Мислех си, че да отида на почивка с непознат, за да накарам бившия си да съжалява, че ме е зарязал, е перфектният план. Звучеше толкова просто — да се правя на щастлива, той да забележи и всичко да си дойде на мястото. Но с всеки изминал ден нищо не се развиваше според очакванията ми и започнах да се питам дали не обърках всичко.
Може би това беше най-шантавото нещо, което някога съм правила, но вече нямаше връщане назад. Стоях на летището и нервно гледах телефона си през няколко секунди, чудейки се дали Травис изобщо ще се появи. Цялата ситуация ми се струваше абсурдна.
Само преди няколко дни той беше непознат в един бар, човек, когото едва познавах. Спомних си как мимоходом спомена, че е закъсал с парите, а аз, разстроена от раздялата с Джош, му бях изляла сърцето си.
И някак в цялата тази бъркотия се роди една налудничава, импулсивна и може би малко гениална идея.
— Хей — прекъсна мислите ми един глас. Беше Травис.
— О, здрасти — казах, опитвайки се да звуча спокойна.
— Все още ли смяташ, че е добра идея? — попита той.
— Не съм сигурна — признах. — Но може да сработи. А ти?
— Нямам никакви минуси от това. Отивам на почивка с готина жена и ми плащат — ухили се Травис.
Почувствах как лицето ми пламва.
— Ако бях толкова „готина“, нямаше да ме зареже — промълвих.
— Той е просто идиот — отвърна Травис.
Минахме през проверката за сигурност и се качихме на самолета. Точно тогава го видях — Джош. И, разбира се, новата му приятелка беше до него. Той изглеждаше изненадан да ме види.
— Ари? Какво правиш тук? — попита той.
Усетих как Травис обгърна талията ми с ръка.
— Отиваме на почивка с приятеля ми — казах, но едва успявах да скрия паниката, която ври в мен. Исках Джош да ревнува, но той сякаш беше напълно безразличен.
— Да, имаме нужда от малко време насаме — добави Травис с непринуден тон.
— О, и ние сме тук за същото… — започна Джош, но Травис го прекъсна.
— Съжалявам, но трябва да намерим местата си — каза и ме отдалечи от него.
Все още бях в шок, когато седнахме и се закопчахме с коланите. Най-накрая успях да благодаря на Травис.
— Напълно замръзнах. Благодаря, че се намеси.
— Затова съм тук — отвърна той с весела усмивка.
Докато самолетът излиташе, гледах през прозореца как облаците се вият отдолу и в ума ми се въртеше всичко, което се случи.
Планът беше прост — на теория поне. Да накарам Джош да ревнува, да го накарам да съжалява, че ме е пуснал, и да си го върна.
Бях обмислила всеки детайл, за да изглежда естествено. Травис и аз трябваше да приличаме на безгрижна, щастлива двойка.
Нещо повече, дори хотелът беше същият като на Джош — не случайно. Благодарение на общи приятели знаех плановете му за ваканция. Оставаше само да изиграя ролята си и да се уверя, че Джош ще забележи.
Когато пристигнахме в хотела, умората ме удари като товарен влак. Нямах търпение да се строполя в леглото.
Тази надежда обаче изчезна в мига, в който отворихме вратата на стаята.
— Има само едно легло — казах, гласът ми звучеше равнодушно от шока.
— Да, виждам — отвърна Травис, изглеждайки сякаш му е безкрайно забавно.
— Това сигурно е грешка. Резервирах стая с две легла! — настоях, вече посягайки към телефона си.
— Може да е станало объркване — предложи Травис. — Няма проблем, можем да спим в едно легло.
— Абсолютно не — отвърнах рязко.
— Какво те притеснява? Да не се страхуваш, че Джош ще разбере? Нали това искаш? — подхвърли Травис с леко дразнещ тон.
— Не мога да спя в едно легло с някого, когото почти не познавам — отвърнах твърдо.
— Защо не? Само ще спим — отбеляза той спокойно.
— Защото… не е редно… Не съм такъв човек — настоях.
— Много си сериозна — поклати глава той.
— А ти си твърде безгрижен — отвърнах му.
Без да продумам повече, отидох до рецепцията да оправя нещата. Но когато обясних проблема, служителката ме увери, че няма грешка.
— Специално резервирах стая с две легла — настойчиво ѝ повторих.
— Нещо да не се е случило, Ари? Имате ли проблем? — изведнъж се обади Джош зад мен и ме хвана неподготвена.
— Какво? Не, никакви проблеми — заекнах.
— Ами ние имаме… — започна да казва рецепционистката.
— Всичко е перфектно — прекъснах я набързо. — Стаята е чудесна. Много романтична. Аз и приятелят ми сме очаровани.
Служителката ме изгледа объркано, но не настоя повече.
— Значи… приятел — повтори с насмешка Джош. — Не очаквах, че ще продължиш толкова бързо напред.
— Е, ти не дойде тук сам — отвърнах му.
— При нас е друго — каза той.
— Аз предпочетох да намеря човек, който да ме цени — усмихнах се и си тръгнах.
За моя изненада изпитах странно чувство на увереност. Преди седмица си представях как му се моля да се съберем отново. А сега? Вече не толкова.
Върнах се в стаята и казах на Травис, че оставаме, без да задава въпроси. Решихме да си легнем по-рано и двамата се наместихме на леглото, като всеки застана възможно най-далеч от другия. Аз се протегнах максимално встрани от него.
— Значи всъщност си „такъв човек“ — подметна Травис точно когато бях на път да се унеса.
Отначало не схванах какво има предвид. После осъзнах и бузите ми пламнаха.
Без да се замисля, грабнах една възглавница и го фраснах с нея, смеейки се въпреки себе си.
— Ти си невъзможен — промърморих и се обърнах към стената.
Зад мен чух смеха му — силен и свободен, сякаш нищо на света не го тревожи.
Незнайно как, това усещане ми подейства утешително. Заспах под звуците на този смях, с едва доловима усмивка на устните.
През следващите няколко дни се потопихме в луд вихър от нагласени „случайни“ срещи с Джош и приятелката му.
Травис и аз се превъплътихме в ролята на перфектната, безгрижна двойка. За моя изненада всичко се получаваше естествено.
Травис правеше нещата лесни. Беше забавен, спонтанен и умееше да ме кара да забравя защо изобщо съм тук.
Следобедите прекарвахме в строене на пясъчни замъци, смеейки се, когато Травис определяше моя като „наклонена палачинка“.
Имитирахме ентусиазирани туристически гидове, докато не ни потичаха сълзи от смях. Във водата се пръскахме като деца, а вълните ни поглъщаха хилотенето. С Травис изпитвах усещане, което изобщо не бях очаквала — спокойствие.
Една вечер, след вечеря, Травис изведнъж скочи от стола.
— Хайде — каза той и ми подаде ръка.
— Накъде? — попитах подозрително.
— Довери ми се — отвърна и ме поведе навън, на плажа.
— Знаеш, че не бива да сме тук по тъмно — прошепнах и се огледах нервно.
— О, отпусни се. Какво толкова може да стане? — отвърна той, след което ме вдигна на ръце и се затича към водата.
Изкрещях, засмях се и го умолявах да ме пусне, но той продължаваше, докато и двамата не се оказахме подгизнали. Дори тогава не ме пусна.
— Ти си луд — рекох, все още смеейки се.
— И? — попита той, а очите му се впиха в моите.
За миг сякаш времето спря. Лицата ни се приближиха, но реалността ме блъсна като вълна.
Отдръпнах се, измънках нещо за Джош. Докато куцуках по мокрия пясък към брега, разбрах, че мисля все по-малко за бившия си. Когато седнах на пясъка, бях разкъсана от противоречиви чувства.
— Защо изобщо искаш да си го върнеш? — попита Травис, присъединявайки се към мен.
— Обичам го — отвърнах.
— Така ли? — попита той недоверчиво.
— Бяхме заедно дълго време — опитах се да се защитя.
— Ама той не се е държал добре с теб. От това, което ми разказа, се държал така, сякаш си малка.
— Не е вярно — възразих.
— Може би ти не го виждаш. Говорих с него, знаеш ли. Не ми изглежда на кой знае колко свестен.
— Говорил си с него? — ядосано извиках.
— Той дойде при мен, пита ме колко е сериозно между нас — обясни Травис. — Но според мен той не те заслужава. Не вижда колко си невероятна.
— И по какво съм толкова невероятна? — попитах искрено.
— Умна си, забавна, зашеметяваща—
— Спри — прекъснах го, но той не се отказа.
— Бурмулиш си, докато пиеш газирано, сладка си дори когато си ядосана, а и хъркаш.
— Не хъркам! — казах и го ударих леко.
— О, хъркаш. Готов съм да се обзаложа. Освен това си добра с всички, дори когато не го заслужават. Да не говорим, че си красива и умна…
Взрях се в него, а сърцето ми биеше лудо. И тогава, без да мисля, го целунах. Нищо общо с Джош — това беше много по-добро. По-топло, по-истинско.
Когато се отдръпнах, Травис се ухили.
— Уау. Не го очаквах.
— Млъкни — отвърнах със смях и се сгуших в него. За пръв път от много време се чувствах наистина спокойна.
На следващата сутрин се събудих от някой, който ме буташе. Не беше Травис. Отворих очи и видях Джош, надвесен над мен.
— Трябва да поговорим — каза той.
С неохота го последвах навън.
— Какво има? — попитах.
— Не мога да го понеса, Ари. Като те гледам с друг… Още те обичам. Бях глупак. Моля те, върни се при мен — изрече отчаяно.
Преди да успея да реагирам, той ме целуна. Но вместо онази тръпка, която очаквах, не усетих нищо. Абсолютно нищо. Избутах го настрани.
— Не, Джош. Не мога повече — отвърнах. — Имам човек, който ме вижда такава, каквато съм, и не искам да го губя.
— Можем да оправим нещата — настоя той.
— Не. — Бях твърда. Обърнах се да търся Травис, но него го нямаше. Сърцето ми се сви. Сигурно беше видял всичко.
Затичах се в хотела, отчаяно търсейки го. Накрая го видях да излиза от стаята ни с багажа си.
— Травис! — извиках. Той не спря. — Моля те, почакай!
Застина на място, но не се обърна.
— Получи онова, което искаше. Няма нужда вече от мен — каза студено.
— Не, грешиш. Не го искам него. Искам теб. Само ти ме караш да се чувствам така. Ужасно се страхувам да не те изгубя.
Той ме погледна с непроницаемо изражение.
— Казах му „не“ — добавих тихо.
Все още мълчеше. Сърцето ми се късаше.
— Моля те, Травис. Не тръгвай.
След като ми се стори цяла вечност, той пусна чантата си и се върна при мен. Хвана лицето ми в дланите си и ме целуна сякаш животът му зависеше от това.
— Да споделяме едно легло май не беше чак толкова лоша идея — прошепнах през сълзи.
— Най-добрата идея на света — отвърна той с усмивка, преди отново да ме придърпа към себе си.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: