Посрещнах тридесетия си рожден ден с главоболие и неканени гости. Когато часовникът удари пладне, вратата на спалнята ми се отвори с трясък. „Ставай, мързеливецо! Виж я! Изгубила е всякакъв страх!“ – донесе пронизителният глас на свекърва ми.
„Лежи си в леглото като кралица, а в къщата е безпорядък, вечерята не е готова!“ Нина Василиевна, без да се церемони, полетя към прозореца и с рязко движение плъзна капаците. В стаята нахлу ярка слънчева светлина, която ме накара да се размърдам от засилена болка. „Ставай веднага!“ – продължи тя, без да обръща внимание на състоянието ми.
„Ето например Машенка, никога не боледува, готви прекрасно и поддържа къщата чиста. Ех, да не би Андрюшина никога да се е омъжвала!“ „Честит рожден ден, скъпа моя!“ – Мислено се поздравих, преодолявайки болката. „Андрей сам ме избра, а не Маша.
И ти много добре знаеш защо съм болна, или си забравила за злополуката?“ Това се случи преди шест месеца. Съпругът ми искаше да кара с висока скорост през зимата по магистралата. В резултат на това колата се занесе в канавката.
Той се уплаши леко, а аз получих сътресение на мозъка и оттогава имам чести главоболия. Свекърва ми прекрасно знаеше какво се е случило, но по някаква причина обичаше да ме упреква. Доставяше ѝ удоволствие.
Не разбирам защо. Свекърва ми се държеше по същия начин и с майката на съпруга си. Вероятно това й е навявало приятни спомени.
Затова реши да постъпи по същия начин и с мен, за да не бъде животът ми спокоен и да не изглежда като мед. Опитах се да общувам със свекърва си колкото се може по-малко, но не се получи. Веднага след сватбата съпругът ми ѝ даде ключовете от апартамента ни и ѝ позволи да идва, когато пожелае.
Дори не се посъветва с мен, а тя се възползва от това и се смяташе за шефка. Нина Василиевна можеше да дойде по всяко време и да започне да създава свои собствени правила в нашия апартамент. Можеше да преглежда и да пренарежда вещите ни в гардероба или да сваля всички завеси от прозорците, мислейки, че е време да ги изпере или изхвърли.
Или пък можеше да изсипе трохи хляб в домашния ни аквариум. И въпреки че няколко пъти повтарях на свекърва ми, че за рибките край аквариума има пакетче със специална храна, тя не ме послуша и все така си правеше по своему. И вече шест рибки загубихме заради това.
А тя също така слагаше всички чисти чинии
кухненската маса всички чисти чинии и изискваше от мен да ги измия отново, защото те, според нея, малко лъщяли. Бях лоша домакиня и правех всичко лошо в къщата, не знаех как да чистя, готвех лоша храна, не се грижех правилно за сина ѝ, не проверявах дали винаги има чиста носна кърпичка в джоба си, не проверявах дали обувките му са лъснати, не му избирах вратовръзки, преди да отиде на работа. Когато казах на Андрей, че Нина Василиевна ме обижда и унижава на всяка среща, той ми отговори нещастно.
Това е моята майка, не говори така за нея, тя не е способна на такива неща, не смей да я упрекваш в нищо, ами я слушай и гледай как чистиш къщата. Ако майка ми посочва грешките ти, тя е права, тя забелязва това, което ти не виждаш. Тя винаги е права за всичко, запомни това и си го запиши.
След поредния спор просто щях да отида в друга стая. Беше безполезно да обяснявам нещо на свекърва ми и да не се съгласявам с нея. Мълчах дори когато тя издърпа одеялото от мен и започна да ме дърпа от леглото.
Просто станах и се запътих към банята. Да, рожденият ми ден започва добре, помислих си. А съпругът избяга някъде сутринта, телефонът му беше изключен. Някак си се надявах, че съпругът ми подготвя изненада за мен, може би ще дойде скоро и ще ми подари рози и онзи медальон, за който често му разказвах.
Измих лицето си и се забравих в мечтите си. Ако имаше добра съпруга, синът ми щеше да е вкъщи в почивния си ден. Къде другаде би бил? А тъй като изобщо няма жена, сигурно си е намерил прилично момиче и сега си прекарва чудесно с нея.
Свекървата злорадстваше. Нищо добро или полезно не може да каже тази жена, помислих си, докато седях на ръба на ваната. Взех хапче и си помислих как изобщо можех да се омъжа за Андрей, преди сватбата той изглеждаше съвсем различен.
Живеехме всеки ден в къщата на родителите му, ремонтирахме апартамента му и се смятах за съвсем щастлива. Свекървата умело се преструваше на много мила и добра, а след сватбата рязко се промени, сякаш стана съвсем друг човек. – Излезте! – Извика тя иззад вратата.
– Какво правиш там, премести конете? Трябваше да изляза. Не е този живот, който искам да живея, съвсем не. И ще направя всичко за него, помислих си. Понякога след поредната кавга със съпруга ми мислех за развод, но по някаква причина го отлагах.
Надявах се, че изведнъж той ще види грешките си и ще премине на моя страна, но това не се случи. Така беше в продължение на три години. Търпението ми се изчерпваше и бях твърдо решена да поговоря със съпруга си днес.
Крайно време е той да направи своя избор. Не мога да продължавам така, иначе няма да мога да издържа повече. – Бързо приготви вечерята, иначе ще страдаш, седейки на масата! – крещи свекървата….
За рождения ми ден тя определено забрави, а може би никога не си спомни. Хапчето започна да действа и главоболието ми стана по-малко. Не послушах нарежданията на свекърва ми и реших да хапна малко.
Направих си сандвич със сирене и шунка, налях си вода от чайника и започнах да ям. Свекърва ми грабна чинията и я удари силно по масата. Аз се стреснах.
– Бързо пригответе вечерята! Не ме интересува, че си болна, съпругът ти скоро ще дойде, защо седиш тук? – изкрещя тя. Едва се сдържах да не хвърля същата чиния върху главата ѝ, макар че много ми се искаше. – Какво правиш? Не си ли вкъщи? – възмутих се аз. Тя издаде фалшиво задъхване.
– Нямаш право да ми говориш по този начин. Ще кажа на сина си. На вратата се чуха стъпки и ключът се завъртя в ключалката.
Свекърва ми веднага изтича в коридора. Въздъхнах. Телефонът ми изпиука със съобщение.
Беше снимка от непознат номер. Помислих си, че някой е направил грешка, но после разбрах, че не е. От екрана се усмихваше приятно момиче.
Това беше Олга, секретарката на съпруга ми. А той беше до нея и целуваше шията ѝ, на която имаше позната висулка. Сега вече е ясно къде изчезваше съпругът ми през уикендите.
Междувременно свекърва ми се оплакваше на висок глас колко съм безскрупулна и невъзпитана. Синът ѝ скоро се появи на вратата на кухнята и не започна с поздравленията. – Толкова ми е писнало от теб.
Не мога да те виждам повече. – Андрю, аз теб точно на същото мнение. И е време най-накрая да го поправим.
Отблъснах чинията си от себе си, станах от стола и минах покрай него в спалнята. В продължение на три години бях търпяла това отношение и от него, и от майка му. Защо? Не знаех защо.
А сега вече беше достатъчно. Отне ми няколко минути да се облека. Когато излязох в коридора, отново се сблъсках със съпруга си.
– Тръгваш ли си? Крайно време е. Побързай, но не се препъвай оттук. – Ще бъде чудесно и без нея.
Свекървата се вайкаше. Не казах нищо в отговор.
Извадих от джоба си къс лютив спрей, насочих го към съпруга си и изпръсках голяма струя в лицето му.
Той го заслужаваше. А след това направи малко по-малко и на любимата си свекърва. Бързо затръшна вратата и излезе през прозореца.
Не се вслушах във виковете им зад мен. Сега се радвах, както никога досега. Наистина ли можеше да се направи толкова лесно? Нямаше да се върна за вещите си по-късно, когато и двете си бяха отишли.
Помислих си. Представете си как ще изглежда апартаментът след моето посещение. Засмях се. Помагах за пребоядисването.
Така че ще си взема всичко, което съм купила. Тапети, ламинат, керамика от банята. Много, много голяма тежест се свали от душата ми.
А Олечка ще бъде чудесна съпруга за него. Тя е моя бивша съученичка. Според разказите на общи познати тя все още не може да се справи с лечението на последствията от бурния ученик.
Но аз не се притеснявам за нея. Със съпруга ми спим в отделни легла от шест месеца. И тогава видях едно малко котенце на пътеката.
Беше рижаво и толкова сладко. Котето мяукаше и трепереше цялото. Стана ми жал за него.
Пристъпих към него, взех го на ръце и го сложих под якето си. Не се притеснявай, няма да те оставя. Казах тихо. Мама отдавна искаше да има джинджифилово коте.
Това ще бъде изненада за нея днес. Преди си мислех, че с развода животът свършва. Това е нелепо.
Сега знаех със сигурност, че животът ми едва започва. Вървях бавно по улицата с котенцето под мишница, усещайки как с всяка стъпка ставам все по-свободна. Предстоеше ми нов живот и аз бях готова за него.
Обадих се на майка ми и казах. Здравей, мамо, на път съм към твоето жилище. Имам изненада.
Дъще, честит рожден ден! Тя възкликна. Тъкмо се канех да ти се обадя. Ела бързо.
Час по-късно бях в дома на родителите си. Мама ме посрещна с прегръдки и торта. Баща ми ме прегърна и ми прошепна.
Добре дошъл обратно, бебе. Извадих едно коте изпод якето си. Мама изтръпна от радост.
О, Боже мой, то е толкова сладко! Отдавна исках да имам такова. Това е моят подарък за теб – усмихнах се аз. Седнахме на масата. Разказах на родителите си за всичко, което се беше случило.
Те слушаха внимателно, без да ме прекъсват. Постъпил си правилно – каза баща ми. Ние винаги ще бъдем на твоя страна.
Остани с нас толкова дълго, колкото ти е необходимо – добави мама. И не се притеснявай, ще ти помогнем да си вземеш нещата. И знаеш ли, в този момент осъзнах, че истинското семейство е това, което те обича и подкрепя независимо от всичко.
Вечерта, като лежах в старата си стая и слушах мъркането на котето, си мислех за бъдещето. Предстоеше ми много, много работа, развод, търсене на ново жилище, евентуална смяна на работата. Но бях сигурен, че ще се справя.
Честит рожден ден, казах си, честит нов живот. И за първи път от много време насам заспах с усмивка на лицето, знаейки, че утрешният ден ще бъде по-добър от вчерашния. Напишете в коментарите какво мислите за тази история.
Ако историята ви е харесала, моля, подкрепете ме с бутона за вдигане на палец. Абонирайте се за канала. Желая ви приятен ден.
Бъдете щастливи.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: