Валентина тъкмо изваждаше от фурната специалния си черешов пай, когато съпругът ѝ обяви, че си тръгва. В началото тя не си помислила, че има нещо специално… Кой знае защо втората половина трябваше да напусне къщата?

Валентина тъкмо изваждаше от фурната специалния си черешов пай, когато съпругът ѝ обяви, че си тръгва. В началото тя не си помислила, че има нещо специално… Кой знае защо втората половина трябваше да напусне къщата?

– А какво да кажем за пая? – попита Валя. Тя се усмихна топло: – Мислех, че ще пием чай с теб… Изпекох любимия ти!

– Ти не разбираш – сухо каза съпругът ѝ. Отиде в друга стая и се върна в коридора с една пътна чанта: – Напускам те завинаги. Не ми трябваш повече! – завърши той с такава интонация, сякаш говореше за боклук, който отдавна трябваше да бъде изнесен.

– Какво?“ – Валя зададе логичен за шокирания човек въпрос и седна на стола на кухненската маса – изведнъж се почувства замаяна, а коленете ѝ отслабнаха.

– Глупак – промърмори Николай.

Той по принцип винаги започваше да се дразни, когато тя трябваше да обяснява нещо два пъти. Но този път хабер си нямаше от снизходителност към Валентина. И речта му беше, ама точно както е написано! И Валентина от него научи, че като жена тя – празно място и че му е писнало от нейното морализаторстване и че му е писнало от необходимостта да диша един и същи въздух с нея! Но главният удар Николай остави за накрая.

– Имам син – усмихна се той, – който скоро ще тръгне на училище! И аз, като баща, следователно трябва да съм наблизо… Ти не се обиждай. Трябва да ме разбереш! – Той вдигна тон взискателно: – Дълго време бях с теб, толкова нисш, че не можех да се справя… Никой мъж не би изтърпял такова нещо, а аз, смятай, съжалявам те, съдбата ми беше съсипанаһттр://….. Но сега това е така, аз имам още цял живот пред себе си и няма да го съсипя заради теб!

Той излезе през вратата. Захлопна я. Далеч на стълбищната площадка асансьорът изскърца – това означаваше, че съпругът ѝ си е тръгнал, и тогава Валентина окончателно се плъзна в едно лепкаво, мъгливо, задушаващо чувство… Че целият ѝ свят се е преобърнал!

Как така, зачуди се тя, той имаше син? Не можеше да има такова нещо! Откъде беше дошъл той? Аз съм тази, която трябваше да има дете! Аз трябваше да родя отдавна, ноһттр://….

Години на изпити, празни надежди и отчаяни опити да „поправя“ нещо в женската си същност… Какво е това! Веднъж Валя дори отиде при бабата-звяр в едно далечно село! Дала ѝ като заплащане четири килограма месо на пара и шепа златни накити. Но тя махнала с ръка над нея и казала, че лечебният сеанс е приключил!

– Кога ще родя? – попитала Валя на прага.

– Откъде да знам? – Старицата сви рамене: – Когато природата го позволи! И за да съм сигурна, ще ти дам един съвет, защото изглеждаш добра жена… Опитайте не със съпруга си, а с друг мъж. Казват, че понякога това е в основата на безплодието!

Валя не е изневерявала на Николай. Тя дори не можеше да си помисли за такова нещо! Дори когато се случваше други мъже да й обръщат внимание, тя се чувстваше неловко, някак виновна пред съпруга си. Не, тя никога не би го предала! Дори ако наистина не ставаше дума за нея и новият партньор щеше да ѝ позволи да стане майка. Не! Валя не знаеше как да предаде!

Тя не забеляза момента, в който се подхлъзна от стола на пода. Само че на стария паркет изведнъж ѝ беше по-лесно да седне, отколкото да продължи да се приспособява към стола в нервна тръпка.

Тих, а после все по-нарастващ, протяжен вой се разнесе из кухнята… Валя, отметнала глава назад – сякаш сълзите можеха да спрат да текат от очите ѝ, си помисли, че някъде, вероятно, някой мъж ридае, защото животът му е съсипан от голяма скръб… Но после осъзна, че именно тя е тази, която вие, реве и подсмърчаһттр://….

Трябва да стане, помисли си Валя и някак си се добра до банята, но там отново се сгромоляса на пода и продължи да ридае под звуците на кранчето, завъртяно докрайһттр://….

Защо? Как би могъл? Защо сега? Защо?! Въпросите, толкова различни, но по същество – повтарящи се един друг, се въртяха в главата ѝ като снежинки във виелица и постепенно започна да ѝ се струва, че всичко това е било – лош сън! Кошмар… Всичко, което трябваше да направи, беше да се събуди!

– Наистина глупаво – прошепна Валентина, когато се щипна три пъти и естествено – заобикалящата я действителност остана непроменена.

Просто мъжът ѝ си тръгна. Той просто си тръгна… А аз, помисли си Валя, дали му дадох причина, освен тази, че не успях да го направя баща? В кой момент от живота си беше направила погрешен завой?!

Валентина е родена и израснала тук, в този град. Родителите ѝ бяха най-обикновени хора – майка ѝ преподаваше в класа по пиано в музикалното училище, а баща ѝ работеше в консервна фабрика, където произвеждаха яхния и други вкусотии.

Но в средата на деветдесетте години баща ми, подмамен от примера на един приятел, напуснал мястото, което десетина години давал с опашка, и се захванал с бизнес. И в новото поприще, напук на предпазливите роднини и съмняващите се познати, той постигна огромен успех! Парите, както се казва, потекоха. Сега семейството им можеше да си позволи, образно казано, да яде черен хайвер с лъжици и да се облича в саби!

Но родителите на Валя както бяха, така и си останаха много прости хора и всичко, което успяха да спечелят, вложиха в главното – в недвижими имоти. Купиха два апартамента наведнъж – единия малък, а втория по-голям. Така сбъднаха основната си мечта – да се изнесат от общинския апартамент, а в същото време осигуриха зестра за дъщеря си. А след това, щом се появили първите трудности в бизнеса, бащата на Валя не рискувал да ги преодолее (за това било необходимо да вземе кредит от банката или да вземе заем от „сериозни хора“, т.е. бандити), а бързо го продал на безценица и без никакво съжаление се върнал в консервната фабрика, където работил до пенсияһттрѕ://news.bg

Валя израства като тихо, домашно момиче. Научила се е на счетоводителка и си е намерила работа във фирма за продажба на сокове и други плодови напитки, където е щяла да работи до пенсионирането си. В това отношение много хора в семейството си имали такъв навик – да останат верни на едно място. И едва когато била на двадесет и осем години, в живота ѝ се случила първата сериозна връзка. А мъжът, който докоснал сърцето ѝ, бил Николас.

А такъв човек беше Валентина, че не можеше да се омъжи без одобрението на родителите си! Те прецениха Коля щателно… и малко се поколебаха!

Например ги смущаваше фактът, че по професия той беше технолог на хранително-вкусовото производство, а преди това – не беше завършил следването си на лекар, а сега работеше в рекламния отдел на фирма, която произвеждаше детски легла и други малки мебели. И не самите специалности объркаха родителите на Вал, а фактът, че Николай сякаш дълго не можеше да реши – какво иска да прави в живота!

– И какво от това – възрази дъщеря им – каква е разликата? Главното е, че той е добър човек!

И да, тук беше трудно да се спори! Той не се кълнеше на глас. Не пиеше. Не можеше да не се трогне от благоговението, с което Николай се отнасяше към майка си – Авдотя. Тя го е отгледала сама и се е омъжила, затова казва, че не е тръгнала заради Коленка…

След сватбата родителите на Валентина се преместиха в малък апартамент (който преди това бяха взели под наем), като оставиха голяма, в стара, все още от началото на ХХ век сграда, къща, младите.

И Валентина бързо свикна с брачния си живот. И изобщо не ѝ тежеше да приготвя всеки ден топла вечеря за съпруга си, веднъж на ден – да мие пода с препарат (защото Коля беше писклив) и да слуша съвети за домакинството от майка си. Валентина не роптаеше от факта, че съпругът ѝ ограничава разходите ѝ – все пак бюджетът вече беше общ и следователно не беше позволено да се харчи! Тя се съгласи, че честото общуване с приятелки за една омъжена жена – загуба на време, а да има приятели мъже – като цяло петдесет процента готови да изневерят!

Прие Валентина и факта, че след като преди четири години лекарите окончателно потвърдиха диагнозата ѝ безплодие, Николай… загуби интерес към нея като към жена. А свекървата, между другото, винаги я упрекваше в това, че е трябвало, да речем, преди сватбата по-добре да си провери здравето, скъпа моя, за да не заблуждава честните мъже!

А сега… Сега Валя най-сетне разбра, че бракът ѝ, с всички жертви, е приключил. Само че тя, глупачката, го осъзна твърде късно!

И така, тя стана от пода на банята, върна се в кухнята… Приготви си чай, седна на масата и си отряза парче торта. Вярно, срамуваше се – защото как може един порядъчен човек да има апетит в такава ситуация? Но пък паят беше много вкусен, даһттр://…..

Ако Николас бъде попитан за това какво е да живееш с господарката си и той бъде в настроение да отговори, би могъл да каже … Че реалността е по-слаба от очакваното! Както един муден, премръзнал морков отстъпва на хрупкавия, млад, прясно откъснат морков!

Люба, разбира се, все още беше добре изглеждаща и красива външно, но малките неща от ежедневието… Не, не беше същото да идва в дома на господарката си, знаейки, че тя отново ще хленчи за необходимостта от смяна на водопровода и ще измисли нещо другоһттр://….

И дори синът му Егорка го разочарова, малкият гадняр! А бедата беше в това, че доскоро момченцето го познаваше като „чичо Коля“, а сега някак си се беше отдръпнало, не искаше да го нарича баща. Един ден дори издаде нещо странно.

– Може ли чичо Вася да е и мой баща? Той ми харесва повече… Той е по-мил! И ми дава шоколад.

– Кой е този Вася? – Николай се намръщи.

– Не го слушай! – Людмила се размърда, – значи, далечен роднина, идва ни на гости понякога… Егор, как не те е срам! Не искам да чувам това отново! Така е, наказан си, отивай в ъгъла!

Николай не се поколеба да подаде молба за развод. И с апартамента също се разправи набързо! И много похвали майка си за това, че подкани в един момент да окаже натиск върху жена му – да речем, неудобно се чувствам на чужди квадратни метри, така че хайде ка, мила, препиши половината апартамент на мен! Валентина се представи.

И така, сега Николай можеше да продаде своя дял. Това той направи бързо, а освен това дори не му се наложи да търси купувач – агенция за недвижими имоти предложи да купи, защото апартаментът беше прекрасен, и то в зелен, исторически район на града.

А парите от продажбата на дяла, между другото, майката на Николай не позволила да дадат на любовницата – какво ли още не! Тя се постара да запази … Николай с майка си не знаеше как и се страхуваше да спори.

От развода с жената-празничарка вече бяха минали няколко месеца. И изведнъж една прекрасна сутрин Николай се събужда с мисълта – а ако не посетя бившата си жена?

И така, чисто за забавление, както се казва! Да видя как е там, горкичката, сива мишка и овехтяла кокошка, как страда в самота, как скъсява женската си възраст на разцъфтяло кухо цвете! Изобщо Коля беше в такова настроение, че дори не закусваше – взе си чаша чай и побърза да си тръгне, беше много нетърпелив! Между другото, самият той не разбираше какво му е дошло на умһттр://….

Познат двор с високи тополи и вечно скърцаща въртележка на детската площадка. Двор – е, арка, зад която започваше старата търговска улица … Между другото дойде споменът как страдаше, докато носеше младоженката на ръце до апартамента – шест етажа, набързо обеща, че ще мине, а той самият на втория вече изнемощял!

Някаква глупост в главата му, помисли си Николай и след като се изкачи на правилния етаж, позвъни на вратата … Ами ако тя, мислеше си той, някоя разбойничка в съседство се сдобие със съсед? Или дори психопат?! Разбира се, тя не беше кой знае каква съпруга и не беше особено желана жена… Но беше жалко!

Вратата се отвори. Николай искаше да поздрави и да попита дали госпожата на втория дял, но после се сети… Че именно тя е пред него! Но… Как се е променила!

Вместо скучна, течна коса с посивели коси – платинени къдрици под раменете. Неговата Валя почти не се боядисваше, а тази кукла – дръзко алено червило, лице все така гладко, порцеланово … Не, неговата Валя не беше толкова хубава дори в деня на сватбата им!

Николай преглътна тежко и се вгледа отново… Уау, това е фигура! Наистина ли всичко беше скрито под безформените пуловери?

Валентина беше облечена в сатенена, черна флорална рокля в ретро стил и дори на главата си, между другото, имаше шапка с воал. Обувки с токчета… А колко главозамайващо ухаеше парфюмът ѝ!

– Здравей, Валя – измъкна се накрая Николай от себе си.

Тя му отговори с полуусмивка.

– Защо си тук?

Попита със спокоен тон и… дали изобщо не се притесняваше? Но… Защо?! Неговата Валя отдавна щеше да изръмжи или да се обърне с наведена надолу глава.

– Никаква причина – отвърна той, – исках да разбера как си…

Сега той погледна през рамото ѝ и… изтръпна! Защото апартаментът беше преустроен. Скъпо, изглежда! Много … Оказва се, че делът не е купен от беден човек. Но защо неговата Валя изведнъж се е променила толкова много?! Не, във всичко това… Николай почувства нещо нередно!

Когато Валентина получи по пощата писмо, в което бившият й съпруг й предлагаше да купи неговия дял и когато съседката й, която работеше като адвокат, любезно й обясни, че това означава – че ако той не може или не иска, то Николай своя дял на всеки може да продаде, всеки може, Валентина получи истински инфаркт. Имаше дори линейка!

– Каква е тази нещастница, – баба Глаша върна всички към темата. Тя беше главната клюкарка в къщата и седнала на пейката до входа, можеше безкрайно да обсъжда всичко, което се случваше в нея, с приятелите си пенсионери. И с всички, които минаваха оттам! – Казвам ви, този Николай няма сърце! Сега не знаем кой ще купи дял – цъкаше с език Глаша, – ами ако някой злодей се премести при Валентина? Какво да прави тя, самотната жена?

Между другото, обсъжданото лице едва преживя всички тези събития – известието, а след това с нея се свързаха от една агенция за недвижими имоти и също й предложиха да купи дял.

– Аз не разполагам с такива пари! – изкрещя в телефона Валя, – а на вноски можеш ли?!

Не, не бих могла. И да, Валентина забеляза, че посивелите коси са ѝ се прибавили, докато чакаше, че ето че всеки момент на вратата ѝ ще почука новоизлюпеният съсед-собственик.

Родителите ѝ, между другото, ѝ предложиха, да речем, хайде, премести се при нас (и също така, между другото, не упрекнаха дъщерята за допуснатата грешка – за това, че е дала на мъжа си дял). Но Валя упорстваше.

– Това е моята къща! И аз няма да тръгна никъде оттук!

И тогава, в един студен ден в края на зимата, когато светът зад прозорците сякаш беше покрит с пудра захар, на вратата се позвъни… Валентина отиде да отвори.

– Здравей – каза тя, когато го видя.

Беше възрастен човек на около седемдесет години… Но изглеждаше доста здрав! Беше облечен в палто от овча кожа и шапка от норка. Усмихваше се с перфектна усмивка. Очите му бяха синьо-сини като небето! И още, което беше съвсем непонятно – в ръцете си държеше букет лилии и кутия с торти.

– Валентина Сидоровна Синичкина, мога ли да ви попитам нещо?

– Да, това съм аз.

– Пьотр Василиевич Громов! На вашите услуги, скъпа моя млада госпожо! – и той свали шапката си и се поклони, – виждате ли, аз съм ваш съсед… Купих дял от апартамента ви!

– О, така е – каза Валентина, като преглътна трудно. Тя се ухили, отстъпи назад, като го пропусна, и се обърна, като се заизкачва по коридора: – Влизай, какво става…

– Млада дама, но, моля ви! – Осмелих се да се надявам, че ще бъдете така любезен да ме почерпите с чай, а мен – със сладкиши, и че ще можем да обсъдим тази необикновена ситуация…

Валентина въздъхна. Е, какво трябваше да направи! Ако беше някой друг на негово място, щеше да откаже и да се затвори в една от двете малки стаи, които сега й принадлежаха (стаите бяха три – една голяма), за да плаче и да се самосъжалява. Но… Този дядо изглеждаше толкова интелигентен и мил, той просто излъчваше доброта, позитивизъм и… Изобщо Валентина с изненада осъзна, че наистина иска да пие чай с него.

– Е, добре – отиде тя в кухнята, – чувствай се като у дома си!

– Някога този апартамент, – въздъхна Петър, сваляйки овчарското си палто, под което имаше стилен сив вълнен костюм от три части, – наистина беше мой дом… – и добави в отговор на въпросителния и недоумяващ поглед на Валентина: – Сега ще ви разкажа всичко, скъпа млада госпожо! Ако искате да слушате, разбира сеһттр://….

– Ще го направя – каза Валя и се усмихна. Беше странно усещане да се усмихваш, когато не си се усмихвал от месеци!

Двамата седнаха на масата. Валентина забеляза, че тортите са невероятно вкусни… И Петър заговори.

Той, също като нея, беше от този град. И нещо повече, четири поколения негови предци бяха живели тук! Петър беше историк на изкуството по професия, а също и бижутер. И тъкмо комбинацията от тези специалности му позволила навремето да изгради блестяща кариера, в частност да провежда частни консултации и експертни оценки за колекционери и дори аукционни къщи по целия свят… Освен това Питър е имал собствена художествена галерия, в която е продавал редки неща, които не са предназначени за широката публика. Но той, след като се пенсионира, предпочете да се оттегли от бизнеса и делегира воденето на тази дейност на сина си и двамата си внуци.

А Петър беше и сантиментален човек и много му липсваха старите времена, когато беше млад и просто момче… И изведнъж един ден един от приятелите му, който работел в агенция за недвижими имоти, му казал, че се продава дял от същия този апартамент, който някога е принадлежал на прабабите и дядовците на Петър и в който той, като малко момче, толкова често е гостувал! И той осъзнал, че не може да пропусне такъв шанс.

– Не се притеснявайте, млада госпожо – намигна той на Валя, – старият бухал няма да ви притеснява! Единственото, което искам, е да идвам тук понякога, да пия чай и да гледам през прозореца към двора, където си спомням как си играех и правех снежни човеци. Но няма, кълна се, да се катеря грозно по всички стаи! Само там, където ми позволиш. Коридорът и антрето, с твое позволение, дори ще са достатъчниһттр://…..

– Значи – попита Валя объркано, – ти си купил половината апартамент, само за да идваш тук понякога? И никой няма да живее тук?!

– Не – поклати глава Петър, – напълно очаквам от вас, млада госпожо, да бъдете снизходителна към странностите на стареца! Но вие, разбира се, не се нуждаете от такива грижи в младия си живот и затова съм готов да платя за правото си да идвам, а освен това, разбира се, да се споразумеем за деня и часаһттр://…..

– Е, какво имаш предвид – махна с ръка Валя, – какви пари? Ти вече си ги похарчил. И не, можеш да дойдеш, когато си поискаш! Искам да кажа, че е по-добре, разбира се, когато съм си вкъщи. Това е след работа, аз съм тук до шест. Или през почивните дни… А и не съм млада дама – добави тя с тъжен кикот, – просто стара леля, пребита от животаһттр://….

И което беше изненадващо – в нощта след срещата с Питър Валентина за пръв път заспа спокойно, без кошмарите, които обикновено я измъчваха и в които многократно преживяваше раздялата със съпруга си.

Всъщност Валентина не е очаквала нищо особено от посещенията на стареца. Тя просто се радваше, че купувачът на втората половина от апартамента е толкова порядъчен, приятен човек! Но всяко посещение на Петър изведнъж се превръщаше за една самотна жена, загубила вяра в любовта… Невероятно събитие!

И не че Петър, като галантен джентълмен, не се появяваше без бонбони и букет цветя или дори без някоя очарователна дреболия като подарък за Валя. Но фактът беше, че при всяко негово посещение те разговаряха много. Той говореше за младостта си и изобщо за старите времена, а това беше толкова увлекателно! Той четеше на Валентина стихове, включително и някои от своите. И един ден започна да я вика на разходки. И тя се съгласи…

– Животът е красив и прекрасен – каза веднъж Петър, когато вървяха ръка за ръка по вечерната алея, любувайки се на последните отблясъци на залеза, – и трябва да вкусваш радостите на всеки негов ден, сякаш е скъпоценен нектар!

И тези думи докоснаха Валентина по странен начин… И нещо в нея започна да се променя.

Един ден Петър я заведе на гости при старата си приятелка Елизабет, която на младини била шивачка, а сега притежавала модно ателие.

– Скъпа моя! – плесна тя с ръце при вида на Валя, – ти все още си момиче! Нима той иска тази сивота и скука? Не, недопустимо е да се крие такава фигура в такава грозота! Защо да не ти направим рокля? Това е подарък от мен! – добави тя, преди учуденият гост да успее да възрази.

И така, в гардероба на Валентина имаше нова рокля – алена рокля с бели точки. Веднъж тя я носеше на разходка с Петър… И беше шокирана да види колко много се е променил външният ѝ вид в огледалото само от различните дрехи!

А Петър също така водеше Валентина на театър, на музеи, пиеха какао в старинна прахосмукачка и вечеряха в рибен ресторант на борда на моторен кораб, плаващ по реката… И постепенно тези промени напълно промениха Валентина.

Дори родителите и колегите ѝ забелязаха какво се случваһттр://…..

– Имали ли сте някого? – Един ден мама я попита.

– Не – отвърна Валя, – мамо, ами недей! Нямам личен живот след Николай… Изобщо не ми е нужен!

И така, онзи ден, когато бившият ѝ съпруг се появи на прага, Валентина тъкмо се готвеше да се срещне с Петър – бяха се разбрали да нахранят лебедите в парка.

Връщайки се вкъщи, Николай най-напред изкрещя на любовницата си. И не че е имало специална причина за това, но… Той просто имаше нужда да излее гнева си върху някого! Защото се беше върнал от срещата си с Валентина максимално разтреперан, и то буквално разтреперан! Ставаше дума за това как се е държала бившата му съпруга и какво е научил от нея!

Не, отначало като че ли нищо – тя го покани да влезе, тъй като беше дошъл, и отново го попита учтиво: Защо си дошъл тук?

– Да, просто, – сви рамене Николай, – за да разбера как сте тук…

– Как така? – тя повдигна красиво оформена вежда и се обърна, тупвайки на токчета във вътрешността на апартамента.

Взе лейката и започна да полива виолетките на перваза на прозореца… Макар че никога досега не беше отглеждала цветя, между другото!

– Тук няма твои вещи – каза тя, – направих генерално почистване и определено няма нищо. О, излъгах! Намерих стария ти пуловер… Изпратих го на майка ти по куриер.

– Защо?“ – изненада се Николай, – „И защо не го донесеш сама?“. Тя не живее надалеч!

– Защото не исках да я виждам – отвърна Валя, а очите на Коля се разшириха при тези думи, – знаеш ли, ние никога не сме се разбирали много добре… Просто преди трябваше да я търпя заради теб. Но защо трябва да го правя сега?

– Разбирам, – бившият съпруг потръпна и извърна глава.

А в главата му се въртяха твърде много въпроси. И преди не се притесняваше да ги задава и знаеше, че жена му ще отговори – беше я свикнал да не пази тайни нито от него, нито от майка му! Но сега усещаше, че Валентина се е променила… А това не се харесваше на Николай! Макар че това беше и странно тревожно и я правеше толкова… привлекателна! Ярка непокорност, която на инстинктивно мъжко ниво искаше да покори.

Николай се опита да поговори с нея и най-важното – да разбере кой е купил дял от апартамента! Но Валентина упорито мълчеше.

– Променила си се – каза накрая той, – по-красива си…

– Благодаря ти за комплимента – усмихна се тя, но погледна така, че стана ясно, че би приела ухапване от отровна змия с по-голяма благодарност! – просто сега имам време да се погрижа за себе си, за здравето си, за интересите си… – продължи тя, – неотдавна ето че бях на лекар… Казаха, че явно поради липсата на стрес хормоналният фон при мен се е стабилизирал. Може би някой ден дори ще мога да родя.

– Какво?! Това беше шокиращо разкритие за Николай!

И със скоростта на мълния в мозъка му проблесна тя – картината как той продължава да живее с Валентина и имат дете… Не, теоретично дори Николай знаеше точно – това няма да го „спаси“ от това да има любовница, или дори няколко, но все пак по отношение на съвместния живот той осъзна, че с Валентина малко жени могат да се сравняват! Тя готвеше вкусно, поддържаше къщата чиста и се грижеше за всичко.

Елисавета например не готвеше много добре, за реда и чистотата отговаряше, че е безполезно да се отделя много време за тях, ако в къщата има малко дете, а Елисавета беше и ужасно независима и периодично подпитваше Николай с това, че го чака вече почти десет години и все още не може да свикне с присъствието му! Тя или усещаше, че той може да я напусне всеки момент, или дори искаше да го направи, но продължаваше да мълчиһттр://….

– Валентина прошумоля покрай него със сатенената си рокля и го ароматизира с парфюм: – Значи можеш да си тръгнеш във всеки един момент… Аз имам свои собствени планове за днес.

– Какво, дори не ми предлагаш чай? – нервно преглътна Николай, – с твоите специални кифлички! Често ги печехте…

– Няма да ти предложа, – усмихна се тя, – не е хубаво – съпрузите на други мъже кифлички да похапват.

– А ние с Елизабет още не сме се оженили! – изригна той.

– Съчувствам ти – отново се усмихна бившият съпруг, – но може би, напротив – щастлив за една жена трябва да …

И точно сега на Николай му се искаше да я удари! Защото Валентина си позволи твърде много! Всъщност тя го е обидила! Юмруците му се стиснаха, но после…

На вратата се позвъни и Валя отиде да отвори. И челюстта на Николай падна, когато видя кой влезе след нея!

Висок, широкоплещест спортист в снежнобяла тениска и сини дънки, който сякаш беше дошъл от някаква реклама на мотоциклетһттр://….

– Здравей – усмихна се ослепително той на бившата сива мишка, – готов ли си?

Валентина кимна. Джокът хвърли въпросителен поглед към Николай – кой е този?

– А той тъкмо си тръгваше – каза Валя.

Точно така! Дори не си направих труда да си го представя. Тя дори не каза, че това е съпругът ми. Екс… Николай и това го прие като ужасна обида и просто изскочи от апартамента. Толкова му беше гадно! Толкова зле!

Валентина след пет минути (търсеше си чантата и ръкавиците) също излезе с жокея.

– Дядото малко закъснява – каза той, защото беше внук на Петър, – гледа една ваза в галерията. Затова ме помоли да те взема и да те забавлявам, а после сам ще дойде! И така… Кой беше той?

– Никой, ако говорим за настоящето – отвърна Валя, – и един мъж, ако говорим за миналото.

Николай, както и много други хора, беше чувал поговорката, че ако има неприятности, тогава отваряй портата! Но досега в живота му всичко беше сравнително добре… Сега той научи значението на този израз, както се казва, на собствената си кожа!

Защото първо научи, че е оставил съпругата си да живее твърде добре и твърде добра сама е станала … Николас се разтрепери при мисълта, че някой я е хванал! И тогава Елизабет почина внезапно. Просто от сърдечен удар. Един ден просто му се обаждат от болницата и му съобщават ужасната новина…

И да, в обкръжението на Елизавета имаше хора, които помогнаха за изпроводяк и всичко останало, но… Нямаше никой, който да помогне на Егорка! Защото Елизавета беше сираче, кръгло сираче, и нямаше никакви роднини…

И сега Николай нямаше представа какво да прави! Да, Егорка ходеше на детска градина, но това не помагаше много – трябваше да го храни вкъщи, да го възпитава, да се грижи за него, да го води в поликлиниката… По-рано Николай не правеше нищо от това. За сина се грижеше Елизабет, а той, на правата на щастлив и безобразно безгрижен баща, можеше само понякога да се прибира, да гледа как камиончето се търкаля по пода … Да, дори разсъждаваше за това, че Егорка ще порасне и той ще го научи да играе футбол!

И така, нямаше и седмица от смъртта на любовницата му, както Николай разбра – вече не може така, няма сили!…

– Хайде, сине, приготвяй се – промълви той, като безредно хвърляше вещите на момчето в една чанта.

Той опакова своите. И да, по отношение на възпитанието на сина си Николай се обърна, разбира се, към майка си, апелира към съвестта ѝ, кажи, това е твоят внук!

– Не, – отвърна тя твърдо, – хиляди пъти съм ти казвала и ще повторя – не ми е нужен отроче от сиропиталището! Ако те беше родила достойна жена, като Валя… Тогава щях да имам внук! Но както е тръгнало, нямам такъв! Между другото, можеш да го дадеш на сиропиталището. Тогава ще си намериш някой, нормална жена… И тогава ще имам внуци! Аз, между другото, много ги чакам!

В тази ситуация Николас просто нямаше изход. И той събра нещата си, заедно с Егорка отиде на известния адрес. Изкачиха се на правилния етаж, позвъниха на вратата…

Валентина, както и тогава, отвори вратата. Вярно, сега беше в уютна топла домашна розова роба. И не гледаше безразлично и високомерно, а объркано и въпросително.

– Ето, – каза Николай, – ние дойдохме да живеем при вас!

Валентина по принцип лесно понесе това първо посещение на бившия си съпруг. Той не я засегна емоционално! Напоследък тя радикално преразгледа отношението си към много неща. Той е дошъл, за да види как се справя тя и да злорадства? Е, тя не му достави такава радост. Той си тръгна – е, добре дошъл, двуличен предател! Като цяло Валя се надяваше, че пътищата ѝ с бившия ѝ съпруг няма да се пресекат отново. И затова беше изненадана да го види отново… Особено с дете!

И след като той, едва прекрачвайки прага, започна да изсипва подробности… Тя едва не припадна!

Госпожата е мъртва. Сега има син. Той не знае как да се грижи за деца… Но Валентина, като жена, знае! Искаше й се да попита защо трябва да знае как да го прави, ако никога не е била майка, ако има вродени родителски умения, както всички птици знаят как да си построят гнездо? Но Валя не се ухили. Защото по принцип едва ли можеше да изтръгне думиһттр://….

Но тя заведе бившия си съпруг и сина му в кухнята. Наля чай на детето и сложи пред него специалната си сладка торта… Да, беше възможно да се прояви гостоприемство към детето – то не беше виновно, че баща му е такъв гадняр!…

После Валентина изслуша всички планове на бившия си съпруг – че детето трябва да живее с баща си, тъй като майка му е починала и съответно ще трябва да се върне тук…

– Ти, разбира се, можеш да ни изгониш – Николай се усмихна горчиво, – само че, имай предвид, че майка ми няма да го приеме. И аз… Не мога да се справя с родителските задължения, да … Такъв лош баща! Но тогава ще трябва да го дам в интернат. Но това зависи от теб, разбира се! Аз вече продадох своя дял тук, така че ако не ме пуснете…

Сега Вейл се чувстваше толкова зле! Искаше ѝ се да плаче и да се смее истерично едновременно. Но вместо това просто спокойно каза.

– Остани тук. Ще измислим нещо по-късно.

И наля на Николай също чаша чай. И му предложи малко торта.

А той, отпивайки от чая и дъвчейки питката, я погледна и възтържествува. Всичко се получи по моя начин, скъпи мой, помисли си Николай, а какво ли още ще се случи! В края на краищата, ние сме с теб, независимо как е, и добри десет години женени бяхме, и следователно всичко пак ще бъде! Ще те върна обратно. И ти отново ще бъдеш моя послушна съпруга!