В неделя сутринта чух кучето ни да лае силно. Поглеждайки през прозореца, видях колата на моя богат брат Александър да спира пред портата. Извиках съпруга ми да отвори портата – изглежда, че носеха гардероба, който обещаха.
Наскоро Сашо започна основен ремонт на апартамента си в столицата и предложи да приберем старите му мебели. Ние, разбира се, се съгласихме – щяха да ни бъдат полезни на село.
С мъжа ми живвеем в село в Северозапада. Имаме всичко: къщата е реновирана, синът ни ходи в градско училище, имаме градина, беседка и дори сауна. Селският живот ни е напълно достатъчен, а градската суматоха не ни привлича.
Брат ми пък живее в столицата от 25 години. По-рано, в детството, бяхме близки и общувахме много. Но откакто реши да стане „градско момче“, започнахме да се отдалечаваме. Срамуваше се да общува с мен, въпреки че никога не сме говорили на диалект – майка ми беше учителка.
По-късно той намери своята ниша в София, работи усилено, след това се ожени и се установи в просторен апартамент. Общуваме повече от учтивост, като роднини, но без топлината, която имаше преди.
Наскоро Сашо започна ремонт и ми предложи гардероб и стар килим, като каза, че не им трябват. Съгласихме се: имаме една неизползвана стая в нашата къща.
Тази неделя те донесоха своите „подаръци“. Подредих масата и приготвих богата трапеза.
Когато се приготвиха да се прибират, брат ми, след известно колебание, попита:
– Е, кога ще си разчистим сметките?
Не разбрах веднага за какво говори. Той обясни, че нещата, които ни е дал, са ценни в града и след това предложи да му платим в зимнина.
– Имате много храна, не се скръндзете.
След два дни пак дойдоха. Държаха се така, сякаш предварително се бяхме разбрали да прекараме деня заедно. Бяхме принудени да слагаме масата, да се усмихваме и да слушаме разказите им за градските им познати.
Към края брат ми се направи на пиян (въпреки че не беше пил, караше) и каза, че е време да натоварим продуктите в колата. Надявах се това да е краят, но те взеха и всичко, което бях сложила на трапезата, със себе си.
Когато натовариха всичко, снаха ми дойде при мен далеч от всички останали и поиска пари за бензина, като предложи да разделим разходите наполовина.
Тук търпението ми се изчерпа. Развиках й се и посочих и на двамата изхода.
По-късно не можах да се успокоя дълго време. Брат ми не се обади и не се извини.
Явно градските обичаи толкова променят хората, че в тях не е останало нищо човешко. Не искам да чувам вече нищо от такива „роднини“.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: