Кеворкян я размаза: Караянчева, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи

Можете да споделите с приятели от тук:

Все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.

„Оглупиха самия Живот. В крайна сметка, тъкмо това се случи – колкото и невероятно да звучи. Превърнаха го в сбириток от глупави действия и от още по-глупаво говорене. Превърнаха го в нещо несмислено, дурашко, озъбено, нахално. В нещо несвързано – като ломотене на невнятен тип. Така постигнаха нещо невъзможно: не само те да изглеждат като наивници и арогантни глупаци, но и самият Живот, който всички живеем. Честито!“

Това е фрагмент от текст, писан за „Уикенд“ – преди близо четири години. Тогава ми изглеждаше донейде рязък. Днес, вече не – понеже озъбеното нахалство достигна своя безпредел.

Вижте я Караянчева – вместо да се скрие в джендема на Джендема, тя сипе заплахи. Сега трябвало да спечелят изборите, пък после да се разправят с Радев – да му измъкнат поста наесен. Може би ще го дадат направо на нея, като нищо, резилът с Цецка не им стига. Когато някои се опитват да защитят Караянчева, винаги натякват, че сме „парламентарна република“ – демек, тя е горгорбашията, понеже е „шеф“ на Парламента. Сякаш искат да ни внушат, че „парламентарна република“ означава „глупашка република“.

На 3 март, по време на зарята, докато Радев произнасяше словото си, една телевизионна камера за малко ни показа лицето на Караянчева – беше незабравима гледка: очите й трескаво шареха, впити в гърба на президента, сякаш искаха да му внушат да каже нещо неприемливо, нещо глупаво, нещо, за което да се хванат, за да го съдерат сетне с приказки.Добре, че дори камерата се стресна и избяга от лицето й – иначе доста зрители щяха да бъдат натровени от омразата, която струеше от него. Наскоро след това други двама мини/джобни „велможи“ се държаха като провинциални пущове: назъбени, нахъсани, сякаш им е позволено всичко – и най-вече да будалкат простолюдието.

Единият беше бивш външен министър (Даниел Митов) – фантомът в оперетата, която тук минава за „политика“, но Падишахът изглежда възнамерява да го реанимира под някаква форма. Другият в момента е заместник външен министър, и той фантом, с озадачаваща трудова биография; и винаги изглежда – поне от кръста надолу – така, сякаш е спал в сепарето на някое вариете. Известно е/казвано е, че „зад гърба ни винаги има някой, който ни мами“ – тия двамата обаче го правеха, гледайки публиката в очите.

Поводът беше една специална декларация, подписана от двама влиятелни американски сенатори, която доста нелюбезно коментираше тукашните ни неразбории. И онзи – който сякаш идва от вариетето – заяви, че тя е „лично мнение“, публикувана е в социалните мрежи и по никакъв начин не обвързва Сената на САЩ, дори по пущовски добави, че е „писана на коляно“.

И никой в залата за пресконференции не гъкна – колкото отново да се подсетим, че на света няма по-търпеливо нещо от българското журналистическо стадо, което, отгоре на всичко, примира да го будалкат. И затова никой не се осмели поне да покаже на двамата вариететни герои копие от сайта на Сената, където въпросната декларация е публикувана. Впрочем, тя беше разпространена и като официално съобщение от американското посолство в София. Тъй че, изобщо не може да се говори за „лични“ позиции на двамата сенатори, балтията е съвсем официална. Стадото обаче мълчаливо/търпеливо изсмука лъжата.

Да припомня – за онези, които окончателно са омерзени от лъжите в българската политика и изцяло са я загърбили: двамата сенатори, подписали декларацията, са председателят на Комисията по външна политика – най-влиятелната комисия в Сената – Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и най-старшият републиканец в комисията, Джим Риш от Айдахо – тоест, критиката идва от предостатъчно авторитетен източник, това е вън от съмнение. Но това не пречи на тукашното Вариете на лъжите да функционира безгрижно.

Стана ясно, че специално двамата фантоми изобщо не се боят да бъдат разобличени като автори на лъжи, нещо повече – не се безпокоят да ги виждаме самите тях като една лъжа.

Хора като тях се появяват изневиделица, обикновено нечия яка ръка ги изтегля от анонимността им, по този начин им спестява и мъките на естественото съзряване – впрочем, те никога не достигат до истинско съзряване, това пък ги лишава от възможността да проумеят себе си, да открият какво представляват. Остават слепи за себе си – може да са изцяло дефектни, но никога няма да го разберат, а и това не ги интересува. Готови са да управляват някоя идиотска държава. Подобни хора трябва да бъдат изследвани и обозначени, етикетите им трябва да бъдат надлежно надписани – в противен случай нищо тук/у нас няма да се промени.

Много харесвам проф. Иван Илчев – заради изследователската му мощ, но още и заради баща му, академик Илчо Димитров, който беше една наистина забележителна фигура. Навремето успя да убеди „онази“ Власт да разреши издаването на дневника на Богдан Филов, заслугата е изцяло негова, той го и представи. Богдан Филов през 1986 година! Ето такива неща, уж дребни, отваряха по малко вратата към Свободата, която се оказа лайно – да не пропусна да спомена този лаф на Салвадор Дали, и ще го правя, докато схванете, в какво тресавище се набутахме.

Но да довърша за проф. Иван Илчев – на 3 март много хора се възторгнаха от думите му за нищожествата, които управляват България – казани, докато гледа поредното пуйчене на Караянчева. Изпитах някаква необяснима жал от искреното потресение на професора – може би защото долових и някакви отсенки на наивност, не знам. Във всеки случай, все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.
Вече сме обречени да се занимаваме с посредственици, които лъжат като влашки цигани, че и повече.

И проблемът не е в лъжите им или хулиганската наглост, с която ни ги навират – проблемът е в самото им съществуване.

Хубаво, лъжците излъгаха, това им е предназначението. Скалъпиха някакъв фалшив протест – могат да си позволят тази волност, след като тук всичко се опява по чужда библия. А какво направиха телевизиите? Общо взето, коректно предадоха позицията на Комисията по външните работи на американския Сенат, но не се осмелиха поне да намекнат, с какви лъжи бе опакована тя тук. Оставиха ги да висят във въздуха, кой разбрал – разбрал. Нищо нямаше да им се случи, ако бяха опровергали поне двамата рибоци. То така се и започва – от цацата, и някой ден може да се осмелят да се изрепчат и на Алигатора. Но не го направиха – и така поощриха лъжците.

Никак не е безопасно обаче да живеем овъртолени в комични преувеличения, измислици или откровени лъжи. „Мъката може да се омекоти със сълзи“ – казваше Барда. Ами лъжата? Привикването с нея е повече от пагубно. А най-черната й страна е презрението, което тя излъчва към хората, за които е предназначена.

Вариетето пет пари не дава за вас, пет пари не дава дали сте разбрали, че ви лъжат безсрамно – дори за дреболии. Само си представете, как ви пробутват едрите измишльотини.

В „ония“ времена Голямата Лъжа постепенно започна да се пропуква, превръщаше се в нещо немощно и безсилно и към средата на 80-те години вече береше душа. 40 години беше царувала – стигаха й толкова.

Ами в „новото“ ни време – вече 31 години минаха от него – какво се случва с новите лъжи? За немалко хора вероятно те изглеждат в цветущо здраве. Обяснението е просто: обедниха, унизиха и уплашиха по-възрастните поколения, оглупиха колкото можаха поколенията на Прехода – а всички вкупом сякаш ги омързеливиха, ампутираха желанието им да се гнусят от новите лъжи.

Това може да се окаже и най-успешната колективна лоботомия в новата ни история.

В годините на соца внимаваха, все пак, как сервират Лъжата, не поверяваха това на всеки дръвник, особено се пазеха от безмозъчните екзалтанти. Днес я пльосват безцеремонно, изобщо не се интересуват, какви ще са последиците от това. Тоя Георг – заместник министърът, например, навремето нямаше да го вземат и за чистач в комунистическите пропагандни отдели, толкова е дървен и нерафиниран, а, в същото време, и нахален, не се колебае да учи на ум и разум дори комисия на американския Сенат.

То е очевидно – фитилът му е запален от Падишаха, но въпросната комисия не е Радев и не можеш да си остриш молива по главата й, ще те вземат за идиот – няма значение, че носиш маска срещу Ковид 19 с американското знаме. В крайна сметка, двамата фантоми от оперетата не свършиха нищо полезно за Падишаха, въпреки че старателно изреждаха срещите му с американски президенти и държавни секретари, тоест – изписваха историята на едно продуктивно послушание. Засега кулминационната точка на това послушание е покупката/на хартия на осемте самолета Ф-16/блок 70 на безподобно висока цена – но пропуснаха да се похвалят и с това.

Да не би пък малкият „бунт“ срещу двамата американски сенатори да се дължи на обидата, че отвъд „Голямата Локва“ не оценяват достатъчно тази луда сделка, че тя не се е превърнала в индулгенция за всички възможни грехове и за вечни времена? Е, не – откъде толкова смелост.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: