– Имам предвид, Лена, имаш ли собствен апартамент? – Павлик беше в недоумение, отново търсеше жилище под наем за семейството си, докато съпругата и малкото му дете се опитваха да опаковат нещата си.

– Имам предвид, Лена, имаш ли собствен апартамент? – Павлик беше в недоумение, отново търсеше жилище под наем за семейството си, докато съпругата и малкото му дете се опитваха да опаковат нещата си.

-Ами като че ли… онази тристайна, в която живеят по-голямата ми сестра Олга и съпругът ѝ, е моята квартира – прошепна Елена виновно.
-Но, ти си майка. И в същото време ме караш да търся жилище под наем за трети път тази година! – Павел възмутено хвърли телефона на масата, измъчен да звъни на агенции за недвижими имоти, които поставяха такива конски цени, че за младо семейство с дете явно бяха недостъпни.
– Но като цяло, от което се възмущавам, трябва да си щастлив. В края на краищата апартаментът наистина е твой? И документите също са на вас? Или просто имате такива роднински игри с претенции за „твое и мое“?

– Не, Паш, апартаментът наистина е мой, – аз съм единственият собственик на този апартамент и го притежавах, преди да се оженим с теб – Лена сведе очи.
-Ето до какво стигнахме… – Съпругът почти падна от стола си.
И всичко започна така.

Лена и Павел се запознаха на работа. Млади специалисти в млада компания. Павел беше с няколко години по-голям от Елена. И някак си атмосферата беше благоприятна във фирма, в която 90% от персонала е под 30 години: корпоративна култура, съвместни мероприятия и така нататък. Вече не една сватба се е състояла във фирма, в която младоженците са работили в един и същи или съседни отдели.

Павел и Елена не бяха пощадени от съдбата на романтиката на работното място. Отначало те бяха просто приятели в рамките на работата, помагаха си в работни моменти, ходеха заедно на обяд, висяха на чаша кафе в обедната почивка. След това младите хора започнали да се срещат и извън работата и си признали симпатиите един към друг.

Така двойката започнала период на бонбони-букети, който прераснал почти в корпоративна сватба. Гостите на сватбата – 50% бяха служители на компанията.
Те не взеха ипотечен кредит веднага, но и не отидоха при родителите си.

– Не, Лена, чували сме за опита да „живееш“ със свекърва ми и свекърва ми, а на теб няма да ти е удобно да живееш с родителите ми. По-добре да потърсим жилище под наем – реши главата на младото семейство.

Тогава Лена тактично премълчава, че има собствен двустаен апартамент, защото в него вече са се настанили по-голямата сестра на Елена – Олга, и съпругът ѝ Вадик. По това време Олга току-що беше родила първото си дете и беше в отпуск по майчинство.

– Лена, моля те, кажи ми как стана така, че живееш с майка си, но имаш собствен апартамент? – Павлик попита съпругата си.
– Виждаш ли, Паша, всъщност това е апартаментът на леля ми. Леля ми е самотна, тя е получила този апартамент още от съветско време.

И на стари години самотната ми леля, която никога не е имала съпруг и деца, срещнала любовта си и заминала неочаквано и неочаквано в друга страна. Тогава възникна въпросът за апартамента – да не би да го върнем на държавата? Трябваше да се приватизира, а лелята нямаше време да се занимава с този въпрос, а и финансите и жилището на съпруга ѝ бяха наред. Така че лелята дала апартамента на онзи от роднините си, който се съгласил да се погрижи за регистрацията.

-Ами защо сестра й не си направи труда да се сдобие с апартамент? – Съпругът ми не разбираше.
– Да, тя не се интересуваше от собствено жилище. Тогава тя и Вадик току-що се бяха запознали, никой още не мислеше за брак, а Олга живееше с майка си и се наслаждаваше на ученето и романтиката с един млад мъж. Тогава цялото семейство ме убеди да се заема с въпросите по регистрацията. Особено след като леля ми всъщност ми беше подарила апартамента.
-Ами, аз регистрирах този апартамент на себе си – продължи Елена, – и когато получих документите за апартамента, сестра ми вече беше решила да се омъжи: така че всичко с Вадик бързо се завъртя, че дърпането с брак вече беше проблематично, нали знаеш, и скоро им се роди първото дете. Така се получи, че живеехме при майка ми в една стая заедно петима – майка ми, аз, сестра ми с мъжа си и едно малко ангелче.

-Но, общо взето, естествено, че Олга и поиска да живее в тройка, защото все пак апартаментът е празен, а аз сама – това е в излишък, и бях свободна да живея с майка ми, – завърши разказа си Елена.

– Какво добро момиче си, Леночка! И апартамента не ме мързеше да официализирам, и сестра ми в трудната ситуация в помощ не отказа. Аз се гордея с теб! – прегърна съпругата си Павлик.
– Благодаря ти, Паш, и какво от това? Намерил си подходящ за нас по пари вариант за апартамент под наем? – усмихна се съпругата, вярвайки, че похвалата на мъжа ѝ автоматично позволява да не изгони по-възрастната жена от апартамента.
– Лена, та аз си мислех, че ти сега ще се обади сестра ти? В края на краищата те вече пет години живеят в този „временен“ вариант на тристайния ти апартамент! И сега ситуацията се повтаря: сега ти с малко дете в отпуск по майчинство на квартира под наем, а аз сега имам проблеми с финансите, а това семейство вече трябва да се заздрави и с ипотеката да се реши! – Павлик недоволно се изчерви.

– Как си го представяш, Паша? Ето, ще се обадя на Олга и ще кажа: „Олга, изнеси семейството си от моя апартамент, сега сам имам нужда от него?“. – Лена се възмути.
-Да, Лена, точно това казваш и какво лошо има в това? В края на краищата ти не си откраднала апартамента от никого, леля ти се е договорила с теб за такива условия. В какво е проблемът? – Мъжът беше озадачен.

– Добре, сега ще ти се обадя – Лена неохотно вдигна телефона и набра номера на сестра си.
-Ол, здравей! Как си? Как си? – Елена се опита да започне непринуден и сложен разговор.

– А, сестро, здравей, скъпа. Да, добре сме. Максим пак се разболя, получи някаква болест от градината: сега всички сме болни – седим си вкъщи! – отговори Олга.
– Разбирам… Слушай, нали знаеш, че и аз имам семейство, отпуск по майчинство и всичко останало. Сега на Павлик му намалиха премията във фабриката, седят на една заплата, скъпо ни е да наемаме квартира, пък и аз не работя… – започна разговора Елена.

-Това е разбираемо! Кой си прекарва добре сега?! Моят винаги има проблеми със заплатата си. Като в охраната си търка за минималната заплата и не смята да ходи никъде: виждаш ли – харесва му там, колективът е добър, работата не е прашна – безцеремонно прекъсна сестра си Олга.

-Това имам предвид, Олга, Паша каза, че няма да е зле да се преместим в моя апартамент, където сега временно живеете ти и семейството ти? – Лена попита сестра си с въпросителен тон, като гледаше реакцията на съпруга си, а Павлик я окуражаваше одобрително с кимания, дирижирайки хода на разговора.

– Тогава защо Паша се разпорежда с апартамента ти? Ти си хазяйката, а той решава, ти ни даде тристаен апартамент, за да живеем в него? – Олга, нахалницата, се извърна наоколо.
-Ами като че ли и аз искам да се преместя най-накрая в законния си апартамент, Олга. Вече имам бебе, а с него не ми се иска много да се местим в чужди ъгли! – настоя с всички сили Елена.
-Не, сисрух, представяш ли си какъв шалман ще бъде, ако ние – две семейства в тази тристайност на 60 квадрата ще живеем?

Не, нека някак си се задържиш там: просто потърси по-евтини варианти.
– Добре, хайде, няма време, ще отида да сготвя за семейството си! – Олга прекрати разговора, а Елена седеше със закръглени очи.
– Виждаш ли, не мога да го направя… – Елена сви рамене.
– Е, нека аз да го направя – Павел набра номера на Олга.

– Здравей, „приятелю“. Това е Паша, съпругът на малката ти сестра. Изобщо няма да те уведомяваме повече, след три дни трябва да освободиш апартамента, ако не разбираш – каза Павел твърдо.
– Какво беше това сега? Ултиматум? – Олга се засмя надменно в слушалката, осъзнавайки, че опитът ѝ да се „пошегува“ се е провалил.
– А ако не се изнесем, какво ще правиш, скъпа?! – Олга изхлипа.

– Да, както обикновено в такива ситуации, когато наемателите не искат да напуснат помещението – викаме полиция и ви изгонваме до мястото на регистрация – отвърна Павел.
-Не, няма да се върнем в жилището на майка ми, тя има двустаен апартамент, а ние сме свикнали да живеем в тристаен апартамент, че всеки си има собствена стая! – Олга изкриви репликата си.
– Не ме интересува къде ще се изнесете, изобщо – имате три дни да си съберете багажа и да си потърсите жилище, – Павел закачи телефона.
– Ти се лигавиш с нея, в нашето семейство никога не сме говорили така с Олга! – Елена само се протегна.

– Очевидно е… Надявам се, че не сте се сетили да регистрирате нея и детето ѝ в този апартамент? – Павлик погледна тревожно простодушната Елена.
– Не, всички те също са регистрирани при мама – отговори жената.

-Но, хайде да си лягаме, късно е, утре трябва да работя, – Павлик вече лежеше и искаше да спи. Беше 11 часа през нощта.
Изведнъж телефонът на Лена иззвъня: обаждаше се майката на Лена – Петровна.

– Ти си толкова безсрамна, изхвърляш собствената си сестра, а не те е срам? Току-що ми се беше обадила и ми каза, че е бременна с второто си дете, а Вадик току-що беше взел заем за кола. Нарочно ли избра най-трудния момент за Олга, за да ѝ забиеш нож в гърба и да я нараниш още повече? – Петровна се разкрещя на дъщеря си.
Елена само слушаше, отворила уста, и погледна Павел с изненада и безнадеждност.

Съпругът ѝ разбра, че е необходимо да „помогне“, и взе слушалката от буквално зашеметената Елена.
– Ало, Тамара Петровна, защо не можеш да спиш, погледна ли часа – вече е дванайсет часа, детето ни вече спи, а ти се обаждаш и крещиш в слушалката! – Павел прекъсна възмущението на Петровна.
-Какво искаш? – Зетят попита свекърва си без церемонии.

– Искам да кажа, Паша, че Оленка не може просто да вземе и да се изнесе от апартамента. Тя е в положение – вторият чака, а Вадик е взел заем за кола, какво им остава сега жилищният въпрос да решават? – Петровна отговори простичко.

-Знам твоите оправдания. Вадик взема заем за нова кола веднъж годишно. Какво има там, той ги яде или събира? – попита Паша.
– Е, как да е, едно младо семейство задължително се нуждае от кола, къде без кола? – възмути се свекървата.

– Значи и ние имаме семейство, което изглежда „не е старо“, а нямаме кола, а ти някак си по този повод не се притесняваш? Или пък Лена не е съвсем ваша роднина? Не безпокой Лена по този въпрос, това не е твой въпрос, лека нощ – Паша закачи слушалката и превключи телефона на жена си на безшумен режим.

На следващата сутрин телефонът на Елена беше пълен с пропуснати обаждания от всякакви роднини: всички се възмущаваха от „грубостта“ на Елена, от това, че е изгонила собствената си сестра на улицата.

– Ние самите няма къде да живеем – обясни в телефона плачещата Елена, – собственикът на апартамента ни изхвърля, решил е да го продаде, днес по цял ден купувачите ходят пеша, ние сме като на гарата на живо …
-Паша, може би не трябва да изселваш сестра си. Днес ми се обадиха всичките ми роднини, всички се застъпиха за Олга, че й причиняваме несправедливост, – Лена не можа да се сдържи и се разплака.

– Ами да не я изгоним, тогава ще дадем детето в сиропиталище, а ние ще отидем на гарата да се правим на бездомни? Нормален вариант? – спокойно отговори съпругът ѝ. – Няма да си търся нов дом заради принципа. Веднъж годишно взимат нова кола от салона, а ние трябва да обикаляме по квартири под наем?
Павел погледна гневно плачещата Елена.

-Ти съжаляваш за сестра си, чувстваш се неудобно пред роднините си, не искаш да си разваляш отношенията и не осъзнаваш, че никой не се интересува от теб от голямата камбанария – Павел се опита да предаде идеята за роднините ѝ.

– Дай ми телефона, кой ти се обади? – Паша набра номера от списъка.
– Здравей. Това е съпругът на Елена. Ти се обади, осъди я днес? Колко време трябва да оставим Олга да остане в апартамента ни? Колкото иска?! Добре, тогава ще живеем във вашия апартамент за същия период като днес – каза Павел в слушалката.

– Какво искаш да кажеш: няма да се получи? Нямате достатъчно място, имате две спални и две деца? Е, ти ще отидеш в апартамент под наем, а ние ще живеем в твоя! Да! – каза Павел без никаква ирония.

-Какво искаш да кажеш, че няма да напуснеш? Значи Лена е длъжна да даде на Олга собствения си апартамент, като живее под наем, а ти не искаш? С какво сте по-добри от нас? Не ти ли е жал за Олга? Така че давайте, освободете апартамента си и тогава никой няма да изгони Олга! – продължи Павел, след което телефонът в другия край просто увисна.
– Е, обадих се на всичките ти „сърдечни“ роднини, никой не пожела да освободи апартаментите си, а ти си този, който го изисква. Не ти ли се струва, Лена, че това мирише на двойни стандарти? – Съпругът се обърна към жена си.

Общо взето: утре изтичат три дни, дадени им за изселване. Ще отидем заедно. Твоята задача е само да присъстваш, като покажеш документа за собственост на апартамента на органите на реда, а останалите въпроси ще реша аз – каза Павел.

-Познавайки нахалната ти сестра и също толкова нахалния й съпруг, процесът няма да е лесен.
На следващата сутрин Павел позвъни на вратата на Олга и Вадик.
– А, здравей, здравей! Какво?!!! Дошли са да ни изселват, а ние никъде няма да ходим! И вие няма да ни направите нищо! – Вадик ги посрещна с нахална усмивка, като извади скара и мариновано месо, явно отиваше да прави барбекю.

– Обадете се на когото искате, ние ще си тръгнем сега и ще затворим вратата! И нека кварталният полицай поговори с нашия папагал! – Вадик се ухили и заключи вратата, а Олга, без дори да поздрави сестра си, се втурна надолу по стълбите.
Павел погледна нахалните роднини и се опита да отвори вратата на апартамента с ключа си, но ключалките бяха сменени, което даваше надежда на наемателите да се държат така небрежно при вида на собствениците на апартамента.

– Здравейте, да, съгласихме се да отворим вратата и да сменим ключалките. Да, собственикът. Да, имам удостоверение за собственост, да, ще поканя полицая – каза Павел.
Паша спокойно проведе цялото представление. Мъжът вече предварително беше изчакал районния полицай и към 10 ч. Павел се беше договорил с фирма за разбиване на врати.
-Най-вече влизаме в апартамента въз основа на собствеността и изнасяме всичките ви вещи в присъствието на районния полицейски служител и свидетели. Никой няма да следи за безопасността на вещите ви на стълбищната площадка – написа Павел съобщение до Олга и Вадик.

След 20 минути наемателите вече изнасяха вещите си от апартамента с голямо възмущение. Олга не беше дошла сама в „Стрела“, беше довела Петровна и още няколко роднини.
Така че изнасянето на вещите на наемателите беше съпроводено с разговори на повишен тон.

В хода на изясняването на отношенията Павел научи, че през всичките тези 5 години Лена тайно е плащала всички комунални сметки за апартамента на сестра си.
– За какво е плащала? За да избегне разправии със сестра си? И все пак виждаш ли – скарали сте се, – мъжът погледна Лена укорително.
В последния момент Вадик се затича към Павлик, разбирайки, че процесът на тяхното изселване е неизбежен, и започна да се пазари.

-Хей, Пашок, дай да купим този апартамент от теб, нали? Хайде – давам ти ключовете на новата си кола и апартаментът е наш? – Вадик се пазареше, а Павел само мълчаливо наблюдаваше как наетите работници изнасят от апартамента мебелите и оборудването на наемателите, които бяха успели старателно да загрозят жилището.

– Добре, готов съм да платя два милиона за апартамента. Мога да преведа парите още сега, директно на картата ми, имам ги на депозит с лихва! – Умоляваше Вадик.
– А ти каза, че нямаш пари? Такова жилище сега на пазара струва не по-малко от 5 лева без ремонт, а тук с ремонт… – каза Пол – Трябваше да се съгласиш по-рано, може би и щеше да решиш въпроса, но си се надявал, че Лена ще продължи да мълчи и да ти плаща комуналните услуги.

Последните вещи на наемателите бяха изнесени, Паша затвори вратата зад роднините, които крещяха и се възмущаваха от „своеволията“ на собствениците.
-Но, честито новодомство, скъпа моя! – каза сухо Павел на безропотната си съпруга.

Петровна и роднините не общуваха с Павел и Лена в продължение на около година. Но по-късно Павел беше повишен, започна да печели достатъчно и младото семейство си стъпи на краката финансово.
Година по-късно, сякаш нищо не се беше случило, Павел получи обаждане от Вадик с молба да вземе пари назаем за нова чуждестранна кола, която искаше да купи, за да замени предишната, която му беше омръзнала.
Паша окачи телефона и посъветва жена си да изпрати наглите роднини в черния списък и да не общува повече с тях.