Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много. Той разкрива и истинската същност на най-близките ни хора. Точно това се случило с героя на нашата история. Ще ви разкажем историята за завещанието на една майка към сина ѝ и ужасната истина, която била разкрита твърде късно.
Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много.
Завещанието на майката към сина
Героят на тази история се казва Валерий. Той е на 35 години. Живее с майка си, защото тя се нуждае от постоянни грижи. Валерий е най-големият син в семейството. Има по-малък брат и сестра. Баща му починал рано, затова майката ги отгледала сама. Така Валерий отчасти станал баща на всички. Започнал да работи рано, за да помага на по-малките да стъпят на крака.
Още от 16-годишна възраст хващал разни временни работи само и само да помага на майка си. Тя също работела упорито, отдавайки всичко на семейството. Така минавали годините. По-малките пораснали, станали самостоятелни, а парите на Валерий продължавали да отиват в семейния бюджет. Той обаче не се възмущавал, смятал, че така трябва да бъде. С общите им усилия събрали пари за начален капитал за бизнеса на брата на Валерий.
Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много.
Брат му успял да започне собствен бизнес, който веднага потръгнал добре. Дълбоко в себе си Валерий се надявал, че сега поне ще получи някаква допълнителна помощ. Но той продължавал да работи и да спестява почти всичките си пари. По-малката му сестра решила да се омъжи, затова трябвало да се помогне и със сватбата. А през следващите няколко години помогнали на младото семейство и с първата вноска за апартамент.
Валерий все отлагал собствения си живот, чакайки момента, в който по-малките ще се устроят. Но нещата не се развили така, както очаквал. Брат му решил да развива бизнеса си в чужбина и заминал. С времето престанал да се появява в живота им, дори спрял да се обажда. Сестра му се сдобила с две деца и също рядко ги радвала с посещенията си.
На 35 години Валерий осъзнал, че е уредил живота на брат си и сестра си, а напълно е пренебрегнал своя. Когато вече планирал да се изнесе от майка си и да започне самостоятелен живот, станало нещастие. Майка му получила инсулт. Тогава започнали мрачните години от живота му. Той разбрал, че не може да я остави сама. Затова се заел да се грижи за нея. С времето тя се посъвзела, но вече не могла да живее самостоятелно.
Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много.
Мрачни времена
Грижите за майка му се стоварили върху Валерий като тежко бреме. Той вече не можел да работи на пълен ден, както преди. Бил в капана на цикъла от грижи за майка си и работа. Опитал да се обърне към брат си и сестра си с молба за помощ. Но брат му не отговарял на обажданията, а сестра му все повтаряла, че има малки деца и няма време. Така останали сами с проблема.
Скоро майка му получила втори инсулт, след който вече не можела да ходи. Валерий се грижел за нея дълги шест години. Примирил се, че такава е съдбата му и смисълът на живота му е само в това да помага на семейството. Но майка му не искала да остави всичко така. Един ден Валерий се прибрал и заварил у тях непозната жена. Оказало се, че това е дъщерята на тяхна съседка, която се завърнала в града след дълго отсъствие.
Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много.
Валерий и Елена веднага се разбрали и си допаднали. Тя се оказала много мила и жизнерадостна жена. Когато романът им започнал, мъжът честно признал, че няма да напусне майка си. Но Елена не искала такова нещо, разбирайки ситуацията. С течение на времето дори се преместила при тях и помагала за грижите за майка му. Тя станала лъч надежда в мрачния живот на Валерий.
Но ги очаквала нова беда. Скоро майката на Валерий починала. Напуснала света внезапно след пореден инсулт. За мъжа било много тежко, защото бил силно привързан към нея. Докато избирал последните ѝ дрехи, намерил в гардероба малък вързоп. Но бил твърде сломен, за да се занимава с него. Затова просто го оставил на масата.
Рано или късно в живота настъпва моментът, когато децата трябва да се погрижат за възрастните си родители. Това е тъжен и труден период, но може да ни научи на много.
Завещанието на майката към сина
По-малките деца дойдоха на погребението. Валерий се радвал, че поне дошли да изпратят майка си в последния ѝ път. Но не искал да говори с тях. Защото за шестте години, през които майка им беше болна, те нито веднъж не се бяха обадили или дошли. И, както Валерий разбрал след погребението, те не толкова се вълнували за майка си, колкото за нейния тристаен апартамент. Предложили му да откупи техните дялове. Подхвърлили, че ако не се съгласи, щели да го съдят.
Мъжът изпаднал в униние. Знаел, че ще му се наложи да продава жилището. Нямал пари, с които да им плати дела им. Когато се прибрал вкъщи, забелязал вързопчето на масата. Отворил го и останал изненадан. Вътре имало солидна пачка пари и писмо. Той го прочел.
В писмото майка му го уведомявала, че той не е биологическият ѝ син. По време на първата си бременност тя пометнала. Тогава тя и баща му решили да осиновят дете. Тя му благодаряла, че е останал до нея, и поискала прошка, че не е намерила сили лично да му каже цялата истина.
Към писмото имало и завещание. В него пишело, че натрупаните пари трябва да се разделят поравно между по-малките ѝ деца. Апартаментът обаче трябвало да остане на Валерий, без право на подялба. Валерий бил като гръмнат от толкова много новини в един ден. Съпругата му, която тъкмо влязла в стаята, се изплашила. Той бил пребледнял.
Той ѝ разказал ситуацията. Елена се усмихнала нежно и казала: „Наистина ли има значение, че не сте кръвни роднини? Ти ѝ беше по-близък от всеки друг. Това е най-важното!“ С появата на завещанието нещата се променили. Валерий честно разделил парите между по-малките си брат и сестра. Те, макар и недоволни, се отдръпнали. Валерий най-накрая започнал да изгражда своя собствен семеен живот.
Бележка от редактора
Животът е непредсказуем. Понякога кръвната връзка няма значение, както в тази история. Биологичните деца се отвърнали от майката, която била отдала живота си за тяхното благополучие. Само осиновеният син останал до нея. Той бил възнаграден за своята вярност — не само с апартамента, но и с прекрасната съпруга, с която майка му го запознала. Може би кармата наистина съществува.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: