Когато отворих очи посред нощ на Коледа, в къщата цареше плашеща тишина. Надявах се да заваря Мая дълбоко заспала в леглото си, но то беше празно. А след миг забелязах, че и ключовете на колата ми липсват.
Един възрастен мъж беше натъжен, че отново ще посрещне Коледа сам, тъй като децата му пренебрегнаха поканата му да прекарат празника заедно. За негова изненада, 7-годишният му внук се появи на вратата, за да компенсира липсата на останалите от семейството им.
„Честит рожден ден, Шон и Грегъри,“ поздрави Стюарт своите синове-близнаци и им подаде по една подаръчна торбичка.
„Това ли мисля, че е, татко?!“ — възкликна Шон, като раздрусваше торбичката.
„Дано да е таблетът, който искам!“ — обади се и Грегъри.
Те едновременно отвориха торбичките и останаха разочаровани, откривайки в тях еднакви пуловери, а не онова, за което мечтаеха.
„Съжалявам, момчета,“ промълви Стюарт. „Парите са доста кът този път и не ми стигнаха за нещо по-голямо. Обещавам да се трудя още по-усилено, за да получите това, което искате, догодина. Става ли?“
„Писна ми да сме бедни,“ въздъхна Шон и се прибра в стаята си. „Само ние с Грегъри нямаме таблети в класа,“ промърмори той.
На Стюарт му беше трудно да отглежда трите си деца сам. Откакто жена му почина, цялата отговорност падна на неговите плещи, а това означаваше и да осигурява всичко само със своята заплата.
Един ден прибра дъщеря си Луси от балет. Забеляза я да седи сама в ъгъла, плачейки и с наведена глава.
„Луси, скъпа, какво се е случило?“ — попита я той.
„Татко, съученичките ми се подиграват, защото балетните ми обувки са скъсани. Те са от магазин втора употреба! Може ли да ми купиш нови, за да не ми се присмиват повече? Боли ме!“ — разплака се тя.
Стюарт въздъхна, разбирайки, че не може да си позволи нов чифт.
„Съжалявам, Луси. Когато заплатата ми се вдигне, първото нещо ще е да ти купя чисто нови балетни обувки. Става ли?“ — опита да я утеши.
„Все това казваш!“ — изхлипа тя и напусна стаята. Той я последва безпомощно.
Дойде Коледа, и Стюарт събра децата около трапезата. Стара се да приготви любимите им ястия, защото тази година не можеше да си позволи отделни подаръци.
„Луси, изпекох любимия ти ябълков пай. Шон, взех от магазина запечени спагети, както обичаш. А за Грегъри — цяло печено пиле. Весела Коледа, мили мои,“ поздрави ги той.
Но Луси, Шон и Грегъри разбраха, че тази година няма да има подаръци. Въпреки всичко не искаха да развалят атмосферата на любимия си празник — Коледа.
След вечерята излязоха пред къщата, за да направят огромен снежен човек и да си спретнат бой със снежни топки заедно с баща им. Това си беше тяхна семейна традиция, която искаха да запазят, макар майка им да не беше вече сред тях.
Изведнъж Стюарт чу леко почукване на вратата. „Кой ли е?“ — извика той, искрено надявайки се, че децата му са се решили да прекарат Коледа с него тази година.
Минаха години, а децата на Стюарт вече имаха свои семейства. Макар всички да живееха в един и същи град, така и не се сещаха да го посетят, а той прекарваше повечето време в самота.
Стюарт често седеше в инвалидната си количка и разглеждаше стари снимки на семейството. На една от тях видя как са направили снежен човек пред дома. Бяха щастливи, а усмивките им бяха толкова истински.
Спомни си как работеше на няколко места, за да осигури поне добра коледна вечеря и дребни подаръци, които обаче никога не стигаха. Задържа погледа си на снимка на покойната си жена и се усмихна:
„Ти не остаряваш, мила,“ заговори към снимката, сякаш беше с нея. „Опитах се да бъда възможно най-добрият баща, но нашите деца май искаха повече… Липсваш ми толкова. Ти беше моята опора във всичко, крепеше и дома ни.“
След като разгледа албумите, Стюарт реши отново да покани децата си. „Може би тази година най-после ще откликнат на поканата ми“, каза си той.
Седна пред прозореца на Бъдни вечер, взрян в празничните сцени в съседните дворове. „Как ми се иска…“ промълви, усещайки, че пак ще го пренебрегнат.
Стюарт вече се убеждаваше, че децата му отново са игнорирали поканата, когато чу едно леко почукване на вратата. „Кой ли е?“ извика, с надеждата, че този път някое от децата е решило да дойде.
„Здравейте, дядо,“ каза тих глас, след като Стюарт отвори.
„Тим! Каква изненада!“ — усмихна се Стюарт. „Сам ли си?! Как стигна дотук?!“
Тим тъжно кимна. „Дори на Бъдни вечер мама и татко не ми обръщат внимание. Все заети с работа. Знам колко обичаш Коледа, дядо, затова реших да дойда при теб,“ разкри момчето.
Стюарт искаше да развесели внука си, затова се преоблече: „Тогава да си направим истинска Коледа! Ти и аз ще прекараме чудесно заедно,“ рече му. „Всяко дете заслужава да играе в снега на Коледа.“
Излязоха навън, макар Стюарт да не можеше да стои дълго на студа. Докторът го беше предупредил за риск от инфаркт или бъбречна и чернодробна недостатъчност, ако се преохлади. Но въпреки това той беше решен да зарадва Тим. Заедно оформиха огромен снежен човек и мятаха снежни топки. Междувременно родителите на Тим се усетиха, че го няма, и дойдоха да го търсят, виждайки го как се забавлява с дядо си.
За жалост, скоро след това Стюарт се свлече на земята. Приеха го по спешност в болницата.
Когато се събуди в болничната стая, му казаха, че е бил с хипотермия. Но това, което го изненада, бе не диагнозата, а фактът, че около леглото му бяха събрани всичките му деца и внуци.
„Трябваше ли да ми се случи това, за да се видим по Коледа?“ — попита ги той с усмивка.
„Тим дойде при мен, защото каза, че сте твърде заети да празнувате с него. А нали е Коледа! Кое е по-важно от семейството?“ обърна се Стюарт към сина си Грегъри.
„Не си представям какво му е, ако дори в Коледа не сте с него. Надявам се да се поправите. Децата заслужават вашето внимание.“
Грегъри, заедно с брат си Шон и сестра си Люси, осъзнаха, че Стюарт има право. Всички тези години те гледаха само материалните неща, които баща им можеше или не можеше да им даде, пропускайки факта, че той ги беше обсипвал с времето, любовта и грижите си.
След като Стюарт се възстанови, Грегъри, Шон и Люси се разбраха да го посещават редовно. Схванаха, че той вече не е млад и искат внуците им да опознаят дядо си максимално.
Всеки уикенд започнаха да се събират за обща вечеря. Децата с радост споделяха истории с дядо си и заедно правеха снежни човеци на Коледа.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: