Валери тъкмо беше стигнал до къщата и паркираше в двора, когато чу писъка на жена си, Альона. Не можеше да сбърка — това определено беше тя.
„Дявол да го вземе, какво пък се е случило сега?“ — помисли си тревожно той и побърза да приключи с паркирането.
Асансьорът, сякаш нарочно, се бавеше. Явно някой го беше задържал горе, затова Валери хукна по стълбите. Втурвайки се в апартамента, веднага чу риданията на жена си. В средата на хола лежаха ярки парчета коприна, а до тях, спокойно седнала на стол, беше майка му, Наталия Ивановна, с големи ножици в ръцете. Альона плачеше на дивана.
— Какво става тук? — попита Валери. Жена му посочи купчината плат.
— Новият ми комплект бельо — каза Альона през сълзи. — Купих го едва вчера. Исках да те изненадам днес.
— Заблудена овца — каза безцветно Наталия Ивановна. — Никакъв срам, никаква съвест. А имате син, който расте… Какъв пример му давате?
— Льошка е на лагер — остро отвърна Валери. — Как пак влезе тук, мамо? Взех ти ключовете.
— Ще забраняваш на собствената си майка достъп до дома? — погледна го яростно Наталия Ивановна. — Идвам, когато си поискам, и ще продължавам да идвам. Няма да търпя разпуснатост.
— Не мога повече! — Альона рязко стана и отиде в кухнята.
Наталия Ивановна я изпрати с поглед, изпълнен със злорадство.
— Кога ще се разведеш с тази неморална жена? — запита сурово сина си. — Не ти ли омръзна да те позорят?
— Мамо, защо нападаш Альона? — попита Валери колкото се може по-спокойно. — С какво ти е навредила? Живея с нея и съм напълно щастлив.
— Тя е разпусната! — инатливо повтори Наталия Ивановна.
— И откъде го измисли това?
— Знам го, затова го казвам. Щеше ли една порядъчна жена да си купи нещо подобно? — посочи накъсаното бельо. — Отърви се от нея и си намери свястна съпруга.
— Остави семейството ми на мира — каза Валери, губейки търпение. — Нито аз, нито Димка можем да живеем спокойно заради теб. Нямаш ли нещо друго да правиш в общността си?
— И не ми казвай какво да правя — изсъска жената. — Кокошката няма да учи яйцето.
Тя бавно се изправи и се насочи към изхода. Валери я последва, за да се увери, че няма да направи още някоя беля.
След като затвори вратата след нея, отиде в кухнята, където завари Альона да плаче. На масата пред нея стоеше отворена бутилка вино, а тя нервно отпиваше от пълна чаша.
— Валера, трябва да направим нещо — каза жена му, допивайки чашата и усмихвайки се горчиво. — Изпратихме сина си на почивка, планирахме романтична вечеря… Да, голям късмет, че не се появи по средата на вечерта.
— Днес ще се обадя на ключар да смени ключалките — каза мрачно Валери.
— Това няма да помогне! — повиши тон Альона. — Не разбираш ли? Тя ще измисли нещо друго!
— И какво предлагаш?
Валери сам предположи какъв ще е отговорът на жена му и се страхуваше от него.
— Не виждаш ли, че майка ти има сериозни психически проблеми? — попита Альона. — И може да стане опасна. Днес накъса бельото ми, а утре какво? Мен ли?
— Не говори глупости! — Валери разбираше, че тя е права, и това го ядосваше още повече.
— Валера, вземи решение спешно — допи втората чаша жена му. — Не мога и не искам да живея повече така.
На входната врата се почука, и двамата подскочиха, мислейки, че Наталия Ивановна се е върнала.
— Боже, да не дава Господ — прошепна Альона.
Ръката ѝ, вече леко замаяна от алкохола, автоматично посегна към ножа на масата, но Валери бързо го грабна.
— Полудя ли…
Но това не беше Наталия Ивановна. От хола се чу гласът на Марина, съпругата на по-малкия му брат Дима.
— Валера, Альона, вкъщи ли сте? — извика Марина.
— В кухнята сме — отговори домакинята, и Марина влезе. — Вратата ви беше отворена.
Альона стрелна мъжа си с раздразнен поглед.
— И при вас днес имаше ли посещение? — попита Марина, кимайки към хола, където подът все още беше осеян с останки от разрушената романтична вечер.
— А какво направи у вас? — попита Альона.
— Отидоха ми новите чорапи — отговори Марина.
За разлика от Альона, Марина не изглеждаше разстроена. Напротив, лицето ѝ беше озарено от хитра усмивка, сякаш беше открила някаква тайна. Всъщност, точно това се беше случило.
— Мисля, че знам защо Наталия Ивановна се държи така — заяви Марина. В присъствието на Валери тя подбираше внимателно думите си за свекървата. В отсъствието на синовете ѝ обаче предпочиташе по-язвителни описания, като „стара плесен“ беше най-политически коректното.
Марина триумфално погледна ту единия, ту другия съпруг.
— Казвай, не се бави — настоя нетърпеливо Альона.
— Да изчакаме Димка — предложи Марина. — Заклевам се, няма да съжалявате. Открих нещо…
И наистина, не излъга. Информацията, която сподели, предизвика истински шок у синовете на Наталия Ивановна и сложи край на нейната тирания.
Наталия Ивановна се обърна към религията преди няколко години, когато овдовя. В началото синовете ѝ — по-големият Валери и по-малкият Дмитрий — реагираха спокойно на увлечението на майка си. Жената тежко преживя смъртта на съпруга си и само в религиозната общност, където я заведе приятелката ѝ Нина Григориевна, тя намери утеха и постепенно се върна към нормалното.
Но с времето поведението на Наталия Ивановна стана по-радикално.
Една вечер, докато Валери и Альона бяха на гости на Дмитрий и Марина, изненадващо се появи свекървата. Оказа се, че е дошла по-рано и никой не я беше чул. В ръцете си държеше новите обувки на Альона, които тя беше купила предния ден.
— Решила си да съблазниш и втория ми син? — обвини я свекървата и счупи тънките токчета, преди да си тръгне.
Но истинската бомба дойде, когато Марина показа стари компрометиращи снимки от младостта на Наталия Ивановна, които сложиха край на натрапливите ѝ посещения.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: