Ирина подреждаше масата за късна вечеря на съпруга си, който работеше до късно, и мъркаше под носа си популярна мелодия

Ирина подреждаше масата за късна вечеря на съпруга си, който работеше до късно, и мъркаше под носа си популярна мелодия. – Здравей, скъпа! – Павел се появи на прага, като заглаждаше мократа си от душа коса. – Имаш ли нещо против да отидеш при мен за уикенда? Мама прави някакъв ремонт.

Искам да помогна. Жената сви рамене и кимна. – Юни е топъл.

Защо да не отидем на село? – Разбира се, че ще го направим – усмихна се тя. – На момчетата им липсва баба. Какъв е ремонтът? Няма да се намесваме? Съпругът ѝ поклати глава, докато хрупаше котлет.

– Да, плевнята има нужда от ремонт. Ще го направя с баща ми за два дни, а вие ще можете да се разхождате из гората, да отидете до реката, да подишате малко свеж въздух. Ирина се ухили скептично.

Не е първа година омъжена и знае всичко за празниците в къщата на свекърва си. Темпераментът у Светлана Степановна неудържим, а и не седи без работа, и околните живо си намират работа. Е, ако Ирина ще изпадне да помага вкъщи, но тя може и да кара в зеленчуковата градина, да почива на лехите до насита.

Забелязвайки лекото смущение на жена си, Павел й намигна весело. – Не се страхувай, Лариска ще дойде и с децата. Тя ще помогне на майка си, ако нещо се случи.

Сигурна ли си, че ще си починеш? Ирина се намръщи. Сестрата на Павел, открай време влюбена в труда, не се забелязваше. А и близначките ѝ са съвсем малки.

На кого ще остави тригодишните така, ако отиде да помага на майка си? Но Ирина не изказа мислите си на глас. Реши, че няма да загуби, ако след задушния офис работи физически. Два дни – това не е месец, тялото само за добро.

Затова в петък вечерта жената тръгваше на път с добро настроение. В края на краищата тя нямаше причина да бъде тъжна. Отношенията на Ирина със свекърва ѝ са неутрални, по-скоро дори добри.

Тези, които в живота им с Павел се намесват, съвети без молба не дават. При редките срещи общуват топло, подаръците за празниците не обиждат. И това не помага нито с внуци, нито материално, така че тя и съпругът и се справят сами.

И двамата имат добри заплати, а родителите на Ирина винаги с удоволствие гледат момчетата. Така че изглежда няма особени допирни точки, както и причини за конфликти. В събота всички станаха на разсъмване и тръгнаха.

Преди дългото пътуване Павел закусваше обилно, а Ирина и синовете ѝ – едногодишни деца – не ядяха. Не искаха да се хранят толкова рано. Решиха, че ще си изработят апетит в селото на чист въздух.

Майката, разбира се, направи на момчетата няколко сандвича, но те спаха през целия път и не докоснаха храната. Така че те се отправиха към селската къща с къркорене в стомаха, очаквайки солидна закуска. Момчетата слязоха от колата, втурнаха се към верандата и почукаха по затворената врата.

Колкото и да е странно, никой не бързаше да ги посрещне. Павел разтовари провизиите, които беше донесъл, и потропа объркано на верандата. А Ирина и синовете ѝ тръгнаха да търсят собствениците.

Светлана Степановна и Лариса се озоваха в задния дворһттрѕ://news.bg

Двете жени гледаха с умиление как малките момиченца хранят с трева пухкавия заек. – Бабо, здравей!“ – извикаха в един глас пристигналите момчета.

А Светлана Степановна ги гледаше с неудоволствие. – Тихо, вие! – изсъска тя укорително. – Малчуганите си играят.

Не виждате ли? Не е достатъчно да ги плашиш. Ирина изкриви вежди от изненада. Беше толкова странно да чуе такова нещо.

Синовете ѝ също са с нездрави чела. Лешка е по-голям от сестрите само с една година, а Борка е на тяхната възраст. Но жената не се възмути, както се казва, не можеш да влезеш в чужд манастир със свои правила.

– Здравейте – поздрави тя учтиво и се усмихна на момчетата. – Момичетата са просто прекрасни! И как са пораснали! Майката на момичетата кимна дискретно на снаха си. А Светлана Степановна от нейните думи просто разцъфна.

И погледна внучките си с такава нежност, че Ирина дори почувства слаб бод на ревност. Но баба ѝ никога не гледаше така синовете си. Междувременно свекървата прегърна момичетата, придърпвайки главите им към себе си.

– Да, това са моите кукли! Тази година те ще тръгнат на детска градина! Айра сви рамене. – Да, времето лети. Борха също ще започне детска градина тази година.

Светлана Степановна погледна равнодушно внука си и целуна на свой ред близнаците. – Да, Ир! – Тя изведнъж осъзна. – Добре, че си дошъл.

Ще ми помогнеш да вържа доматите. Е, иди и се преоблечи. Младата жена отвори уста, за да каже, че е гладна.

Но най-големият ѝ син я изпревари. – Мамо, ние сме гладни! – завърши той, като разтриваше ръката на майка си. Светлана Степановна се намръщи.

– Престани! – изкрещя тя строго. – Ще ядете на обяд. Ще направя малко супа и ще изпържа малко картофи.

А Лариса ще се погрижи за бебетата. Не можеш да оставиш момичетата без надзор. Ирина кимна мрачно.

В душата ѝ започна да кипи негодувание. Не можеш да оставиш момичетата сами. И момчетата ѝ не се нуждаят от надзор, докато тя ще връзва домати.

Но за пореден път, без да каже нищо, тя хвана братята за ръце и ги поведе към къщата. Подаде им по един сандвич, който беше донесла по пътя, и отиде да се преоблече. Самата тя е възрастна, няма да гладува преди вечеря.

Ирина прекара два часа в оранжерията с кървавите домати. И когато изпълзя от задушната оранжерия, падайки от умора, чу раздиращия я детски плач. Плачът на малкия Борюсик тя не би сбъркала с нищо.

Затова се втурна с всички сили в къщата. Не дай си Боже, детето да падне или да се изгори. С всичка скорост жената влетя в кухнята и се ошашави.

Момичетата на Лариса, сякаш нищо не се беше случило, седяха на масата и ядяха дантелени палачинки. А момчетата се бяха сгушили в ъгъла като непослушни кученца. Лешка се опита да затвори ревящото си братче при себе си.

– Кой ти позволи да вземеш нещо от масата? – изкрещя свекървата, като размахваше кърпа. – Това съм го сготвила за внучките си! Ирина, взела на ръце, се втурна към сина си и веднага разбра всичко. Бор’ка в ръцете му имаше парче от злополучната палачинка, а на бузите – разбито малиново сладко.

– Съжалявам, мамо! – втурна се към нея най-големият син. – Не знаех, че е забранено. Баба повика момичетата да се хранят.

Мислех, че и те ще ни дадат малко. Ирина едва сдържаше сълзите на възмущение, прегръщайки синовете си. – Та нали готвеха за собствените си внуци? – избухна тя.

– И кои са моите деца за теб? Светлана Степановна погледна снаха си със студен поглед. – Разбери, Ира, родните внуци са само от дъщерята – каза тя надменно. – Синът е отрязано парче.

С децата му всичко е много двусмислено. Твоите, нито едно от тях не се е родило в нашата порода. Може би изобщо не са наши внуци? Ира беше онемяла от чутото, но веднага се събуди, когато чу зад гърба си смеха на Петър Петрович.

– Какво, Ирка, няма значение чий е волът, но телетата са наши! Свекървата и мъжът ѝ бяха свършили работата си и бързаха към масата. Павел видя грозната сцена, но подкрепи баща си. Младата жена кипна от гняв.

– За какво намеква този стар глупак? – Знам още една поговорка. Тя изплю гнева си в лицето на роднината си. – Блудната свекърва също подозира снаха си в блудствоһттр://….

Лицето на Пьотр Петрович се изпъна и Светлана Степановна почти седна на пейката. – Преценете сама, скъпа майко – долетя до нея Ирина. – Паша ми разказа как се е родил преждевременно в тридесет и третата седмица, тежащ четиристотин.

В консултацията, където разказах за това чудо, дори чистачката се разсмя като кон. Виждам защо толкова много обичаш Ларочка. Тя не е грешка на младостта.

След като заговори, Ирина се умълча и изведнъж настъпи зловеща тишина. Пьотр Петрович напрегнато смръщи чело, поразен от ужасно предположение. А Светлана Степановна мълчаливо отваряше и затваряше уста, като задържаше сърцето си.

– Е, защо сте замръзнали? – Ирина побутна съпруга си. – Хайде да се приберем вкъщи. Децата ти не са добре дошли тук.

Храната се изтръгва от устата им. Павел се опита да спре разярената си съпруга. – Ира, успокой се.

Родителите току-що си направиха лоша шега. Само че думите му само наляха масло в огъня. – Не е нужно да ме успокояваш – изкрещя тя.

– На децата ми не им е мястото тук. Добре, че имам шофьорската си книжка със себе си. Остани тук и разбери от какъв вид бик си, теле.

Жената изскочи на двора, побутвайки синовете си в гръб. Надяваше се, че съпругът ѝ ще я последва. Но Павел не излизаше от къщата, дори когато тя изкарваше колата от портата.

По целия път към дома Ирина се опитваше да не плаче. Обидата, разочарованието и гневът ѝ пречеха да мисли за ситуацията. И тогава жената поклати глава.

Тя не би позволила на никого да малтретира децата ѝ. А съпругът, какво да кажем за съпруга, той беше направил своя избор. Наближавайки града, Ирина направи поръчка за доставка на храна.

И още на входа взе от куриера три огромни пици. След обилния обяд животът изобщо не изглеждаше толкова мрачен. Без да слага децата да спят, Ирина сама заспа.

Но час по-късно я събуди обаждането на съпруга ѝ. – Ира, ти се държа грубо – започна Павел с назидателен тон. – Нямаш право да говориш така с майка си и да я обвиняваш в Бог знае какво.

Защо предизвикахте скандал? Родителите ми все още се карат. Ирина дори се разсмя. Така е, за да можеш да прехвърлиш вината от болната глава на здравата.

– Браво, съпруже, страхотно. – Значи, майка ти майка ти ме вкара в ада, в какво първо не ме обвини? – Тя се засмя и ме попита. – Дали пък децата ти не бяха пощадени от палачинки и сладко? В слушалката настъпи мълчание.

– Не преувеличавай – нежно я помоли Павел. – В нашето семейство е прието да се шегуваме. Не става въпрос да се правиш на ударен.

Ирина усети нов прилив на гняв. – Хайде, тогава ми обясни каква е разликата между шегата на майка ти и моите думи. Съпругът от другия край въздъхна тежко.

– Ира, – каза той уморено, – сега се обади на майка си и се извини. А утре ела при всички положения. Мама зашива.

Ларка не умее да прави нищо, а има деца. Ирина се задави от такава наглост. – Хайде, Лариса има деца? – издиша ядосано.

– А ние с теб кого имаме? Тя стисна юмруци от ярост. – Не очаквай извинение от мен, а и няма да дойда при теб. Утре ще си купя почивка на море.

А когато се върна, ще обсъдим условията на развода. От телефона се чу гневно подсмърчане. – Исках да ти предложа.

Ядосано изпъшка съпругът и окачи слушалката. Ирина издиша със задоволство. На следващия ден тя се втурна на работа и поиска отпуск за своя сметка.

А след това си купи гореща екскурзия до един луксозен курорт. Добре, че парите за почивката са заделени и документите са наред. Просто опаковайте куфарите и можете да летите.

Цяла седмица Ирина и момчетата ѝ се излежаваха под топлото слънце на съвсем истинско синьо море. А след като се върна у дома, наистина подаде молба за развод. Имаше достатъчно време за размисъл.

Така че решението не е спонтанно. С Павел се разведоха бързо, защото нямаше какво да делят. На предбрачната квартира на Ирина мъжът нямаше никакви права…

Той не искаше да плаща за колата на кредит. А върху децата той изобщо не предявяваше претенции. Мина една година и един ден Ирина срещна стар семеен приятел.

А и една забавна история й разказа. Оказва се, че раздялата им с Пол е имала шокиращи последици. Бившият свекър приел скандала присърце и настоял за ДНК тест.

Резултатът не го направи щастлив. Оказа се, че Павел не е негов прадядо. И Петър Петрович на преклонна възраст подал молба за развод.

А след това изгонил съпругата си от къщата. Не за курва жена я били построили родителите. Сега Светлана Степановна живее с Лариса в двустаен апартамент.

Тя търпи ежедневните упреци на зет си и за нищо на света не взривява бившата си снаха. Каква цаца, тя не разбира от шеги. Павел наема едностаен апартамент.

Дава една трета от заплатата си, за да издържа майка си. Същата сума като издръжката на бившата му съпруга. Спомня си за нея с една лоша дума.

А Ирина живее щастливо до края на дните си. Тя искрено мрази шегите за децата, на които е баща. И е абсолютно сигурна, че този, който се смее последен, се смее добре.