из цялата кухня.
Тя погледна укорително към съпруга си, който стоеше на вратата, и бързо започна да чисти, да мие, да слага боклука в торби и да говори, да говори, да говори. – О, Андрю, ти си се измил, нали? Е, върви, върви. Аз ще направя закуска.
Хайде, иди. Иначе ще закъснееш заради мен. Ако ти отидеш, аз ще почистя след това.
Тя започна да прибира нещата, които беше донесла със себе си, когато чу това. – Скъпа, Андрюшечка, къде си? Андрей се прегърби, сви се, стана по-малък на ръст, придърпа главата си в раменете. – Зай, какво мирише толкова хубаво? Направил си на путката си кафе?
– Писна ми? Оля прошепна думата с широко отворени очи.
– Зая, направи ли си кафе за путката си, а? Защо не казваш нищо, Зая? – Оля, сега ще ти обясня всичко. Ти не си разбрала всичко. Чакай, къде отиваш, Оля? – Аз? Да видя говореща пишка.
Никога не съм виждала говореща пишка. Ще го видя. И тя иска кафе.
Глупости! – Оля, Оля! Андрей извика от отчаяние. – Чакай! Оля нахлу в спалнята. – Оля! Момичето се покри с одеалоһттр://….
– Жена, коя си ти? И какво си позволяваш? – На мен? А ти коя си? Путка? – Аз? Аз съм съпруга на този млад мъж. – Съпруга? Ти си съпругата на този не толкова млад мъж? И коя съм аз тогава според теб? – А? Андрюша, кой съм аз? Ето, една чичка за теб се оказва съпруга. А аз коя съм? Как ще ме наречеш? А? Титюня или Папуня? Или може би смукач? Ех, скъпа? – Оля, сега ще ти обясня всичко.
Кристина, по-добре си тръгни. – Извинявай, какво имаш предвид, да си тръгнеш? Искам да стигна до дъното на това. И така, коя си ти? Съпругата, това вече го чух.
– Това е грешен отговор, защото аз съм съпругата на клоуна. Аз все още съм си аз. Кой си ти? – Андрюша, – изкрещя момичето. – Какво означава всичко това? Коя е тази жена? Защо ми крещи? И защо трябва да си тръгна? Търпението на Олга се пречупи и тя се хвърли на бой. Разкъса писукащата коса навсякъде.
На опита да се намеси Андрюша нападна с юмруци. В яростта си едва не издраска очите му. Надраска лицето му.
Опита се да му разкъса устата. Изгриза ръката и бузата му. Издърпа кичур коса от плешивата му глава.
Както и да е, съседите се обадили в полицията. Имаше много разследване. Оля се прибра у дома почти свободна жена.
На втория ден тя отиде и подаде молба за развод. Събрала всички вещи на съпруга си. Всяка една от тях.
Занесла ги в дома на свекърва си. Каза, че е за съхранение. Временно.
Андрюша с пипнешком казала, че ще дойде и ще си вземе. – Олга, какво си го измислила? – И нищо. Съкровището ти се връща.
Десет години си мечтала за него. Ето, вземи го. Подпиши се тук.
– Какво смилате? – Аз не съм мелничар. Сбогом, мамо. Онемялата свекърва пристигна вечерта заедно със снаха си.
Поискаха да им обясни какво се случва. – Съжалявам, Олга. Знам, че не съм никаква захарница.
Но все пак не ми се обиждай. Обясни ми какво се е случило, а? – Наистина, Олга. Какво общо има мама с това? И жената, като се разплака, разказа всичко.
– Какъв мошеник! – възмути се колегата. – Оля, може би не си разбрала правилно? – Мама! – възкликнаха жените в един глас. – Какво ще правиш? – Жената попита отговорничката с тих глас.
– Не знам – каза Оля с тъга. А жените навеждаха глави като заговорнички и шепнеха. – Олга, най-важното е да поговориш с майка си.
– Да, добре. Беше необходимо да говоря с майка си, за да й обясня всичко, което се случваше. Решиха засега да го скрият от бащата на Оля.
Андрей се обаждаше, пишеше съобщения, искаше да говори с нея. И тогава тя се обади. Каза, че са сериозни и тя трябва да си тръгне.
Оля се разплака, така че никой да не я види, и отиде на работа. Седмица по-късно Андрей дойде в дома на майка си с Кристина. Майката и бащата не ги приеха без голяма радост.
Къде? Да не е на улицата? Два дни по-късно майка му, стиснала устни, каза, че няма да им каже какво да правят. Ако се влюбвал, се влюбвал в някой друг. Какво можеш да направиш? Те не могат да приемат повече тях и баща им.
Имат внуци, а Оля им идва на гости. А тя и баща ѝ вече са стари. Да видиш полугола мацка, която става едва ли не за вечеря, сърцето на бащата не може да издържи, на майката също.
Извинявай, сине, но на стари години нямаме нужда от разврат в къщата. Андрей се изчерви гъсто. Дали са им тая писана, какво от това.
Тя се казва Кристина, мамо. Е, и с такова име да живееш. А ти, сине мой, си мъж, така че реши въпроса с жилището.
Оля ще дойде тази вечер с децата. Постарай се да не си тук. Андрей беше напълно отегчен.
И тогава дойде ваканцията. С Оля и децата щяха да отидат при роднините си в Алтай. Бащата на Олга беше изпратен на море с децата за един месец.
Той все още не знаеше нищо. Наскоро се беше разболял. Не искахме да го разстройваме.
Не искаха и децата. Те видяха баща си. Оля каза, че може да дойде.
Разбира се, сам. Андрей копнееше за децата. Той ги прегръщаше много.
Почти се разплака. Децата почувстваха нещо. Те дори не си играеха наоколо.
Седяха близо до баща си. Спокойно и тихо. Андрей поиска да отиде при сестра си.
Но тя отказа. Зетят е съпругът на сестрата. Те отидоха заедно на риболов.
Той излезе на входа и каза на Андрей. „Извинявай, братко. В любовта има такова нещо, както и във войната.
Едно невнимателно движение и край. И ти си направил тази крачка. Не мога да те пусна в апартамента.
Съжалявам. Имаме деца. Сестра ти не иска да те вижда с нея“.
Той кимна към Кристина. „Съжалявам, братче.“ Следващият човек, към когото се обърна за помощ, беше братът на Оли.
Той реагира на молбата за помощ по особен начин. Каза, че ще дойде и ще я удари в лицето. И го помоли да не се обажда повече.
„Ти си имаш свой собствен живот. Ние си имаме нашия.“ Андрей нае апартамент.
И те започнали да мислят какво да правят по-нататък. „Зая, имаш къде да живееш.“ „То остана за децата“, каза Андрей с угризения.
„Но жена ти живее там. Кристин, какво мислиш, че тригодишните момчета трябва сами да живеят там?“ „Да,“ каза той. „Зай, ама не се сърди. Това е само една мисъл.“
„Това е мисъл. След един месец ще намерим място, където да живеем, докато децата са на море“. „На морето? Аз също искам да отида на море.
Ще заведеш ли пищова на море?“ „Кристина, дявол да го вземе!“ „Какво?“ Момичето притвори очи. „Нищо.“ Той се обади на Олга и ѝ разказа за плановете си.
Тя каза, че е готова да им позволи да останат три седмици, да влязат в положението, така да се каже. Младата спа, както беше казала свекърва ѝ, до вечеря. Оля готвеше само за себе си по принцип.
Купи една малка тенджера и свари борш за две порции. Ароматите се разнесоха из целия апартамент. Дадох я на Андрюша, който беше облизал устни.
Той лакомо се нахвърли върху храната. Олга понесе всичко. Изми след себе си всички чинии и каза, че ако кухнята ще е мръсна, ще сложи всичко в гащите им.
Вечерта след работа изтичала при свекърва си и ѝ разказала за ситуацията. Тя поклатила глава и затворила устата си. Свекървата измърмори и ѝ предложи да отиде и да удари шамар на любящия си син.
– Не – каза Олга, – недей, остави го да реши сам. – Ти се мъчиш, Оля, и какво от това?“ – „Никога не се е случвало“ – проплака свекървата. – Това е в теб – замахна тя към съпруга си.
– В твоята порода. На четирийсет години си, дяволът те блъска в ребрата. – Какво ти е, майко, какво ти е наред? – Нищо.
Нима си забравила как тичаше при Лудка Метрошина? Нима си забравил, куче? Много плаках тогава. Бих я, биех я по прозорците. А, и я засрамих, и се оплаках от него в окръжния комитет.
Аз го отблъснах. Той дойде да се изповяда, беше на крака. Децата също бяха малки.
Като се прибрах вкъщи, хванах Оля да рисува с масло. Андрей лежеше на дивана, Кристин върху него, а не си беше сменил дрехите от сутринта. Наоколо лежаха опаковки от чипс, в кухнята кутии от пица, смесени с кутии от кола.
Събра всичко това в една торба, Оля отиде и го изсипа направо върху дивана, върху младите. Ще изляза след трийсет минути и ще се върна след трийсет минути. Или ще стоиш на вратата с нещата си, или ще останеш до сутринта, но в почистения апартамент.
Излязох, а времето си вървеше. Те решиха да останат в почистения апартамент. Кухнята блестеше от чистота, а Кристина плачеше.
На сутринта Оля им каза да се изнесат. Между другото, Андрей може да остане, той е регистриран гост, за известно време. Ще дойда вечерта, ако в апартамента все още има хора, които не са регистрирани тук, ще се обадя в полицията.
Ако нещо липсва от вещите ти или бижута, или дори кисело мляко, ще подам сигнал. Ти сама си купуваш кисело мляко за писука – каза Оля с подигравателен тон. И я научи, че не е хубаво да взема чужди вещи.
Вечерта Оля дойде в чистия апартамент. В него се носеше вкусна миризма на котлети. Андрюша я посрещна, сам.
Той се извини, разкая се. Оля го слушаше внимателно. Виждаш ли, Олга, ние сме заедно от много години.
Ти винаги си била запалянко, моята Олга мота. Но помниш ли, ние никога не сме седели спокойно. Забавлявахме се, веселяхме се, пътувахме.
А когато се появиха децата, ти стана обикновена. Виждаш ли, вече го нямаше онова момиче, което обичах. Но не е моя вината, че се случи така.
Мислех си, че децата ще пораснат и ти отново ще станеш весела и решителна, и няма да ми позволиш да скучая. Тази Кристина, тя е грешка, нищо повече. Оля изслуша всичко и мълчаливо си легна.
Андрей остана вкъщи. Заради всички те се помириха. След известно време дойде призовка за съда, разводһттр://news.bg
Андрей с изненада попита Оля дали не е взела молбата? Не – спокойно отговори Оля. Но как, Оля, ти какво си? Нали сме се помирили. Наистина? И не сме се карали, за да се помирим.
Просто ти си намери една левичарка, заживя с нея, нарече я своя жена, а после я завлече в нашия апартамент. Ти имаше съвест. И когато разбра, че не можеш да я изведеш, просто я изрита.
Ти си мошеник, Андрю. Мошеник и негодник. Как не те познах преди.
Развеждаме се наистина. Не искам да живея с теб. Андрю беше в шок, разбира се.
Той обвинява Оля за всичко. Свекървата си мислеше, че всичко е наред, че са се помирили, убеждаваше Оля. Но Олга беше непреклонна.
Казва, че е решила всичко за себе си, когато той е изгонил онова момиче. Тук нещо щракнало и разбрала, че с този мъж не й върви. Години наред го е гледала в очите.
И тогава се е случило това, което ѝ е помогнало да го осъзнае. Децата виждат баща си. Той си намери някаква жена година по-късно.
Изглежда, че тя е добре осигурена. Изглежда щастлива. Изглежда, че всичко в живота му върви добре.
Олга дълго време е живяла сама. Сега тя се среща с колега. Те ще се женят.
Чудя се дали Олга не е разбрала за тази Кристина. Как ли щеше да се развие животът им? Андрюша все още щеше да живее на две семейства? Или все пак нещо щеше да реши? И какво мислиш ти?
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: