Раждането на близнаците трябваше да бъде един от най-щастливите моменти в живота ми, но вместо това се превърна в кошмар, който никога няма да забравя. След години борба с манипулациите на свекърва ми се надявах, че раждането на деца ще накара съпруга ми Игор най-накрая да постави семейството ни на първо място. Грешах.
Всичко започна да се разпада в деня, в който излязох от болницата с новородените си дъщери Аня и Соня. Мечтаех за този момент в продължение на месеци: Игор да ни посрещне с цветя, да държи в ръцете си малките си момиченца с радост на лицето. Но вместо това телефонът иззвъня и всичките ми мечти се сринаха.
– Здравей, любов моя – гласът на Игор беше напрегнат. – Съжалявам, но няма да мога да ви взема, както беше планирано.
Намръщих се, нагласяйки одеялото на Соня.
– Какво? Игор, аз току-що родих близнаци! Какво може да е по-важно от това?
– Това е мама – каза той бързо. – Тя има болки в гърдите. Ще я заведа в болницата. Тя има нужда от мен.
Думите му ме пронизаха като нож в сърцето ми.
– Шегуваш ли се с мен? – Едва успях да сдържа гласа си. – Защо не ми каза по-рано? Игор, току-що родих твоите деца! Аз също имам нужда от теб!
– Знам – въздъхна той тежко. – Но това дойде изневиделица. Ще дойда веднага щом мога.
В очите ми се появиха сълзи. Искаше ми се да изкрещя, но вместо това поех дълбоко въздух.
– Добре. Ще взема такси.
– Благодаря ти – каза той тихо и закачи слушалката.
Сложих дъщерите си в седалките за кола, като се опитвах да запазя самообладание, и извиках такси. Дълбоко в себе си знаех, че Игор няма да се върне скоро. Майка му, Людмила, живееше в друг град и той винаги я поставяше на първо място.
Когато таксито спря пред дома ни, замръзнах. Дворът беше отрупан с моите вещи – куфари, торби с памперси, дори матрака от детското креватче. Сърцето ми се разтуптя, когато слязох от колата, притискайки Аня и Соня плътно до себе си. Опитах се да отворя вратата, но ключът не пасна.
Вълна от студ премина през тялото ми. Върху един от куфарите имаше сгъната бележка. С треперещи ръце я разгънах.
„Махай се оттук с просяците си. Аз знам всичко.
– Игор.“
Вгледах се в думите и усетих, че дъхът ми спира. Игор не би могъл да напише това. Човекът, който целуваше корема ми всяка вечер, който плачеше, когато чуваше първите удари на сърцата на дъщерите ни, не можеше да направи това.
В отчаянието си набрах номера му, но телефонът беше изключен. Опитах се да се обадя отново и отново, но всичко беше безполезно.
Разплаках се и се обадих на майка ми.
– Игор смени ключалките – проплаках аз. – Той остави бележка. Не знам какво да правя.
Тя пристигна след няколко минути, лицето ѝ беше едновременно ядосано и разтревожено.
– Това няма смисъл – каза тя и ме прегърна силно. – Игор обича теб и момичетата. Хайде да отидем при мен, ще се разберем.
През тази нощ почти не бях спал и миг. Умът ми се въртеше. Защо Игор направи това? Какво означаваше бележката?
На следващата сутрин, решена да разбера всичко, оставих близнаците при майка ми и тръгнах към къщата. Погледнах през прозореца и бях шокирана: Людмила седеше спокойно на масата, пиеше чай, сякаш нищо не се беше случило.
Блъснах на вратата.
– Людмила! Отвори!
Тя отвори, а на лицето ѝ играеше самодоволна усмивка.
– О, Женя. Нима не си видяла бележката? Ти вече не живееш тук.
– Къде е Игор? – гласът ми се разтрепери.
– В болницата, грижи се за болната си майка – каза тя с притворна невинност.
– Ти стоиш точно пред мен! – възкликнах аз. – Ти си го излъгала?!
Усмивката ѝ стана по-широка.
– И какво от това, че съм го направила?
Чувствах се студена отвътре.
– Защо?
Тя се наведе по-близо, гласът ѝ беше леден.
– Защото семейството ни се нуждае от момче, което да продължи кръвната линия, а ти роди две безполезни момичета. Знаех, че ще съсипеш живота на Игор, затова го поправих.
Не можех да повярвам на това, което чувах.
Беше излъгала за болестта си, беше заключила мен и бебетата ми навън и беше откраднала телефона на Игор – само защото децата ми бяха момичета.
Погълната от ярост, заминах за болницата, където Игор ме чакаше. Лицето му светна при вида ми, но веднага се промени в шок, когато му разказах всичко.
– Тя какво?! – Гласът му се разтресе от гняв. Без да каже нито дума, той се втурна от болницата, а аз побързах да се прибера вкъщи след него.
Когато влязохме, Людмила все още седеше на масата.
– Мамо, какво си направила? – Игор беше бесен.
– Аз те защитавах – скръсти ръце тя. – Ти заслужаваш нещо по-добро от…
– Престани! – изкрещя той. – Лъжеш, манипулираш ме, изгони жена ми и децата ми от къщата. Няма да ти позволя да се намесваш повече. Отиди си. Вече не си част от живота ни.
Самочувствието на Людмила се изпари, когато разбра, че е загубила. Тя си тръгна, мърморейки нещо гневно под носа си.
Игор се обърна към мен, очите му бяха пълни със сълзи.
– Женя, съжалявам – каза той. – Позволих й да застане между нас, но това няма да се повтори. Ти и момичетата сте моето семейство.
В този миг осъзнах колко много ни обичаше. Беше ужасно изпитание, но го преодоляхме заедно. И от този ден насам семейството ни само укрепна.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: