– Имам да ти кажа една тайна, Коленка. Не мога да мълча. И няма нужда. Само Бог знае колко време ми остава. Но ще я споделя с теб и така ще ми е по-леко на душата. И ще ми е по-лесно да се сбогувам с теб.
Това казала Анна на съпруга си, когато била прикована на легло с болест, която не давала никакви шансове за оздравяване.
Жената отдавна се била примирила с факта, че умира. Приела всичко и със спокойна душа очаквала заминаването си.
Но в тези дни много искала да поговори със съпруга си, да го подкрепи по някакъв начин и да го успокои. Твърде тежко преживявал нейната болест и неизбежно приближаващата смърт.
Анна вече беше казала много мили думи на съпруга си, благодари му за щастливия живот, който изживя до него.
А днес тя реши да разкрие една тайна.
– Спомняш си как се запознахме, нали? Леля ми Маша ни запозна. Те работеха заедно с майка ти, моята любима свекърва. Ето ти го.
Ти не знаеш какво се е случило преди това.
Бях приятелка с едно момче, Коленка. Имахме такава любовна афера. О… само си спомни…
Но той ме предаде, започна да се среща тайно с нашата съседка. Когато разбрах, не можах да видя бял свят. Мислех, че това е краят ми. Толкова много страдах, Коля…
Леля Маша реши да ме запознае с някого. Както се казва, с клин клин се вади. И тя ме запозна с теб. И аз си казах, че ще се оженя за теб. Ще се оженя. Напук на другия.
Анна беше мълчалива. Събираше сили и погледна съпруга си. Но не видя объркване в лицето му.
Той беше също толкова любезен, също толкова усмихнат, държейки ръката ѝ.
– Тогава не те обичах. Изобщо не те обичах, Коля. Направих всичко, за да злепоставя този предател.
И в първите месеци на брачния ни живот търсех повод да те напусна. Търсех недостатъци у теб, признаци на невнимание или грубост.
Трябваше ми причина да си тръгна. Търсех я, но така и не я намерих.
Ще ти кажа следното: ти беше много добър съпруг още от първата минута. Нямам нищо, за което да те упрекна, нямам нищо, за което да ти се скарам или да те осъдя.
Ти беше толкова нежен, толкова прям в простотата си, любовта ти към мен беше толкова огромна, че беше невъзможно да не се предам в плен на твоята ….
И аз се разтопих. Постепенно започнах да осъзнавам, да усещам, че ти си много по-добър и по-достоен от онзи, за когото страдах толкова дълго време. Осъзнах, че ти си по-добър и по-достоен от онзи, за когото страдах толкова дълго време. Осъзнах, че ти си най-добрият!
Ти, мой съпруг, мой любим, скъп съпруг, си най-добрият човек на земята.
Твоята велика любов не само ме излекува, но и ми помогна да почувствам отново това прекрасно чувство.
Обичах те с цялата си душа. И тогава разбрах, че всичко, което съм имала преди теб, е било такава дреболия, безсмислица, глупост.
Другият ме срещна един ден и ми предложи да те оставя и да живея с него. Той каза, че старата любов никога не ръждясва. Знаеш ли къде го изпратих, Коля? Е, можеш да се досетиш…
И днес ти казвам благодаря за всичко, което имахме. А на съдбата казвам благодаря за теб – моята любима.
Скоро ще се разделим, но не тъгувай…
Това не е завинаги. Две души, които се обичат толкова много, не могат да се разделят завинаги. Предстои ни повторна среща. Срещата очаква всички любящи сърца….
Анна мълча дълго време. Но това мълчание беше изпълнено.
И двамата си спомняха за красивите моменти от съвместния си живот.
Съпругът ѝ я погали по ръката.
По лицето му се стичаха сълзи. Това бяха сълзи на любов и благодарност към любимия човек за щастието и радостта. И за болката.
Без нея.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: