Напоследък Татяна имаше много проблеми и всичко започна с нейното уволнение. Виталий Иванович, нейният шеф, я извика в кабинета си в края на работния ден.
Знаеш ли, Татюша, съкращаваме персонал и ти си обхваната от това.
С припрян глас, сякаш се опитваше да вземе пари назаем, той започна. Защо аз, Таня, не го погледнах право в очите? Аз ли съм най-лошата в работата си? Е, не съм го казала. Виталий Иванович нервно въртеше между пръстите си писалка.
Просто така стоят нещата. Аз съм просто управител. Съжалявам, но вие вече не работите тук.
Таня разбра, че е безполезно да негодува или да се опитва да отстоява правата си. И Виталий Иванович добави. Там все още трябва да си плащате заплатата.
И за недоизползвания отпуск. Вземи го от счетоводството. Лена знае.
Онзи ден Таня се прибра вкъщи с камък на душата. Тя не знаеше какво да прави. Съпругът и свекърва ѝ я чакаха вкъщи.
Те безсрамно се възползваха от факта, че Таня нямаше къде да отиде. И изкарваха от нея всички тлъстини. Свекърва ѝ винаги изглеждаше болна и принуждаваше снаха си да готви и чисти апартамента след работа.
А нейният Фьодор, като гледаше майка си, се влошаваше пред очите му. През последния месец той вече беше сменил две работи и, разбира се, не носеше пари в къщата. Пенсията на свекърва ѝ, както самата тя казваше, се харчеше изцяло за лекарства.
А Таня… Таня вече беше забравила кога за последен път си беше купила нова вещ.
Тя дърпаше семейството като малко, но издръжливо конче, което всеки ден слагаше на гърба си нов чувал с товар, а то все не падаше. Но днес Таня се готвеше да сложи всички точки на „и“, като най-накрая постави всичките си съквартиранти на мястото имһттр://…..
Особено след като вече имаше къде да отиде. Покойната ѝ баба Вера ѝ беше завещала вилата си в селото. Днес всички си бяха у дома.
Фьодор, легнал на дивана, гледаше по телевизията някакво предаване за северни елени. А Олга Ивановна четеше книга. С пристигането на медицинската сестра никой дори не си помисли да се движи.
А Таня днес, въпреки че имаше пари, не си купи нищо от хранителните стоки. „Здравейте, семейство!“ – каза тя весело. „Какво ще вечеряме?“ „Каквото сготвиш, това ще ядем.
Днес отново цял ден ме боли гърбът и нямам болкоуспокояващи“, започна да хленчи свекърва ми. „И аз напуснах работа. Не е като да съм робиня, която да носи чували по цял ден без почивка“.
Фьодор дори не обърна глава към жена си. „Много съм уморен.“ „А аз? Тогава аз не съм уморен.
От шест сутринта съм в магазина, половин ден от него съм на касата“. Таня беше твърдо решена да си спретне скандал. „И какво от това? Ти не можеш да сготвиш нищо.
Аз съм гладен“, хленчеше Фьодор. „Ами иди и си го сготви сам. Хайде, вдигни си задника от дивана, а аз ще си легна и ще гледам телевизия.
Ако беше толкова гладен, нямаше да ме чакаш, наистина, или можеше да помолиш майка си поне да ти изпържи яйца“. „Болна съм, не мога“, отвърна Олга Ивановна. „И ти щеше да лежиш още по-неподвижно.
Освен всичките си болежки ще си докараш и охлузвания“. „Не пипай майка“, застъпи се за Олга Ивановна Фьодор. „Ти щеше да мълчиш изобщо.
Никъде не можеш да си стоплиш място. Що за човек си ти? Седиш на врата на жена си. Алфонс.“
И тогава Фьодор се отклони от темата. „Слушай, ние те приехме. Благодарение на мен сега живееш в града.
И ти се осмеляваш да създаваш свои собствени правила тук. Още една дума и ще се махнеш оттук.“ „Да, в къщата на баба ти, която си наследил.
Изобщо, по-добре ще е да си мълчиш и да не се надигаш“ – подкрепи я свекървата. „Иди си, отиди си в къщата на баба си, ако не ти харесва тук.“ “Ами да. Олга Ивановна изгуби самообладание.
Лицето ѝ стана лилаво и тя крещеше, като плюеше слюнка от устата си. „О, получих сърдечен удар! О-о-о-о-о! Чувствам се зле!“ Олга Ивановна се престори на добра актриса. Татяна погледна всичко това и разбра, че всичко това е просто игра за публикатаһттр://….
Тя спокойно започна да събира нещата си в куфара. „Толкова ми е писнало от теб!“ „Е, махай се! Няма да умрем без теб!“ – отново изкрещяла свекървата, въпреки че осъзнавала, че без заплатата на снаха си животът ѝ ще стане много по-лош. Синът ѝ се беше отпуснал напълно и вероятно нямаше да работи.
Таня напусна апартамента с куфара си. Колкото и да е странно, съпругът ѝ дори не се опита да я задържи. Той се вкопчи в майка си, която се преструваше, че получава инфаркт.
Вече на гарата Таня най-сетне успя да се отпусне малко. В чантата ѝ имаше пари за уреждане на спорове и животът без съпруга ѝ не изглеждаше толкова ужасен. Таня пристигна в село Глуховка късно вечерта.
Уморена, тя влачеше куфара си след себе си. Беше на път към една позната къща. Тук беше преминало детството ѝ и всичко ѝ беше толкова скъпо и познато.
Дворът беше обрасъл с трева. Отдавна никой не го беше косил. Таня утъпка пътеката до верандата и като се изправи, отвори вратата.
Мястото все още миришеше на билки. Баба Вера беше билкарка и лекуваше цялото село. Беше обичана и уважавана от много хора.
Предала малко от знанията си на внучката си, но тя не продължила делото на баба си, а оставила всичко и отишла в града. Тогава баба Вера много се обидила на Таня. Те не общували пет години, но съдбата направила така, че Таня се върнала в тази къща.
Къщата, в която започва житейският ѝ път. Таня влезе в къщата. Тук нищо не се беше променило.
Същите бели бродирани салфетки върху мебелите. Баба ги е бродирала сама. Старинни мебели и миризми на билки.
Миризмите на детството. Таня се чувстваше добре и свободно тук. Утре нямаше да й се налага да ходи на мизерна работа.
И съпругът ѝ нямаше да моли за пари за път и за обяд сутрин. Нямаше нужда да готви вечеря за цялото семейство и да тича до магазините. Тишина и свобода.
Таня си легна и заспа като бебе. Рано сутринта я събудило почукване на вратата. Чичо Коля! Таня беше приятно изненадана от посещението на съседа.
Той се държал много приятелски с баба Вера и ѝ помагал в къщата. Добро утро, Таня. А аз си мислех, че крадци са проникнали в къщата – каза той.
На гости ли сте, или смятате да живеете тук? Още не знам, но ще живея тук известно време, това е сигурно. Искам да продам тази къща, но не мога да се реша да я продам. Имате право да не го правите.
Покойната ми баба ти е оставила писмо. Тя ме помоли да ти го дам точно една година след смъртта ѝ. Остава още един месец.
Но мисля, че моята Вера няма да се обиди. Чичо Коля въздъхна тежко. Тя ми липсва.
Какво е това за мен? Цялото село. Сега трябва да ходя чак до областния център, за да отида на лекар. Таня погледна леко пожълтелия плик и не се осмели да го разпечата.
Е, ще отида. Чичо Коля видя смущението ѝ и разбра, че Таня иска да прочете писмото сама. Ако имаш нужда от нещо, влез. След като изпроводи госта, Таня внимателно отвори плика.
Внуче, ако четеш това писмо, значи ме няма от една година. Надявам се, че не сте продали къщата ми. Макар че на кого е нужна тя насред нищото като това? Но не в това е въпросът.
В плика има банкова карта. Парите по нея съм спестявал цял живот за теб. Разпоредете се с тези пари, за да не ми се налага да се изчервявам заради вас от края на светаһттр://…..
Вашата баба Вера. Таня прочете писмото и сълзите покриха очите ѝ. Тя взе зеления пластмасов правоъгълник в ръцете си и дълго го гледа.
Защо не ми го даде по-рано, помисли си Таня. Може би тогава животът щеше да се развие по друг начин. Нямаше да има нито мързеливия Фьодор, нито майка му.
Със сутрешния автобус Таня замина за града. На картата имаше повече от внушителна сума. И Таня реши да посети съпруга си и свекърва си за последен път.
Тя твърдо реши да вземе останалите си вещи и да се сбогува завинаги. Естествено, и Фьодор, и Олга Ивановна си бяха вкъщи. Този път майката се скара на сина си, принуждавайки го да отиде на работа.
Самият той осъзнаваше, че след като Татяна я няма, вече няма да може да прави нищо. Тя все пак се върна. Олга Ивановна посрещна снаха си с мърморене.
Танечка, вече ми липсваш. Федор се опита да целуне жена си. Но Танечка му махна с ръка като досадна муха.
Федя, ще се развеждаме. Аз ще взема останалите неща. Таня, но какво ще кажеш за мен, какво ще кажеш за мама? Федор хленчеше.
Е, ти си пораснало момче, ще се оправиш някак си. Но какво ще стане с теб без мен? Федя, аз вече не съм просяк, както ти каза вчера. Наследството на баба е много по-голямо, отколкото си мислех.
Искаш ли да купя апартамент от теб и мама? Щом свекърва ми чу за парите, скочи от мястото си. Танечка, недей да се обиждаш на мен и на Федя. Ти разбираш болестта ми, тежкия му ден.
Връщай се обратно, дъще. Не се обиждай – каза Таня. За първи път изтеглих пари от картата си за теб.
За да си платя наема, така да се каже. За да не ме обвиняваш повече. Тя извади няколко едри банкноти от чантата си.
Свекървата инстинктивно погледна в портмонето на снаха си. В нея имаше много такива банкноти. Дъще, но ние те обичаме.
Остани тук. Олга Ивановна отново се опита да я убеди. Не, омръзна ми да готвя, да чистя този апартамент и да ти пера.
И ти, и Федя. Омръзна ми той да не иска да работи. Омръзна ми от теб и от твоите притворни болести…
Разбира се, тя е получила наследство, затова говори. Свекърва ми много се ядосваше, че наследството на Таня ще я подмине. И изобщо, не си дала достатъчно пари.
От колко време живееш тук? Имам нужда от повече. Така е, Таня също е ядосана. Няма да си взема нещата от теб.
Използвай ги. И за два пъти повече, ще ти кажа какво. Таня мълчаливо взе бележките от масата и ги прибра в чантата си.
Няма да получиш и стотинка повече от мен. И няма да съм ти икономка повече. Довиждане, довиждане.
Тя стана и си тръгна, като затръшна вратата.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: