От 193 792 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления ще има нужда българският бизнес през следващите 12 месеца. Изискванията не са високи.
Според работодателите най-важната компетентност, която се търси у персонала, е общуване на роден език, следвана от инициативност и предприемачество, както и дигитална компетентност.
Това показват резултатите от есенното национално представително анкетно проучване сред активните работодатели в България за потребностите им от работна сила в краткосрочен план, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта.
Изследването се провежда съвместно от Агенцията по заетостта и комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.
Не изпускай тези оферти:
През 2022 г. работодателите ще имат нужда от 108 487 специалисти, като
най-търсени ще са шивачите, машинните оператори, строителите,
работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчиците, работниците в озеленяването, оперативните счетоводители.
Част от професиите не предполагат висше образование. Дори напротив, броят на търсените висшисти се свива с 2.4 процента в сравнение с година по-рано, става ясно от допитването.
Всъщност, нуждите на бизнеса от висшисти са наполовина по-малки от среднистите и са доста специфични. Най-търсени ще са учители, строителни инженери, спецове по информационни и комуникационни технологии, лекари и медицински сестри.
Последното съвсем не е чудно по две причини – пандемията и силното изтичане на хора от тази професия към чужбина.
Над 2/3 от работодателите заявяват, че срещат трудности при намиране на подходящ персонал
За сравнение – техният дял е с 5.4 пункта повече от този на заявилите, че срещат трудности преди една година. Според тях най-трудно и бавно се намират продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, оперативни счетоводители, строители.
Преди една година тези професии са били в следния порядък: готвачи, отново продавач-консултанти, електротехници, заварчици, търговски представители и строители.
Основната форма на заетост през следващата една година ще е на постоянен договор и пълен работен ден.
Дистанционна работа и работа от къщи биха предложили по-малко от 700 работодатели, тъй като считат, че производителността спада.
Нова COVID-19 вълна
ще повлияе отрицателно на решението да търсят нов персонал на 52,3 на сто от работодателите,
които са възнамерявали да наемат такъв. 47,7 процента са тези, които заявяват, че няма да редуцират планирания брой на търсения нов персонал при поява на нова COVID-19 вълна.
В случай на такава работодателите ще се откажат да открият 70 686 нови работни места, като близо 70 процента от тях ще са за неквалифицирани работници, а 30 процента ще са за специалисти и ръководни длъжности.
С други думи, нова COVID-19 вълна би свила планираното откриване на нови работни места с 36,5 на сто, като най-засегнати биха били сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – с 52,8 процента редукция на новите работни места, и сектор „Строителство“ – с 49,2 на сто по-малко нови работни места.
Още за работа и пари:
От общо 171 862 пенсии, подлежащи на преизчисляване след промените от 1 септември за по-малко намаление на основната пенсия, около 70 700 ще получат средно увеличение с около 62 лв., сочи анализ на НОИ.
Данните към декември 2021 г. сочат, че след влизането в сила от 1 септември 2021 г. на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се промени механизмът за определяне на намалението на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне на размера на трудовите пенсии на хората, родени след 31 декември 1959 г. и осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ), на преизчисляване подлежат 171 862 пенсии.
От подлежащите на презизчисляване общо 171 862 пенсии до момента са преизчислени 122 321 пенсии (71,2 на сто), а при останалите 49 541 пенсии се налагат допълнителни обработки, се посочва в последния информационен бюлетин на НОИ.
От вече преизчислените 122 321 пенсии с реално увеличение са 52 014 със среден основен размер от 487,08 лв., който след преизчисляването ще достигне 541,30 лв. (ръст от 54,22 лв. или 11,1 на сто). Общо 70 307 пенсионери, въпреки увеличението, не получават реално по-висока пенсия, защото нейният действителен размер или е под законоустановените минимални размери, или е над максималния размер на получаваните една или повече пенсии.
Предвижданията са, че от общо 171 862 пенсии, подлежащи на преизчисляване на това основание, около 70 700 или 41 на сто ще получат реално увеличение на получавания размер.
Средното увеличение на преизчислените пенсии е 13 на сто, което се равнява на сума от около 62 лв. Очаква се получаваният размер на близо 101 200 пенсии да не бъде увеличен, защото действителният им размер надхвърля максимално допустимия или е по-нисък от законоустановения минимален размер за съответния вид пенсия, като последният не може да бъде надхвърлен и след преизчисляването.
От 1 септември 2021 г. се прилага нов механизъм за намаление на индивидуалния коефициент на хората, родени след 1959 г. Индивидуалният коефициент е един от елементите, въз основа на които се определят размерите на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпускани от държавното обществено осигуряване, в т.ч. на пожизнените пенсии за осигурителен стаж и възраст и на инвалидните пенсии поради общо заболяване. Той се изчислява по специфичен начин за хората, родени след 31.12.1959 г., осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ).
От самото начало на пенсионната реформа от 2000 г. Кодексът за социално осигуряване (КСО) предвижда, че индивидуалният коефициент, който се прилага при определянето на размера на трудовите пенсии от ДОО, се намалява за периодите, през които хората са били осигурени в универсален пенсионен фонд, поради което за тях е постъпвала осигурителна вноска с по-нисък размер във фондовете на ДОО, тъй като другата част от вноската се натрупва в индивидуална партида на всеки осигурен в УПФ, припомнят от НОИ.
Кодексът установява, че намалението при изчисляването на индивидуалния коефициент се извършва въз основа на съотношението между размера на месечната осигурителна вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО (взема се предвид вноската за трета категория труд за родените преди 01.01.1960 г. ) По-конкретно, чрез това съотношение се определя размерът на дохода, с който се намалява използваният при изчисляването на коефициента осигурителен доход на съответния човек. Намалението се прави за всеки месец, през който то е осигурявано в УПФ.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: