Виктор наблюдава мълчаливо погребалния ритуал. Мислеше, че погребват някой богат човек. Беше очевидно, че ковчегът не е евтин. Венците също бяха много скъпи. Явно беше починал труден човек. В близост до гробището бяха паркирани скъпи коли, личните шофьори чакаха да се сбогуват с починалия. Виктор си помисли, че днес няма да има погребение. Но много скоро започна невероятното!
Пазачът на гробището прекарал нощта с една млада вдовица направо на гробището – и на следващата сутрин НАЧАЛОТОһттр://….
В продължение на две години той работел като пазач на гробището. Мъжът трябвало да си търси работа, след като го уволнили от фабриката. Но трябвало да живее някак си, така че когато му предложили да работи като пазач на гробището, той бързо се съгласил.
Разбира се, отначало тази работа го смущавала. Но после Виктор свикна с нея. Работи на смени – една седмица охранява, една седмица почива. Неговият заместник казва, че само в началото е било неловко и дори страшно. Но после се свиква. И абсолютно не е страшно да прекараш нощта, защото не е нужно да се страхуваш от мъртвите. А и по цял ден си на чист въздух.
Така Виктор свикна с това. Жалко, че плащаха само по малко. Но понякога хората искаха помощ и плащаха на кооперативния пазач. Дори предлагаха питие, но човекът отказваше, не му харесваше този бизнес.
Прощалната церемония стигна до своя край. Мъже в скъпи костюми, жени в скъпи рокли и черни шапки бързаха към изхода на гробището. Стражът ги наблюдаваше, докато всички се разпръснат. След това се приближи до един пресен гроб с много венци и свежи цветя.
Изведнъж той видял красива млада жена, облечена в черно. Тя също забелязала мъжа и като се извинила, казала, че просто иска да се сбогува насаме с покойния си съпруг. Всички били отишли на възпоменателна вечеря в един ресторант, но тя не искала да отиде – чувствала се много зле и тежко.
Виктор погледна датата на раждане и смъртта на починалия. Изчисли, че той е много по-възрастен от младата вдовица. Жената сякаш прочете мислите му и кимна утвърдително. Тя каза, че съпругът ѝ, Андрей, наистина е бил много по-възрастен. Но това не ѝ пречело да се влюби като момиче.
В края на краищата любимият бил много харизматичен и ярък мъж, освен това задоволявал всичките ѝ капризи. Напълно осигурен, имаше авторитет и уважение сред хората от техния кръг. Всичко това и я привличало. А сега съпругът си беше отишъл. Той е загинал при злополука. Всичките ѝ приятели си тръгнали, тя останала сама.
Но тя не остана тук само за да се сбогува. Жената посочи скъпия си ботуш – петата беше счупена. Тя помоли Виктор да ѝ помогне – да я заведе до изхода на гробището, където би трябвало да я чака такси.
Вдовицата взе мъжа под ръка. Таксито още го нямало и момичето попитало дали Виктор може да ѝ даде горещ чай, тъй като вече ѝ било студено. Стражарят я поканил в кабината си, където преспал през нощта. Той сварил ароматен чай и го дал на момичето.
В разговор те се запознали. Марина предложила на новия си познат да почете паметта на покойния си съпруг. Виктор се опитал да откаже, но момичето настояло. Тя извадила от чантата си скъп коняк и го наляла в чашите.
По време на разговора Виктор не забелязал как бутилката била празна. Марина се оплака, че съпругът ѝ имал сърдечно заболяване, дори спели в отделни стаи. А тя искала любов и привързаност. Виктор разбираше всичко, защото на 43-ата си година все още беше свободен, а и отдавна нямаше жени. Всичко се случвало от само себе си…
Мъжът се събуди на разсъмване. Марина не беше там. Главата му се раздвояваше, като след напиване. Макар че пиеше малко, за компания му служеха няколко глътки. Погледът на Виктор падна върху масата – тя беше празна, бутилката и чашите бяха изчезнали някъде. Помисли си, че нощният гост просто е прибрал всичко и си е тръгнал.
Виктор излезе от портичката си и се отправи към вчерашния гроб, като си мислеше, че там ще намери вдовицата. Но това, което видя след това, го хвърли в пълен ступор. Трима яки мъже разкопаваха гроба с лопати. Те забелязали пазача.
Единият от тях извадил пистолет и го насочил към мъжа, като казал, че е дошъл в неподходящ момент. Бил изпил толкова много сънотворни и се събудил толкова бързо. След това хвърлил лопатата си на пазача и му наредил да им помогне.
Виктор разбра, че младата дама е била с тях по същото време и е подхвърляла приспивателни в ракията му, за да заспи и да не безпокои неканените гости. Мъжът беше много уплашен. Осъзнал, че е малко вероятно да остане жив, защото е нежелан свидетел. Осъзнавайки, че ще бъде убит, Виктор попитал мъжете защо разкопават гроба.
Бандитът с пистолет казал, че починалият имал досие за различни престъпни босове, тъй като бил известен адвокат. Заплашил, че ще го публикува. Затова се наложи да разбием колата. Но с документите не се случи нищо, тъй като сейфът в дома на адвоката беше отворен само с помощта на пръстови отпечатъци. Ето защо трябваше да се стигне до такива мерки. Мъжът се засмя, като каза, че мъртвецът не им е бил нужен. Само пръстите му…
Виктор трескаво мислеше какво да прави по-нататък и как да се спаси. Спомни си всички подробности – името на адвоката, имената или прякорите на бандитите. Само чудо можеше да помогне на мъжа да се спаси от смъртта. И това чудо се случило!
Когато бандитите разкопали ковчега и го отворили, вътре нямало никой. Докато онемелите посланици гледали ковчега и си мислели какво става, пазачът ударил с лопата този, който стоял по-близо. И побягнал бързо. Знаеше кои пътеки и кътчета да следва, за да не го открият. По пътя Витя трескаво мислеше какво да прави. Реши да започне, като вземе паспорта и телефона си, които се намираха в портала.
И той го направи! След това се скрил в оврага зад гробището и се обадил на приятеля си Сергей. Той работеше в полицията и щеше да му каже какво точно да прави по-нататък. Виктор разказал всичко на приятеля си и се разбрали да се срещнат. Докато Витя стигне до уреченото място, Сергей разбрал къде живее предполагаемият мъртвец.
Заедно приятелите се отправили към къщата на адвоката. Огромна ограда скриваше от любопитните погледи луксозно триетажно имение. Навсякъде беше тъмно и тихо. Сергей извади кирките и отвори портата.
Тихо влязоха в двора. Изведнъж входната врата се отвори и от къщата излезе не млад мъж. В ръцете си държеше две тежки куфарчета. При вида на непознатите му се прииска да избяга. Но следователят с жест спря мъжа и каза, че са дошли да помогнат. Предложил да се качи в колата му и да отпътува до полицейския участък, защото със сигурност адвокатът е издирван от бандити.
По пътя към полицейския участък възрастният мъж казал, че от дълго време работи с партньори. Но после заподозрял, че те сключват нечестни сделки зад гърба му. Прекъснал сътрудничеството и събрал мръсотия за бившите партньори и техните покровители, работещи в държавните структури на уважавани постове.
Тези документи се превърнаха в гаранция, че бандитите няма да го убият преди да му дойде времето. Адвокатът щял да занесе мръсотията в прокуратурата. Но и там имало хора, свързани с бандитите. Те решили да се отърват от адвоката.
Сергей знаел за това, заедно с колегите си провел собствено разследване. Разбрал кога подготвят покушението. Човек, нает от бандитите, е разрушил спирачките в колата на адвоката. Но полицаите симулират произшествието.
Информацията беше, че тялото на починалия е много осакатено и трябва да бъде погребано само в затворен ковчег. Всичко вървеше по план. Но Сергей не взел под внимание, че в сейфа на адвоката има биометрична система, а на бандитите са им нужни документи …
Изведнъж следователят вижда в огледалото, че след тях се движи чужда кола. Той предупреди пътниците да се държат здраво, увеличи газта и в същото време се обади на оперативната група. Успяват да се измъкнат от „опашката“. Полицаят спрял колата в покрайнините на града.
В това време адвокатът се обадил по телефона на някого и си уговорил среща. Скоро при тях пристигнал черен чуждестранен автомобил, един възрастен мъж дал документите на следователя, качил се в колата и потеглил.
Два дни по-късно в града се надигна вълна от уволнения и задържания на високопоставени служители и други влиятелни хора. Това беше отразено във всички медии. Сергей беше професионалист.
Виктор продължи да работи като пазач. Върна се към първоначалния вид на гроба на адвоката, който си оставаше мъртъв за всички. И реши за себе си, че оттук нататък няма да има повече приключения!
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: