Слънцето печеше и обливаше с лятна жега откритата тераса на луксозния хотел, където Алън Питърсън правеше слънчеви бани край басейна.
Тялото му, далеч от атлетичните стандарти, почиваше на шезлонга, а тъмните му очила скриваха погледа, който следеше младата му спътница. Дона, момиче с перфектна фигура и лесна усмивка, плуваше елегантно в басейна, като от време на време му оставяше погледи, изпълнени с игривост. „Момиченце, донеси коктейл, твърде горещо е!“ – извика той.
„Разбира се, скъпи“, отвърна тя и енергично се измъкна от водата. Водата се стичаше по бронзовата ѝ кожа, докато тя се отправяше към стаята за освежаваща напитка. Докато Ален я чакаше да се върне, телефонът му иззвъня на масичката до шезлонга.
На екрана светна името на съпругата му – Катрин. „Алън, как вървят преговорите ти?“ – чу се гласът на съпругата му. „Скъпа, вървят превъзходно“ – усмихна се Алън, докато гледаше как Дона се връща с два коктейла в ръка.
Той я плесна по задните части в знак на благодарност, докато тя му подаваше чаша. „Не забравяш ли да си вземеш хапчетата?“ – Катрин попита, сякаш усещаше, че трети човек наблюдава разговора. „Не се притеснявай, не забравям за тях“, отвърна той и погълна коктейла на една глътка.
„Съжалявам, скъпи, бизнес, ще ти се обадя по-късно“. Ален прекъсна разговора и се усмихна на Дона, която вече се връщаше към басейна. Докато Ален се наслаждаваше на почивката си, съпругата му Катрин, която беше с 20 години по-млада от него, се оказа заета със спасяването на сина му Джейдън от полицейския участък.
Тя се обърна за помощ към семейния адвокат г-н Кларк, който бързо се зае със случая. „Jayden, how much longer am I going to cover for you in front of your father?“ – поздрави го тя, докато той се качваше в колата ѝ. Джейдън – привлекателен млад мъж, който беше с десет години по-млад от мащехата си, отвърна на усмивката, а погледът му се опитваше да намали напрежението в разговора им.
О, бейби, благодаря ти, че отново ме измъкна – каза той, като постави акцент върху думата „бейби“, което винаги вбесяваше Катрин. „Престани, знаеш, че това ме вбесява“ – прекъсна го тя, като махна ръката му от лицето си. „Кажи ми, с баща ми ли си заради парите?“ – Той попита изненадващо.
„Не е така. Той ми помогна, когато родителите ми починаха.“ Катрин отвърна поглед, опитвайки се да скрие чувствата си. „Изглежда, че вече си изпълнила дълга си към него в знак на благодарност.
Време е да помислиш за себе си. Наистина ли ти харесва да се унижаваш пред него, докато той прекарва времето си с други?“ – рязко отговори Джейдън. „Не искам да говоря повече за това.“ Катрин запали колата и те потеглиха към дома.
„Харесвам те, искам да те направя щастлива“, той погледна Катрин. „Джей, аз съм съпруга на баща ти и не искам да чувам повече за това“. Останалата част от пътуването до дома премина в мълчание.
Катрин спря на алеята на величествения им дом и усети как тежка самота обгръща душата ѝ. Къщата беше погълната от тишина, която изглеждаше още по-оглушителна, знаейки, че Алън се наслаждава на почивка с поредната си любовница в тропическия рай. Катрин се качи на горния етаж в спалнята си, където всеки предмет ѝ напомняше за златната клетка, която Ален беше създал за нея.
Тя седна на ръба на леглото си, затвори очи и спомените от миналото я връхлетяха с нова сила. На десетгодишна възраст тя бе загубила родителите си в самолетна катастрофа – събитие, което бе разрушило детското ѝ спокойствие. Алън Питърсън я бе взел под крилото си, обещавайки й закрила и подкрепа.
Той ѝ беше като баща, подкрепяше я във всичко, насочваше я по правилния път, но в крайна сметка тази подкрепа се превърна в контрол. Училищните години донесоха на Катрин срещата с Мейсън, нейната първа и единствена истинска любов. Двамата са щастливи и Мейсън дори ѝ предлага брак, но внезапното му изчезване няколко месеца по-късно я оставя съкрушена и самотна.
Оттогава той никога не се е връщал и не е имало ден, в който тя да не се чуди какво се е случило. С натежало сърце тя се изправи и отиде до прозореца. Гледката към градината ѝ напомни за живота, който можеше да има.
Отражението в стъклото показваше жена, която тя едва разпознаваше. Катрин, омъжена за мъж, който беше купил благодарността ѝ чрез брачен договор. Алън ѝ беше предложил финансова сигурност и защита в замяна на свободата ѝ. Тя беше приела тази сделка, вярвайки, че това е спасение.
Когато започнаха да се сближават, всеки път Катрин беше подложена на изпитание. Отначало тя се опитваше да убеди себе си, че това е нормално, че така е трябвало да бъде, но с течение на времето отвращението ѝ към самата нея само се засилваше. Знаеше за другите жени на Алън, но продължаваше да се примирява с това, защото се чувстваше задължена към него за всичко, което беше направил за нея.
Контролът на Ален се разпростира дори върху социалния ѝ живот. Не ѝ разрешаваше да има приятелства или да общува с хора извън семейния им кръг. Животът ѝ се беше превърнал в постоянно спазване на правилата, определени от другите.
Катрин усещаше как собственото ѝ аз става все по-малко и по-малко, сянка на жената, която някога е можела да бъде. Застанала до прозореца, тя се питаше дали винаги ще живее в този плен, дали никога няма да намери сили да промени живота си, но някъде там, в дъното на съзнанието ѝ, имаше искрица надежда. Може би един ден щеше да успее да се освободи от приказките за благодарност, които се бяха превърнали в нейни затворнически вериги.
Няколко дни по-късно, когато Катрин влезе в алеята на луксозното имение, сърцето ѝ заби по-бързо. Всеки ъгъл на тази къща ѝ напомняше за златната клетка, в която се беше озовала преди години. Тази вечер трябваше да присъства на рождения ден на стария си приятел Алън и тя усещаше вълнението.
Алън винаги изискваше от нея да изглежда по най-добрия начин. Влизайки в къщата, Катрин отиде направо в кабинета на Алън, където той обикновено приключваше работата си. Той седеше на голямо дъбово бюро и преглеждаше документи, но се изправи, когато я видя…
„Скъпи, пристигна ли вече?“ – каза тя, приближи се до него и го прегърна нежно. „Да, скъпи, как мина денят ти?“ Целувката му беше кратка, но нежна. „Както обикновено.
Между другото, купих си прекрасна рокля за събитието тази вечер“ – усмихна се тя, опитвайки се да скрие нервността си. „Надявам се да е скромна. Не искам момичето ми да бъде зяпано.“
Алън прехапа устни, като я преценяваше с поглед. „Съвсем подходящо е за вечерта. Сигурен съм, че ще ти хареса.“
Катрин се опита да звучи уверено. „Покажи ми.“ Алън отстъпи крачка назад, като й направи жест да се присъедини към него.
Катрин извади роклята от чантата си и я разгъна пред него. Роклята лежеше във въздуха, показвайки изящните драперии и фината тъкан, която блестеше на светлината. „Добър избор, Катрин.
Винаги знаеш как да изглеждаш безупречно.“ Алън кимна, а очите му искряха от одобрение. „Благодаря ти, Алън.
Тази вечер трябва да изглеждаме безупречно.“ – каза тя, усещайки натиска на очакванията му. „Годишнината на господин Лий, разбира се. Не е просто празник, това е събитие, на което всички трябва да са в най-добрата си форма.
Искам ти да бъдеш кралицата на вечерта“. Алън пристъпи по-близо, ръцете му нежно докоснаха раменете ѝ. „Ще се постарая да не те разочаровам.“ Катрин се поколеба под погледа му, знаейки колко много означава за него общественото мнение.
„Знам, че няма да ме разочароваш. Хайде, ще ти помогна да се подготвиш. Не разполагаме с много време и искам да съм сигурен, че всички детайли на вечерта ни са планирани безупречно.“
Алън ѝ предложи ръката си и заедно се отправиха към стълбите, за да се качат в спалнята и да започнат подготовката за предстоящото събитие. Докато Катрин и Алън се изкачваха по широкото стълбище, за да се подготвят за вечерта, къщата се изпълни със звука от отварянето на входната врата. Джейдън, синът на Алън от първия му брак, влезе развълнуван.
Алън, забелязвайки вълнението на сина си, спря, обърна се към Джейдън и попита: „Какво става, сине? Изглеждаш така, сякаш те гони буря.“ Джейдън се мъчеше да си поеме дъх, опитвайки се да успокои бурята от емоции в гласа си. „Татко, имаме проблеми с един от доставчиците.
Те не спазиха условията на последната доставка и това може да се отрази сериозно на проектите ни“. Гласът му беше изпълнен с тревога. Алън мигновено превключи от режим на подготовка за вечерта към делови.
„Да обсъдим това в кабинета – предложи той, като вече не се обръщаше само към сина си, а покани Катрин да ги последва. Знаеше, че деловите въпроси не могат да бъдат отлагани. Влязоха в кабинета, където Алън седеше на бюрото си, а Джейдън и Катрин седяха срещу него.
Джейдън извади документи от куфарчето си и започна да очертава подробностите. „Вижте, това са последните доклади за контрол на качеството. Виждате, че материалите, които ни доставиха, не отговарят на стандартите.
Това не е първият път, в който нарушават условията на договора. И се притеснявам, че това може да започне да се отразява на репутацията ни в бранша“. Алън разгледа внимателно документите.
Лицето му се намръщи. „Това е неприемливо. Не можем да позволим подобно поведение да подкопае репутацията ни.
Трябва да се намесим незабавно.“ „Какви предложения, Джейдън?“ „Мисля, че трябва незабавно да се свържем с ръководството на доставчика и да поискаме среща. Трябва да обсъдим обезщетенията, да предоговорим условията на бъдещите ни споразумения.
Ако те откажат да се съгласят с нас, ще трябва да обмислим варианти със заместващ доставчик“. „Добър план – кимна Алън, – заемете се с него възможно най-скоро. Катрин, какво мислиш?“ Катрин, леко изненадана, че мнението ѝ се взема под внимание, събра мислите си и отговори.
„Съгласна съм с Джейдън. Репутацията е нещо, което сме градили през годините, и да я загубим, означава да загубим доверието. Може би дори трябва да затегнем контрола на качеството от наша страна, за да избегнем подобни инциденти в бъдеще?“ Алън се усмихна, като видя увереното изражение на Катрин.
„Отлично предложение, скъпа моя. Джейдън, включи го в плана ни за действие. Разчитам на теб за това.“
Джейдън кимна, записвайки си бележки. „Ще направя всичко, което е необходимо, татко. Уверявам те, че ще се справим.“
Разговорът продължи още известно време, като обсъждаха подробности и потенциални стратегии. Катрин усещаше как напрежението в стаята се покачва. Всяко решение, всеки план можеше да повлияе на бъдещето на бизнеса им.
Шкафът зад нея бавно се затвори с леко щракване. Катрин се изкачи бавно по стълбите към спалнята си, размишлявайки върху току-що приключилата бизнес дискусия. Мислите ѝ бяха изпълнени с разговори за доставки и договори, но сега нямаше търпение да обърне внимание на по-приятните приготовления за вечерта.
Мина през вратата на спалнята си и отиде до огледалото, където се канеше да премери новата си рокля. Елегантната материя се плъзгаше по кожата ѝ, обгръщаше фигурата ѝ в меки гънки, създавайки илюзията за танц на сенки и светлина върху коприна. Докато се обръщаше пред огледалото, преценявайки всеки контур и всяка линия на роклята, в стаята тихо влезе Алън.
Стъпките му почти не се чуваха, но интуицията ѝ подсказваше за присъствието му още преди да види отражението му в огледалото. „Колко си красива, Катрин!“ Гласът му беше мек и той се усмихна, докато я гледаше през огледалото. Катрин се обърна, за да го погледне директно.
В ръката си държеше малка, деликатно украсена кутийка – поредния му подарък, донесен от далечни пътешествия. „Мисля, че една огърлица ще ви бъде много полезна – каза той и бавно отвори кутийката, за да ѝ покаже съдържанието ѝ. Вътре имаше изящна огърлица, обсипана със скъпоценни камъни, които блестяха дори на слабата светлина в спалнята.
Беше олицетворение на лукса и изтънчеността, като идеално допълваше новата ѝ рокля. „О, Алън, това е… това е красиво! Благодаря ти, скъпа!“ Катрин беше искрено трогната. Гласът ѝ трепереше от вълнение, докато протягаше ръце, за да може той да постави огърлицата на врата ѝ.
Алън нежно плъзна огърлицата около врата ѝ. Пръстите му леко докоснаха кожата ѝ и предизвикаха гъши тръпки. Закопчалката щракна на мястото си и той направи крачка назад, за да огледа по-добре как огърлицата й стои. „Сега ти не си просто кралицата на вечерта, ти си светлината на всичките ми дни, Катрин! Заслужаваш само най-доброто!“ Гласът му беше малко по-нисък от обикновено, а в очите му играеше нещо повече от възхищение…
„Не знам какво да кажа, Алън. Аз… съм ти толкова благодарна!“ Катрин го обгърна с ръце, опирайки бузата си в гърдите му. Сърцето ѝ се разтуптя от смесица от чувства – благодарност за подаръка и тревога, че всеки подобен жест ѝ напомня за дълга към него.
„Никога не казвай, че не знаеш какво да кажеш, скъпа моя. Присъствието ти говори само по себе си. Но нека не губим вечерта в думи!“ Алън я пусна и й намигна.
„Предстои ни дълга вечер и искам всеки миг да бъде незабравим!“ Катрин кимна, отвърна на усмивката, но в сърцето ѝ остана неясна тревога. Тя знаеше, че всяка подобна вечер, всеки подарък, всеки комплимент е част от тяхното споразумение. Понякога това изглеждаше като приказка, но за приказките се знаеше, че са всичко друго, но не и мили.
Елегантната лимузина се плъзгаше по мокрите от дъжда улици, отразявайки ослепителните светлини на града в прозорците си. Вътре в колата Катрин, в блестящия си тоалет, седеше срещу Алън, чието внимание беше приковано върху новата ѝ огърлица. Тя се опитваше да скрие нервността си, спомняйки си всеки път, когато подобни вечери се превръщаха в изпитания.
„Господин Лий ще бъде възхитен от роклята ти!“ Алън наруши мълчанието, гласът му звучеше одобрително, но с нотка на строгост в него. „Наистина се надявам!“ Катрин се усмихна леко, опитвайки се да скрие вълнението си. Лимузината спря пред грандиозно имение, украсено с цветни гирлянди и светлинни инсталации.
Катрин излезе от колата и взе ръката на Алън в своята. Входът на имението беше украсен в стила на стар дворец, а отвътре долитаха музиката и смехът на гостите. Алън поведе Катрин през тълпата, като разменяше ръкостискания и кратки поздрави с многобройните гости.
Накрая се приближиха до рожденика, г-н Лий, който ги посрещна с радостна изненада. „Поздравления за теб, старче!“ Алън стисна ръката на приятеля си, а гласът му беше изпълнен с искреност и топлина. „Благодаря, че дойдохте, Алън, Катрин!“ Г-н Лий се усмихна и прегърна Катрин.
„Изглеждаш великолепно, както винаги!“ Докато мъжете обсъждаха последните бизнес новини, Катрин бавно се отдръпна встрани, без да иска да участва в разговора им. Погледът ѝ се плъзна из стаята и тя забеляза няколко жени, които си разменяха клюки. Знаеше, че всяка нейна стъпка ще бъде внимателно наблюдавана.
Катрин чу, че Алън отново си прекарва добре по време на бизнес пътуването си. Госпожа Мартин се приближи към нея, като гласът ѝ едва се чуваше над музиката. Катрин замръзна за миг, но преди да успее да отговори, Виктория, друга гостенка, се намеси.
„О, Ема, да не би да си помислиш, че твоят господин Брукс ти е бил верен до смърт!“. Виктория се усмихна саркастично, взе Катрин под ръка и я поведе настрани. „Слушай, не се страхувай да отстояваш себе си. Тези змии няма да се отдръпнат, ако си мълчиш в отговор!“ Виктория протегна чаша с шампанско към Катрин.
„Ето защо не харесвам подобни събития.“ Катрин отпи няколко глътки, усещайки как шампанското ѝ дава сили. В този момент към тях се приближи Алън, а лицето му изразяваше неодобрение.
Той рязко хвана Катрин под лакътя и я отведе настрани. „Знаеш, че не ми харесва, когато употребяваш алкохол!“ Гласът му беше студен и суров. „Изпих няколко глътки.“
Катрин пребледня, усещайки как всяка дума на Алън я удря като камшик. „Замълчи, не искам да чувам повече!“ Алън явно се дразнеше. Той веднага повика шофьора си, каза на Катрин да се качи в колата и я изпрати вкъщи.
Останала сама, тя се взираше през прозореца на лимузината и гледаше проблясващите покрай нея светлини. Сълзите се търкаляха бавно по бузите ѝ, оставяйки солени следи по кожата ѝ. Пътуването до дома беше мъчително, всеки километър ѝ напомняше колко далеч се е отдалечила от истинската си същност.
Катрин влезе в тихата къща и усети как я обгръща потискаща тишина. Цялата вечер, прекарана на събитието, беше стресираща, а последният разговор с Алън беше добавил горчивина към и без това не особено радостния ден. Все още имаше следи от сълзи по лицето си, когато се сблъска с Джейдън във фоайето.
„Ей, какво правиш?“ Гласът му беше изпълнен със загриженост, когато се спря пред нея и нежно избърса сълзите от лицето ѝ. „Не мога повече да правя това!“ Катрин се срина в ръцете му и сълзите заприиждаха с нова сила. Джейдън, който не беше очаквал такова отваряне на чувствата, моментално я обгърна с ръце, опитвайки се да я утеши.
„Какво става, Катрин? Кажи ми, моля те!“ Гласът му беше топъл и ласкав, а тя поклати глава, неспособна да намери думи, с които да обясни пълния размер на притесненията си. „Да отидем на верандата, ще ни направя чай и може би ще се почувстваш по-добре“, предложи той, като я поведе за ръка. Въздухът на верандата беше свеж, с лек аромат на цъфнали през нощта цветя.
Джейдън настани Катрин в едно уютно кресло, покри раменете ѝ с плетеница и отиде да направи чай. Когато се върна с две чаши от парещата напитка, забеляза, че тя конвулсивно трепери. „Ето, изпий това, ще те стопли.“
Той й подаде чашата и пръстите им се докоснаха за миг. Катрин взе чашата и усети как топлината на чая бавно се разпространява в ръцете ѝ. „Благодаря ти, Джей“ – гласът ѝ слабо потрепери.
„Защо все пак не ми кажеш какво се случи?“ Джейдън седна срещу нея, а очите му бяха пълни с искрена загриженост. „Просто тези вечери и начинът, по който Алън ми говори, се чувствам толкова самотна“ – прошепна тя, избягвайки погледа му. „Разбирам“, кимна Джейдън, а лицето му потъмняһттр://news.bg
„Знаеш ли, не си сама, аз винаги съм до теб, ако имаш нужда от нещо. Знам, но понякога имам чувството, че… че никога няма да мога да се отърва от този живот“. Катрин отпи глътка от чая си, опитвайки се да потисне нарастващата паника в себе си.
„Какво ще кажеш да дойдеш с мен в клуба? Просто за забавление“, предложи внезапно Джейдън. „Знаеш, че баща ти ще побеснее, ако разбере, че излизам, и то с теб.“ Катрин въздъхна, вече предусещайки скандала.
„Така да бъде. Ти не си роб, за да живееш, както би казал баща ми. Заслужаваш да бъдеш щастлива, Катрин.“
Думите му бяха изпълнени с решителност. „Не мога да направя това. Благодаря ти, Джейдън, за подкрепата.“
Тя стисна ръката му, топлината му ѝ даде сили, но дълбоко в себе си знаеше, че трябва да се върне в спалнята си, в клетката си. Джейдън я погледна с разбиране и тъга в очите, знаейки, че не може да промени решението ѝ. Въздухът беше тежък и наситен със застоялата миризма на алкохол, когато Алън се прибра вкъщи късно през нощта.
Нощта, прекарана в компанията на новата му авантюра, не беше завършила по начина, по който беше планирал. Настроението му беше развалено и изглеждаше объркан. Стъпките му бяха несигурни и колебливи, докато влизаше в дома си, където го чакаше Катрин.
Катрин чу шума от ключове и тежки стъпки. Тя слезе долу, за да го посрещне, като се надяваше на спокойна вечер. Но това, което последва, беше всичко друго, но не и спокойно.
Ален влетя в къщата, а очите му бяха пълни с разочарование и гняв. „Ален, добре ли си?“ – попита тя, приближавайки се към него със загрижен поглед. „Ти вече не си онова момиче, което винаги е било послушно!“ В гласа му се усещаше яростта, думите излизаха трудно изпод тежкото му дишане.
Катрин се отдръпна, изненадана и уплашена от тона му. „Какво имаш предвид, Алън?“ Отговорът му беше шамар, толкова рязък и неочакван, че тя изстена от болка и ужас. Тя закри лицето си с ръце, опитвайки се да се предпази.
По бузите ѝ неволно започнаха да се стичат сълзи. „Алън, защо?“ Гласът ѝ трепереше от страх и объркване. Изведнъж осъзнал какво е направил, Ален моментално охладня.
Гневът му сякаш се изпари, оставяйки след себе си само тъга и съжаление. Той бавно се приближи до нея, обгърна я с ръце и я придърпа към себе си. „Съжалявам, бейби, не знам какво ми стана.
Аз… просто загубих контрол…“ Гласът му трепереше, изглеждаше объркан и шокиран от собствените си действия. Катрин стоеше в прегръдките му и усещаше как ръцете му треперят, докато се опитваше да я утеши. Но утехата не беше достатъчна, шокът от постъпката му беше оставил дълбока рана в сърцето ѝ.
Доверието ѝ беше разрушено и не можеше да се предвиди дали някога ще може да се възстанови напълно. „Алън, аз… не знам как да продължа – прошепна тя, отчаяно опитвайки се да разбере как са се озовали на този етап от връзката си. „Обещавам, че това никога повече няма да се повтори.
Ще намеря начин да го поправя.“ Той я целуна по челото, сякаш се опитваше да запечата обещанието си. И двамата знаеха, че това е точката, от която няма връщане назад. Тази нощ щеше да промени динамиката на връзката им завинаги и им предстоеше да проведат сериозни разговори и да вземат сериозни решения.
Но за този миг, застанали в прегръдките си, те се опитаха да намерят някаква утеха в разбития свят на своя брак. Утрото дойде ярко и ясно, но сянката от предишната нощ все още висеше над къщата като тъмен облак. Алън стана дори по-рано от обикновено.
Лицето му изразяваше разкаяние и решимост да поправи нещата. Той намери Катрин в кухнята, където тя пиеше сутрешното си кафе и гледаше през прозореца към обраслата градина. „Катрин – започна той внимателно, опитвайки се да привлече вниманието ѝ.
Тя бавно обърна глава, срещайки погледа му с предпазлива надежда. „Аз… отново се извинявам за вчерашния ден. Сгреших и не трябваше да се случва.“
Ален извади от джоба си малка кутийка, съдържаща златна гривна, обсипана с малки диаманти. Катрин за момент затаи дъх, докато разглеждаше кутийката. Ръцете ѝ леко потрепериха, когато я взе и бавно я отвори.
Блясъкът на бижутата я заслепи за миг, напомняйки ѝ колко често Ален се беше опитвал да лекува рани с подаръци. „Красиво е, Алън, благодаря ти.“ Гласът ѝ беше несериозен, но признателен.
„Искам да знаеш колко много съжалявам. Ще те заведа на вечеря в един ресторант. Нека прекараме тази вечер заедно като в старо време – предложи той, опитвайки се да възстанови мира между тях.
Катрин кимна бавно, приемайки извинението му, но дълбоко в себе си усещаше, че това е само временна утеха. „Добре, ще се приготвя – каза тя и му позволи да нахлузи гривната на китката ѝ. Докосването му беше нежно и за миг тя си позволи да повярва, че нещата могат да бъдат различни.
Вечерта отидоха на ресторант. Вечерята премина в приятна атмосфера и Алън изглеждаше, че искрено се опитва да направи всичко възможно, за да накара Катрин да се почувства специална. Той поръча любимите ѝ ястия, поддържаше разговора и дори сподели бъдещи планове.
„Катрин, мислех си за това, на което бихме могли да се насладим и двамата заедно. Може би бихме могли да отидем някъде на почивка? Само двамата, без проблеми и притеснения“, предложи той, а очите му светеха от надежда. „Звучи примамливо.“
Катрин се усмихна и усети как сърцето ѝ се разтапя от предложението му. След ресторанта обаче, пътувайки към дома, настроението се промени. Ален изглеждаше недоволен от нещо, веждите му се свъсиха в бръчка, докато караше колата по нощните улици.
„Нещо не е наред, Алън?“ – попита предпазливо Катрин. „Не, просто си мисля за работата. Знаеш ли, понякога ми се струва, че не оценяваш това, което правя за нас, за теб.“ Гласът му звучеше напрегнато.
„Оценявам го, Алън, наистина го оценявам. Но не винаги разбирам твоите постъпки. Не винаги разбирам защо са ни нужни всички тези игри и подаръци, ако не можем да бъдем истински щастливи.“
Думите ѝ бяха искрени и го нараниха. „Значи това е! Мислиш, че правя това заради… какво? Заради вината? Или за да си купя твоята прошка?“ Гласът му се повиши и колата рязко спря пред къщата им. „Не знам, Алън, просто не знам.“
Катрин усети, че сълзите отново се появяват. Двамата слязоха от колата и влязоха в къщата, всеки потънал в собствените си мисли. Нощта на любовта, която Алън беше обещал, си оставаше само обещание.
Вместо това в празните стаи на къщата им отекнаха гласовете на кавгите. Утрото беше ясно и свежо, като началото на ново действие в театрална постановка, в която Катрин се чувстваше неволна актриса. Тя решава да прекара деня в грижи за себе си, посещавайки салон за красота, за да се откъсне от напрегнатите си отношения с Аленһттр://….
Преди да си тръгне, тя вдига телефона, за да предложи на Ален да прекарат вечерта заедно. „Ален, здравей, какво ще кажеш да посетим операта тази вечер?“ Гласът ѝ звучеше с надежда за положителен отговор. „О, Катрин, тази вечер имам много работа, трябва да завърша някои важни проекти“.
Отговорът на Ален беше сух и делови. „Разбирам, о, добре, може би друг път?“ Катрин каза с досада, усещайки как сърцето ѝ се свива от неудовлетвореност. През целия ден в козметичния салон тя се опитваше да не мисли за студенината на Ален, потапяйки се в света на грижата за себе си и релаксацията.
Мислите за неговата жестокост обаче не спираха да я занимават. Прибирайки се вкъщи вечерта, тя се надяваше на тиха и спокойна вечер. Но когато отвори вратата на дома си, сцената, която зърна във всекидневната, я порази като гръм.
Алън седеше на дивана и прегръщаше млада жена с яркочервена коса. Смехът им отекваше в стаята и те явно не бяха очаквали да видят Катрин толкова рано. „Алън, какво означава това?“ Гласът на Катрин трепереше от гняв и предателство.
Ален скочи от дивана, а лицето му изразяваше смесени чувства на изненада и раздразнение. „Катрин, не е това, което си мислиш!“ – започна той, но думите му прозвучаха неубедително. „Не е това, което си мисля? Алън, тя е в нашата къща, в нашата всекидневна!“ „Как можеш да обясниш това?“ Катрин усети как в очите ѝ се появяват сълзи, но ги задържа, опитвайки се да запази достойнството си.
Младата жена, усетила напрежението, се изправи бързо и като промърмори нещо по посока на Ален, се отправи към изхода. Ален я последва, вероятно за да се увери, че е напуснала къщата. „Трябва да ми обясниш какво се случва, Алън!“ „Разбирам всичко, но защо водиш любовници в къщата?“ “Не, не. Катрин стоеше с ръце, увити около тялото ѝ, опитвайки се да се предпази от болката.
Когато Ален се върна, лицето му беше мрачно. „Казах ти, че не е нищо сериозно!“ „Просто един стар познат, който случайно е в града!“ Тонът му беше строг и той явно не искаше да продължава разговора. „Как можеш да ми направиш това?“ „След всичко, което съм направил за теб?“ „След всичките тези години?“ Катрин вече не можеше да сдържа сълзите си.
Ален направи крачка към нея, гласът му се повиши и изведнъж ръката му се размаха и я удари по лицето. Това беше моментът, в който всичките ѝ надежди и илюзии за него окончателно рухнаха. „Отново се държиш гадно!“ „Защо си станала толкова неблагодарна?“ Думите му бяха изпълнени с гняв и разочарование.
Катрин, която държеше зачервеното си лице, се дръпна назад, опитвайки се да осъзнае какво се е случило. Очите ѝ бяха разширени от шок. „Какво имаш предвид, Алън?“ Прикривайки лицето си, тя извика, опитвайки се да се предпази от по-нататъшни нападки.
Виждайки, че е излязъл извън строя, Ален внезапно охладня. Гласът му омекна и той бавно се приближи до нея, опитвайки се да я прегърне. „Съжалявам, Катрин, но ти отново ме изкарваш навън!“ „Аз… просто си загубих главата!“ Гласът му беше изпълнен с разкаяние.
Катрин се отдръпна, като отблъсна ръцете му. „Не ме докосвай!“ Гласът ѝ беше твърд и решителен. „Не можеш просто да се извиниш и да очакваш нещата да се върнат по старому.
Това не е първият път. Извиненията ти не променят случилото се.“ Ален отстъпи назад, осъзнавайки сериозността на ситуацията.
Той я погледна, а погледът му беше изпълнен с тъга. „Знам, че е било погрешно. Ще се опитам да го поправя.“
Той говореше бавно, сякаш всяка дума го нараняваше. „Да се поправи?“ Катрин го погледна през сълзите си. „Алън, може да е твърде късно.
Не знам дали мога да продължа да търпя това.“ Ален я погледна, а лицето му изразяваше дълбока болка и съжаление. „Моля те, дай ми още един шанс.
Ще направя всичко, за да си върна доверието ти. Обичам те, Катрин, и не искам да те загубя.“ Катрин кимна бавно, несигурна в чувствата си и незнаеща дали да повярва на думите му.
Но дълбоко в сърцето си се надяваше, че нещата могат да се променят към по-добро. Тя вдигна очи към неговите и за миг в погледите им проблеснаха разбиране и надежда за помирение. „Ще помисля за това, Алън, но ми трябва време и искрено доказателство за чувствата ти“.
Тя каза тихо и отиде в стаята си, оставяйки го сам с мислите и съжаленията му. През следващите няколко дни след инцидента в дома им напрежението се усещаше с всеки поглед и всяка мълчалива вечеря. Ален пръв се опита да разчупи това напрежение, като една сутрин се приближи до Катрин, докато тя закусваше в тишината на кухнята си.
„Катрин – започна той, подбирайки внимателно думите си, – мислех за нашата ситуация и ми се струва, че и двамата имаме нужда от смяна на обстановката.“ „Ами ако заминем някъде? Да отидем на екскурзия?“ Катрин сложи вилицата си в чинията и го погледна. Погледът ѝ беше изпълнен със скептицизъм.
„Пътуване?“ Тонът ѝ беше предпазлив. „Къде точно искаш да отидеш?“ „На море – предложи Ален, – една седмица на плажа, само двамата. Мисля, че това ще ни помогне и на двамата да се отпуснем и може би отново да се сближим.
Аз… наистина се нуждая от почивка, за да спра да изпитвам агресията, която напоследък ме е завладяла“. Катрин замълча за миг, преценявайки думите му. Сърцето ѝ се разтуптя от надеждата, че това наистина може да им помогне да си върнат изгубеното.
„Наистина ли мислиш, че ще помогне?“ – попита тя, като се опитваше да не се поддава на мигновената надежда. „Сигурен съм в това“, отговори Алън убедено. „Ще направя всичко по силите си, за да превърна това пътуване в ново начало за нас“.
Катрин кимна, усещайки как в нея отново се пробужда искрица надежда. „Добре, съгласен съм. Нека опитаме.“
Ален се усмихна и Катрин видя в очите му отражение на искреността, която бе търсила толкова дълго. „Чудесно, аз ще организирам всичко. Обещавам, че пътуването ще бъде страхотно.
Ще видиш.“ Той каза ентусиазирано, като вече си представяше как това пътуване може да промени всичко. Останалата част от деня премина в приповдигнато настроение ….
Ален се зае с планирането на пътуването, а Катрин започна да опакова багажа, усещайки как сърцето ѝ се изпълва с предпазлива радост. Денят на заминаването настъпи бързо. Рано сутринта тръгнаха към летището, а багажът им беше пълен не само с дрехи и козметика, но и с надежди да подновят чувствата си.
Ален я държеше за ръка по време на полета и Катрин си позволи да се отпусне, наслаждавайки се на момента на спокойствие между тях. Когато самолетът се приземи в една топла страна на брега на морето, и двамата почувстваха облекчение от смяната на обстановката. Първите няколко дни на морето бяха изпълнени със слънце, разходки по плажа и вечери на свещи.
Алън наистина се опитваше да покаже на Катрин колко много я цени и тя постепенно започна да усеща, че връзката им се заздравява. Нощта след една от тези романтични вечери обаче се оказва решаваща. Връщайки се в хотелската им стая, Катрин отново усети напрежението, което витаеше между тях.
Напомнянето за отминалия конфликт и последиците от него ѝ пречеше да се отпусне напълно. „Алън, трябва да знам, че каквото и да се случва между нас сега, то не е просто опит да забравим миналото. Имам нужда от увереност и искреност относно чувствата ти – започна тя предпазливо, докато седяха на балкона на апартамента си и гледаха звездното небе.
„Разбирам те, Катрин, и ти обещавам, че всичките ми усилия са искрени. Обичам те и това пътуване е доказателство за моите чувства.“ Гласът му беше изпълнен с решителност.
Катрин го погледна и в очите ѝ се отрази мечтата да повярва на думите му. Тя се надяваше, че това пътуване ще бъде нова глава в живота им. Глава, в която грешките от миналото ще останат зад гърба му, а бъдещето ще бъде изпълнено с разбирателство и любов.
Самолетът се приземи в родния им град под облачно небе, но на лицата им грееха усмивки, пълни с нови надежди и планове за бъдещето. „Изглежда, че това беше точно това, от което имахме нужда“, каза Алън и хвана Катрин за ръка, докато се насочваха към изхода на летището. „Да, наистина съм щастлива, че решихме да предприемем това пътуване – отвърна Катрин, усещайки лекота в душата си, каквато отдавна не беше изпитвала.
Първите няколко седмици след завръщането у дома наистина бяха период на възобновяване на връзката им. Алън беше спрял да се среща с други жени, което Катрин оцени като знак за неговата искреност и желание да се промени. „Забелязала ли си, че вече не се виждам с никоя друга?“, попита Алън една вечер, докато седяха във всекидневната и се наслаждаваха на тишината в дома си.
„Да, забелязах го, Алън, това означава много за мен“, усмихна се Катрин и усети как сърцето ѝ се изпълва с топлина и благодарност. „Искам да знаеш, че имам сериозни намерения да работя върху връзката ни. Обичам те, Катрин, и искам да се чувстваш щастлива с мен.“ Алън хвана ръката ѝ, а очите му търсеха в погледа ѝ потвърждение на чувствата ѝ.
„Чувствам се много по-щастлива, Алън. Благодаря ти за усилията.“ – тя нежно го целуна по бузата, усещайки как старите рани бавно заздравяват. Въпреки подновената им връзка обаче Катрин от време на време се улавяше, че в ъгълчетата на съзнанието ѝ все още се спотайват съмнения.
Често се сещаше за думите на Виктория. Тези змии нямаше да се откажат, ако човек останеше безмълвен в отговор. Катрин реши, че ще бъде по-открита в изразяването на чувствата и мислите си.
„Алън, трябва да знам, че няма да се върнеш към старите си навици“ – каза тя предпазливо един ден, докато пиеха сутрешното си кафе. „Катрин, обещавам ти, че миналото ще си остане в миналото. Не искам да те изгубя и ще направя всичко възможно, за да се чувстваш обичана и уважавана“ – отговорът му беше категоричен.
„Вярвам ти, Алън, и аз също ще направя всичко възможно връзката ни да става само по-силна“ – усмихна се тя, чувствайки облекчение от думите му. Животът им започна бавно да навлиза в рутина, изпълнена с нови моменти на щастие и разбирателство. Започнаха да прекарват повече време заедно, да излизат по-често като двойка и всеки такъв момент Катрин приемаше като ценен подарък.
Един такъв ден започва с тревожни новини за Алън. Той получава обаждане от своя бизнес партньор, който му съобщава, че компанията им не е успяла да спечели голям търг, на който са се надявали. Този търг можел да увеличи значително банковата им сметка и бизнес възможностите имһттр://…..
„Как е възможно това да се случи? Толкова пари и усилия вложихме в подготовката на търга“ – възкликнал гневно Алън в слушалката. „Не знам, Алън, конкуренцията беше много силна и може би подценихме другите участници в търга“, отговори партньорът му. Разговорът продължи, но думите на партньора му звучаха на Алан като далечен шум.
Той усещаше как напрежението и разочарованието се натрупват в него. След разговора той седеше в кабинета си и преглеждаше документите, но мислите му бяха някъде далеч, обмисляйки последиците от загубата на търга. Без да може да си намери място за сядане, Алън реши да изпие едно питие.
Първо беше една чаша вино, после още една и скоро вече нямаше контрол над изпитото количество. Алкохолът го правеше още по-раздразнителен и агресивен. Вечерта, когато Катрин се прибрала вкъщи, веднага усетила, че нещо не е наред.
В къщата цареше напрегната атмосфера, а Алън я посрещна с несигурна походка и мрачен поглед. „Алан, добре ли си?“ – попита тя предпазливо, докато се приближаваше към него. „Всичко е наред? Как мога да съм добре, след като току-що загубихме милиони?“ – изръмжа той, гласът му беше груб и обвинителен.
„Аз… не знаех“, каза Катрин тихо, опитвайки се да го успокои. „Може би можем да поговорим за това? Може би има начин да поправим нещата?“ „Ти не разбираш! Не осъзнаваш колко сериозно е това!“ Алън става все по-агресивен и изведнъж в пристъп на гняв хваща Катрин за ръката и със сила я придърпва към себе си. „Алан, плашиш ме, моля те, успокой се!“ Катрин се опита да се освободи, но хватката му беше твърде силна.
„Всичко това е заради теб! Ти и твоята постоянна нужда от внимание!“ – изкрещя той и в следващия момент я притисна към стената. Катрин падна на пода, разбивайки си главата, тя го гледаше с разширени от шок очи. „Алън, защо? Как можа?“ – гласът ѝ едва се чуваше през сълзите.
Алън я погледна, сякаш се събуждаше, лицето му беше изкривено от ужас пред собствените му действия. „О, Боже, Катрин, толкова съжалявам, не знаех какво правя“ – той спусна ръце, осъзнавайки, че е превишил границите си. Катрин бавно се отдръпна от него, търсейки аптечката за първа помощ.
В очите ѝ имаше повече болка и предателство, отколкото Алън бе виждал някога преди. „Имам нужда от време, за да преработя всичко, което се случва тук“, каза тя тихо и без да поглежда назад, се качи в стаята си, оставяйки Алън сам с мислите и дълбокото си разкаяние. Ранната зора настъпи, обвивайки къщата в полумрак.
Катрин стана от леглото по-рано от обичайното, неспособна да затвори очи, след като нощта ѝ бе донесла само спомени за снощния ужас. Тя усещаше всеки удар на сърцето си, който сякаш отекваше в празнотата на душата ѝ. На пръсти, за да не събуди Алън, тя отиде в хола и взе любимата си кукла.
Последният подарък от родителите ѝ преди трагичната им смърт. Куклата с бледосинята си рокля и замръзналата си усмивка беше символ на безкрайната любов и сигурност, които Катрин така отчаяно търсеше сега. С куклата в ръце тя се отправи към верандата, където посрещна първите лъчи на утринното слънце.
Алън, който се събуди и не намери Катрин до себе си, обиколи къщата в търсене на съпругата си. Видя силуета ѝ на верандата и въздъхнал, се отправи натам. „Съжалявам за вчерашния ден – започна той, а гласът му трепереше от искрено разкаяние.
Катрин се обърна към него, а очите ѝ бяха пълни със сълзи. „Преди не си бил такъв – прошепна тя, като държеше куклата по-силно. „Алън, скъпи, нека се разведем.“
Алън, сякаш ударен от електрически ток, я погледна с недоумение и гняв. „Нима си забравил всичко, което съм направил за теб? Ти си мой и аз никога няма да те пусна!“ Той я хвана за шията, пръстите му се впиха в кожата ѝ. Катрин започна да се задъхва, опитвайки се да се освободи от хватката му.
В страха си тя трескаво хвана ръцете му, опитвайки се да го отблъсне. „Алън, моля те, спри!“ – изкрещя тя, но той само стисна гърлото ѝ още по-силно. Щом я пусна, ужасът замръзна в очите на Катрин.
Тя бързо се изправи и изтича до спалнята, като затвори вратата след себе си. Алън, останал сам, не можеше да се успокои. В пристъп на ярост той грабна куклата, която лежеше забравена на пода на верандата.
„Няма да ти оставя нито един спомен за това колко си била непослушна като дете“ – прошепна той, докато бягаше от къщата. Качвайки се в колата си и държейки куклата до себе си на седалката, той потегли, без да знае накъде. Спрял на едно старо сметище в покрайнините на града, където изхвърлил куклата сред другите боклуциһттр://….
Гледайки как роклята ѝ бавно потъва в мръсотията, той усеща как гневът бавно го напуска, оставяйки след себе си само празнота и разочарование. В покрайнините на града, където купчините боклук създаваха пейзаж на отчаяние и забрава, Мейсън, скитник с история, толкова объркана, колкото и истинската му, усети внезапно трепване в сърцето си. Беше се приближил до сметището, за да потърси нещо полезно, когато погледът му попадна на необичаен предмет сред обикновените боклуци.
Беше луксозно облечена кукла с бледосиня рокля, която явно не принадлежеше на това място. Когато взе куклата в ръцете си, тялото му потрепери. Спомени, отдавна забравени и погребани под тежестта на житейските неуспехи и проблеми, изплуваха с неочаквана яснота.
„Това е кукла, тя принадлежеше на моята Катрин. Къде си ти сега? Какво се случва с теб, любов моя?“ – прошепна той, притискайки куклата до гърдите си. Мейсън и Катрин бяха влюбени преди години, преди жестоките обстоятелства да ги разделят.
Г-н Питърсън, чул за Мейсън и разбрал за влиянието му върху Катрин, уредил Мейсън да бъде вкаран в затвора по фалшиви обвинения. След освобождаването си Мейсън така и не успява да възстанови живота си, а Катрин изглежда недостижима, изгубена в миналото. Седнал на влажната земя, той остави сълзите да се стичат по бузите му.
Душата му се изпълваше с болка от осъзнаването, че първата му и единствена любов може би страда и се нуждае от него, а той е безсилен да ѝ помогне. „Как стана така, че и двамата се оказахме толкова далеч един от друг?“ – изрече той на глас, сякаш се опитваше да достигне Катрин през пространството и времето. „Трябваше да те защитя.“
Вдигна куклата и бавно се запъти към временното си убежище под моста. С всяка крачка сърцето му ставаше все по-тежко от болката на самотата, но сега имаше странна успокояваща връзка с миналото, символизирана от тази кукла. Мейсън разчисти място за куклата в своето убежище.
Място, изпълнено със стари вещи и спомени. Внимателно постави куклата така, че да го гледа, като си представяше, че това са очите на Катрин, които го гледат и му напомнят за най-хубавите моменти от живота им. Животът на Катрин е като порочен кръг от страх и подчинение.
Всяка вечер тя с нетърпение очаква завръщането на Алън, без да знае в какво настроение ще бъде той. От време на време, когато той се връщаше ядосан, тя се превръщаше в истински кошмар. В една такава вечер, когато тъмнината вече беше обгърнала къщата, Алън нахлу вътре, като затръшна силно вратата.
В очите му гореше раздразнение, а лицето му беше изкривено от гняв. „Пак цял ден нищо не си направил!“ – изрева той, като едва видя Катрин, която стоеше в коридора и го чакаше да дойде. „Алън, аз чистих и готвех!“ Тя започна да се оправдава, но той не я остави да довърши.
„Не е нужно да лъжеш!“ – възкликна той и направи крачка към нея, като гневът му се засилваше с всяка следваща стъпка. „Ти си точно като бившата ми жена!“ Катрин отстъпи назад, опитвайки се да избегне приближаването му, но ъгълът на стената спря отстъплението ѝ. Алън я хвана за ръката, пръстите му се впиха в кожата ѝ, оставяйки ѝ синини.
„Престани, моля те! Раняваш ме!“ – едва чуто прошепна тя, опитвайки се да се освободи. В този момент на вратата влетя Джейдън, който бе чул писъците, прибрал се неочаквано вкъщи. „Какво правиш? Превърнала си се в изверг!“ – изкрещя той, виждайки начина, по който баща му се отнасяше с майка му.
Алън се обърна, виждайки сина си, очите му за миг проблеснаха от изненада, но после гневът отново взе връх. „Тя започна да се държи като майка ти!“ – Той отговори грубо, без да пуска Катрин. Без да се замисля, Джейдън се затича и сграбчи Алън със сила, като го издърпа от Катрин.
Хващайки го за раменете, той го притисна към стената. „Виж те, баща ми! Ти си се превърнал в чудовище! Биеш жената, която трябва да обичаш и защитаваш!“ – Изкрещя Джейдън, като го гледаше право в очите. Алън се опита да се освободи и изведнъж удари Джейдън в лицето.
Джейдън, който не очакваше такава агресия, се отдръпна за миг, но после, преодолявайки първоначалното си учудване, отвърна на удара с юмрук. „Няма да ти позволя повече да нараняваш Катрин!“ – изкрещя той и между бащата и сина избухна истинска схватка. Шумът от боя изпълни къщата, тропане и блъскане се смесваше с гневните им викове.
Катрин, която все още стоеше до стената, наблюдаваше сцената с ужас. Накрая събра волята си в юмрук, изтича до тях и се опита да ги раздели. „Спрете! Моля, спрете! Не правете това!“ – крещяла тя, опитвайки се да се промъкне между тях…..
Накрая, уморен от борбата, Джейдън избута баща си, който се срина на дивана, издишайки от изтощение и болка. „И това трябва да спре, баща ми! Не можеш да живееш по този начин! И ние също не можем!“ – каза Джейдън задъхано, а очите му бяха пълни със сълзи. Алън седеше с наведена глава, осъзнавайки, че е изгубил контрол над себе си и живота си.
В стаята цареше тежка тишина, всеки от тях преработваше случилото се и се опитваше да намери сили да продължи напред. След изтощителния бой, когато тежкото дишане все още витаеше във въздуха, тишината в къщата изглеждаше особено потискаща. Джейдън стоеше облегнат на стената, опитвайки се да събере мислите си и да успокои бушуващите в гърдите му емоции.
Най-накрая в съзнанието му започнаха да изплуват стари, почти забравени спомени от детството му, от времето, когато баща му е малтретирал майка му по същия начин. „Спомних си…“ – започна Джейдън, а гласът му трепереше от потиснат гняв. „Ти се отнасяше с майка си по същия начин, докато не я преби до смърт!“ „След смъртта ѝ с мен работеха психолози, които се опитваха да изтрият тези дни от паметта ми!“ „Мразя те!“ Думите излязоха от него толкова внезапно, че дори самият Джейдън ги усети с цялото си същество.
Гледайки право в очите на Алън, той видя как последният губи остатъците от предишното си величие и увереност. В този момент Катрин, която през цялото време стоеше встрани, погледна Джейдън с подновено уважение и едновременно със съжаление. Той бавно се приближи до Катрин и я хвана за ръка.
Докосването му беше топло и уверено. „Катрин, време е да си тръгваме. Ще се справим, обещавам – каза той тихо.
Без да губи нито миг, Катрин кимна и заедно бързо опаковаха няколко неща, само най-необходимото. Напуснаха къщата, превърнала се в затвор на страха и болката за тях, и тръгнаха към неизвестното, надявайки се на нов живот без насилие и терор. Алън, останал сам, се взираше в празнотата, като непрекъснато осъзнаваше, че ужасната му тайна е разкрита.
В този момент той осъзна, че всички мостове са изгорени и Катрин никога няма да се върне. С горчивина в сърцето си той осъзна, че заради действията си е загубил всичко – семейство, любов и уважение. В очите му се появи сянката на съжалението и самотата, която сега щеше да бъде единственият му спътник.
Междувременно Джейдън и Катрин, водени от страха и надеждата, продължиха пътуването си. След като смениха паспортите си и намериха убежище на ново място, всеки ден започваше за тях с нова страница в книгата на живота. Те осъзнаха, че трябва да останат заедно.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: