Още тази сутрин Лариса обикаляше панически магазините в опит да намери говорител

Още тази сутрин Лариса обикаляше панически магазините в опит да намери говорител. Вчера съпругът ѝ беше казал, че в една верига има добра отстъпка за тази колонка. Наближаваше рожденият му ден, тридесетият му рожден ден, и той отдавна намекваше, че би искал такъв подарък.

Скъп е, но Кирил вече я беше измъчвал с тези намеци. И Лариса почти се беше примирила с мисълта, че ще трябва да се изръси. Не че се чувстваше зле заради това, но те не бяха милионери.

Но все пак тя се замисли и щеше да вземе тази музикална колонка на кредит. А има и тази отстъпка. Къде е по-добре да я купи за по-малко пари? И имаше чувството, че преследва сянката си.

Изглежда, че всички мечтаеха за тези колонки и всички разбраха за тази отстъпка. До обед тя беше ходила в три магазина, но все без успех. Уморена, тя седна да пие кафе и да хапне десерт.

Тя може да си го позволи. Тя можеше да си позволи да излезе навън. Не само за да зарадва съпруга си, но и за да поглези себе си в същото време.

Лариса се ядоса. Беше се подготвила за добро спасение, а то не се получи. Сякаш трябваше да хвърля допълнителни пари от собствения си джоб.

А съпругът ѝ я вбесяваше. Тя не си поръчва такива скъпи подаръци. Но ако е така, тя ще измисли нещо за 30-ия си рожден ден.

И то без намеци. Просто ще го каже в прав текст. Искам нов телефон.

И ще покаже връзка, за да покаже кой е той. Защото Кирил не разбира от намеци. Освен това той е шегаджия.

Може да ти даде телефон играчка. Просто за смях. Младата жена отпи от кафето си и се замисли за превратностите на живота.

Винаги нещо не е наред. Макар че тази отстъпка нямаше да повлияе толкова много на живота им, тя вече знаеше от опит, че ако започне да не води, настъпваше верижна реакция. Изглежда, че точно сега преминаваха през труден период.

Преди седмица съпругът ѝ беше глобен на работа за джойнт. Още по-рано Кирил беше изпуснал телефона си в тоалетната. И като по чудо телефонът отскочи и се приземи върху килимчето.

Но едно парче от тоалетната чиния се счупи. Трябваше да си купя нова. Сега пропускам да си ползвам отстъпката.

Какво следва? И тогава телефонът иззвъня. Беше непознат номер, но Лариса винаги отговаряше на телефона. Тя пуска стари и ненужни вещи в интернет.

Ето защо отговаря на всички обаждания. Помислих, че е някой, който иска да купи нещо. Но един мъжки глас се обърна към нея с първо и второ име, а също така назова и фамилията ѝ.

Лариса объркано потвърди, че да, това е тя. А след няколко минути беше още по-обърканаһттр://…..

По дяволите! Баща ѝ беше умрял! Тя почти се разплака, но веднага се опомни.

Какъв баща? От този момент нататък животът на младата жена се променил. И тя все още не можеше да каже със сигурност дали тази черна ивица се разширява, или вече е побеляла. Всъщност тя никога не бе познавала баща си.

Майка ѝ беше казала истината, когато Лариса беше на 13 години. Мъжът на майка ѝ, след като научил, че ще има дете, я посъветвал да направи аборт. Дал ѝ пари за това и повече не я видял.

Той дори не е бил мъж. Лариса дори не си помисли, че този мъж е знаел, че приятелката му е оставила дете, а той има дъщеря. Изминали 27 години.

Никой не си спомняше за бащата. А сега той напомни за себе си чрез нотариуса. Лариса можеше само да гадае какво искат да ѝ кажат.

Нотариусът не каза нищо по телефона, само я помоли да дойде утре. Младата жена нямаше желание да тича след отстъпките. Тя не очакваше нищо добро от нотариуса.

Познавайки късмета си, тя реши, че нещо е на път да я закачи. Сигурно трябва да потърси адвокат, помисли си тя. Все още не беше казала нищо на никого, но трябваше да го направи.

Така щеше да се притеснява по-малко. Не ѝ беше хрумнало, че става дума за завещание. Някакъв зъл нотариус се беше хванал, дори не намекна за това, което я накара да се притесни.

Но на следващия ден Лариса се тревожеше за нещо друго. Тя стана наследница на огромен апартамент със старинни мебели и колекционерски картини. – Ще приеме ли наследството? – Нещастно попита нотариусът.

Той сякаш ревнуваше, но младата жена не се интересуваше от реакцията му. Тя не можеше да разбере как е възможно това да се случи. Това наследство се превърна в нещо като гръмотевица.

Тогава Лариса на свеж въздух се опомни. И първият човек, на когото каза за новината, беше майка ѝ. Мислеше, че тя ще бъде изненадана.

Но се оказа, че майка ѝ отчасти е наясно с това. Тя каза, че бащата на Лариса я е намерил преди няколко години. Той знаел за съществуването на дъщеря си, но не искал да участва в живота ѝ.

Смяташе, че бившата му приятелка сама е взела това решение. Той не искаше да има дете. Даде й възможност да реши проблема.

Но тя го направи по свой собствен начин. Така че мъжът смяташе, че няма какво да спечели. Не дължал на никого нищо.

Така и живял живота си. Не искал да се жени. Нямаше повече деца.

И на стари години се сетил за единствената си наследница. А мъжът бил с повече от 20 години по-възрастен от приятелката си. Съответно сега той щеше да е някъде около 80….

Здравето му започнало да се влошава. Затова решил да се погрижи за имуществото си. Защото не искал то да отиде при някой неизвестен.

Майката на Лариса не искала да има нищо общо с този мъж. Но когато чула за намерението му, не се отказала. – А-а-а-а!“ – дъщерята разбра всичко.

– Та ето къде изгубих паспорта си. И тя си спомни как преди две години паспортът ѝ беше изгубен някъде. Трябвало е да си купи билети, а документът е паднал през земята.

Трябвало да си купи билети, а документът бил изчезнал. Тя прегледала целия апартамент. Мислеше, че ще трябва да си направи нов.

Няколко дни по-късно майка ѝ дошла и я помолила да се успокои и да го потърсят заедно. И те намерили паспорта там, където тя вече била търсила сто пъти. Така че тя не отишла на почивка с приятелите си.

И се оказало, че има основателна причина. Всички се скарали. Така че инцидентът не е случаен.

Сега, разбира се, Лариса се ядоса на майка си. Тя го беше направила без нейно знание. Защо трябваше да знае предварително? Необезпокоената майка махна с ръка.

Мислех, че ще живее още сто години. Нищо не ни трябва от него. Но щом сте решили така, добре за вас.

Поне е направил нещо добро в живота си. Лариса се почувства малко тъжна. Иска ми се да можех да видя баща си.

Беше невъзможно да не признае, че това, което беше направил, заслужаваше уважение. Майка ѝ не беше виждала апартамента му. А тя го беше срещнала преди две години.

Само няколко пъти, когато беше направено завещанието. Той й разказа за колекцията си. И намекна, че тя струва много пари.

Дъщеря ѝ си представяше, че сега няма да имат никакви финансови проблеми. Дори биха могли да купят тази колонка за съпруга ѝ без отстъпка. Сега тя ще направи Кирил щастлив.

Той ще бъде дори по-изненадан от нея. Лариса разказа на майка си за това. И тя се разтревожи.

Бъди внимателна, дъщеря. Мама я предупреди. Сега ще започне истинският лов за този апартамент.

Ще видиш как маските на хората се свалят. Или ще си ги сложат отново. За какво говориш? Дъщеря ми не разбира.

Апартаментът е мой по закон. Какъв лов? И вие скоро ще се убедите в това. Майката се усмихна.

Само че не се доверявай на никого. Лариса увери майка си, че не е наивна глупачка. Самата тя разбира всичко и не вижда никаква опасност.

Но в крайна сметка майка ѝ беше права. Наистина това, което се случи след това, можеше да се нарече лов. Жената сподели радостта си със съпруга си, а последният – със семейството си.

А скоро свекървата и снахата поискали да видят наследствения апартамент на снахата. Всички се интересували от това какво притежава сега Лариса. И когато го видяха, останаха зашеметени…

Разхождаха се наоколо, оглеждаха се и едва не се разклатиха коленете им. Дори Кирил не реагира така, както те. Беше щастлив, но каза, че трябва да усвои информацията.

Роднините му отначало не можеха да се опомнят. Щом влязоха в апартамента, те се оживиха. Лида, сестрата на съпруга ми, след бегъл оглед започна да разглежда всичко подробно и да прави снимки.

И продължаваше да охка и да се оглежда уплашено. А Татяна Тимофеевна, многоуважавана свекърва, внимателно погали снаха си по рамото и каза. – Не се притеснявай, ние сме с теб.

Сякаш Лариса се притесняваше. Свекървата и дъщеря ѝ бяха най-притеснени от всички. Но младата жена не знаеше, че роднините на съпруга ѝ вече имат план.

Ето защо те бяха толкова нервни, притеснени да не би нещо да се обърка. Скоро нещо станало по-ясно за снахата. Татяна Тимофеевна започнала да пее, че има познати, които могат да продадат апартамента на добра цена.

Лариса беше предпазлива, след като свекърва ѝ каза, че апартаментът, разбира се, е великолепен, но никой няма да даде много пари за него. – Тук има само една стара вещ и ремонтът няма да навреди – разсъждаваше свекърва ѝ. – Ще трябва да го продадем евтино.

А аз имам такъв агент, който ще продаде сняг и ескимос. И този апартамент така ще го хвалят, че ще го вземат с ръце и крака за повече или по-малко нормална цена. Тогава Татяна Тимофеевна започна да разказва, че и с картините и другите антики трябва да се внимава да не се пресметне.

Тук също е нужен опит, а, както се оказва, в това се познава Лида. Неочаквано така разбра за себе си и Лариса. – Не се притеснявай, Лида ще се погрижи за това малко нещо.

На нея може да се има доверие. Тя ще провери всичко, така че цената да е добра, а не да я измамят – каза свекървата. А снахата хлопаше с уши, гледайки снаха си, която като хищник обикаляше из апартамента, тичайки от една картина на друга.

Очите ѝ блестяха, а ръцете ѝ трепереха. Лариса каза, че още не е решила нищо за продажбата. Все още трябвало да се примири с факта, че всичко е нейно.

– О, защо трябва да го осъзнаеш? – засмя се свекървата. – Ясно е, че така или иначе трябва да продаваш. Така че се събуди.

Тогава ще осъзнаеш факта, че парите са ти паднали на главата. Татяна Тимофеевна говореше толкова добре, че не можеш да си припишеш никаква заслуга за това. А след това започна да говори, че Лариса е глупава и със сигурност ще бъде измаменаһттр://….

Каза, че дори неопитен измамник би могъл да измами такова наивно момиче. Сякаш това вече се беше случило. Но според свекървата точно това ще се случи и Лариса няма да има време да се наслади нито на осъзнаването, че има апартамент, нито на парите, които може да получи за него.

Снахата кимна объркано, сякаш беше под хипноза. Свекърва ѝ я обработваше като онази циганка и Лариса почти ѝ вярваше. Но тогава Татяна Тимофеевна направи фатална за себе си грешка, като сметна, че снаха й е на каишка, реши да направи всичко официално.

„Значи, за да не остана и без пари, и без квартира, трябва веднага да ми съставиш генерално пълномощно“ – каза тя. И Лариса веднага изгуби воала от очите си. Тя си спомни думите на майка си и разбра какво има предвид.

Младата жена се вгледа внимателно в лицето на свекърва си, която от притеснение бе изписала пот на челото си, и поклати глава. „Не искам да те обременявам, сама ще се оправя с това – каза тя решително. Тогава Татяна Тимофеевна й разказа още за своята наивност и безвъзмездната помощ, но свекърва й отказа.

Помоли да напусне апартамента, защото засега ще остави всичко тук както си е. Свекървата и снахата си тръгнаха ядосани и без да дочакат Лариса, побягнаха към автобусната спирка. Явно си мислеха, че тя ще остане да огледа имота си, но снахата ги последва.

Когато стигна до автобусната спирка, не я видяха и благодарение на това тя чу разговора на роднините на съпруга си. Дамите се оплакаха, че Лариска не е последвала примера им. Те планирали да я затоплят, да продадат всичко, да ѝ дадат някаква малка помощ и да вземат по-голямата част от приходите за себе си.

Бяха сигурни, че тя не знае нищо за нищо и няма да разбере колко струва. Лариса се радваше, че не е послушала свекърва си, и мислеше, че ще се отърват от нея. Но вкъщи съпругът ѝ започна да я напада.

Защо отказала помощта на майка му? Те щяха да направят всичко бързо, защото тя самата дълго ще се тели. Съпругата обяснила, че засега е сложила всичко на пауза. А когато съпругът научил, че жената засега изобщо не възнамерява да продава нищо, той се разярил….

Кирил заяви, че трябва да продадат всичко незабавно, защото той е уморен от работа, а това е реален шанс да оправи нещата. „Можеш да продадеш апартамента и да не работиш никъде в продължение на десет години“, издаде той. Лариса не можеше да повярва на ушите си.

„Просто ей така, да загубиш апартамента? И това идва от възрастен мъж?“ При такава уговорка тя определено не иска да продава нищо. Апартаментът е инвестиция в бъдещето, тя винаги може да го продаде. „Какво бъдеще?“ – мъжът ѝ се възмути.

„Трябва да живеем сега, докато сме млади.“ Съпругът каза, че апартаментът така или иначе трябва да се продаде. Той вече е написал писмо за напускане и няма да го вземе обратно, защото не иска да се срамува пред колегите си.

Съпругата била изненадана, защото мъжът ѝ дори не се бил консултирал с нея. Той е взел решението без нея, а в края на краищата това е нейното наследство и поне е трябвало да я попита. Но Кирил не виждаше в това проблем.

Те са семейство и съпругата трябва да помисли как ще им е по-добре. Накрая Лариса каза, че той и роднините му са прекалено хитри, искат да забогатеят за чужда сметка и тя няма нужда от такова семейство. След това те се развеждат.

Съпругът смятал, че заради парите жена му е станала самонадеяна.

Край.