Казвам се Кийша и съм просто самотна майка, която си търси ново начало в един непознат град. Но колкото и да не вярвам в призраци, случилото се в новия ми дом промени всичко.
Кийша все още не можеше да повярва на късмета си. Тя се взираше нагоре към красивите „джинджифилови“ елементи по покрива и верандата на новата си викторианска къща. Малко се нуждаеше от ремонт и бе пълна с всевъзможен боклук от предишни наематели, но бе здрава и изцяло нейна.
Щом се обърна да види как върви разтоварването, Кийша забеляза съседите, надничали над ниския жив плет, отделящ имотите.
— Добро утро! — поздрави ги весело Кийша с махване. Но двамата дори не отговориха. Бързо се качиха в колата си и отпрашиха, без да погледнат назад.
„Май хората тук не са особено дружелюбни“, каза си Кийша с въздишка.
По-късно, когато влезе с децата си в местното кафене, усети още по-странни погледи и шепоти. Това я притесни. Огледа се, а хората, които забелязваха погледа ѝ, веднага отместваха очи.
Затова пък тя се зае да разгледа старинните снимки с местни забележителности, окачени по стените. Хвърли поглед и към масата, където бяха Картьр и Ава, които се правеха на клоуни, за да я разсмеят.
— Здравейте! — поздрави я баристата с приветлива усмивка. — Вие сигурно сте новодошлите в града. Аз съм Сам. Приятно ми е.
— Значи все пак има дружелюбни хора в този град — засмя се Кийша и си поръча малки сладки за нея и децата. — Почнах да мисля, че всички тук мразят чужденците.
Сам извърна поглед, лицето му посериозно, и се наведе, снишавайки гласа си: — Живеете в онази стара синя викторианска къща на „Парк“, нали?
— Да… Защо?
— Тази къща е обитавана от духове — прошепна той.
— Призрачна къща?! — Кийша едва не се изсмя, но Сам кимна сериозно.
— Не е каква да е къща. Старият мистър Джеферсън, предишният собственик, е бил медиум. Той провеждал сеанси там и се говори, че отворил някакъв духовен портал. Никой не е успял да остане в тази къща, откакто той почина — каза Сам.
— Сериозно? — изумено попита тя.
— Прокълната е. Внучката на Джеферсън продаде къщата, защото имаше дългове. Всички, които живяха там след него, се оплакваха от премигващи светлини, движещи се предмети и зловещи гласове. Някои дори полудяваха.
— Значи хората си мислят, че аз ще съм следващата лудетина? — отбеляза Кийша с насмешка.
— Не — намеси се възрастна жена с белег на брадичката. — Смятаме, че те сполетя проклятие още щом стъпи в тази къща. Махай се, не искаме да носиш злото и в нашето кафене.
— Мамо, престани! — сряза я баристата, поглеждайки намръщено жената.
— Млъквай! — изсъска тя и му хвърли остър поглед. — Прекрати разговора с нея. По-добре да си върви.
— Нямате право да ми отказвате обслужване заради някаква призрачна история — възмути се Кийша.
— Махай се! — размаха пръсти старицата. — Изчезвай от кафенето ми и не се връщай.
Кийша не вярваше в проклятия или духове. Но все пак в полунощ се събуди от тежки стъпки в коридора. Сграбчи бейзболната бухалка до леглото и излезе да провери. Светлината в коридора примигваше, хвърляйки странни сенки. Коридорът беше празен, но тръпки побиха гърба ѝ, когато чу нечий глас.
Вдигна бухалката, обърна се към тъмния ъгъл на спалнята. Нямаше никого. Но отдолу се чуха звуци, затова тя хукна да види децата, които спяха в общата си стая на първия етаж.
— Мамо, и ти ли чу тези шумове? — прошепна Картър уплашено.
— Казах ти, Картър, сигурно е, защото къщата е стара, нали, мамо? — намеси се Ава, но очите ѝ бяха изпълнени със страх. Изведнъж вратата на стаята се блъсна в стената, карайки ги всички да изкрещят. Кийша излетя от детската стая.
Нямаше крадец, но изпод пода се вдигна дим, който се стелеше около краката ѝ. Шепот на странен език проехтя, а въздухът стана леден. Стъпки се чуха от коридора. Светлината започна да мига. На Кийша ѝ дойде в повече и грабна децата, излязоха на верандата, където тя се обади на полицията. Но безполезно — не откриха следи от взлом.
— Знам, че тази къща има репутация на призрачна, но няма да реагираме повече на фалшиви сигнали от този адрес — предупреди я офицерът. — Иначе може да те арестуваме за губене на времето на полицията.
Децата бяха уплашени, а Кийша им обясни яростно: „Няма духове, разбирате ли!“ — но сама беше разклатена. На следващия ден събра багажа. Може и да не вярваше в призраци, ала усещаше, че мястото не е безопасно.
Но разбирайки, че дрешките на децата бяха още в пералнята, тя слезе в мазето. Тук видя черна кожена ръкавица, твърде голяма, за да е нейна, което означаваше, че някой — не дух — е влизал. Усети риск и се заоглежда с телефона си като фенерче.
На пода видя нещо странно: прахът изглеждаше разровен към една дървена облицовка на стената. Сякаш някой я беше отварял. Пръстите ѝ се плъзнаха по дъската, която леко се извъртя като врата. Беше таен проход. Кийша бе гледала твърде много филми на ужасите, за да тръгне да влиза. Но пък така разбра: в къщата няма призрак, а някой иска да я плаши.
Забрави за опаковането и се отправи към библиотеката. Говори с библиотекарката, която я насочи към стари вестникарски архиви. Разбра, че домът е принадлежал на семейство Барлоу, докато Анна не го продала. Легендата гласяла, че г-н Барлоу бил медиум, а след смъртта му хората вярвали в някакво проклятие. Анна починала след продажбата и оттогава тръгнали слуховете.
„Явно тя никога не е намерила онова съкровище“ — промълви си Кийша, докато четеше. Някога г-н Барлоу наследил голямо богатство, но се захванал с медиумски сеанси. Анна отказала да говори за евентуална загадка или ридъл, водещ към богатство.
Кийша реши да заложи на план. Върна се у тях, после отиде до кафенето, където със сияние поздрави Сам:
— Изглеждаш весела — отбеляза той.
— Да, страхотен ден имах! — прошепна му: — Открих някакво скрито съкровище в онази къща. Май цял живот ще съм уредена!
— Сериозно? — ахна Сам. — Уау, браво!
Същата вечер Кийша се скри в тъмното на къщата, очаквайки някой да дойде през тайния проход. Минутите се нижеха като часове, докато долови леки стъпки. Капакът на потайната врата се отвори, а лъч светлина за миг се плъзна по стените. Точно когато щеше да освети мястото, където Кийша бе заела позиция, светлината угасна.
— Сега! — извика Кийша.
Ярки фенери озариха мазето — полицията, повикана тайно от нея, даде сигнал. Неочакваният посетител изохка и замръзна, а ченгетата вдигнаха оръжия: — Стои мирно!
— Знаех си! — прогласи Кийша, виждайки, че това е Сам, баристата. — Колкото пъти да си претърсвал къщата за съкровището, не изхвърли старите снимки и документи, а?
Сам я изгледа намръщено. Но Кийша вдигна доказателствата — снимки, писма: — Имам достатъчно, за да те вкарам зад решетките.
— Не съм извършил нищо лошо. Семейството ми има същите права над този дом и съкровището, както леля Анна. Оная глезла, Джулия, не е имала право да го продава! Тия хора живяха охолно на гърба на дядо Джонсън, а майка ми трябваше да се мъчи за всичко — изсъска Сам.
— Според тези писма историята е друга, Сам. Тук пише, че майка ти завиждала на заварената си сестра — отвърна Кийша.
Той се изсмя горчиво: — Джонсън винаги предпочиташе дъщеря си пред заварената, а Анна вечно се правеше на нещо повече от мама. Те си го заслужиха.
— Стига ни толкова, госпожо — намеси се полицай. — Тъкмо, планът ви успя. Сега ни покажете и ефектите, за които говорехте.
— Ефекти? — опита се да спори Сам, докато слагаха белезници.
— Тези свитъци са празни — каза Кийша. — Но имах нужда да повярваш, че открих нещо, за да дойдеш тук и да се издадеш. Сега остава да разкрием и „мистичните сили“ на твоя дядо медиум.
Кийша показа на полицията цялата система от скрити механизми, кабели, крушки и уреди, с които медиумът навремето е заблуждавал хора за паранормални явления.
Дори полицаите бяха шокирани.
— Толкова за „великите“ му свръхестествени способности — рече един от тях, докато извеждаше Сам. — Сега само остава и майка ти да приберем.
— Как разбра, че съм аз? — изсъска Сам, опитвайки да се измъкне.
Тя му показа снимка, намерена в библиотеката: — Същата виси и в твоето кафене. Майка ти може да има белег сега, но на снимката е същата жена.
Полицаите отведоха Сам и по-късно арестуваха и майка му. Кийша не им обърна повече внимание и се усмихна: — Тази къща ще е идеална за хелоуински купони! — каза и натисна бутон, който пусна малко пушек от тайните устройства.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: