Лесли разтри слепоочието си, докато вървеше към самолета. Главата я болеше ужасно, напомняйки ѝ за нощта на диво парти в един от най-шумните клубове на Атланта.
– Ейми! – викна тя, когато видя колежката си, стюардесата Ейми. – Моля те, кажи ми, че имаш нещо за главоболие?
Ейми я изгледа и направи леко недоволна гримаса. – Разбира се, че имам, но би трябвало да знаеш по-добре от това – да купонясваш цяла нощ преди полет из цяла страна?
– Какво друго да правя, да обикалям музеи? – въздъхна Лесли.
Ейми побутна приятелски Лесли и двете се качиха в самолета.
– Някой ден всичко ще се подреди за теб, Лесли – каза Ейми. – Само не губи вяра.
Лесли и Ейми веднага се захванаха да подготвят самолета за качването на пътниците, направиха демонстрациите за безопасност и се увериха, че всички са седнали удобно. Най-после Лесли се промъкна до кухнята, за да изпие хапчетата си за глава.
– Чудя се дали Ейми ще има нещо против да подремна малко в помещението за екипажа – каза си тя. Тръгна да попита колежката си, но я спря някакъв странен звук.
Лесли спря да се заслуша, но нищо не последва. Може да се е заблудила. Вероятно наистина Ейми беше права за прекалените ѝ купони.
Когато Лесли мина покрай вратата на тоалетната, отново чу някакъв висок стон. Невъзможно беше на борда да има котка, значи трябваше да е дете, което плаче.
Ейми почука на вратата на тоалетната. Като не получи отговор, отвори и погледна вътре. Секунда по-късно се разнесе писък.
Оказа се, че онова, от което се уплаши Ейми, е младо момче, което седеше сгушено и плачеше.
– Не прави така! – възкликна Лесли към момчето, след като първоначалният шок премина. – Какво правиш тук?
Момчето прегърна коленете си и се разрида отново. Вече овладяла уплахата си, Лесли почувства съжаление към него. Клекна до него.
– Съжалявам, че ти се скарах – каза тихо. – Стресна ме. Аз съм Лесли, а ти как се казваш?
– Бен – отвърна през сълзи момчето.
Лесли му помогна да стане и го настани на една от седалките на екипажа, докато тя провери списъка с пътниците. Вероятно Бен летеше за пръв път и не беше особено очарован.
Лесли се намръщи. Проверява списъка отново, но не открива Бен! Името му въобще не фигурираше.
Отдавна не се беше налагало да успокоява дете, осъзна Лесли, но сега не беше моментът да си припомня миналото. Тя седна до Бен и докосна ръката му предпазливо.
– Бен, миличък, загубил ли си се? Мога да ти помогна, но трябва да ми кажеш къде са родителите ти.
Бен изхлипа силно. Лесли забеляза, че той стиска някаква хартиена торба до гърдите си, което я обезпокои – беше чувала толкова истории за забранени вещества, пренасяни в самолети.
– Какво има в торбата, Бен? – попита тя.
– Лекарствата на баба – отвърна момчето. – Тя ще умре без това лекарство и всичко ще е по моя вина!
През следващите часове Лесли успя да измъкне цялата история от Бен. Той бил най-малкият сред многобройни братя, които само се занимавали със спорт и пакости, докато Бен мечтаел да стане учен.
Майка му въобще не била очарована от експериментите на Бен, които все водели до някакви взривове. Той толкова силно се надявал да я впечатли и да я види горда, но вместо това тя го карала да стои в ъгъла.
– Искам просто да ме погледне със същата обич, с която гледа братята ми, когато те успяват – Бен хлипаше. – Затова откраднах лекарството на баба.
Когато баба му се разболяла, семейството решило да я посети в Сиатъл и да ѝ занесат лекарството. Но на летището Бен се отделил от семейството си. По-късно видял майка си и я последвал до самолета, за да изпълни мисията си.
– Но това не беше мама – зарида отново Бен. – И сега съм на грешен самолет. Исках да бъда геройът, който носи лекарството на баба, а се превърнах в злодей. Тя ще умре и всичко е моя грешка.
Щом самолетът кацна в Лос Анджелис, Лесли алармира съответните служби. Тя изпитваше съжаление към Бен, но беше готова да забрави случая. Докато не разбра как авиокомпанията е уредила въпроса: Бен трябваше да остане при Лесли.
Тя го гледаше невярващо – сега беше длъжна да се грижи за него и да дели хотелската си стая с него. Всичко това преобръщаше плановете ѝ да обикаля клубовете на Лос Анджелис. Няколко пъти пишеше съобщения на Ейми и на колегата си Брандън, но никой не беше склонен да се нагърби с Бен. Дори се сети да търси детегледачка, но не можеше да си го позволи – трябваше да пести всяка стотинка, която изпращаше вкъщи.
Двамата ядяха мълчаливо пица за вечеря, когато телефонът на Лесли звънна. Тя вдигна и усети как сърцето ѝ се свива, чувайки казаното от отсрещната страна.
– Моето бебе е болно? – ахна тя. – Какво се е случило, мамо? Джо беше добре, като си говорихме последния път. Заведе ли го на лекар?
– Да, и тя ни прати при специалист – отвърна майката на Лесли. – Прегледът е по-късно тази седмица. Споменаха нещо за генетично заболяване и може да ти направят и на теб изследвания, понеже си му майка.
– Каквото и да трябва, щом става дума за здравето на моя син – промълви Лесли.
Като приключи разговора, Лесли се сви на кълбо и заплака. Съвсем ѝ се прииска да държи малкия си Джо в обятията си, да усети миризмата на меката му къдрава косичка и да му шепне, че всичко ще бъде наред.
Уви, Джо беше много далече. Рядко стигаше у дома – графикът на полетите ѝ не ѝ беше позволявал да се върне повече от месец. Колкото и да се опитваше да заглуши болката си с партита, нищо не можеше да излекува копнежа ѝ.
– Госпожице Лесли? – Бен се приближи и сложи ръка на ръката ѝ. – Мисля, че тези ще помогнат за Джо.
Лесли усети как още една вълна сълзи я връхлита, когато видя хартиената торба с лекарствата, които Бен ѝ подаваше.
– Ако не мога да спася баба, то поне да помогна на Джо – каза момчето. – Вземете ги, за да оздравее.
– Имам по-добра идея – отвърна Лесли и започна да пише нещо на телефона. – Ще те заведа при баба ти в Сиатъл, Бен. А след това ще се прибера вкъщи при моя син.
Лесли купи билет за Бен със собствени пари. След това уреди отпуска и уреди да придружи Бен на неговия полет, докато се прибира.
– Страх ме е – призна Бен, когато се качиха на самолета. – Ами ако вече е късно за баба? Мама никога няма да ме обича.
Лесли разроши косата на момчето. – Майка ти винаги те е обичала, Бен, и винаги ще те обича. Така правят родителите. Сигурна съм, че в момента е изплашена и страшно загрижена, но ще се зарадва да те види жив и здрав.
Бен не изглеждаше убеден, но щом пристигнаха в Сиатъл, цялото му семейство се втурна да го прегръща. Майка му го обсипа с целувки, плачейки, че е била толкова уплашена за него, и се зарече никога повече да не го пренебрегва.
За съжаление, Лесли не получи толкова радостно посрещане у дома. С ужас видя колко блед и отслабнал е станал Джо. Чувстваше се сякаш той е направен от стъкло.
Същата вечер Лесли дълго говори с майка си и разгледаха заедно всичките изследвания и диагнози за Джо. Чувстваше се безпомощна и изключително виновна, че не е била до сина си.
Когато се прибра да спи, Лесли тихичко влезе в стаята на Джо и легна до него. Притисна лицето си до меката му косичка с аромат на кокос и обеща на себе си, на него и на Бог, че ще направи всичко, за да се оправи.
С всяка изминала седмица обаче състоянието на Джо не се подобряваше. Специалистът не можеше да открие какво му е, а Джо сякаш чезнеше пред очите им.
Лесли беше подала молба за по-дълга отпуска, но авиокомпанията не прояви разбиране и отказа да ѝ плаща за времето извън работа. След седмица от доктори и разходи парите намаляха драстично. Майката на Лесли беше пенсионерка и винаги разчиташе на помощ от Лесли за издръжката на Джо. Сега двете жени се чудеха как да продължат.
– Може да опитам да си намеря работа тук – рече Лесли. – Нещо с по-добра заплата.
– Струва си да потърсиш – кимна майка ѝ. – Ако се наложи, ще продам къщата.
Точно тогава на вратата се почука.
Лесли отвори и видя познато лице да я гледа отвън.
– Бен? – съзря, че зад него стоеше семейството му от летището. – Какво става?
– Донесох нещо за теб и Джо – каза Бен и ѝ връчи плик.
Лесли го отвори и вътре намери чек. Сума толкова голяма, че отвори уста от изненада.
– Какво е това? Не мога да го приема – промълви. – Тук има над сто хиляди долара!
– Искаме да ги приемеш – рече майката на Бен, пристъпвайки напред. – Събирахме дарения онлайн за лечението на майка ми, но тя… – жената сложи ръка на устата си и се разплака. – Тя почина преди няколко дни.
Бащата на Бен я прегърна, докато тя плачеше.
– Решихме заедно да дадем тези пари за Джо – продължи Бен. – Обявихме го и на страницата за дарения, за да няма недоразумения.
Лесли притисна чека до гърдите си и заплака от радост.
– Толкова ви благодаря! Това е най-големият подарък, който съм получавала. Дано е достатъчно…
Бен се хвърли да прегърне краката ѝ.
– Сигурен съм, че ще стигне! А когато Джо се оправи, ще дойда отново, за да играем заедно!
Лесли се усмихна и погали момчето по косата.
– Винаги ще си добре дошъл, Бен.
Сумата беше почти колкото трябваше на Лесли. След безброй лекари и терапии, само месец по-късно Джо се оправи.
Докато Лесли го гледаше как си играе с кучето на съседите на моравата, ѝ беше трудно да повярва, че е имало момент, в който той не е бил здрав и усмихнат.
– И всичко това благодарение на Бен – промълви тихо тя.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: