СУТРИНТА НА СВАТБЕНИЯ МИ ДЕН СЕ СЪБУДИХ С УСЕЩАНЕ, ЧЕ СЕ НОСЯ ВЪВ ВЪЗДУХА. ПЕПЕРУДИ ТРЕПТЯХА В СТОМАХА МИ, А СЪРЦЕТО МИ ПРЕЛИВАШЕ ОТ ЩАСТИЕ

СУТРИНТА НА СВАТБЕНИЯ МИ ДЕН СЕ СЪБУДИХ С УСЕЩАНЕ, ЧЕ СЕ НОСЯ ВЪВ ВЪЗДУХА. ПЕПЕРУДИ ТРЕПТЯХА В СТОМАХА МИ, А СЪРЦЕТО МИ ПРЕЛИВАШЕ ОТ ЩАСТИЕ.

Днес беше денят.
Денят, за който с Лео работихме от години. Всяка допълнителна смяна, всяка късна вечер, всяка стотинка, заделена от почивките ни — всичко беше, за да сбъднем мечтата си.

— Джина, само си представи колко пари ще спестим от доставката на храна след сватбата — пошегува се Лео, когато за първи път започнахме да пестим.
— Това е, защото сега сме на „идеалната диета“ — усмихнах се аз.

И ето че след толкова жертви моментът най-накрая настъпи.

Пристигнах на мястото цял час по-рано от церемонията. Исках да усетя атмосферата, преди да се появят гостите — да се разходя из празната зала, да вдишам магията на момента, да се насладя на тишината, която предхожда вихъра от събития. Може би дори да си налея чаша шампанско.

Но щом влязох вътре, приказката ми се превърна в кошмар.

Пред олтара стоеше булка.

Тя бе с гръб към мен и приглаждаше воала си, докато персоналът довършваше последните детайли. Няколко от гостите вече бяха заели местата си.

Тогава булката се обърна.
Сърцето ми спря.

Джесика. Сестра ми.

В снежнобяла рокля. В моята зала. В моя ден.
Лицето ѝ се разтегна в самодоволна усмивка.

— О, пристигнала си по-рано! Надявах се да приключа всичко, преди да се появиш. Е… изненадата се провали.

Мозъкът ми отказваше да приеме това, което виждах.

— Изненада? — промълвих с празен глас.

Джесика въздъхна театрално, сякаш аз ѝ създавах неудобство.

— Джина, защо да пропиляваш такъв лукс? Две сватби в една! Гениално, нали? А и знаеш как Бен настояваше за церемонията.

Отвътре ме побиха тръпки.

— О, чакай. Наистина ли ще се омъжвате? На моята сватба? Нима си полудял?!

Джесика наведе глава и нацупи устни:

— Мама каза, че не бива да използваме думата „луд“, Джина. Бъди по-мила. И не бъди толкова егоистична!

Егоистична? На собствената ми сватба?

Думите ѝ разпалиха в мен ярост — изгаряща, опасна. През целия ми живот Джесика ми беше отнемала всичко възможно: дрехи, идеи, вниманието на родителите… Но това? Това надминаваше всички граници.

Огледах се. Организаторката ми, Бела, стоеше в ступор и гледаше Джесика като бомба със закъснител. Гостите шепнеха объркано. Дори Бен, годеникът на сестра ми, изглеждаше крайно притеснен.

— Джес, каза, че Джина няма нищо против! — прошепна той с укор. — Трябваше да се усъмня…

Нещо в мен щракна. Усмихнах се.

— Бела, ти знаеше ли за това? — попитах спокойно.
— Абсолютно не, Джина! — отвърна тя бързо. — Тъкмо приготвях твоята стая. Гримьорите вече са на линия.

— Чудесно — обърнах се към Джесика. — Добре, нека бъде двойна сватба. Но, Бела? Моля те, добави няколко неща към сметката.

Очите на Бела светнаха.

— Разбира се! Като какво?
— Първо, хонорарът на арфистката за церемонията на Джесика. Също и разходите за допълнителните гости. Ако сестра ми настоява да си прави сватба, нека заплати и наема за допълнителното време. И храната — поръчахме само за нашите гости. Ако тя иска да нахрани своите, да си го организира сама.

Усмивката на Джесика се изгуби.

— Чакайте… какво?! — изкрещя тя.

Бела, истински професионалист, запази мека усмивка:

— Сватбите не са евтини, Джесика. Тъй като твоята церемония не е включена в договора, ще трябва да платиш всичко предварително.

— Не, не, не! Това е едно и също събитие! Няма допълнителни разходи! Джина, кажи ѝ!

Аз свих рамене.

— Не е по договор, Джес. Ако искаш сватба, плащаш за нея.

Лицето на Джесика пламна. Тя стрелна отчаян поглед наоколо, търсейки подкрепа. Но никой не я подкрепи. Нито мама, нито татко, дори Бен.

— Мамо? — простена тя.

Майка ни скръсти ръце на гърдите си и ѝ отправи леден поглед.

— Зад гърба ни си замислила цялата тази история, Джесика. Оправяй се сама.

Устните на сестра ми потрепериха… и тя избухна. Завика, затропа с крака, умоляваше всички да „споделим“ деня в името на семейството.

— Трябва да се успокоиш, Джесика — каза Бен, поклащайки глава. — Не мога да повярвам, че ме излъга. Тръгвам си.

Джесика се срина на пода, а татко се обади на охраната да я изведе.

Поех си дълбоко дъх.

— Готова ли си да облечеш роклята си? — попита Бела.

Кимнах.

Сватбата мина перфектно. Без драмата на Джесика атмосферата беше лека, радостна и изпълнена с вълшебство.

— Не мога да повярвам, че си е мислила, че ще ѝ се размине — прошепна мама след церемонията.
— И аз така! — засмях се. — Добре, че Лео не я завари. Той сигурно щеше да ѝ отстъпи в името на мира.

По-късно същата вечер, когато Лео вдигна чашата си, той каза:

— За моята прекрасна съпруга и за това, че тя най-накрая получи сватбата, която заслужава!

Гостите избухнаха в аплодисменти. Сърцето ми преливаше от радост.

Но точно когато събувах обувките си в края на вечерта, на вратата се чу остро, трескаво почукване. Въздъхнах. Знаех кой е.

Джесика стоеше на прага. Спиралата ѝ се беше разтекла по бузите, а лицето ѝ бе подпухнало от сълзи. За пръв път изглеждаше… малка.

— Джина — прошепна тя. — Мога ли да вляза?
— Защо?
— Просто… трябва да поговорим.

Колебаех се. Всяка частица в мен искаше да ѝ затръшне вратата под носа. Но нещо в очите ѝ ме спря.

— Пет минути. Не повече.

Тя се прегърна сама за раменете.

— Бен си тръгна. Каза, че не разбира защо направих каквото направих… Че не е сигурен дали иска да бъде с мен…

Джесика се усмихна горчиво.

— Мисля, че прекалих, нали?

Не отговорих.

— Разруших всичко, Джина. Дори и себе си.

За пръв път тя призна, че е съкрушена. И за пръв път не исках да я поправям.

— Да, Джес. Така е.

— Можем ли… да започнем отначало?

Поклатих глава.

— Не.

Тя трепна.

— Направи своя избор, Джесика. Сега живей с него.

По лицето ѝ премина болка. Но този път тя не възрази.

— Надявам се, че ще се оправиш — казах аз за последно.

И най-накрая се почувствах свободна.