Мислех, че да замина на почивка с непознат, за да накарам бившия си да съжалява, че ме е изоставил, беше перфектният план. Изглеждаше достатъчно просто – да изглеждам щастлива, да го накарам да ме забележи и всичко да си дойде на мястото. Но с всеки изминал ден нищо не вървеше според очакванията ми и накрая се озовах изправена пред въпроси, които никога не съм си задавала.
Стоях на летището, нервно поглеждайки телефона си през няколко секунди, чудейки се дали Алекс изобщо ще се появи. Цялата ситуация ми изглеждаше абсурдна. Само преди няколко дни той беше просто непознат в един бар, човек, когото почти не познавах. Разговорът ни започна съвсем случайно – споменах за раздялата си с Никола, а той сподели, че има финансови затруднения. И тогава, сякаш от нищото, ми хрумна една луда, импулсивна и, може би, гениална идея.
– Здравей – прекъсна мислите ми гласът на Алекс.
– О, здравей – отвърнах, опитвайки се да изглеждам спокойна.
– Още ли мислиш, че е добра идея? – попита той.
– Не съм сигурна – признах. – Но може да проработи. А ти?
– Няма минуси за мен – каза с усмивка. – Отивам на почивка с красива жена и ще ми платят за това.
Пламнах цялата. – Ако бях красива, Никола нямаше да ме изостави.
– Просто е глупак – отговори Алекс.
Преминахме през проверките и се качихме на самолета. Точно тогава го видях – Никола, с новата си приятелка до него. Изглеждаше изненадан, че ме вижда.
– Ива? Какво правиш тук? – попита той.
Почувствах ръката на Алекс върху кръста си. – На почивка с приятеля ми – казах, опитвайки се да прикрия паниката в гласа си. Исках Никола да ревнува, но той изглеждаше напълно безразличен.
– Да, просто имаме нужда от време само за нас – добави Алекс с лекота.
– О, ние също… – започна Никола, но Алекс го прекъсна.
– Съжалявам, трябва да намерим местата си – каза той и ме поведе напред.
Седнахме и се закопчахме. Обърнах се към Алекс:
– Благодаря ти. Направо замръзнах.
– За това съм тук – отговори той с усмивка.
Планът изглеждаше прост – да направя така, че Никола да съжалява, да ме пожелае обратно. Бях обмислила всеки детайл, за да изглежда естествено. Дори фактът, че сме отседнали в същия хотел като него, не беше случайност. Но когато пристигнахме и отворих вратата на стаята, всичко се промени.
– Има само едно легло – казах невярващо.
– Виждам – отвърна Алекс, изглеждайки твърде забавляван от ситуацията.
– Това трябва да е грешка. Бях резервирала стая с две легла! – настоях, вече вдигайки телефона си.
– Може би е било объркване – предложи той. – Но няма проблем. Можем да го споделим.
– Абсолютно не! – възразих моментално.
– Какъв е проблемът? Нали това искаш – да изглеждаш влюбена?
– Не мога да спя в едно легло с някого, когото едва познавам! – заявих твърдо.
– Защо не? Това е просто сън – каза той нехайно.
Опитах се да сменя стаята, но рецепционистът ми обясни, че няма грешка. И точно тогава се появи Никола.
– Има ли проблем, Ива? – попита той с лека усмивка.
– Няма проблем – отвърнах бързо. – Стаята е чудесна. Много романтична.
– Значи… приятел? – попита той с любопитство.
– Нещо такова – отговорих с усмивка, преди да се отдалеча.
С всяка изминала минута усещах, че нещо се променя. В началото мислех само за Никола, но сега все по-често мислех за Алекс. Прекарвахме времето си заедно – строяхме пясъчни замъци, разхождахме се, смеехме се. Той беше различен. Лесен за разговор, весел и свободен. С него се чувствах спокойна, не напрегната и нащрек, както бях с Никола.
Една вечер, докато вървяхме по плажа, Алекс внезапно ме взе на ръце и ме занесе в морето, без да ми даде шанс да избягам. Смях се, крещях и му се молех да ме пусне, но той не спря, докато и двамата не бяхме мокри до кости.
– Ти си луд! – засмях се.
– И? – каза той, поглеждайки ме с онзи искрен поглед, който започвах да разпознавам твърде добре.
За момент времето спря. Очите ни се срещнаха, но точно когато той се наведе към мен, реалността ме удари. Отдръпнах се.
– Все още обичаш Никола, нали? – попита той.
– Да – излъгах.
На следващата сутрин Никола ме изведе навън. – Не мога да го понеса, Ива. Осъзнах, че още те обичам. Дай ни втори шанс – каза той и ме целуна.
Но не почувствах нищо. Абсолютно нищо. Отдръпнах се.
– Съжалявам, Никола. Не мога повече – казах. – Имам някого, който ме вижда такава, каквато съм, и не искам да го загубя.
Обърнах се да потърся Алекс, но той си тръгваше с багажа си.
– Алекс! – извиках. Той спря, но не се обърна.
– Получи каквото искаше. Не ти трябвам повече – каза студено.
– Грешиш. Аз не искам него – прошепнах. – Искам теб.
След цяла вечност той пусна куфара си, обърна се и ме придърпа към себе си, целувайки ме така, сякаш животът му зависеше от това.
– Споделеното легло не беше толкова лоша идея, а? – прошепнах, усмихвайки се през сълзи.
– Най-добрата идея досега – отговори той, притискайки ме още по-силно.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: