– Как можеш да кажеш това? В края на краищата тя е най-скъпият ти човек – изненада се съпругата му.
– Казах, че ми е писнало от тази смрад и от всичко останало, избери или мен, или нея – размаха ръце той.
След това мъжът не каза нищо повече, просто излезе и затръшна вратата …
Егор е роден в селото. Животът там му харесваше, ходеше на училище, прекарваше по цял ден с приятелите си на улицата. Майка му и баща му работеха, правеха всичко за колхоза си. Егорка помагаше на родителите си, доколкото можеше. Всичко в семейството вървяло много добре. Синът и баща му започнали да правят пристройка към къщата. Отдавна искали да я направят, но не можели да се сдобият с нея.
В осми клас момчето учеше, за да стане тракторист. Сега можел да изкарва пари през лятото. Всички съседи имали нужда от помощ в зеленчуковата градина. Да изоре земята, да направи брана. Момчето обичало да помага, особено за това му плащали пари.
През зимата момчето също работело на железния си кон. Той сам спестявал пари за него. Заедно с баща си купили трактор в съседното село. Той бил дефектен, затова струвал жълти стотинки. Вкъщи бащата и синът привели машината в подходящ вид. И сега Егор имал средство за печелене на пари през цялата година. Когато имало много сняг, някой почиствал край портата, някъде загребвал пътя.
Нямаше време да скучае, през деня – учене, вечер – работа. Веднъж минаваше през селото и видя, че къщата в покрайнините е почти изцяло покрита със сняг. Явно от дърветата беше паднала тежка преспа сняг и беше покрила къщата. Егор бързо подкарал и започнал да разчиства. Хората, които били в къщата, веднага избягали навън.
– Благодаря ти, Егор – каза баба Маша, която живееше тук.
– Какво говориш – смути се човекът, – тук всеки би помогнал.
– Влезте, ще ви направя чай – обади се жената.
– Бързам да се прибера вкъщи – искаше да остави Егорка. Но баба Маша не му позволи да го направи. Тя се хвана за ръкава на момчето и не го пусна, докато то не се съгласи с нея.
– Влез, ще ти бъда гост – влязоха в топлата и светла къща. На масата седеше едно младо момиче.
– Ба Маша, аз някак си сам – погледна я той.
– Добре. Запознай се с Егор, това е племенницата ми Зоя – посочи тя към момичето.
– Много ми е приятно да се запознаем – тя стана от стола и протегна ръка.
– Егор, – той също подаде ръката си.
– Е, защо се изправяш, на масата, бързо – заповяда жената.
– Хайде, хайде – погледна я Зоя.
Всички заедно седнаха на масата, баба Маша само сложи малко храна в чиниите им.
– Откъде накъде толкова, аз дори това не мога да ям! – каза й Егор…
– Яж, яж, спасителке – тя погледна момчето с благодарност.
– Толкова се уплашихме, когато чухме този тътен – започна да разказва Зоя.
– Мислехме, че ще трябва да останем тук до сутринта – каза жената.
– Откъде сте дошли? – Егор я попита неангажиращо.
– Аз съм от друго село, което е на петдесет километра оттук – Зоя се изчерви малко.
– Тя често ми гостува – баба Маша стоеше до печката.
– Никога досега не съм те виждала – изненада се Егор.
– Виждаш ли изобщо нещо, освен вашата пристройка и трактора? – засмя се баба.
– Хайде – махна с ръка той.
– Защо не, – чаят най-сетне беше заврял, можеше да го налееш.
– Утре ще ходиш ли на дискотека? – Попита момичето.
– Не знам, защо? – Момчето се вгледа в нея.
– Реших да остана за уикенда, искам да отида, но няма с кого – Зоя наклони глава.
– Добре, да вървим – някак си оживя Егор.
След като изпиха чая, Егор се прибра вкъщи.
– И така, къде ще се срещнем утре? – Зоя попита на прощаване.
– Нека да те взема – той погледна към коня си.
– И какво, ще ходим ли в клуба на това? – посочи с пръст изненаданото момиче.
– Знаеш ли колко ме уважават за това тук – той почти целуна трактора си.
– Не знам, добре, ела, ще те чакам – махна му тя с ръка. Егор запали двигателя и потегли.
През целия път си подсвиркваше песни, по някаква причина беше щастлив в душата си. Прибра се вкъщи, когато майка му и баща му вече бяха вечеряли.
– Егорка, ще ядеш ли? – Извика майка му.
– Не, благодаря – отвърна той. Момчето отиде в стаята, там включи касетофона и легна на леглото. Вътре нещо се раздвижваше и се чувстваше добре. Какво е това, защо е толкова вълнуващо? Егор не можеше да разбере нищо.
На следващия ден той дойде да вземе Зоя, както беше обещал. Момичето вече чакаше до портата.
– Замръзнало? – Попита момчето, което се наведе от кабината.
– Не – тя потърка крака си в крака му.
– Добре, качвай се – отвори той вратата и помогна на момичето да се качи.
Тръгнаха към центъра.
– Тук е хубаво – Зоя огледа кабината.
– Да, съвсем сама, – гордо каза момчетоһттр://….
Младежите пристигнаха в клуба, там вече се бяха събрали много хора. Когато тракторът наближи сградата, всички момчета засвириха, а момичетата хукнаха.
– Здравейте – скочи на земята Егор. Той започна да се ръкува с всички.
– Запознай се със Зоя – помогна й да излезе от кабината.
– Уау, какво момиче си е взел – пошегуваха се Утото и приятелите му.
– Хайде, хайде – Егор му показа юмрук.
– Мълчание, мълчание – отдръпна се момчето.
Всичко това, разбира се, беше шега. Зоя се усмихна, днес ѝ харесваше тук. Отдавна планираше да излезе навън. Но нямаше нито приятелки, нито познати.
– Да отидем ли да танцуваме? – Тя погледна Егор.
– Разбира се, да отидем всички заедно – той махна с ръка, подканяйки всички да го последват.
Голямата група се струпа в клуба. Отидоха на дансинга и започнаха да се движат в ритъма на музиката. Когато започнаха бавните танци, Егор беше много срамежлив, но се приближи.
– Ще танцуваме ли? – той погледна Зоя в очите. И от този момент той изчезна. Тя така падна в душата му, че той не можеше да живее без нея.
– Разбира се – тя усмихнато му подаде ръка и те отидоха в центъра на залата.
– Красива си… – Светлините в залата бяха угасени, така че тя не видя как момчето се изчерви.
– Благодаря ти – смути се и тя. Те танцуваха до края, но не отвориха ръцете си. Когато зазвуча вече бързата музика, всички се завъртяха така. Ръцете на момчето бяха върху талията на момичето, а тя обгърна врата му с ръце.
– Да се разходим ли? – той я погледна.
– Студено е – напомни му тя.
– Значи сме на транспорт – усмихна се Егор.
– Добре, хайде да вървим – засмя се тя и те излязоха от стаята.
В кабината беше топло. Пътуваха през селото, Егор знаеше едно място, където беше тихо и можеха да си поговорят.
– Къде отиваме? – попита Зоя.
– Отвъд селото, там в гората има една поляна – обясни момчето.
Качиха се там и спряха.
– Кога ще дойдеш следващия път? – Егор беше любопитен.
– Не знам – сви рамене тя. Този човек ѝ харесваше и, честно казано, изобщо не ѝ се искаше да си тръгва.
– Ще се срещнем ли утре? – той сложи ръка на седалката ѝ.
– Разбира се, ела и вечерта в нашата къща – Зоя погледна напред през прозореца.
– Добре, а какво ще правим сега? – той не знаеше за какво да говори. Никога преди не беше мислил за това, винаги намираше теми за разговор. Егор беше душата и лидерът на компанията. Но сега той седеше там и мълчеше.
– Не знам – отново сви рамене тя.
– Мога ли да те целуна? – Това не беше въпросът, който Егор искаше да зададе. Но изпитваше такова желание да я докосне, че не можа да устои.
– Опитай – обърна се тя към него.
Егор се наведе и нежно докосна бузата ѝ. Зоя веднага пламна, почувства се засрамена.
– Какво правиш? – той я погледна в очите.
– За първи път ми се случва – призна тя честно.
– И с мен – изчерви се и той.
Двамата млади хора седяха в малката кабина на трактора и се наслаждаваха на компанията си. След това Егор заведе Зоя вкъщи, където леля ѝ вече я чакаше. Те започнаха да се срещат.
На следващия ден те отново обиколиха селото. Зоя вече не гледаше на трактора като на средство за придвижване.
– Край, трябва да се прибирам, автобусът скоро ще дойде – момичето погледна Егор.
– Ела пак следващия уикенд – попита той.
– Ще се опитам, ако няма какво да правя вкъщи – обеща тя.
Наложи се да се разделят. Но нито той, нито тя можеха да го направят. Пред къщата на Зоя те седяха, хванати за ръце, и се гледаха един друг.
– До петък – прошепна тя. А Егор отново се наведе към нея и я целуна по устните, беше обикновена детска целувка.
В продължение на цяла седмица Егор се опитваше да мисли само за ученето и работата си, за да мине времето по-бързо. Беше толкова уморен, че като се прибереше вкъщи, просто падаше. Петъкът дойде много бързо. Вечерта Егор запали коня си и отиде на автогарата. Автобусът пристигна, но Зоя не беше в него.
Човекът беше разстроен, прибра се вкъщи, не искаше да яде и да пие. На сутринта някой влезе в къщата. Егор си помислил, че са дошли при майка му за извара и мляко. Но една жена надникна в стаята му.
– Егорка, има кой да те види – направи такива очи тя.
– Кой? – не искаше да стане от леглото момчето…
– Излез и ще видиш, – майка му вече беше отворила вратата на стаята му. Момчето си нахлузи чорапогащника, излезе от стаята и застана като препънат. Зоя стоеше в коридора.
– Какво правиш тук? – Той не разбираше.
– Току-що пристигнах и дойдох направо при теб – усмихна се тя.
– Запознах се с теб вчера – той погледна към пода.
– Вчера не можах да дойда, трябваше да помогна на майка ми с добитъка – призна Зоя.
В това време майката на момчето седеше на масата в кухнята, тя чу целия разговор. Жената погледна сина си и разбра, че момчето вече е пораснало. Скоро ще се ожени, ще тръгнат и деца. Когато времето минало, никой не забелязал.
-Чакай, веднага ще се върна – той се вмъкна в стаята си, за да се преоблече.
– Къде до сега, още не си закусил, а момичето е навън, седни на масата – нареди майка му.
– Добре – изкрещя Егор от стаята, – Зоя, седни там.
– Значи ти си Зоя – жената я погледна, – а аз съм Надежда Ивановна.
– Приятно ми е да се запознаем, аз съм племенницата на Маша, която живее в покрайнините – обясни момичето.
– Аха, разбирам, и с Егор, когато се запознахме, – майка ми беше любопитна да разбере всичко.
– Миналия уикенд той изчисти къщата ни от снега.
– Разказа ми какво е изкопал, но за останалото си замълча – усмихна се Надежда Ивановна.
– Баба Маша го заведе на чай, така се запознахме, а вчера ходихме на дискотека – Зоя се смути и разказа всичко.
– Какво, момиче, ти ще ни станеш снаха – засмя се Надежда Ивановна.
– Какво говориш, ние сме само на петнайсет години – момичето се изчерви още повече.
– Рано и бързо, – сложи чайника на масата майката на Егор и извади палачинките, които беше изпекла сутринта.
Егор излезе от стаята си, седна на масата до Зоя. Двамата се спогледаха, хапнаха бързо и излязоха навън. Времето беше мразовито, затова решиха да прекарат известно време в гаража. Там Егор свали предните ламарини от колата си, искаше да я поправи малко.
– Знаеш ли как се прави това? – изненада се момичето.
– Аз съм майстор на всички професии – похвали се Егор пред себе си.
Вечерта отидоха на дискотека, както обикновено, а в неделя Зоя трябваше отново да си тръгне. Сега се разделиха много по-трудно, отколкото първия път. След това всеки уикенд Зоя идваше в дома на леля си. Тя каза на родителите си, че там си е намерила приятел. Те веднага поискаха да го видят. И сега, след мартенските празници, момичето дойде не само, а с майка си и баща си.
– Е, Мария, омъжи се за нашата Зойка, сега ни разкажи – каза, смеейки се, бащата.
– Какво има да разказвам, той е добър човек, работлив – каза Маша.
– Може ли поне да им отидем на гости? – попита майката на Зоя.
– Разбира се, Зойка ще ви заведе там – посочи тя с пръст момичето.
– Чакай, не можеш да го направиш, трябва да ме предупредиш. Дай ми сега да отида при Егор, а вечерта всички заедно ще отидем при тях? – предложи момичето.
– Добре, нека да го направим – и Зоя избяга от къщата.
– Здравейте, Надежда Ивановна, Егор вкъщи ли е? – Зоя застана до верандата.
– Да, влезте – приятелски каза жената. Зоя беше чест гост в къщата им. Мама вече някак си беше свикнала с факта, че синът ѝ не е сам.
– Здравей – Зоя влезе в стаята на младия си мъж.
– О, здравей, ти вече си пристигнал – Егор не очакваше да я види.
– Да, не е сам, – избледня погледът ѝ.
– И с кого? – Момчето не разбра.
– С родителите – погледна момичето и зачака какво ще каже той.
– Добре и добре, нека дойдат, – той се изправиһттр://….
– Аз ще тичам тогава, а после ще дойдем всички заедно – тя искаше да излезе, но момчето я спря и я прегърна.
Момичето му се усмихна и побягна към стаята си.
– Какво е това? – Майката на Егор й показа след нея.
– Вечерта с родителите ѝ ще дойдат, ще се запознаем – засмя се Егор.
Срещите минаха добре. Всички се харесаха един на друг.
– Сега съм спокойна, виждам, че оставям дъщеря си в добри ръце – каза майка ѝ.
– Разбира се, не се притеснявайте, тук ги контролирам – Надежда Ивановна показа юмрука си на Егор.
Когато Зоя и родителите ѝ си тръгнаха, Егор погледна майка си.
– Защо си такава? – Той не можеше да я разбере. Тя винаги е била добра и е позволявала всичко. А пред гостите реши да направи нещо от себе си.
– Хайде – махна с ръка тя.
След като завърши девети клас, Егор веднага отиде да работи в колхоза. Имаше корици и затова образованието не беше необходимо. Но Зоя отиде да учи за лекар. Освен това всеки уикенд идваше при любимия си. Две години отлетяха неусетно, техникумът остана зад гърба ѝ. Зоя беше наета като фелдшер в същото село.
– Зойка, омъжи се за мен – каза веднъж Егор. Лежаха в една купа сено и се наслаждаваха на чистия въздух.
– Добре – засмя се тя и го прегърна.
– Тогава следващия уикенд е сватбата! – той беше щастлив.
– Съгласна съм, само трябва да съобщя на всички – скочи тя.
– Да, и ще трябва да те откупят от приятелите ти? – Момчето също се изправи.
– Разбира се, а ти как искаш? – тя отново се засмя.
Младежите дълго време разговаряха за това. Седмицата мина светкавично бързо. И ето че Егор и приятелите му, кой на какво, отиват в съседното село, за да купят булката.
– О, колко си щастлив, Егор – казаха приятелите му.
– Да – съгласи се той с тях.
Сватбата продължила три дни. Масите бяха сложени точно в средата на селото, всички без изключение празнуваха. Егор и Зоя бяха щастливи, гледаха се и, изглежда, не можеха да се възхитят.
След сватбата трябваше да живеят някъде. Председателят им разпредели една стара къща, каза, че имат ръце, сами ще направят ремонта. Егор се съгласи. Двамата с баща му закърпили къщата, оставало само да направят ремонт в нея. Работата закипяла. Не забелязали как минали две години. Зоя ходеше с голям корем, очакваха първото си дете.
– О, Егорушка, колко ми е тежко – казваше понякога жена ми.
– Нищо, издържай, – окуражаваше я той.
Точно навреме се роди Таня, палаво момиченце, толкова приличащо на майка си. Родителите и бабите не можеха да се нарадват на детето. Тя още от дете показвала, че ще бъде умно момиче. Егор работеше все така в колхоза, беше ценен работник, ценяха го. Зоя също помагаше на хората. Тя излизаше на повиквания. Въпреки че имаше малко дете, тя не седяла нито ден в отпуск по майчинство. Бабите й помагаха.
Когато Танюшка тръгнала на училище, родителите ѝ вече живеели в голяма и красива къща. С баща ѝ пристроили и втория етаж. Всичко било добре, нищо не предвещавало неприятности. Разбира се, отношенията в семейството малко охладнели, все пак са минали толкова много години. Но Егор и Зоя все още се гледаха с някаква нежност.
Минаха четири години и председателят извика Егор при себе си.
– Какво се случи? – Егор не разбираше защо го викат от работа посред бял ден.
– Трябва да отидем в града. Там във фабриката правят части за нашите автомобили. Без нас със сигурност ще се облажат – погледна главният към младежа.
– И какво, нали трябва да съм аз? – Погледна го Егор.
– А кой друг? Ти познаваш двигателите по-добре от всеки друг, знаеш нашата техника като петте си пръста – каза председателят.
– Е, кога трябва да се направи това? – Момчето бързаше.
– Днес – отвърна безгрижно шефът.
– Не си ли търпелив? – Егор се опита да отложи.
– Не, – честно казано, председателят вече беше получил обаждане, в което се казваше, че са развалили цяла партида части.
– Добре, ще отида, за колко време? – Трябваше да предупредя жена си.
– За месец-два – каза тихо председателят.
– Какво?“ – Егор не чуваше, – „За два месеца“?
– Да – кимна събеседникът.
– А какво ще кажете за семейството му, за децата му? – Той посочи през прозореца.
– Защо, те ще се справят, ще им помогнем – обеща председателят.
Без значение какво ще каже или направи Егор, той така или иначе трябваше да си тръгне. Той не беше често в града, изобщо не обичаше тези излизания. Много хора, които постоянно тичат нанякъде. Никой не ги поздравява, не е ясно, защо изобщо живеят там?
Трябваше да отиде с влак, за Егор беше нает приличен хотел и той веднага отиде там. Всичко беше по най-добрия начин, човекът не искаше да ходи никъде. Но вечерта му се прииска да се обади на жена си. Излязъл от хотела и отишъл до най-близката телеграфна станция. С жена му се разбрали Егор да се обади на председателя, а той да се обади на нея.
Човекът набрал номера, но никой не вдигнал слушалката. Той въздъхна, сложи слушалката, въздъхна и излезе от кабината. Когато стигна до хотела, влезе в ресторанта, искаше да хапне нещо. И тук всичко беше красиво. Егор седна на масата и направи поръчка.
– Здравейте, – на масата му седна едно красиво русо момиче.
– Здравейте, – той я погледна изненадано.
– Аз съм Мила, – тя протегна ръка за целувка.
– Егор, – подаде ръка на момчето тяһттр://….
– Приятно ми е да се запознаем! – тя седна срещу него.
– Ти сам ли си тук? – тя веднага премина в настъпление.
– Да, в командировка – отвърна честно Егор.
– Може би бихме могли да седнем заедно, аз също съм в командировка. В целия хотел няма никой, вече съм толкова уморена – погледна го тя.
– Добре, заповядайте, – младежът нямаше нищо против.
– Много ви благодаря – Мила взе менюто.
– Защо си дошъл тук? – Момичето попита отново.
– В завода, където правят части за нашите коли – обясни той.
– Разбирам, аз също отидох в завода, само за да направя инспекция – кимна тя с глава.
– Това е добре, винаги всичко трябва да е наред, а ти откъде си? – попита човекът.
– Аз съм от същия град, но живея в другия му край, затова ми наеха този хотел – оплака се отново тя.
– Уау, – изсвири Егор.
– Дали да не излезем на разходка след вечеря? – Мила го погледна въпросително.
– Можем – отговори утвърдително Егор. Това момиче му харесваше. Тя не беше като техните селски момичета. Добре облечена, ухаеща на парфюм, всичко отговаряше на тона.
Седяха и си говореха дълго време. После станаха и излязоха. Вървяха по крайбрежната алея.
– Нека си купим малко шампанско. – внезапно предложи момичето.
– Хайде, – Егор видя радостта в очите ѝ.
Отидоха до най-близкия магазин, купиха бутилка пенливо вино и се върнаха на крайбрежната алея. Там седяха, пиеха от чаши за еднократна употреба и разговаряха. Егор не разбираше защо преди не харесваше този град, а сега тук всичко му се струваше различно. Двойката се върна в хотела късно през нощта. Държеше се толкова шумно, че дори им направиха забележка.
На сутринта Егор установи, че Мила е спала с него в същото легло, а двамата не са били облечени с нищо.
Какво съм направил? – помисли си той. Бързо стана и отиде в банята. Едва пуснал водата, момичето се присъединило към него. Тя влезе под душа в това, в което беше рождената му майка. Егор се смути. Но когато Мила се приближи и го прегърна отзад, той отново се поддаде на чара ѝ.
– Какво ще правим днес? – попита го тя на закуска.
– Трябва да отида във фабриката – каза той строго. Младият мъж осъзна, че се държи неправилно, но не можеше да се въздържи. Толкова много му харесваше тази жена, че не можеше да се сдържи, когато тя се приближи.
– Но ти си свободен тази вечер, нали? – Тя го погледна с умоляващ поглед.
– Да – кимна той.
– Тогава ще излезем ли на разходка? – Мила не се отдръпна.
– Ще видим – Егор се изправи и тръгна към изхода.
– Ще те чакам – изпрати му въздушна целувка тя.
Егор свърши всичките си работни неща, връщаше се в хотела. Осъзна, че трябва да отговори нещо на Мила, за да разбере всичко. Но му беше толкова трудно да го направи.
Младият мъж влезе в стаята си, беше полутъмно. На масата имаше храна в чинии, свещи и вино.
– Какво е това? – Той не разбираше.
– Романтична вечеря, само аз и ти – приближи се към него момичето. Егор се разтрепери от докосването ѝ. Искаше му се да бъде с това момиче.
И отново една нощ, прекарана заедно. Егор не разбираше как може да го направи, но нямаше връщане назад, вече беше решил всичко за себе си. Момчето винаги беше честно, а сега не искаше и да мами никого.
– Работата ми свършва утре и се връщам на моето място – една вечер Мила погледна Егор.
– Ще се видим ли отново? – Той не искаше да я притиска.
– Мислех си, че ще дойдеш с мен – изпъшка Мила.
– Мога ли? – Той не можеше да повярва на ушите си. Щеше да бъде тук още около шест седмици.
– Разбира се, глупако – тя разроши косата му и го целуна по носа.
Ден по-късно младите хора се изнесоха заедно от хотела и отидоха в апартамента на Мила.
– Кога ще кажеш на жена си за нас? – Мила ме попита в леглото през нощта.
– Ще свърша работата, ще се върна вкъщи и ще разкажа всичко – обясни младежът. Напоследък беше изморен, стана някак нервен и дръпнат.
– Добре, добре, не настоявам, добре съм – притисна се към него тя.
Двамата с Мила вече живееха пълноценен живот като съпруг и съпруга. Никакви угризения на съвестта вече не измъчваха човека, той беше готов на всичко.
Беше време да се върне в селото. Взе влака, отиде, там на автобуса и ето го вече у дома. Зоя го посрещна на гарата.
– Здравей, скъпи, – искаше да го прегърне, но Егор внимателно избягваше.
– Здравей – каза той просто.
– Нещо се е случило? – Зоя не разбираше.
– Случи се, ще ти разкажа вкъщи – каза Егор без никаква емоция.
Прибраха се вкъщи, Зоя чакаше обяснение, дъщеря ѝ беше на училище.
– Защо ме гледаш така? – Попита я Егор, когато започна да събира багажа.
– Разкажи ми – помоли жена му.
– Запознах се с друга, заминавам си – каза той честно.
– Егор, ти не можеш, а какво ще кажеш за нас? – Зоя се разплака.
– Всичко се случва в живота, и това ни се случи – каза той.
– Ще разкажа всичко на майка ти – извика Зоя.
– И какво? Сама ще й кажа всичко, – имаше такова усещане, че той никога не я е обичал.
Младият мъж не каза нищо повече. С опакована чанта той излезе от къщата. По пътя към гарата момчето отиде при майка си, разказа ѝ всичко и си тръгна. Майката също плачеше, убеждаваше се да остане, но Егор беше неумолим …
Със Зоя се бяха развели без тяхно присъствие. Докато Егор се наслаждаваше на градския живот, Зоя продаде къщата и замина с Таня в неизвестна посока.
Трябваше да се живее от нещо, ако на село в това помагаше тракторът, то в града така и не се печели. Мъжът започна да си търси работа, но никой не искаше да го наеме без образование. А и Егор не искаше да си намери работа като пазач или клошар. Той започнал да пие.
– Защо си седиш вкъщи? Кой ще изкарва пари? – Мила се разкрещя година по-късно.
– Защо крещиш, остави ме на мира, иди и си изкарвай сам парите – изригна й Егор.
Веднъж той отиде до магазина и минавайки покрай строителната площадка, стана инцидент. Една тухла паднала върху човека от голяма височина. Някой помогна да извикат линейка. Егор се събуди в болницата. Главата му се пръскаше, не можеше да разбере и да си спомни нищо. Но до вечерта всичко се върна.
– Колко време бях в безсъзнание? – попита той медицинската сестра, която дойде да му постави инжекция.
– Почти четири дни – отговори тя.
– И какво, никой не е идвал да ме види през това време? – той искаше да се надява на най-доброто.
– Не – отвърна тя недвусмислено.
– Обадете се на жена ми – попита Егор.
– Вие нямате жена, това вече го разбрахме – медицинската сестра погледна мъжа.
– Тя не е официална – призна Егор.
– Людмила? – Момичето попита отново.
– Да – кимна Егор.
– Дойде, донесе ти нещата, каза ти да не я безпокоиш повече, – сестрата беше нервна.
– Разбирам – каза той сърдито.
– Няма защо да се тревожиш – промълви медицинската сестра.
– Обадете се на родителите ми – помоли Егор.
– Добре – тя взе листче с номер и излезе от стаята.
Мама пристигна няколко дни по-късно. Влезе в стаята, но по лицето ѝ нямаше нито съжаление, нито умиление.
– Здравей – обърна се тя към сина си.
– Здравей, – сякаш нищо не се е случило, каза момчето.
– Как си? – жената го прегледа.
– Какви въпроси, къде е бащата? – Егор отговори на въпроса с въпрос.
– Татко почина преди два месеца – каза Надежда Ивановна и се разплака.
– Как умря? – Егор се изненада.
– Престанал си да се интересуваш от нас, имаш си град, любов – саркастично каза майката.
– Защо не си го съобщил? – попита момчето.
– Къде? В селото при дядо? – Майката се изсмя.
– Накратко, мамо, в селото определено няма да се върна повече. Трябва ми апартамент в града – каза синът.
– Какво общо има това с мен? – не разбра жената.
– Помогни ми – погледна я той.
– С какво?“ – Тя не можеше да разбере.
– В селото е останало много оборудване, а ти имаш къща, можеш ли да я продадеш и да си купиш жилище тук? – Сякаш вече си го мислеше – каза Егор.
– А къде ще отида аз? – жената спря да плаче.
– Първо ще живееш при мен, а после ще се види, – не беше точен.
– Със сигурност няма да продам къщата – строго каза майката, – но ще помисля за оборудването.
След това жената си тръгна. Родиха Егор късно, така че и тя, и баща му бяха вече на доста години. Тя не отиде в селото, искаше да посети сина си утре, но понеже нямаше къде да спи, трябваше да си тръгне.
Вкъщи Надежда Ивановна отиде при председателя и му предложи да купи цялото им оборудване за колхоза. Тя предложила цена, която щяла да стигне за апартамента на Егорка, а за председателя щяло да бъде изгодно.
– Съгласен съм – каза ѝ мъжът и си стиснаха ръцете.
Егор не знаеше за всичко това, той лежеше в стаята си, докато не можеше дори да стане. Човекът беше ядосан на майка си, ето, помисли си, той не дойде на погребението на баща си, какво толкова. Той мислел и мислел. И дори като дете, тя почти не го обичаше. Винаги афектиран, какво ли й е направил? Всички родители трябва да помагат на децата си, а тук той поиска помощ, затова тя си тръгна веднага.
Надежда Ивановна по това време отново дойде в града. Дълго време не можеше да си избере квартира. Но тогава попаднала на такъв добър вариант. Светъл голям апартамент, а цената му не е хапеща. Купила го, регистрирала всичко, мислела, че е временно.
– Ало, за лечение – обади се една млада медицинска сестра.
– Чакайте, не мога – извика Егор.
– Нека ти помогна – тя се приближи, помогна му да се изправи и заедно тръгнаха по коридора.
– Как се казвате? – той я погледна нагоре.
– Света, – момичето дишаше тежко…
– Егор, приятно ми е да се запознаем – усмихна се той.
След процедурите Светлана му помогна да се върне в отделението.
– Седнете с мен – помоли Егор.
– Ще си довърша смяната и ще се върна – обеща тя.
– Добре, благодаря ти – Егор хареса това момиче.
Тя наистина се приближи до него вечерта.
– Ето ме и мен – донесе тя някакъв пакет.
– Какво е това? – Егор посочи към него.
– Донесох ти някакви сладкиши – тя извади контейнер с питка.
– Благодаря ти – той отхапа една хапка.
– Сама го изпекох снощи – каза тя, сякаш искаше да се похвали.
– Много вкусен – усмихна се Егор. След тези срещи Светла постоянно идваше при младежа. Тя му четеше, разказваше му различни истории. Егор научи, че тя живее заедно с дъщеря си, която вече е тръгнала на училище. Детето няма баща.
– Ще те изпишат след три дни – каза веднъж Светла с тъга.
– А защо сме тъжни? – Егор не разбра.
– Няма да се видим повече – искаше й се да се разплаче.
– Кой ти каза това, глупачке – той се надигна на леглото и я прегърна.
– Искам да бъда с теб – момичето го погледна.
– И аз искам – той допря устните си до нейните.
– Тогава ще се изпишем заедно? – усмихна се тя.
– Да, но не знам къде ще живеем – каза той тъжно.
– Ще наема една стая, докато можем да останем там – предложи Света.
– Обади се пак на майка ми – попита Егор. Света излезе за малко, а когато се върна, очите ѝ блестяха от щастие.
– Егор, ти си имаш собствен апартамент – каза му тя.
– За какво говориш? – Той не ѝ повярва.
– Току-що говорих с майка ти, тя каза, че го е купила за теб, ключът е в пощенската кутия – почти изпищя Света.
– Това не може да бъде – промърмори Егор.
Провериха, пристигнаха на адреса, наистина, ключът беше в пощенската кутия. Егор дори не се обади и не благодари на майка си. Той премести Светла и дъщеря ѝ при себе си, сега щяха да се женят. Но, сватбата вече не беше толкова шумна и пищна. Тя беше между тримата. На брачната церемония присъстваше само малката дъщеря на Светлана, Олга.
Егор обичаше момиченцето като свое и тя го наричаше татко. Защото никога не беше виждала своя. Отначало всичко в семейството било добре. Егор дори имал късмета да си намери работа. Сега той не се стряскаше от никакви предложения. Работеше като нощен пазач, а през деня – като товарач и охранител. Парите бяха добри, но все пак не стигаха за нищо.
Бяха се оженили от 15 години. Един ден в къщата звънна телефонът.
– Егор, това е майка ти – Светла му подаде телефона.
– Какво, – започна той, без да поздрави.
– Не знам, – той закачи слушалката.
– Какво стана? – Наблизо стоеше съпругата.
– Майката казва, че не е добре. Но не бива да се поддаваш на това, ние знаем тайните им.
На следващия ден Светла не каза нищо на Егор, отиде при Надежда Ивановна. Момичето искаше да види какво наистина се е случило.
– Здравей – влезе тя в къщата. Миризмата беше отвратителна.
– Надежда Ивановна, къде сте? – Настъпи пълно мълчание. Света продължи нататък, видя, че жената лежи на леглото на сина си. Тя се приближи до нея, тя тъкмо спеше. Тогава Света си спомни какво беше казал Егор от преструвката.
– Надежда Ивановна, – тя бутна жената. Тя отвори очи, но не можа да се изправи. Тогава само Света видя огромните крака, които бяха подути от болестта.
– Спешно трябва да отидете в болницата. Света набра телефонния номер на градската поликлиника и повика тук линейка.
Докато чакаха, момичето и жената разговаряха, защото почти не се бяха виждали през живота си. Линейката пристигна след няколко часа. Жената беше натоварена и отведена Светла ги последва.
Надежда Ивановна беше настанена в болницата, Светлана идваше при нея всеки ден, носеше ѝ храна и напитки.
-Благодаря ти, дъщеря ми, че не ме изостави – често казваше жената.
– За какво говориш?“ Светла я погледна, тя винаги защитаваше съпруга си.
Когато Надежда Ивановна се почувства малко по-добре, я подготвяха за изписване.
– Не можеш да останеш сама – каза Светла.
– Какво предлагаш? – Майката на Егор я погледна.
– Сега ще отидем на нашето място – беше решителна тя.
– Добре – съгласи се Надежда Ивановна.
Пристигнаха в апартамента, Егор го нямаше вкъщи. Света оправи леглото в стаята на дъщеря си. Тъй като тя сега се подготвяше за записване в същия институт, той беше в друг град.
– Дали съпругът ѝ нямаше да се скара? – попита Надежда Ивановна.
– И в какво трябва да се кълне, че майката е дошла на гости? – Момичето не можеше да разбере.
– Ще видим – кимна с глава жената.
Света свикна да се грижи за тежко болните в болницата, така че сега се справяше с лекота. Егор се прибра вкъщи късно през нощта.
– Каква е тази миризма?“ – попита той.
– Тихо – сложи пръст на устните си Светлана, – майка ти е тук.
– Как е тук, как се е озовала тук? – Мъжът не разбра.
– Аз я доведох тук. Първо беше в болницата, а сега е тук, при нас – каза Светла, не можеше да повярва, че е възможно да се отнасят така с майка ѝ. Егор не влезе, не погледна, просто мина покрай стаята.
И ето че днес той заминаваше в командировка и изкрещя на Светлана тези ужасни думи. Че майка му не трябва да е тук. И къде може да отиде, ако синът, който трябва да донесе чаша за старините ѝ, я е отказал.
Егор изчезна за няколко седмици. Върна се в родния си град, извика такси, стигна до входа, качи се на етажа, но ключовете за вратата не паснаха.
– Каква е тази шега – започна да рита по вратата, – каква е тази шега – каза той.
– Каква шега, – отвори вратата един широкоплещест мъж.
– Кой сте вие? – Егор не разбра.
– Аз съм Сергей, хазяинът на апартамента – спокойно каза мъжът.
– Не, аз съм собственикът на апартамента – посочи Егор към себе си.
– Мога да осигуря документи и да се обадя в полицията – каза строго мъжът.
– Добре, аз ще се погрижа за всичко – размаха пръст той и потегли надолу по стълбите. Набра номера на съпругата си, но тя беше недостъпна, затова се обади на номера на дъщеря си, който също беше недостъпен. Егор си помисли, че може да са отишли на село при майка му. Той бързо се качи на влака и отиде при тях.
Когато мъжът вече бил в селото, той тръгнал към къщата на майка си, без да завива никъде. По пътя бил толкова ядосан, че юмруците му били стиснати, а жълтиците му играели. Влязъл в къщата и на прага веднага разпознал познатите обувки на Света.
– Здравейте, всички, какво става тук? – той нахлу в кухнята, където всички седяха на масата.
– Нищо, пием чай – каза майката спокойно. През това време тя се беше изправила напълно на крака.
– Защо в апартамента ми живеят непознати хора? – Той имаше още много въпроси.
– В твоя? – разпита майката.
– Да, а в чия? – Мъжът я погледна.
– Това е моят апартамент, ти си живяла там само временно. След като казахте за старата жена и миризмата, исках веднага да напусна. Но защо всичко трябва да ви се струва безплатно? Реших да продам апартамента, можеш сама да си изкарваш парите. Част от парите изпратих на Зоя и Таня, а друга част – за да платя обучението на Олга. Светла се съгласи да дойде тук с мен, тя вече си намери работа и се разведе с теб. Така че, скъпи, можеш да отидеш и на четирите страни – махна му с ръка майка му.
– Не можеш да го направиш, ти си ми майка – той ги погледна объркано.
– Ти можеш, защо аз да не мога? Или си мислиш, че цял живот ще ти се размине? – жената го погледна.
– Света, а ти какво ще кажеш? – той погледна жена си.
– Ами аз, майка ми е най-святото нещо, което едно дете може да има на света. Майка ми си отиде, когато бях още малко момиченце. А ти имаш такова щастие, а сам се отказваш от него – каза всичко това, без дори да се обърне към бившия си съпруг.
Егор излезе от къщата и отиде на автогарата, трябваше да започне всичко отначало.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: