Журналистът Венелин Петков разказа пред БНР подробности за това как е бил оказван системен политически натиск върху редакционната работа на bTV, във времето, в което той е бил на ръководен пост в медията.
Става дума за периода, в който управляваща политическа сила е ГЕРБ, с различни коалиционни партньори.
„Ние бяхме подложени на почти непрекъснат натиск от тогавашните управляващи.
Изпращаха ни анонимни сигнали редовно, после сигналите станаха напълно легитимни със съответния подпис не до мен лично, не до ръководството на медията в София, а директно до централата на собствениците на bTV по онова време в Прага“, казва бившият медиен шеф.
Не изпускай тези оферти:
Той посочи, че става дума за обвинения на телевизията в несъществуващи опити за дискредитиране на политици, написани на развален английски език, но достатъчно аргументирани, за да предизвикат вътрешно разследване.
„Помня поне 7 сигнала за седемте години, в които бях на ръководна длъжност. Проверяваха ни непрекъснато заради сигналите, занимавахме се с вътрешно разследване на несъществуващи факти, и нито веднъж не се потвърдиха тези сигнали.
Просто си губихме времето. Това бе успешен начин да се оказва натск върху нас. Това бе част от нашата работа, бяхме подложени на невероятен стрес“, каза още Петков.
Той си спомни за фалшив сигнал, подаден в централата в Прага от евродепутат от ГЕРБ. Сигналът е бил за необективност в отразяване изявите на премиера-него малко го отразявали, за сметка на опозицията.
Но и проверката на фактите по този сигнал отново показват, че това не е истина. Това е вмешателство в работата на журналистите в една от големите медии.
„Доноси е точната дума за това, на което бяхме подложени и аз бях изумен и отвратен от това, че 30 години след края на времето на доносите това може пак да се случи.
Срещу нас е имало опити за натиск, дискредитиране, личностно, но това не е стигало до аудиторията на телевизията, това си беше наш личен вътрешен проблем“, каза още Венелин Петков.
Още политика:
Има заявки за сваляне на данъци, махане на данъци, увеличаване на разходи и това плаши служебното правителство да внесе един бюджет, не просто удължаване. Така служебният министър на икономиката Никола Стоянов отговори на въпроса защо се внася удължаване на сегашния бюджет.
Той уточни в интервю за БНТ, че в парламентарната зала няма мнозинство, което да подкрепи определени политики, „а се започва едно наддаване между партиите кой ще даде повече на бизнеса и на хората, което в крайна сметка виждаме какво се случи и миналата година – започва да се отразява пагубно на бюджета във времето“.
„Бюджетът представлява една тригодишна прогноза напред, свързана с политики и ние нямаме такъв хоризонт и не може да се очаква от служебния кабинет в такава изострена политическа обстановка и нестабилност да внася бюджет. Служебно правителство да взима отношение по политики, които ще имат значение през следващите 1-2-3 години, наистина е трудно“, добави Никола Стоянов.
По думите му служебното правителство успя за много кратко време да подготви всички необходими промени в закони и да ги внесе в Народното събрание.
Във връзка с първия транш от Плана за възстановяване и устойчивост министър Стоянов каза, че тези средства ще отидат за различни програми в помощ на бизнеса и в различни министерства.
„Министерство на икономиката и индустрията що касае, основно това са парите за индустриалните зони – 216 млн. лева са предвидени. Парите са били два пъти повече, но за съжаление са орязани в последната версия на плана. Ние искаме с тези пари да бъдат направени повече на брой по-малки зони в по-малки населени места. Първоначално в плана е заложено минимум 5 по-големи индустриални зони, но борбата на министерството е да се финансират повече на брой по-малки зони“, обясни Стоянов.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: